гр.
ЛЕВСКИ, 22.07.2013 г.
Левченски районен съд в публичното съдебно заседание на десети
юли
Съдебни заседатели:
при
участието на секретаря В.Д. и прокурора _, като разгледа докладваното
от съдия Димитрова н.а.х.д. №274 по описа за 2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
В Районен съд - Левски е постъпила жалба от Т.Т. ***, с
ЕГН **********, против наказателно постановление №895/03.06.2013 г., издадено
от Директор на РДГ – Ловеч.
В жалбата се твърди, че наказателното постановление е
издадено при съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на
материалния закон. Сочи се, че актът е съставен от лице, което не притежава
необходимата и изискуема от закона материална компетентност за това, тъй като
не е оторизиран да извършва контрол в залесени територии, които не
представляват гори по смисъла на специалния закон. Твърди се още, че в акта и
наказателното постановление липсва изчерпателно фактическо описание на
нарушението и на обстоятелствата, при които е било извършено. А доколкото има
такива, то те са неясни и противоречиви. В тази връзка счита, че нито в акта,
нито в наказателното постановление е посочено кои разпореждания и на кое
длъжностно лице не са изпълнени, като не са конкретизирани и документите за
извършваната дейност, които не са представени. Жалбоподателката твърди, че не е
адресат на посочената като нарушена правна норма, тъй като същата – чл.190,
ал.2, т.2 от ЗГ определя функции по опазване на горски територии, възложени на
лица с лесовъдско образование, натоварени да осъществяват контрол. В тази
насока прави извод, че неин адресат са органите, натоварени с контролни
правомощия, установили процесното нарушение. Счита, че в акта и в наказателното
постановление са описани нарушения, които очевидно покриват и двете хипотези на
чл.261, ал.1, т.1 и т.2 от ЗГ, а е наложено наказание само за твърдяното
нарушение по т.1 от същия законов текст. Твърди се, че изброените по – горе
допуснати нарушения на процесуалния и на материалния закон са довели до
нарушаване правото на защита на жалбоподателката и същата не е могла да разбере
за какво нарушение е санкционирана.
Жалбата се поддържа изцяло в съдебно заседание от
процесуалния представител на жалбоподателката. На посочените в нея основания,
моли съда да постанови решение, с което да отмени издаденото наказателно
постановление, като неправилно и незаконосъобразно.
Ответната страна по жалбата не се представлява в съдебно
заседание и не взема становище по същата.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
Жалбата
е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
Административно
– наказателното производство против жалбоподателката е започнало със съставяне
на акт за установяване на административно нарушение №895, в 12:30 часа, на 29.03.2013
г., за това, че на същата дата, в гр.Левски, обл.Плевен, в акациево насаждение в
местността зад „Болницата”, не изпълнява разпореждане на длъжностно лице,
изразяващо се в непредставяне на изискуемите документи за извършваната дейност.
Посочена е като нарушена разпоредбата на чл.190, ал.2, т.2 и т.3 от ЗГ.
Жалбоподателката е отказала да подпише акта и да получи препис от същия, което
е удостоверено с подписа на един свидетел.
На
основание направените констатации в акта, наказващият орган издал наказателното
постановление, с което на основание чл.261, ал.1, т.1 от ЗГ наложил на Е.
административно наказание глоба в размер на 50 лева, за нарушение на чл.190,
ал.2, т.2 и т.3 от ЗГ.
Съдът констатира, че както акта, така и
наказателно постановление, са издадени при напълно неизяснена фактическа
обстановка. Поради тази причина вмененото на жалбоподателката нарушение е несъставомерно
от обективна и от субективна страна. За този краен резултат са способствали множеството
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилното
приложение на материалния закон, и то още в началната фаза на производството,
започнало със съставянето на акта, което от своя страна е обусловило и
незаконосъобразността на издаденото, въз основа на него наказателно
постановление.
Основателно е направеното възражение в
жалбата, че в акта и в наказателното постановление липсва яснота относно това кои
точно разпореждания и на кое длъжностно лице жалбоподателката не е изпълнила,
както и относно документите за извършваната дейност, които не е представила.
Каква е била действителната фактическа обстановка се установява едва в хода на
съдебното следствие. Това обаче е недопустимо, по простата причина, че
административно – наказателното производство е подчинено на определени
императивни правила по силата, на които както актосъставителят, така и
наказващият орган са били длъжни ясно, точно и коректно да направят описание на
констатираното нарушение и на обстоятелствата, при които е извършено. Само при
спазване на тези процесуални изисквания може да бъде осъществен съдебния
контрол за законосъобразност на санкционния акт.
Едва
при разпита на свидетелите – длъжностни лица при ДГС – Плевен се установява, че
на посочената в акта дата посетили акациев масив в местността зад „Болницата”,
в землището на гр.Левски, обл.Плевен. Установили, че на сечището имало
множество лица - работници, които режели, товарили и транспортирали отсечени
акациеви дърва. Жалбоподателката също била на мястото. Последната заявила, че в
качеството си на представител на общината отговаря за извършваната сеч.
Контролните органи поискали от нея да представи документи за извършваната
дейност. Конкретизират ги едва в съдебно заседание, като позволително за сеч,
издадено от ДГС – Плевен или от частен лесовъд. Жалбоподателката отказала да
представи такива, поради което сигнализирали полицията. На място пристигнали
полицейски служители, които поканили спорещите страни в управлението за
изясняване на случая. Той обаче не бил изяснен, и против жалбоподателката бил
съставен акта, който последната категорично отказала да подпише.
Преди
да пристъпят към съставянето на акт за административно нарушение по ЗГ,
контролните органи е следвало да изяснят в конкретния случай няколко основни
въпроса. На първо място не са взето предвид обстоятелството, че акациевото
насаждение, което са посетили за пореден път е частна общинска собственост.
Това се установява от представените в съдебно заседание актове за частна
общинска собственост, ведно със скици на поземлени имоти в гр.Левски, с трайно
предназначение на територията – урбанизирана. По отношение на описаните в
актовете поземлени имоти с номера, съгласно кадастралната карта на гр.Левски, е
разрешено отсичането на акация, общинска собственост със Заповед №2458 от
27.11.2012 г. на кмета на Община – Левски. Конкретизирани са условията, при
които да се извърши отсичането, а именно: от Община – Левски, като преди сечта
следва да се извърши маркировка от лицензиран лесовъд на общината, маркирането
на добитата дървесина – от оправомощено от кмета на общината длъжностно лице, а
транспортирането й, след издаване на превозен билет. Със Заповед №125/22.02.2013
г. на кмета на Община – Левски е удължен срока на издаденото разрешително за
сеч на акация, общинска собственост, до 31.03.2013 г.
Горната
фактология не е описана нито в съставения акт, нито в издаденото наказателно
постановление, което от своя страна прави крайно неясно обстоятелството в какво
точно качество е вменена на жалбоподателката компетентност да представи някакви
документи за осъществяваната дейност. Съдържанието на обстоятелствената част на
акта се изчерпва само с некоректно посочване на местоизвършването на
нарушението, чрез посочване на местност, каквато очевидно не съществува като
наименование на такава в землището на гр.Левски, а именно зад „Болницата”. Същата
е възпроизведена и в наказателното постановление. Така посочената местност само
допринася за установяване на местонахождението на заварените по време на
извършената проверка лица, но не обуславя конкретизирането на поземления имот с
неговия номер, което е задължение на актосъставителя. Горното е било
необходимо, с оглед преценката дали добитата дървесина произхожда от горска
територия по смисъла на Закона за горите и приложимостта на този закон, относно
поземлени имоти в урбанизирани територии – общинска собственост. Очевидно е
обаче, че става въпрос за поземлен имот в регулация - в границите на урбанизираната
територия, общинска собственост, удостоверена с представени актовете за частна
общинска собственост, който не представлява гора по смисъла на ЗГ.
От
представените писмени доказателства по делото се установява, че жалбоподателката
Т. Е. е длъжностното лице, определено със заповед на кмета на общината, което
следва да маркира добитата дървесина, извън горските територии в Община –
Левски. В това си качество, жалбоподателката определено не е субект на
нарушението по чл.190, ал.2, т.2 и т.3 от ЗГ. Тази разпоредба възлага на лица с
лесовъдско образование, функциите по опазване на горските територии, независима
от тяхната собственост. Никъде в акта и в наказателното постановление не е
посочено, че Е. е лесовъд, за да й се вмени неизпълнение на предвидени за тази
категория лица законови задължения, включително да представя някакви документи,
във връзка с определените им функции. При това положение е крайно неясно защо е
ангажирана отговорността й само на основание чл.261, ал.1, т.1 от ЗГ, а именно
– в хипотезата на неизпълнение на разпореждане на компетентен орган, издадено в
рамките на дадените му със закона правомощия. В хипотезата по т.2 – неосигури
достъп, не представи необходимите документи и данни на контролните органи, не е
наложено наказание на Е., въпреки, че при буквалния прочит на описателната част
на двата акта, може да се стигне до извод, че неизпълнението на разпореждането
се изразява именно в непредставяне на някакви документи за осъществяваната
дейност.
Констатираните
по – горе съществени пороци в хода на образуваното административно –
наказателно производство не могат да бъдат отстранени или поправени от съда,
защото на практика са довели до вменяване на едно несъставомерно деяние на Е.. Безспорно
това накърнява и правото на защита на жалбоподателката, до пълна степен на
невъзможност последната да разбере за какво всъщност нарушение е санкционирана,
и в какво си качество го е извършила. Последното от своя страна обуславя
цялостна отмяна на обжалваното наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно.
Водим
от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ на
основание чл.63 от ЗАНН наказателно постановление №895/03.06.2013 г. на
Директор на РДГ – Ловеч, с което на Т.Т.
***, с ЕГН **********, е наложено на основание чл.261, ал.1, т.1 от ЗГ
административно наказание глоба в размер на 50 лева, за нарушение на чл.190,
ал.2, т.2 и т.3 от ЗГ, КАТО НЕПРАВИЛНО И
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Плевен в 14 – дневен
срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: