В ИМЕТО НА НАРОДА

Левченски районен съд в съдебно заседание на _трети април две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙКА МАНОЛОВА

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

при секретаря _В.Д._ и в присъствието на прокурора __, като разгледа докладваното от съдия Манолова а.н.д. №_54_ по описа за _2014_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

В Районен съд гр.Левски е постъпила жалба от И.С. ***, с ЕГН **********, против НП №660/07.01.2014г., на Началник група ОП в РУП при ОДМВР към ОДМВР - Плевен.

Жалбоподателят твърди, че на 24.02.2014г. е получил НП №660/14г. на Началник група ОП в РУП при ОДМВР към ОДМВР - Плевен.

Със същото са му наложени наказания: глоба в размер на 200 лв., към което кумулативно му е наложено наказание „лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца”.

Сочи, че обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение №660/10.12.13г., в който се твърди, че на 07.12.13г. в гр. Левски, по ул. „Вапцаров”, като водач на лек автомобил при извършена полицейска проверка е отказал да представи документите си на органите за контрол и е напуснал без разрешение мястото на проверката преди нейното приключване.

Жалбоподателят счита, че както АУАН, така и обжалваното наказателно постановление, са съставени в противоречие със закона и фактите и поради тази причина се явяват незаконосъобразни.

Моли съда изцяло да отмени обжалваното наказателно постановление, а в случай, че не намери основания за това, да намали наложеното му наказание към предвидения от Закона минимум.

Жалбоподателят не се явява в съдебно заседание, представлява се от адвокат С., който заявява, че поддържа жалбата.

За административнонаказващия орган – редовно призован – не се явява представител, не е депозирано становище по жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, жалбата се явява основателна, поради което наказателното постановление следва да бъде отменено.

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на акт за установяване на административно нарушение на 10.12.2013г. против жалбоподателя, затова че на 07.12.2013г. около 03:30ч. по ул. „Никола Вапцаров”, на около 100 м. от бензиностанция „Лукойл” посока с. Асеновци управлява лек автомобил „Ауди” *, като извършва следното нарушение: отказва да представи документите си на органите за контрол и напуска без разрешение мястото на проверката преди нейното приключване, с което я осуетява. Не представя контролен талон към СУМПС. Посочена е като нарушена разпоредбата на чл. 6, т.2 и чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Въз основа на АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление, с което за констатираните нарушения на основание чл. 175, ал.1, т.3 предл.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца.

От показанията на разпитаните свидетели В.И. и П.П. се установява, че на посочената в акта дата са изпълнявали служебните си задължения. Установили движение на лек автомобил, който с голяма скорост влязъл в отбивката за с. Малчика. Решили да извършат проверка, поради което тръгнали след него. Докато се движели след автомобила, водачът намалявал, след това ускорявал изведнъж, криволичел по пътното платно. Настигнали автомобила след с. Аспарухово. Подали звуков и светлинен сигнал, след което водачът спрял до бензиностанция „Лукойл”. Свидетелят се приближил до водача, представил се, поискал му документи, като водачът не бил угасил автомобила. В този момент жалбоподателят С. казал „лека нощ”, включил на скорост и се отдалечил с голяма скорост. Свидетелите се отказали се от преследване на автомобила, изготвили докладна и след 2-3 дни бил съставен АУАН. Според свидетеля водачът е казал, че няма в него талон.

Показанията на двамата свидетели си кореспондират, поради което съдът ги кредитира като достоверни.

От обстоятелствените части на съставения АУАН и обжалваното наказателно постановление е видно, че са описани съставите на две отделни нарушения – напускане на проверката без разрешение, а второто нарушение – отказ на жалбоподателя да представи документите си на проверяващия орган. В акта е описано, че жалбоподателят отказва да представи документите и напуска без разрешение мястото на проверката преди нейното приключване, с което я осуетява. Не става ясно по какъв начин жалбоподателят е осуетил проверката. Актосъставителят словесно е смесил два състава на административни нарушения. Освен това, в АУАН актосъставителят е направил констатация, че водачът не представя контролен талон към СУМПС, от което следва пък, че е представил свидетелство за управление на МПС, поради което не може да се приеме, че е налице отказ да представи документите си.

Съдът констатира, че наказателното постановление не пресъздава фактическата обстановка на АУАН, тъй като в неговата обстоятелствена част липсва описание за непредставяне на документ – в случая контролен талон. Едва в описание на нарушенията в НП е описано от административно наказващия орган, че водачът не носи свидетелство за управление на МПС, което пък не е констатирано в акта за установяване на административно нарушение.

Видно от наказателното постановление на жалбоподателя не е наложено административно нарушение за такова нарушение – за непредставяне на талон или свидетелство за управление на МПС.

В НП отново са описани два отделни състава на нарушение – отказ да бъдат представени документи и напускане без разрешение на проверката, в резултат на което АНО е констатирал, че лицето не е изпълнило разпореждане на съответните органи, като е нарушил разпоредбата на чл. 6, т.2, пр.1 от ЗДвП, което констатирано нарушение обаче е съставомерно по чл. 175, ал.1, т.4 от ЗДвП – неизпълнение на полицейско разпореждане. От събраните по делото доказателства не се установи извършване на такова нарушение, тъй като и двамата свидетели са категорични, че водачът е спрял след включване на светлинен и звуков сигнал от страна на контролните органи, т.е. е изпълнил разпореждането да спре. Не се установи, нито в АУАН и НП е описано, че на водача е разпоредено да остане до приключване на проверката на мястото.

Налице са съществени нарушения на процесуалните правила, които водят до незаконосъобразност на обжалваното наказателното постановление. Пороците, от които страдат и АУАН, и НП са накърнили правото на защита на жалбоподателя, като същият е бил лишен от възможността да узнае за какво точно нарушение е ангажирана неговата административнонаказателна отговорност и да организира своята защита.

Предвид изложените съображения наказателното постановление е незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено като такова.

На основание изложеното, съдът

РЕШИ:

На основание чл.63 от ЗАНН ОТМЕНЯ наказателно постановление №660/07.01.2014г., издадено от началник на група ОП в РУП при ОДМВР към ОДМВР Плевен, с което на И.С. ***, с ЕГН ********** на основание 175, ал.1,т.3, предл. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на ДВЕСТА ЛЕВА и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: