Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е

№

по чл.249, ал.2 от НПК

гр.Левски, 15.07.2013 г.

Левченски районен съд съдия Наташа Панчева, определена за Докладчик по Н.О.Х.Д. №296 по описа на Районен съд – Левски по описа за 2013 година, въз основа на данните и закона намирам за установено следното:

Съдебно производство пред първата инстанция. Делото не е новообразувано. Образувано е по внесен от Районна прокуратура гр.Левски обвинителния акт срещу подсъдимия В.С. *** за извършено престъпление против собствеността на гражданите, след връщане на прокурора по реда на чл.288, т.1 НПК Н.О.Х.Д. №198/2013 г. по описа на РС Левски с протоколно определение по горното дело в о.с.з. на 10.06.2013 г. Съдът е прекратил съдебното производство и е върнал делото на прокурора със задължителни указания.

При обсъждане и решаване на въпросите по чл. 248 от НПК по настоящето дело докладчикът установи, че прокурорът е внесъл същият обвинителен акт, като не са изпълнени указанията на съда.

Споделяйки изцяло доводите и съображенията на съда при постановяване на определение №77/10.06.2013 г. за констатирани съществени процесуални нарушения, които са отстраними при обсъждане и решаване на въпросите по чл.248 НПК по настоящето дело докладчикът прие за установено следното:

Внесеният обвинителен акт не отговаря на изискванията на чл. 246, ал. 2 НПК.

Чрез обвинителния акт прокурорът е длъжен да развие в пълнота своята обвинителна теза, да формулира обвинението по такъв начин, че да определи най-точно предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на подсъдимия в него. По този начин се определят както рамките на наказателния процес, така и правото на защита на подсъдимия.

В конкретния случай прокурорът не е изпълнил своите задължения да изгради пълно и точно обвинителната теза.

В обстоятелствената част на обвинителния акт не са посочени фактите и доказателствата обуславящи съставомерността на деянието, съответно конкретното участие на подсъдимия в него. Фрагментарно, в няколко изречения е описана фактическа обстановка за извършена кражба от три лица в съучастие при условията на продължавана престъпна дейност. При това описание изобщо не става ясно какво точно е извършил самия подсъдим срещу когото е внесено настоящето обвинение. Не е посочено в какви точно действия се изразява неговата конкретната престъпна дейност, като не е дадено точно описание на фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието му в него и не са посочени доказателствата, на които се основава този извод - не са очертани обективните и субективните признаци на деянието.

Съдът констатира непълноти, неясноти и противоречия в обвинителния акт както следва:

Относно предмета на престъплението:

Липсва точно описание на предмета на престъплението в обстоятелствената част на обвинителния акт – говори се за чували със зърно с общи изрази

Предметът на престъплението е описан едва в диспозитива на обвинителния акт. В обстоятелствената част на обвинителния акт същият не е описан – брой на чувалите със зърно - по видове зърно, тяхната тежина, тяхната стойност. Не е посочено и не е ясно въобще подсъдимия колко чувала, с какъв вид зърно и каква тежест е изнесъл? или продал? във всяко едно от деянията в продължаваната си престъпна дейност. Липсва изложение на факти и доказателства в тази насока. В обстоятелствената част схематично е посочено само, че подсъдимите /обвиняеми в хода на ДП/ „откраднали чували със зърно от обект /стопанисван или собствен/ на....., „ без да се сочат брой чували, количество зърно от всеки вид, стойност. Тоест между обстоятелствената и диспозитивната част на обвинителния акт липсва единство относно описанието на предмета на престъплението.

Относно съучастието:

Изобщо не е изложено в обстоятелствената част на обвинителния акт в какво се изразява съучастническата дейност на този подсъдим – същият извършител ли е или помагач и в какво се изразява от обективна и субективна страна извършеното от него; въз основа на кои доказателства и фактически обстоятелства се установява това.

Относно сговора:

Срещу подсъдимия с диспозитива на обвинителния акт е повдигнато обвинение за квалифицирана кражба извършена в съучастие с другите обвиняеми, /по отношение на които е било сключено споразумение в съдебната фаза на процеса/ сговорили се предварително при условията на продължавано престъпление.

Както в постановлението по чл. 219, ал. 3 НПК, така и в обстоятелствената част на обвинителния акт, не са посочени факти и доказателства имало ли е предварително сговаряне, в какво се е изразило това по отношение на подсъдимия С., кога е постигнато то.

Това е необходимо, тъй като предварителното сговаряне е резултат на престъпна дейност, извършена в изпълнение на предварително взето решение. Сговарянето е предварително, когато съгласието да се извърши деянието е постигнато преди започването на същото и след това то е извършено. При продължаваното престъпление съгласието може да бъде постигнато и по време на извършване на отделните деяния. В обстоятелствената част на обвинителния акт липсват факти и доводи относно горното.

Относно квалификацията по чл.26 от НК:

Не са конкретизирани по време, място и начин на извършване от този подсъдим отделните деяния включени в продължаваната престъпна дейност, доказателствата на които се основава този извод.

Съгласно чл. 26 НК продължавано престъпление е налице, когато две или повече деяния, които осъществяват поотделно един или различни състави на едно и също престъпление, са извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, като деецът в тези случаи се наказва съобразно включените в продължаваното престъпление деяния, взети в тяхната съвкупност и съобразно с причинения от тях общ престъпен резултат.

Тази легална дефиниция предпоставя и изисква описание в обвинителния акт на отделните деяния, включени в продължаваното престъпление. Същите да бъдат конкретизирани по време, място и начин на извършване по две причини - първо, за да може да се извърши преценка дали са налице всички признаци на продължаваното престъпление и на второ място - за да изпълнят своите процесуални функции както постановлението за привличане на едно лице в качеството му на обвиняем / да гарантира правото на защита на обвиняемия в един по-ранен етап на наказателния процес - на досъдебното производство/, така и обвинителният акт - да определи в съдебната фаза на наказателния процес какъв е предметът на доказване, за да осъществи подсъдимия правото си на защита.

В конкретния казус:

В обстоятелствената и диспозитивната част на постановлението за привличане на подсъдимия в качеството на обвиняем по ДП липсва подобна конкретизация на отделните деяния по време, място и начин на извършване. Тези пороци са налице още в постановлението по чл. 219, ал. 3 НПК. Същите са изцяло възпроизведени в изготвения и внесен в съда обвинителен акт. Отделните деяния, включени в продължаваното престъпление не са конкретизирани по време, място и начин на извършване поотделно и за всеки един обвиняем, като по този начин не става ясно в какво точно се изразява продължаваната престъпна дейност на подсъдимия В.С., обвиняем в хода на ДП..

Относно квалификацията по чл.197 ал.3 НК:

В обстоятелствената част на обвинителния акт липсва изложение на факти и доказателства за наличието на обстоятелството за върнати или заместени вещи. Изобщо не е ясно кои вещи са върнати, кои са заместени като се има предвид, че с кражбата са отнети както ечемично зърно, така и царевично. Едва в диспозитива на обвинителния акт и то само при цифровото изписване на обвинението става ясно, че вещите са възстановени, като словом не е изписано, „че до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд откраднатите вещи са върнати/или заместени/”. Изводът е, че между обстоятелствената и диспозитивната част, както и в самата диспозитивна част на обвинителния акт има несъответствия.

Описаните по-горе факти се отнасят до съществени елементи от съставомерността на извършеното деяние и тяхната липса в обстоятелствената част на обвинителния акт води до грубо нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като е нарушено правото на защита на обвиняемия.

При горните доводи съдът прие, че прокурорът е внесъл в съда обвинителен акт, който не отговаря на изискванията на чл. 246, ал. 2 НПК и по този начин е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в ограничаване правото на защита на подсъдимия, който не би могъл да се защитава при едно непълно и неясно обвинение. Ограничаването на правото на защита на обвиняемия съставлява съществено нарушение на процесуални правила съгласно тълкувателно решение № 2/2002 на ОСНК на ВКС.

Констатираните от съда нарушения са отстраними.

При горните доводи съдът прие, че съдебното производство по делото следва да бъде прекратено, а делото върнато на прокурора със задължителни указания, а именно:

Да се изготви нов обвинителен акт като се развие в пълнота обвинителната теза, като обвинението се формулира така, че да определи рамките на доказването от гледна точка на извършеното от подсъдимия престъпление и участието му в него.

Да приведе в единство обстоятелствената и диспозитивната част на обвинителния акт

Да изложи фактите обуславящи съставомерността на деянието и участието на подсъдимия в него като посочи доказателствата, на които се основават.

При изпълнение указанията на съда прокурорът да вземе предвид доводите на същия в мотивната част на разпореждането.

Самото неизпълнение от страна на прокурора да изпълни указанията на съда представляват самостоятелно основание за връщане на делото.

Водим от горното и на основание чл.249 ал.2 от НПК,

Р А З П О Р Е Д И:

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по Н.О.Х.Д. №296/2013 г. по описа на Районен съд Левски.

Връща делото на прокурора със задължителни указания:

ДА СЕ ИЗГОТВИ нов обвинителен акт като се развие в пълнота обвинителната теза, като обвинението се формулира така, че да определи рамките на доказването от гледна точка на извършеното от подсъдимия престъпление и участието му в него.

ДА ПРИВЕДЕ в единство обстоятелствената и диспозитивната част на обвинителния акт

ДА ИЗЛОЖИ ФАКТИТЕ обуславящи съставомерността на деянието и участието на подсъдимия в него като посочи доказателствата, на които се основават.

При изпълнение указанията на съда прокурорът да вземе предвид доводите на същия в мотивната част на разпореждането.

Самото неизпълнение от страна на прокурора да изпълни указанията на съда представляват самостоятелно основание за връщане на делото.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на жалба и протест по реда на глава двадесет и втора от НПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: