Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. ЛЕВСКИ, 22.07.2013 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Левченски районен съд в публичното съдебно заседание на десети юли 2013 г. в състав:

 

                           Председател: МАРГАРИТА ДИМИТРОВА

                     Съдебни заседатели:

                              

при участието на секретаря В.Д. и прокурора ­­_, като  разгледа докладваното от съдия Димитрова н.а.х.д. №274 по описа за 2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

            В Районен съд - Левски е постъпила жалба от Т.Т. ***, с ЕГН **********, против наказателно постановление №895/03.06.2013 г., издадено от Директор на РДГ – Ловеч.

            В жалбата се твърди, че наказателното постановление е издадено при съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Сочи се, че актът е съставен от лице, което не притежава необходимата и изискуема от закона материална компетентност за това, тъй като не е оторизиран да извършва контрол в залесени територии, които не представляват гори по смисъла на специалния закон. Твърди се още, че в акта и наказателното постановление липсва изчерпателно фактическо описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е било извършено. А доколкото има такива, то те са неясни и противоречиви. В тази връзка счита, че нито в акта, нито в наказателното постановление е посочено кои разпореждания и на кое длъжностно лице не са изпълнени, като не са конкретизирани и документите за извършваната дейност, които не са представени. Жалбоподателката твърди, че не е адресат на посочената като нарушена правна норма, тъй като същата – чл.190, ал.2, т.2 от ЗГ определя функции по опазване на горски територии, възложени на лица с лесовъдско образование, натоварени да осъществяват контрол. В тази насока прави извод, че неин адресат са органите, натоварени с контролни правомощия, установили процесното нарушение. Счита, че в акта и в наказателното постановление са описани нарушения, които очевидно покриват и двете хипотези на чл.261, ал.1, т.1 и т.2 от ЗГ, а е наложено наказание само за твърдяното нарушение по т.1 от същия законов текст. Твърди се, че изброените по – горе допуснати нарушения на процесуалния и на материалния закон са довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателката и същата не е могла да разбере за какво нарушение е санкционирана.    

            Жалбата се поддържа изцяло в съдебно заседание от процесуалния представител на жалбоподателката. На посочените в нея основания, моли съда да постанови решение, с което да отмени издаденото наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно.

            Ответната страна по жалбата не се представлява в съдебно заседание и не взема становище по същата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Административно – наказателното производство против жалбоподателката е започнало със съставяне на акт за установяване на административно нарушение №895, в 12:30 часа, на 29.03.2013 г., за това, че на същата дата, в гр.Левски, обл.Плевен, в акациево насаждение в местността зад „Болницата”, не изпълнява разпореждане на длъжностно лице, изразяващо се в непредставяне на изискуемите документи за извършваната дейност. Посочена е като нарушена разпоредбата на чл.190, ал.2, т.2 и т.3 от ЗГ. Жалбоподателката е отказала да подпише акта и да получи препис от същия, което е удостоверено с подписа на един свидетел.

На основание направените констатации в акта, наказващият орган издал наказателното постановление, с което на основание чл.261, ал.1, т.1 от ЗГ наложил на Е. административно наказание глоба в размер на 50 лева, за нарушение на чл.190, ал.2, т.2 и т.3 от ЗГ.

 Съдът констатира, че както акта, така и наказателно постановление, са издадени при напълно неизяснена фактическа обстановка. Поради тази причина вмененото на жалбоподателката нарушение е несъставомерно от обективна и от субективна страна. За този краен резултат са способствали множеството допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилното приложение на материалния закон, и то още в началната фаза на производството, започнало със съставянето на акта, което от своя страна е обусловило и незаконосъобразността на издаденото, въз основа на него наказателно постановление.

 Основателно е направеното възражение в жалбата, че в акта и в наказателното постановление липсва яснота относно това кои точно разпореждания и на кое длъжностно лице жалбоподателката не е изпълнила, както и относно документите за извършваната дейност, които не е представила. Каква е била действителната фактическа обстановка се установява едва в хода на съдебното следствие. Това обаче е недопустимо, по простата причина, че административно – наказателното производство е подчинено на определени императивни правила по силата, на които както актосъставителят, така и наказващият орган са били длъжни ясно, точно и коректно да направят описание на констатираното нарушение и на обстоятелствата, при които е извършено. Само при спазване на тези процесуални изисквания може да бъде осъществен съдебния контрол за законосъобразност на санкционния акт.

Едва при разпита на свидетелите – длъжностни лица при ДГС – Плевен се установява, че на посочената в акта дата посетили акациев масив в местността зад „Болницата”, в землището на гр.Левски, обл.Плевен. Установили, че на сечището имало множество лица - работници, които режели, товарили и транспортирали отсечени акациеви дърва. Жалбоподателката също била на мястото. Последната заявила, че в качеството си на представител на общината отговаря за извършваната сеч. Контролните органи поискали от нея да представи документи за извършваната дейност. Конкретизират ги едва в съдебно заседание, като позволително за сеч, издадено от ДГС – Плевен или от частен лесовъд. Жалбоподателката отказала да представи такива, поради което сигнализирали полицията. На място пристигнали полицейски служители, които поканили спорещите страни в управлението за изясняване на случая. Той обаче не бил изяснен, и против жалбоподателката бил съставен акта, който последната категорично отказала да подпише.       

Преди да пристъпят към съставянето на акт за административно нарушение по ЗГ, контролните органи е следвало да изяснят в конкретния случай няколко основни въпроса. На първо място не са взето предвид обстоятелството, че акациевото насаждение, което са посетили за пореден път е частна общинска собственост. Това се установява от представените в съдебно заседание актове за частна общинска собственост, ведно със скици на поземлени имоти в гр.Левски, с трайно предназначение на територията – урбанизирана. По отношение на описаните в актовете поземлени имоти с номера, съгласно кадастралната карта на гр.Левски, е разрешено отсичането на акация, общинска собственост със Заповед №2458 от 27.11.2012 г. на кмета на Община – Левски. Конкретизирани са условията, при които да се извърши отсичането, а именно: от Община – Левски, като преди сечта следва да се извърши маркировка от лицензиран лесовъд на общината, маркирането на добитата дървесина – от оправомощено от кмета на общината длъжностно лице, а транспортирането й, след издаване на превозен билет. Със Заповед №125/22.02.2013 г. на кмета на Община – Левски е удължен срока на издаденото разрешително за сеч на акация, общинска собственост, до 31.03.2013 г.

Горната фактология не е описана нито в съставения акт, нито в издаденото наказателно постановление, което от своя страна прави крайно неясно обстоятелството в какво точно качество е вменена на жалбоподателката компетентност да представи някакви документи за осъществяваната дейност. Съдържанието на обстоятелствената част на акта се изчерпва само с некоректно посочване на местоизвършването на нарушението, чрез посочване на местност, каквато очевидно не съществува като наименование на такава в землището на гр.Левски, а именно зад „Болницата”. Същата е възпроизведена и в наказателното постановление. Така посочената местност само допринася за установяване на местонахождението на заварените по време на извършената проверка лица, но не обуславя конкретизирането на поземления имот с неговия номер, което е задължение на актосъставителя. Горното е било необходимо, с оглед преценката дали добитата дървесина произхожда от горска територия по смисъла на Закона за горите и приложимостта на този закон, относно поземлени имоти в урбанизирани територии – общинска собственост. Очевидно е обаче, че става въпрос за поземлен имот в регулация - в границите на урбанизираната територия, общинска собственост, удостоверена с представени актовете за частна общинска собственост, който не представлява гора по смисъла на ЗГ.

От представените писмени доказателства по делото се установява, че жалбоподателката Т. Е. е длъжностното лице, определено със заповед на кмета на общината, което следва да маркира добитата дървесина, извън горските територии в Община – Левски. В това си качество, жалбоподателката определено не е субект на нарушението по чл.190, ал.2, т.2 и т.3 от ЗГ. Тази разпоредба възлага на лица с лесовъдско образование, функциите по опазване на горските територии, независима от тяхната собственост. Никъде в акта и в наказателното постановление не е посочено, че Е. е лесовъд, за да й се вмени неизпълнение на предвидени за тази категория лица законови задължения, включително да представя някакви документи, във връзка с определените им функции. При това положение е крайно неясно защо е ангажирана отговорността й само на основание чл.261, ал.1, т.1 от ЗГ, а именно – в хипотезата на неизпълнение на разпореждане на компетентен орган, издадено в рамките на дадените му със закона правомощия. В хипотезата по т.2 – неосигури достъп, не представи необходимите документи и данни на контролните органи, не е наложено наказание на Е., въпреки, че при буквалния прочит на описателната част на двата акта, може да се стигне до извод, че неизпълнението на разпореждането се изразява именно в непредставяне на някакви документи за осъществяваната дейност.  

Констатираните по – горе съществени пороци в хода на образуваното административно – наказателно производство не могат да бъдат отстранени или поправени от съда, защото на практика са довели до вменяване на едно несъставомерно деяние на Е.. Безспорно това накърнява и правото на защита на жалбоподателката, до пълна степен на невъзможност последната да разбере за какво всъщност нарушение е санкционирана, и в какво си качество го е извършила. Последното от своя страна обуславя цялостна отмяна на обжалваното наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно.

Водим от горните мотиви, съдът

 

  Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ на основание чл.63 от ЗАНН наказателно постановление №895/03.06.2013 г. на Директор на РДГ – Ловеч, с което на Т.Т. ***, с ЕГН **********, е наложено на основание чл.261, ал.1, т.1 от ЗГ административно наказание глоба в размер на 50 лева, за нарушение на чл.190, ал.2, т.2 и т.3 от ЗГ, КАТО НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

            РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Плевен в 14 – дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

 

 

        РАЙОНЕН СЪДИЯ: