Р Е Ш Е Н И Е
гр. ЛЕВСКИ, 29.07.
Левченски районен съд в съдебно заседание
на _двадесет и седми юни_ две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙКА МАНОЛОВА
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:
при секретаря _Р.П._ и в
присъствието на прокурора __, като разгледа докладваното от съдия
Манолова н.а.х.д. №_230_ по описа на съда за _2013_ год., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63 от
ЗАНН.
В Районен
съд гр.Левски е постъпила жалба от T.M., ЕГН**********, с постоянен адрес:***,
против НП №828 от 09.05.2013г., на Директора на Регионална Дирекция по горите
гр. Ловеч.
В жалбата се
твърди, че наказателното постановление е издадено при съществени нарушения на
административно производствените правила и неправилно приложение на материалния
закон. Излага доводи за липса на материална компетентност на актосъставителя.
По същество жалбоподателят твърди, че не е извършил вмененото му нарушение, тъй
като сечта не е извършена в горски фонд, за да бъдат дървата маркирани с
контролна горска марка. Сочи, че при издаване на НП е допуснато нарушение на
принципите за определяне на административното наказание в чл. 27, ал.2 от ЗАНН,
като не са изложени мотиви за определяне на размера на глобата, като не е
направена преценка от наказващия орган за наличието или липсата на основания за
прилагане на чл. 28 от ЗАНН, което съставлявало нарушение на
административнопроизводствените правила.
Моли съда да
отмени изцяло обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно.
Жалбата се поддържа изцяло в съдебно заседание от процесуалния
представител на жалбоподателя на изложените в нея основания. Допълнително сочи
още едно основание за отмяна на санкционния акт, а именно нарушена процедура
при съставяне на акта, регламентирана в чл.40 от ЗАНН. Моли съда да постанови
решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление, като
незаконосъобразно.
За
административно-наказващият орган – редовно призован – не се явява представител, не е депозирано
становище по жалбата.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2
от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по
същество. Разгледана по същество, жалбата се явява основателна, поради което
наказателното постановление следва да бъде отменено.
Видно от
представените по делото доказателства е, че на 20.03.2013г. против жалбоподателя
T.M. е съставен АУАН затова, че извършва сеч с БМТ в акациево насаждение в
горска територия в местността „Зад болницата” на 2 пр. куб. м. акациеви дърва,
без да са маркирани с КГМ. Посочена е като нарушена разпоредбата на чл. 104,
ал.1,т.4 от ЗГ.
По делото е представено и обжалваното НП
№ 828/09.05.2013г. издадено от Директор на Регионална дирекция по горите –
Ловеч, с което въз основа на направените в
акта констатации, наказващият орган издал обжалваното наказателно
постановление, с което на основание чл.266, ал.1, предл.1 от ЗГ, наложил на
жалбоподателя административно наказание глоба в размер на 150 лева, за
нарушение на чл.104, ал.1, т.4 от ЗГ, и е постановено на основание чл.275, ал.2
от ЗГ да заплати паричната равностойност на липсващите вещи – предмет на
нарушението: 2 пространствени кубически метра дърва за огрев от акация, в
размер на 48.72 лева.
От показанията на разпитаните по делото
служители в ДГС - Плевен се установява, че са констатирали добив на дърва за
огрев в участък в землището на гр. Левски в местността „Зад болницата”. Поискано е било позволително за сеч, като
вместо това била представена заповед на Кмета. Според показанията на
свидетелите нарушителите са изпълнявали задължения към общината. Установява се
също и че нарушителят не е присъствал при съставяне на акта, както и че дървата
са останали на място поради липсата на възможност да бъдат прибрани.
Представя
се отговор на община – Левски, че „МБАЛ-Левски”, от който е видно, че „МБАЛ –
Левски” ЕООД гр. Левски се намира в регулационните граници на гр. Левски в УПИ
ІІ-4, кв. 152 с посочени съседи, като е уточнено, че няма допирни точки със
земеделски и горски имоти, както и че в землището на гр. Левски местност „Зад
болницата” не съществува, като представят и справка от ОСЗ гр. Левски.
По делото са представени актове за частна общинска
собственост, ведно със скици на поземлени имоти в гр.Левски, с трайно
предназначение на територията – урбанизирана.
С решение на ОбС Левски е дадено съгласие
за ползване на дървесина в поземлени имоти, описани в актовете. Със заповед на
кмета на Община Левски е разрешено отсичането на акация, общинска собственост в
поземлени имоти съгласно кадастралната карта на гр. Левски. Конкретизирани са
условията, при които да се извърши сечта, а именно: преди сечта да се извърши маркировка
от лицензиран лесовъд на Община Левски, маркирането на добитата дървесина – от оправомощено от кмета
на общината длъжностно лице, а транспортирането й - след
издаване на превозен билет.
Със
Заповед №125/22.02.2013 г. на кмета на Община – Левски е удължен срока на
издаденото разрешително за сеч на акация, общинска собственост, до 31.03.2013
г.
Видно от АУАН, като място на извършване
на нарушението е посочено местността „Зад болницата”. От събраните по делото
доказателства се установява, че в землището на гр. Левски местност с такова
наименование не съществува. По същия начин като място на извършване на
нарушението – местност „Зад болницата” е възпроизведена и в наказателното
постановление. Безспорно актът за установяване на административно нарушение и
наказателното постановление следва да съдържат наред с датата, и мястото на
извършване на нарушението. Така посочената местност не обуславя конкретизиране
на поземления имот, което е задължение на административнонаказващия орган. Съдът счита, че наказателното
постановление е незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на
процесуалните разпоредби на ЗАНН, като не е посочено мястото на извършване на
твърдяното нарушение, каквото е изискването на разпоредбата на чл. 57, ал.1,
т.5 от ЗАНН.
Непосочването на мястото на извършване на
нарушението обуславя наличие на процесуално нарушение, тъй като ограничава
възможността нарушителят да разбере в извършването на какво точно какво
нарушение е обвинен и по този начин адекватно да организира защитата си и
представлява формална предпоставка за отмяна на наказателното постановление.
В случая става въпрос за поземлен имот в регулация - в границите на
урбанизираната територия, общинска собственост, удостоверена с представени
актовете за частна общинска собственост, който не представлява гора по смисъла
на ЗГ. Това следва както от представените писмени доказателства по делото, така
и от показанията на разпитаната по делото в качеството на свидетел – очевидец T.E.
– длъжностното лице, на което е възложено със заповед на кмета на общината
извършването на сечта в тази територия. В подкрепа на нейните показания е и
представения по делото граждански
договор за възлагане №29 от 20.03.2013 г., видно от който е, че същият е сключен между
Община – Левски, представлявана от кмета, в качеството на възложител и
жалбоподателя Т.М., в качеството на изпълнител. Предмет на договора е
изпълнителят да извърши в срок до 01.04.2013 г. рязане на дърва за огрев в
кв.170, 172, 167, 168а, 169, 171, 178, 177, по плана на гр.Левски. Безспорно жалбоподателят има качеството на
изпълнител по цитирания договор, поради което не може
да бъде субект на нарушение, изразяващо се в незаконна сеч на акациеви дърва в
горска територия, немаркирани с контролна горска марка. Сечта е извършена в
срока на действие на договора, видно и от посочената дата на деянието в акта –
20.03.2013 г. Жалбоподателят е само изпълнител и по силата на поетите договорни задължения
е извършвал сеч в поземлен имот - общинска собственост, срещу възнаграждение, а
договорът е сключен в изпълнение на издадените заповеди на кмета на общината,
относно предвидените условия за извършване на сечта. Жалбоподателят не е бил
изрично натоварен със задължение да маркира добитата дървесина. Това е следвало
да направи оправомощено лице от общината.
Съдът констатира и допуснато нарушение на чл.40 от ЗАНН, изразяващо се в
съставянето на акт за
установяване на административно нарушение в отсъствие на нарушителя. От събраните
по делото гласни доказателства се налага извод, че с подписа си свидетеля В.Т.
е удостоверил не отказа на нарушителя да подпише съставеният в негово присъствие
акт, а съставянето му в негово
отсъствие, каквато възможност не е уредена в процесуалния закон.
Предвид горното, обжалваното наказателно
постановление се явява незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения
на процесуалните правила и е основание за отмяна на наказателното
постановление.
На основание изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ на основание чл.63 от ЗАНН наказателно постановление №828 от 09.05.2013г., на Директора на
Регионална Дирекция по горите гр. Ловеч, с което на T.M.,
ЕГН**********,***, на
основание чл.266, ал.1, предл.1 от ЗГ е наложено административно наказание
глоба в размер на 150 лева, за нарушение на чл.104, ал.1, т.4 от ЗГ, и е
постановено на основание чл.275, ал.2 от ЗГ да заплати паричната равностойност
на липсващите вещи, предмет на нарушението: 2 пространствени кубически метра
дърва за огрев от акация, в размер на 48.72 лева, КАТО НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Административен съд гр.Плевен в 14 – дневен срок от получаване на съобщението,
че е изготвено.
СЪДИЯ: