гр.
ЛЕВСКИ, 22.07.2013 г.
Левченски районен съд в публичното съдебно заседание на десети
юли
Съдебни заседатели:
при
участието на секретаря В.Д. и прокурора _, като разгледа докладваното
от съдия Димитрова н.а.х.д. №263 по описа за 2013 год., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
В Районен съд - Левски е постъпила жалба от Н.В. ***, с
ЕГН **********, против наказателно постановление №838/29.05.2013 г. на Директор
РДГ – Ловеч.
Жалбата е бланкетна и в нея не се сочат конкретни
основания за твърдяната незаконосъобразност на обжалваното наказателно
постановление. Такива се сочат от процесуалния представител на жалбоподателя,
след приключване на съдебното следствие. Същият моли съда да постанови решение,
с което да отмени изцяло издадения санкционен акт. На първо място счита, че не
е установено точното количество на предмета на нарушението, което в акта е
посочено, като 10 пространствени куб.м. дърва за огрев, а действително
доставените в дома на жалбоподателя са били 6 пространствени куб.м., съгласно
събраните по делото писмени и гласни доказателства. Счита, че съхраняваната от В.
дървесина е била маркирана с контролна горска марка, но с мастило, поради което
същата се е заличила към момента на проверката, вследствие на атмосферните
условия. В тази насока излага доводи, че контролните органи не са положили
усилия да установят наличието на релефна такава върху дървесината. Счита, че
предхождащият проверката конфликт, между проверяващите и лицензираната фирма,
доставила дървата на жалбоподателя, е довело до съставяне на акт, без да бъде
извършена коректна проверка от горските инспектори.
Ответната
страна по жалбата не се представлява в съдебно заседание и не взема
допълнително становище.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
Жалбата
е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
Административно
– наказателното производство против жалбоподателя е започнало със съставяне на
акт за установяване на административно нарушение №838/19.03.2013 г. за това, че
на същата дата, в домът си в ***, съхранява 10 пространствени кубични метра /7
– дъб и 3 – габър/, без дървесината да е маркирана с контролна горска марка.
Посочена е като нарушена разпоредбата на чл.213, ал.1, т.1 от ЗГ. Отразено е,
че дървесината – предмет на нарушението е задържана. Актът е предявен и връчен
лично на жалбоподателя, срещу подпис. Последният вписал като възражение срещу
направените констатации, че дървата са придобити от наследствени гори и
превозени от С.П..
Въз
основа на така съставения акт, наказващият орган издал обжалваното наказателно
постановление, с което наложил на В. административно наказание глоба в размер
на 275 лева на основание чл.266, ал.1, предл.7 от ЗГ, за нарушение на чл.213,
ал.1, предл.7, т.1 от ЗГ. На основание чл.21 от ЗАНН и чл.273, ал.1 от ЗГ,
постановил отнемане в полза на държавата на предмета на нарушението: 10
пространствени кубични метра дърва за огрев от дъб и габър /7 пространствени
кубични метра от дъб и 3 пространствени кубични метра от габър/, с пазарна
стойност от 600 лева.
Материалите
по образуваната административно – наказателна преписка по случая, включващи два
съставени на жалбоподателя акта, първият - описания по – горе и втори такъв за
това, че съхранява в дома си същото количество дърва за огрев, но без превозен
билет, доказващ законния им произход, били изпратени от РДГ – Ловеч на РП –
Левски, в която се сочели данни за извършено престъпление от В. по чл.235,
ал.6, във вр. с ал.1 от НК. С Постановление от 24.06.2013 г., прокурор в същата
прокуратура отказал да образува наказателно производство и прекратил преписката.
Съдът
намира, че вмененото на жалбоподателя административно нарушение е
несъставомерно от обективна и от субективна страна. Причина за това са
множеството допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, и то още в
началната фаза на производството, започнало със съставянето на акта, което от
своя страна е обусловило и неправилното приложение на материалния закон.
По
делото са събрани писмени и гласни доказателства относно произхода на
дървесината, съхранявана в дома на жалбоподателя. По безспорен и несъмнен начин
се установява, че жалбоподателят е собственик по наследство на гора, находяща
се в землището на *. Същата е възстановена на наследниците на В.П. с Решение №*
на Поземлена комисия при Община – Левски. Видно от представеното удостоверение
за наследници, В.П. е оставил като свои наследници един син - Ц.Д. и двама
внуци – В.В. и Н.В.. С изрично пълномощно, двама от наследниците Ц.Д. и В.В.,
упълномощили жалбоподателя да ги представлява пред ДГС – Плевен, във връзка с
изготвяне на документи за сеч на оставената им в наследство гора. Пълномощното
е представено и прието като писмено доказателство по делото. На основание
дадените пълномощия, В. се договорил със * – свидетеля С.П., който като
представител на лицензирана фирма за добив на дървен материал се съгласил да се
снабди с необходимите документи за извършване на сечта в наследствената гора на
жалбоподателя и неговите роднини. В този смисъл дадените от В. обяснения изцяло
кореспондират на показанията на свидетеля П.. Те от своя страна са подкрепени
от представените по делото писмени доказателства. На първо място съдът
констатира, че действително С.П. има регистрирана фирма – ЕТ „С.” – ***,
получила лиценз за търговия с дървен материал и преработка за огрев, видно от
електронната разпечатка от търговския регистър. Като собственик на такава фирма
е издадено на неин представител позволително за сеч №0072344, за извършване на
сеч в отдел *, подотдел *, имот с кадастрален №*, в землището на *, собственост
на физическо лице, в срок от 29.09.2012 г. до 30.11.2012 г., в което е
предвидено материалите да бъдат извозени до временен склад – в имота на място.
Видно от представената скица за имот с №*, посочен в издаденото позволително е,
че същият е собственост на наследниците на В.П. и представлява широколистна
гора, с площ от 12,250 дка в местността „К.”, в землището на *. В извадката от
лесоустройствената карта на ДГС – Плевен е отразено, че отдел *, подотдел *,
обхваща именно имот №*, с площ 12,250 дка. Видно от приложеното по делото копие
към превозен билет /издадено за отчитане/ Серия АА, №300827 от 13.10.2012 г. е,
че свидетелят С.П., в качеството си на продавач и представител на ЕТ „С.” е
транспортирал до дома на жалбоподателя Н.В. ***, следната дървесина по вид и
количество – ясен и дъб, в количество общо от 6,28 пространствени кубични
метра. В превозния билет е посочено, че дървесината е добита от имота, посочен
в издаденото позволително, че същата е маркирана с КГМ 1712, както и че е
транспортирана с превозно средство, с рег. № *, с водач С.П..
Свидетелят
П. е категоричен, че в дома на жалбоподателя лично е закарал 6 куб.м.
дървесина, със собствения си камион, чиито марка и регистрационен номер са
описани в превозния билет. Категоричен е, че дървата, които все още се намират
до оградата, в двора на жалбоподателя са същите, които есента е докарал с
камиона си. В подкрепа на показанията относно начина на разтоварване на дървата
от камиона – разхвърляни и мястото, където са оставени – до оградата, са както
обясненията на жалбоподателя в този смисъл, така и показанията на свидетеля Р.,
помагал при разтоварването на дървата.
Съдът
кредитира показанията на свидетелите П. и Р., като достоверни. Същите изцяло се
подкрепят от представените по делото писмени доказателства. Предвид
последователността, точността и логичността на изложените факти и
обстоятелства, съдът кредитира с доверие и обясненията на жалбоподателя, като
приема за доказано по безспорен и несъмнен начин, че намерените от контролните
органи дърва за огрев в дома на В., произхождат от наследствената гора, описана
в писмените документи, представени по делото и са добити законно от свидетеля П..
Горните
обстоятелства е следвало да бъдат установени от актосъставителя и да бъдат
взети предвид от него в хода на проверката. В този смисъл, макар и актът да е
съставен против жалбоподателя за административно нарушение, изразяващо се в
съхранение на дърва за огрев, които не са маркирани с контролна горска марка
съдът намира, че за обективната и субективната страна на нарушението е от
съществено значение изясняването на произхода на съхраняваната дървесина. Това
се налага, с оглед преценката дали дървесината е добита законно. А че това е
така се установява от събраните по делото доказателства, както бе посочено по -
горе. Неслучайно в санкционната разпоредба на чл.266, ал.1 от ЗГ съхранението,
като една от формите на изпълнително деяние е посочена наред с останалите
възможни действия – сечене, извозване, товарене, транспортиране, разтоварване,
придобиване, преработване или разпореждане с дървесина от горския фонд.
Съхранението не е изолирано само по себе си и съставлява административно нарушение,
само ако е извършено в нарушение на разпоредбите на специалния закон. Затова и
действията на жалбоподателя, изразили се в съхранение на законно добита от друг
дървесина и от имот, представляващ гора, получена от него по наследство, не
могат да му се вменят във вина.
Следва
да се посочи, че са твърде непълни и избирателни по спомен показанията на
свидетелите Д.Т. и Н.И. – служители при ДГС – Плевен, относно констатираните
обстоятелства в хода на проверката. На първо място съдът намира, че некоректно
е определено количеството на предмета на нарушението, а именно: 10
пространствени кубични метра дърва за огрев. Макар и да твърдят, че са
направили точно измерване с ролетка, то данните по делото сочат, че се касае за
доставено на В. количество от 6 пространствени кубични метра дърва за огрев.
Друг е въпросът, че ако трупите са били разхвърляни, както твърдят свидетелите П.
и Р., е невъзможно да се направи измерването им по описания начин от
свидетелите Т. и И.. Посочени са два вида дървесина – от дъб и от габър, но
никой от двамата свидетели – служители при ДГС – Плевен, не дава категорични
показания в тази насока, дори и след предявяване на акта. Спомените им касаят
само дървесина от вида дъб. Точното определяне на вида и количеството на
предмета на нарушението е от съществено значение за преценката дали деянието не
представлява маловажен случай и за размера на наказанието. Освен това в дома на
жалбоподателя е докарана само част от добитата дървесина. От същото сечище, със
същото превозно средство и със същия превоз е доставена дървесина и на
останалите наследници, както се установява от показанията на свидетеля П.. Предвид
обстоятелството, че контролна горска марка се поставя само на 30% от натоварените
дърва на сечището, преди транспортирането им, отразените в акта констатации от
контролните органи, че в купчината неустановено количество съхранявани дърва не
видели маркирани такива, не правят деянието съставомерно. При това положение,
още със съставянето на акта против жалбоподателя е накърнено правото му на
защита, до степен последното да не може да разбере за какво нарушение е
санкционирано.
Констатираните
по – горе съществени пороци в хода на образуваното административно –
наказателно производство не могат да бъдат отстранени или поправени от съда.
Обжалваното наказателното постановление следва да бъде изцяло отменено на
посочените основания, като неправилно и незаконосъобразно.
Водим
от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ на
основание чл.63 от ЗАНН наказателно постановление №838/29.05.2013 г. на
Директор на РДГ – Ловеч, с което на Н.В.
***, с ЕГН **********, на основание чл.266, ал.1, предл.7 от ЗГ е наложено
административно наказание глоба в размер на 275 лева, за нарушение на чл.213,
ал.1, предл.7, т.1 от ЗГ, и на основание чл.21 от ЗАНН и чл.273, ал.1 от ЗГ е
постановено отнемане в полза на държавата на предмета на нарушението: 10
пространствени кубични метра дърва за огрев от дъб и габър /7 пространствени
кубични метра от дъб и 3 пространствени кубични метра от габър/, с пазарна
стойност от 600 лева, КАТО НЕПРАВИЛНО И
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Плевен в 14 – дневен
срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: