Р Е Ш Е Н И Е
гр. ЛЕВСКИ, 29.07.
Левченски районен съд в съдебно заседание
на _втори юли_ две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙКА МАНОЛОВА
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:
при секретаря _В.Д._ и в присъствието
на прокурора __, като разгледа докладваното от съдия Манолова н.а.х.д. №_273_
по описа на съда за _2013_ год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.63 от
ЗАНН.
В Районен
съд гр.Левски е постъпила жалба от Г.Н., ЕГН**********, постоянен адрес: ***,
против НП №893 от 03.06.2013г., на Директора на Регионална Дирекция по горите
гр. Ловеч.
В жалбата се
твърди, че с наказателното постановление е издадено при съществени нарушения на
административно производствените правила и неправилно приложение на материалния
закон. Излага доводи за липса на материална компетентност на актосъставителя. Жалбоподателят
твърди, че вмененото му нарушение „добив” с моторен трион на дървесина, без
същата да е маркирана с контролна горска марка, неправилно е подведено под
нормата на чл. 104, ал.1,т.4 от ЗГ, в която деянието, предмет на нарушение, е
„сечта” на такава дървесина и че добивът, за разлика от сечта, е предмет на
нормата на чл. 111 от ЗГ, поради което
не ставало ясно за какво нарушение е санкциониран.
По същество
жалбоподателят твърди, че не е извършил вмененото му нарушение, тъй като
действието, за което е санкциониран, не е извършена в горски фонд, за да бъдат
дървата маркирани с контролна горска марка. Сочи, че при издаване на НП е
допуснато нарушение на принципите за определяне на административното наказание
в чл. 27, ал.2 от ЗАНН, като не са изложени мотиви за определяне на размера на
глобата, като не е направена преценка от наказващия орган за наличието или
липсата на основания за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, което съставлявало
нарушение на административнопроизводствените правила.
Сочи, че с
оглед постановеното отнемане в полза на държавата на вещите, послужили за
извършване на нарушението – 1 бр. моторен трион „Хускварна” с пазарна стойност 150лв.,
е нарушен принципът, разписан в чл. 20, ал.4 от ЗАНН – че отнемане не се
допуска, когато стойността на вещите явно не съответства на характера и
тежестта на административното нарушение. Липсвала и преценка от наказващия
орган за наличието или липса на основания за прилагане на чл. 20, ал.4 от ЗАНН,
което представлявало отделно нарушение на административнопроизводствените
правила.
Моли съда да
отмени изцяло обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно.
Жалбата се поддържа изцяло в съдебно заседание от процесуалния
представител на жалбоподателя на изложените в нея основания. Моли съда да
постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление, като
незаконосъобразно.
За
административно-наказващият орган – редовно призован – не се явява представител, не е депозирано
становище по жалбата.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2
от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по
същество. Разгледана по същество, жалбата се явява основателна, поради което
наказателното постановление следва да бъде отменено.
Видно от
представените по делото доказателства е, че на 29.03.2013г. против жалбоподателя
Г.Н. е съставен АУАН затова, че на същата дата е добил с моторен трион 15
куб.м. акациеви дърва за огрев, без дървесината да е маркирана с КГМ. Посочена е като нарушена разпоредбата
на чл. 104, ал.1, т.4 от ЗГ.
По делото е представено и обжалваното НП
№ 893/03.06.2013г. издадено от Директор на Регионална дирекция по горите –
Ловеч, с което въз основа на направените в
акта констатации, наказващият орган издал обжалваното наказателно
постановление, с което на основание чл.266, ал.1, предл.1 от ЗГ, наложил на жалбоподателя административно наказание
глоба в размер на 800 лева, за нарушение на чл.104, ал.1, т.4 от ЗГ. С НП е постановено отнемане в полза на държавата на основание чл.
273, ал.1 от ЗГ вещите, послужили за извършване на нарушението: 1 бр. моторен
трион „Хускварна” * №* с пазарна стойност 150 лв., като сумите от продажбите се
превеждат в приход на ИА по горите. Постановено е на основание чл. 275, ал.2 от
ЗГ да заплати паричната равностойност на
липсващите вещи – предмет на нарушението: 15 пр. куб. м. дърва за огрев от
акация в размер на 365.40 лв.
От показанията на разпитаните по делото
служители в ДГС - Плевен се установява, че са констатирали жалбоподателят да реже
дървесина и други хора да събират дървата, като се е извършвала сеч на акациеви
дърва. Служителите на ДГС поискали разрешително за сеч, на което заявили, че
имат разрешение за сеч от общината, но не представили такова, като била
представена заповед за сеч на единични дървета. Дървесината, която била
отсичана, не е била маркирана с КГМ. В РУП – Левски са установили самоличността
на лицето, след което бил съставен акт за установяване на административно
нарушение. От показанията на свидетелите се установява също и че нарушителят не
е присъствал при съставяне на акта.
Според свидетелите гората до болницата е
горска територия, като не са били в състояние да определят коя е местността,
тъй като не са разполагали с карта.
По делото са представени актове за частна общинска
собственост, ведно със скици на поземлени имоти в гр.Левски, с трайно
предназначение на територията – урбанизирана.
Установявява се от отговор на община –
Левски, че „МБАЛ-Левски” ЕООД се намира в регулационните граници на гр. Левски
в УПИ ІІ-4, кв. 152 с посочени съседи, като е уточнено, че няма допирни точки
със земеделски и горски имоти, както и че в землището на гр. Левски местност
„Зад болницата” не съществува.
С решение на ОбС Левски е дадено съгласие
за ползване на дървесина в поземлени имоти, описани в актовете. Със заповед на
кмета на Община Левски е разрешено отсичането на акация, общинска собственост в
поземлени имоти съгласно кадастралната карта на гр. Левски. Конкретизирани са
условията, при които да се извърши сечта, а именно: преди сечта да се извърши
маркировка от лицензиран лесовъд на Община Левски, маркирането на добитата дървесина – от оправомощено от кмета
на общината длъжностно лице, а транспортирането й - след
издаване на превозен билет.
Със Заповед №125/22.02.2013 г. на кмета на Община – Левски е
удължен срока на издаденото разрешително за сеч на акация, общинска
собственост, до 31.03.2013 г.
Изискана е справка от ответната страна по жалбата е депозиран отговор,
съгласно който въпросната площ в местността, кръстена „Зад болницата” е горска
територия, общинска собственост, засадена по договор с ДГС – Плевен, поради
което ползването, транспортирането и товаренето на дървесина от нея следва да
се извършва, съгласно изискванията на ЗГ. Въпреки че се позовава на договорни
отношения, наказващият орган не представя доказателства за наличието на такива.
В случая става въпрос за поземлен имот в регулация - в границите на
урбанизираната територия, общинска собственост, удостоверена с представени
актове за частна общинска собственост, който не представлява гора по смисъла на
ЗГ. Това следва както от представените писмени доказателства по делото, така и
от показанията на разпитаната по делото в качеството на свидетел – очевидец Т.Е.
– длъжностното лице, на което е възложено със заповед на кмета на общината
извършването на сечта в тази територия. В подкрепа на нейните показания е и
представения по делото граждански
договор за възлагане №30 от 20.03.2013 г., видно от който е, че същият е сключен между
Община – Левски, представлявана от кмета, в качеството на възложител и
жалбоподателя Г.Н., в качеството на изпълнител. Предмет на договора е
изпълнителят да извърши в срок до 01.04.2013 г. рязане на дърва за огрев в
кв.170, 172, 167, 168а, 169, 171, 178, 177, по плана на гр.Левски. След като е имал качеството на изпълнител по цитирания договор, жалбоподателят
не може да бъде субект на
вмененото му нарушение. Сечта е извършена в срока на действие на договора, видно и от
посочената дата на деянието в акта – 20.03.2013 г. Жалбоподателят е само изпълнител и по силата на поетите договорни задължения
е извършвал сеч в поземлен имот - общинска собственост, срещу възнаграждение, а
договорът е сключен в изпълнение на издадените заповеди на кмета на общината съобразно предвидените условия за извършване на сечта. Жалбоподателят
не е бил изрично натоварен със задължение да маркира добитата дървесина. Това е
следвало да направи оправомощено лице от общината, съгласно Заповед
№2458/27.11.2012 г.
В случая става въпрос за поземлен имот в регулация - в границите на
урбанизираната територия, общинска собственост, удостоверена с представени
актовете за частна общинска собственост, който не представлява гора по смисъла
на ЗГ.
Видно от АУАН, като място на извършване
на нарушението е посочено местността „Зад болницата”. От събраните по делото
доказателства се установява, че в землището на гр. Левски местност с такова
наименование не съществува. По същия начин като място на извършване на
нарушението – местност „Зад болницата” е възпроизведена и в наказателното
постановление. Безспорно актът за установяване на административно нарушение и
наказателното постановление следва да съдържат наред с датата, и мястото на
извършване на нарушението. Така посочената местност не обуславя конкретизиране
на поземления имот, което е задължение на административнонаказващия орган. Съдът счита, че наказателното
постановление е незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на процесуалните
разпоредби на ЗАНН, като не е посочено мястото на извършване на твърдяното
нарушение, каквото е изискването на разпоредбата на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
Непосочването на мястото на извършване на
нарушението обуславя наличие на процесуално нарушение, тъй като ограничава
възможността нарушителят да разбере в извършването на какво точно какво
нарушение е обвинен и по този начин адекватно да организира защитата си и
представлява формална предпоставка за отмяна на наказателното постановление.
Съдът счита, че е допуснато
нарушение на чл.40 от ЗАНН, изразяващо се в съставянето на акт за установяване на административно
нарушение в отсъствие на нарушителя. От събраните по делото гласни доказателства се налага извод, че
с подписа си свидетелят Р. е удостоверил не отказа на нарушителя да подпише съставеният
в негово присъствие акт, а съставянето
му в негово отсъствие, каквато възможност не е уредена в процесуалния
закон.
Предвид горното, обжалваното наказателно
постановление се явява незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения
на процесуалните правила и е основание за отмяна на наказателното
постановление.
На основание изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ на основание чл.63 от ЗАНН наказателно постановление НП №893 от 03.06.2013г., на Директора на
Регионална Дирекция по горите гр. Ловеч, с което на Г.Н., ЕГН**********, с постоянен адрес: ***, на основание чл.266, ал.1, предл.1 от ЗГ е наложено
административно наказание глоба в размер на 800 лева, за нарушение на чл.104, ал.1, т.4 от ЗГ и е постановено отнемане в полза на държавата на основание чл.
273, ал.1 от ЗГ вещите, послужили за извършване на нарушението: 1 бр. моторен
трион „Хускварна” * №* с пазарна стойност 150 лв.; и на основание чл. 275, ал.2
от ЗГ е постановено да заплати паричната равностойност на липсващите вещи – предмет на нарушението:
15 пр. куб. м. дърва за огрев от акация в размер на 365.40 лв., КАТО НЕПРАВИЛНО И
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Административен съд гр.Плевен в 14 – дневен срок от получаване на съобщението,
че е изготвено.
СЪДИЯ: