гр.
ЛЕВСКИ, _11.04.
Левченски районен съд в публичното съдебно заседание на _тринадесети
март_
Съдебни заседатели:
при
участието на секретаря _В.Д. и прокурора _, като разгледа докладваното от съдия Манолова а.н.дело
№ 28 по описа за 2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
В Районен съд гр.Левски е постъпила
жалба от „К.” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано
от управителя К.И., с ЕГН**********, чрез пълномощника си адвокат П.А. против наказателно
постановление №15-1502793/06.01.2014г. на Директор на Дирекция „Инспекция по
труда” – Плевен, с което му е наложена имуществена санкция в размер на 2000
лв., затова че като работодател на 03.12.2013г. в10:45ч. е допуснал до работа в
кафе – аперитив „К.” лицето М.Г., изпълняваща при проверката работа като
сервитьор, преди да се предостави срещу подпис заверено уведомление за сключен
трудов договор от ТД на НАП.
Според жалбоподателя наказателното
постановление е издадено от неовластено лице, чиито правомощия не включват
издаването на наказателно постановление.
На следващо място намира, че от
обективна страна не са извършили твърдяното в НП административно нарушение.
Съображенията са, че лицето М.З., за която контролните органи са установили, че
към момента на проверката изпълнява работа като сервитьор, не е наемано на
трудово, или каквото и да е правоотношение в дружеството.
Твърди се, че в деня на проверката –
03.12.2013г. барманът, който е бил на смяна – Ф.С. самоволно, без знанието и
разрешението на работодателя е помолила своята приятелка М.Г. да й помогне в
заведението, като е уговорила същата, че „ще я тества” за сервитьор и ако се
справи, да я предложи за назначение.
Моли съда да отмени като незаконосъобразно обжалваното
наказателно постановление.
В с.з. процесуалният представител на жалбоподателя поддържа
жалбата. Предлага ако съдът счете, че постановлението следва да бъде
потвърдено, че е извършено нарушението, да измени същото, като вземе предвид,
че това е първо нарушение.
За ответника по жалбата се явява ЮК И., която моли съда да
остави без уважение подадената жалба като неоснователна. Счита, че от
представените по делото писмени и гласни доказателства по безспорен начин е
установено, че лицето заварено да предоставя работна сила като сервитьор.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема
за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в срока по чл.59 от ЗАНН, и като такава се
явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество, съдът счита, че следва да бъде намален
размера на имуществената санкция.
Установява се от приложените писмени доказателства, че на 09.12.2013г. е
съставен акт за установяване на административно нарушение за това, че при
извършена проверка в обект кафе аперитив „К.” в *** и при проверка на
документите на същия, извършена на 05.12.2013г. е констатирано нарушение на
трудовото законодателство, изразяващо се в следното: Работодателят „К.” ООД ***
е допуснал до работа в обекта на 03.12.2013г. в 10:45ч. лицето М.Г.,
изпълняваща при проверката работа като сервитьор, преди да му предостави срещу
подпис заверено уведомление за сключен трудов договор от ТД на НАП. Посочена е
като нарушена разпоредбата на чл. 63, ал.1 и ал.2 от КТ, във вр. с чл.4, ал.3
от Наредба №5.
На основание така съставения акт е издадено обжалваното
наказателно постановление.
За нарушението административнонаказващият орган на основание
чл. 416, ал.5, във вр. с чл. 414, ал.3 от КТ е наложил на „К.” ООД имуществена
санкция в размер на 2000лв.
От показанията на разпитаните свидетели – служители в Д ИТ –
Плевен се установява, че е извършена проверка в обекта. При последната е
констатирано, че едно от лицата, което е заварено на място, няма сключен трудов
договор. При проверката на документите работодателят е представил трудов
договор на лицето, което е заварено да работи, но регистрацията е направена
след извършване на проверката. Свидетелката А. е категорична, че лицето е
работело с материалите на работодателя, с работно място, работно време.
Свидетелката А. сочи, че не е останала с впечатление, че заведението работи при
режим на самообслужване, тъй като са били обслужени от сервитьор. В момента на
проверката в заведението са се намирали барманката и две сервитьорки. Установява се от показанията им, че
заведението е било пълно с клиенти към момента на проверката.
Показанията на двамата свидетели са логични, последователни,
непротиворечиви, дадени въз основа на техните лични възприятия относно фактите,
дадени са добросъвестно, и съответстват на писмените доказателства, приложени
към делото. На основание изложеното съдът кредитира показанията им като
достоверни.
По искане на жалбоподателя са разпитани и свидетелите С., Г. и
Ч..
Свидетелката С. сочи, е работела в заведението, че се е
налагало на клиентите да се сервира, тъй като същите не са имали желание да
отидат до бара и да си вземат поръчките. Твърди, че й е било трудно да приема
поръчки и да сервира на капризни клиенти, е помолила приятелката си М. да й
помага за няколко часа на ден в заведението. Твърди, че не е уведомявала
управителя, тъй като не е знаела, че трябва да го стори. Свидетелката С.
обещала на приятелката си, че ще й заплаща по 10 лв. за времето, през което ще
й помага по 2 часа на ден. Заявява, че е уведомила съпругата на управителя за
извършената проверка. Категорична е, че не е уведомила управителя, когато е
решила да вика М. да й помага. Самата свидетелка не отрича, че М. е сервирала
на клиентите, според нея на „капризните”. Показанията на свидетелката са
нелогични в частта им, в която твърди, че е договорила със свидетелката М.Г.
започването на работа на последната и размера на трудовото й възнаграждение,
доколкото на свидетелката не са й възлагани такива функции. Още повече, че видно
от приложените към делото писмени доказателства, свидетелката С. е отправила предизвестие
към работодателя по реда на чл. 326 от КТ, като по време на проверката вече
срокът на предизвестието е започнал да тече.
Показанията на свидетелката С. противоречат на показанията на
свидетелката Г.. Последната твърди, че е имала уговорка с приятелката си св. С.
да й се заплаща след като се сключи трудов договор и че Ф. не е обещавала да й
заплаща пари за труда и че следва да получава по 10 лв. на ден.
Поради наличие на противоречие в показанията на свидетелките
съдът не кредитира показанията на св. С. и Г..
Разпитана е и свидетелката Ч., която заявява, че барманката е
допуснала свидетелката Г. на работа. Показанията на тази свидетелка не се
кредитират от съда, тъй като свидетелката е в трудово правоотношение с
работодателя, поради което същата се явява заинтересована от изхода на делото.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че
жалбоподателят е осъществил състава на административното нарушение по чл. 62,
ал.1 от КТ, като е допуснал до работа лицето М.Г., без да е сключил трудов договор
с него.
Според съда при съставяне на АУАН и НП не са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да засягат правото на защита на
жалбоподателя. НП е издадено от компетентно лице. И АУАН и НП съдържат всички
необходими реквизити, поради което наказателното постановление не съдържа
пороци, които да водят до неговата незаконосъобразност.
Съдът съобрази, че след извършване на нарушението е сключен
трудов договор и нарушението е извършено
за първи път, поради което счита, че следва размерът на така наложената имуществена
санкция да бъде намален до предвидения минимален размер от 1500 лв.
Предвид гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
На основание чл.63 от ЗАНН
ИЗМЕНЯ наказателно постановление №15-1502793/06.01.2014г.
на Директор на Дирекция „Инспекция по труда” – Плевен, с което на ЕТ „К.” ООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: ***, представляван от К.И.,
с ЕГН **********, е наложена на основание чл.416, ал.5, във вр. с чл.414, ал.3
от КТ имуществена санкция в размер на 2000 лева, за нарушение на чл. 63, ал.1 и
ал.2 от КТ, във вр. с чл. 4, ал.3 от Наредба №5, като НАМАЛЯВА размера на имуществената санкция от 2000 лв. на хиляда и
петстотин лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Административен съд гр.Плевен в 14 – дневен срок от
получаване на съобщението, че е изготвено.
СЪДИЯ: