гр.
ЛЕВСКИ, 22.07.2013 г.
Левченски районен съд в публичното съдебно заседание на единадесети
юли 2013 г. в състав:
Съдебни заседатели:
при
участието на секретаря В.Д. и прокурора _, като разгледа докладваното
от съдия Димитрова н.а.х.д. №209 по описа за 2013 год., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.59 и следващите от ЗАНН.
В Районен съд гр.Левски е постъпила жалба от С.Н. ***, с
ЕГН **********, против наказателно постановление №259/18.02.2013 г. на Началник
Сектор „ПП” към ОД на МВР – Плевен.
В жалбата се твърди, че както съставения акт, така и
издаденото въз основа на него наказателно постановление, са незаконосъобразни.
В тази насока са изложените доводи, че към датата на деянието – 04.02.2013 г.,
жалбоподателят е закупил лек автомобил, за който не е притежавал винетка, но по
причина, че такива не са били разпространявани от дистрибуторската мрежа в
страната към този момент. Счита, че освен това има право и на безплатна
винетка, поради инвалидност, която е следвало да му бъде предоставена от Община
– Левски, но винетни стикери са били доставени едва през втората половина на
месец февруари.
В съдебно заседание жалбата се поддържа изцяло от
процесуалния представител на жалбоподателя, който моли съда да постанови
решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление, като
незаконосъобразно. Излага алтернативно две препокриващи се основания за
отмяната му.
На
първо място се позовава на ноторно известното обстоятелство за забавеното
разпространение на винетни стикери в надлежните дистрибуторски мрежи в страната
за настоящата календарна година. В тази насока излага доводи, че на 04.02.2013
г., жалбоподателят е закупил процесния автомобил от гр.Плевен, регистрирал го е
в КАТ – Плевен, след което е положил всички необходими усилия да се снабди с
винетен стикер, но към тази дата и в този район не са били разпространени
такива. Поддържа и изложеното в жалбата, че като инвалид, жалбоподателят е имал
право да получи от общината по местоживеенето си безплатна винетка, с оглед
заболяването си и признатата инвалидност, на основание Наредба №19/02.12.2008
г. на министъра на транспорта и министъра на труда и социалната политика, но
към началото на месец февруари
Процесуалният представител на жалбоподателя алтернативно
моли съда в случай, че не бъде уважено искането му за отмяна на наказателното
постановление на посочените основания да приеме, че на основание чл.28 от ЗАНН
деянието е маловажно. В тази насока се позовава на тежкото здравословно и
имотно състояние на Н., на положената от него грижа да закупи винетен стикер,
на обстоятелството, че на датата на която е закупил лекия автомобил общината по
местоживеенето му не е разполагала с винетни стикери, които безплатно да
раздаде на лицата с призната 50% и повече инвалидност, както и липсата на
настъпили каквито и да е вредни последици от нарушението.
Ответната
страна по жалбата не се представлява в съдебно заседание, но в писмото, с което
е изпратена преписката по случая взема становище за неоснователност на
депозираната жалбата. Моли съда да потвърди наложеното на жалбоподателя
наказание.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
Съдът
счита, че жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което се
явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
Административно
– наказателното производство против С.Н. е започнало със съставяне на акт за
установяване на административно нарушение №259/04.02.2013 г. за това, че на
същата дата, в 15:10 часа, на ПП-3, км. 53+835, посока от София за Русе,
управлява МПС – лек автомобил, негова лична собственост, „Фолксваген” с рег.№ *,
без заплатена винетна такса за движение по републиканската пътна мрежа към
момента на проверката. Отразено е, че МПС е спряно от движение с образец 26.
Посочена е като нарушена разпоредбата на чл.139, ал.5 от ЗДвП, както и иззетите
като доказателства за извършеното нарушение – акт №4160045 и свидетелство за
регистрация на МПС №*. Актът е предявен и връчен лично на жалбоподателя, срещу
подпис. Същият не се е възползвал от правото си да направи възражения, срещу
направените констатации в него.
Въз
основа на така съставения акт, административно – наказващият орган издал против
Н. обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл.179, ал.3,
т.4, предл.1 от ЗДвП му наложил административно наказание глоба в размер на 300
лева, за нарушение на чл.139, ал.5 от ЗДвП.
Съдът
констатира, че административно – наказателното производство против
жалбоподателя е опорочено още в неговата първоначална фаза. Порокът се изразява
в това, че актът е съставен за деяние, което към момента на извършената
проверка не е съдържало всички признаци, характеризиращо го като
административно нарушение по смисъла на легалната дефиниция на това понятие,
дадена в разпоредбата на чл.6 от ЗАНН.
Безспорно
от представените по делото писмени доказателства – договор за продажба на МПС и
фактура за заплатена парична стойност на предмета на сделката се установява, че
на 04.02.2013 г., Н. е закупил процесния автомобил от автокъща в гр.Плевен,
който регистрирал още същия ден. Непротиворечиви са обясненията на
жалбоподателя и показанията на придружаващият го тогава свидетел Д.Д., относно
обстоятелството, че веднага след това заедно са посетили няколко
бензиностанции, за да бъде закупен винетен стикер – седмичен, месечен или
годишен, но такива към тази дата не се предлагали от фирмите дистрибутури в това
населено място. Това станало причина жалбоподателя да отпътува към с.Българене,
обл.Плевен, без закупена винетка.
При
така установената фактическа обстановка по делото, съдът констатира ноторната
известност на обстоятелството, че в първите дни на месец февруари, включително
и към 04.02.2013 г., след изтичането на гратисния период за старите годишни
винетки – 31.01.2013 г., не са били предоставени за разпространение винетни
стикери за настоящата календарна година в дистрибутурските мрежи в страната. В
подкрепа на изложеното са представените от процесуалния представител на
жалбоподателя - ксерокопие от вестник ”Телеграф” от 05.02.2013 г. и извадка от
електронния вестник „Сега БГ”, бр.4606/04.02.2013 г., съдържащи информация за
липса на винетни стикери в цели области в страната, една от които и Плевенска
област. Причината за липсата на задължителните винетки за пътуване извън
населените места е установена от извършена проверка на Агенция „Пътна
инфраструктура” и обявена, чрез средствата за масова информация, като „несвършена
работа от страна на дистрибутура”. Поради тази причина е обявено в пресата и
решението на ръководството на „Пътна полиция”, че докато не бъдат снабдени крайните
пунктове за продажба в цялата страна с достатъчно винетни стикери, за да може
всеки водач да си закупи такъв, „органите на КАТ няма да глобяват за винетки”.
Въпреки
взетите мерки за своевременното уведомяване на гражданите за масовия дефицит на
винетни стикери в първите дни на месец февруари /периода на засиленото им
търсене/ и обявеното решение на компетентните органи, оторизирани да извършват
проверки на водачите на МПС за наличието на заплатена винетна такса при
движение по републиканската пътна мрежа, служителите на КАТ – Плевен – свидетелите
Н.Б. и Д.А., спрели на 04.02.2013 г. жалбоподателя за проверка, в хода на която
установили, че същият като водач на МПС е извършил едно - единствено нарушение
на ЗДвП, а именно: управлява собствения си лек автомобил, без платена винетна
такса, за което му съставили акт за установяване на административно нарушение.
При
това положение, съдът споделя изцяло изложените от процесуалния представител на
жалбоподателя аргументи, че вмененото на жалбоподателя административно
нарушение не съставлява такова по смисъла на чл.6 от ЗАНН, тъй като със своите
действия Н. не е нарушил установения ред на държавно управление. С оглед
създадената ситуация, жалбоподателят е положил необходимите усилия да си закупи
винетен стикер, но не е направил това поради неизпълнение на поети договорни
задължения от дистрибутурската фирма да издаде и разпространени задължителните
винетни стикери за
Основателно
е и направеното от защитата възражение, че жалбоподателят е бил поставен в
положение на обективна невъзможност не само да си закупи винетен стикер, но и
да се възползва от правото си, като инвалид с 50% трудова неработоспособност,
призната с решение на ТЕЛК, да получи от общината по местоживеенето си
безплатен винетен стикер за
В
настоящия случай извършеното не съставлява административно нарушение по смисъла
на чл.6 от ЗАНН, което от своя страна прави безпредметно обсъждането на въпроса
за приложението на чл.28 от ЗАНН.
На
изложените по – горе основания съдът намира, че издадения санкционен акт следва
да бъде отменен, като неправилен и незаконосъобразен.
Водим
от горните мотиви, съдът:
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ на
основание чл.63 от ЗАНН наказателно постановление №259/18.02.2013 г. на
Началник Сектор „ПП” към ОД на МВР – Плевен, с което на С.Н. ***, с ЕГН **********, на основание чл.179, ал.3, т.4, предл.1
от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева, за
нарушение на чл.139, ал.5 от ЗДвП, КАТО
НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Плевен в 14 – дневен
срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: