гр.
ЛЕВСКИ, 23.06.2014 г.
Левченски районен съд в публичното съдебно заседание на двадесет
и първи май 2014 г. в състав:
Съдебни заседатели:
при
участието на секретаря Р.П. и прокурора _, като разгледа докладваното
от съдия Димитрова а.н.д. №74 по описа за 2014 год., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.59 и следващите от ЗАНН.
В Районен съд - Левски е постъпила жалба от Д.С. ***, с
ЕГН **********, против наказателно постановление №4053/23.12.2013 г. на
Началник Сектор „ПП” към ОД на МВР – Плевен.
В жалбата се твърди, че при издаване на обжалваното
наказателно постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалния и
материалния закон. Сочи се, че съставения акт не съдържа всички изискуеми
реквизити, че направеното описание на нарушението не съответства на
действителната фактическа обстановка, а посочената като нарушена разпоредба на
чл.25, ал.1 от ЗДвП не съответства на обстоятелствата, при които е настъпило
ПТП. Твърди се, че описаното изпълнително деяние не съответства и на посочената
санкционна норма в наказателното постановление, които касаят разпоредби и
санкции относно правилата за предимство. Счита, че в случая не се касае за
неспазване на предимство, а за предприета маневра изпреварване от другия
участник в ПТП, в забранена зона и с несъобразена скорост. Жалбоподателката
счита, че водачът на лекия автомобил, предприел неправилната маневра
изпреварване е станал причина за настъпване на ПТП, вследствие на което й е
причинена лека телесна повреда и значителни материални щети на собственика на
управлявания от нея автомобил. В тази връзка твърди, че предприетата от нея
маневра - завой наляво, е извършила съобразно изискванията на чл.36, ал.1 и
ал.2 и чл.37, ал.1 от ЗДвП, поради което се явява не нарушител, а пострадал от
ПТП.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуалния
представител на жалбоподателката – адв.Л.П. ***, на посочените в нея основания.
Допълнително излага аргументи, че в съставения акт против жалбоподателката не
са посочени свидетели – очевидци на деянието, въпреки че е имало такива, че не
са вписани лични данни на лицата, претърпели имуществени вреди от ПТП-то. Счита,
че така допуснатите процесуални нарушения се отразяват на издаденото, въз
основа на акта наказателно постановление, поради което моли същото да бъде
изцяло отменено като незаконосъобразно. Предвид събраните данни в хода на
съдебното следствие за извършено от другия участник в ПТП престъпление от общ
характер, защитата моли съда да изпрати материалите по делото в тази им част на
РП-Левски за образуване на досъдебно производство по чл.343 от НК, спрямо
виновния водач.
Ответната страна по жалбата не се представлява в съдебно
заседание и не взема допълнително становище по същата. В писмото, с което е
изпратена преписката, моли съда да остави жалбата без последствие и да потвърди
наложеното на С. наказание.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
Жалбата
е подадена в 7-мо дневния срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН и се явява процесуално
допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
Административно
– наказателното производство против жалбаподателката е започнало със съставяне
на акт за установяване на административно нарушение №4053/17.12.2013 г. за
това, че на същата дата, около 17:40 часа, в с.Обнова, ПП – Е83, км. 56+607, на
ул.”9-ти септември”, на кръстовище с ул.”Заря”, като водач на лек автомобил „Фиат
*” с рег. № * извършва маневра завой на ляво, за да навлезе по друг път, като
не се съобразява с преминаващия от лявата й страна лек автомобил „БМВ” с рег. №
* и се удрят, вследствие на което настъпва ПТП с материални щети. Посочена е
като нарушена разпоредбата на чл.25, ал.1 от ЗДвП. Актът е връчен лично на
жалбоподателката срещу подпис, на датата на която е съставен. Същата е оспорила
констатациите в акта, като е вписала в него възражение в смисъл, че при
престрояване за ляв завой с подаден ляв мигач, в населено място и при
непрекъсната осева линия, е изпреварена и ударена в лявата страна при навлизане
в кръстовището.
В
три дневния срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН, жалбоподателката е депозирала писмени
възражения пред административно – наказващият орган. Постъпила е жалба и от И.М.,
в качеството му на собственик на управлявания от С. лек автомобил, респективно
в качеството му на пострадал от ПТП, вследствие на причинените по процесния
автомобил имуществени вреди.
Административно
– наказващият орган, преценявайки неоснователността на депозираните пред него
възражения, издал обжалваното наказателно постановление, с което наложил на С.
на основание чл.179, ал.1, във вр. с чл.179, ал.1, т.5, предл.4 от ЗДвП
административно наказание глоба в размер на 140 лева, за нарушение на чл.25,
ал.1 от ЗДвП.
Съдът
намира, че административно – наказателното производство против С. е опорочено
още в неговата начална фаза – съставяне на акта за установяване на
административно нарушение, поради допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, последните довели до нарушаване на материалния закон.
От
събраните в хода на съдебното следствие доказателства се установява различна от
описаната фактическа обстановка в акта и наказателното постановление.
На
17.12.2013 г., около 17:40 часа, жалбоподателката С., като водач на процесния
автомобил, се движела от центъра на с.Обнова, в посока гр.Плевен. Следвали я
колона от четири автомобила. На последното кръстовище в селото, същата подала
светлинен сигнал за маневра завой наляво. С. се пристроила в най – лявата част
на пътното платно по посока на движението й, пропуснала насрещно движещ се лек
автомобил и след като се уверила, че следващата я колона от автомобили са
възприели подадения светлинен сигнал за предприетата от нея маневра, започнала
да навлиза в лявата част на насрещното пътно платно. Едновременно с навлизането
й в кръстовището за друг път, автомобилът на жалбоподателката бил блъснат в
предната лява част от изпреварващ колоната от общо четири автомобила, лек
автомобил „БМВ” с рег. № *, управляван от свидетеля К.Т.. Вследствие на удара,
автомобилът на жалбоподателката се върнал обратно на пътното платно, а този на
свидетеля Т. отхвръкнал на
Свидетели очевидци на деянието сигнализирали на тел.112
за настъпилото ПТП и на място пристигнали екип на бърза помощ и полицейските
служители – П.Н. и М.Г.. Жалбоподателката била откарана в болнично заведение за
оказване на медицинска помощ, като на 30.12.2013 г. при извършен преглед от
съдебен лекар било установено, че получените от същата травми при ПТП са довели
до разстройство на здравето, временно и неопасно за живота, т.е. лека телесна
повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК.
Изложената фактическа обстановка се установява от
показанията на свидетелите – очевидци: К.Л. и Б.М., които като водачи на леките
автомобили, движещи се на инкриминираната дата след този, управляван от С.,
пресъздават най – обективно своите непосредствени впечатления, както от
поведението на двамата водачи, участвали в ПТП – то, така и относно мястото на
удара и точния механизъм на причиняване на произшествието. Техните показания се
подкрепят косвено и от показанията на свидетеля Т., който отрича единствено
факта, че е извършил маневрата изпреварване с несъобразена скорост. Относно
причинените щети не само по автомобила, управляван от жалбоподателката, но и
незначителните такива по автомобила, управляван от свидетеля Т., показанията на
Л. и М. напълно кореспондират и с тези на собственика на процесния автомобил –
свидетеля И.М..
Противоречията
в показанията на полицейските служители Н. и Г. съдът отчита, като липса на
обективност за изясняване на случая при пристигането им на местопроизшествието.
Установява се, че съставеният протокол за ПТП не отговаря на действителната
фактическа обстановка. Това се дължи на обстоятелството, че свидетелите Н. и Г.,
в качеството им на длъжностни лица, не са положили достатъчно усилия да
разпитат свидетелите – очевидци на деянието, поради което се е стигнало до неточно
определяне на мястото на удара, и съответно съставяне на акт за установяване на
административно нарушение на водач на МПС с правомерно поведение. Горното е
довело до липса на вписани в акта свидетели – очевидци въпреки, че такива е
имало, както и на имената на лицата, претърпели имуществени вреди от
настъпилото ПТП, които в качеството на пострадали са страни в образуваното
административно – наказателно производство.
Друг е въпросът, че липсва и конкретизация на обстоятелството в какво
точно се изразяват тези щети при описание на нарушението, което е задължително
с оглед изясняване на механизма на причиняване на пътнотранспортното произшествие.
Безспорно е нарушено правото на защита на наказаното лице, тъй като последното
не може да разбере, срещу какво нарушение да се защитава, и съответно да
организира адекватно защитата си.
Няма
събрани доказателства по делото, които да водят на извод, че жалбоподателката е
предприела маневра завой наляво при несъобразяване с изискванията, визирани в
разпоредбите на чл.36 и чл.37 от ЗДвП, уреждащи правилата за извършване на тази
маневра. Обстоятелството, че автомобилът, управляван от С. е блъснат, непосредствено
преди завършване на предприетата маневра завой наляво и навлизането й в
кръстовището за друг път, води на извод, че другият участник в ПТП – то –
свидетелят Т. не е изпълнил задълженията, уредени в чл.42 от ЗДвП, визиращи
правилата за изпреварване на МПС. Свидетелят Т. не се е уверил, след като е бил
длъжен да стори това, че автомобилите, които ще изпреварва не са подали сигнал
за изменение на посоката си на движение наляво, като едва след това е следвало
да предприеме тази маневра.
При това положение са напълно основателни доводите на
защитата, че посочената от актосъстовителя като нарушена разпоредба от
жалбоподателката – чл.25, ал.1 от ЗДвП, не съответства на обстоятелствата, при
които е настъпило ПТП-то. Всяка от двете алинеи на разпоредбата на чл.25 от
ЗДвП визира отделни хипотези, обуславящи самостоятелни състави на
административни нарушения на правилата за движение. В конкретния случай нито в
акта, нито в наказателното постановление е отразено с коя от хипотезите на ал.1,
С. не е съобразила своето поведение като водач на МПС. Описаното деяние в акта
и наказателното постановление не съответства и на посочената санкционна
разпоредба – чл.179, ал.2, във вр. с чл.179, ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП, която предвижда
санкции за неспазване на разпоредби относно правилата за предимство, каквито в
конкретния случай не са нарушени виновно от жалбоподателката. В тази връзка
следва да се има предвид обстоятелството, че актосъставителят не е установил по
безспорен начин най – значимият факт в случая, а именно: дали при предприета
вече и почти завършена маневра завой наляво от С., последната изобщо е могла да
възприеме другия участник в движението, като такъв извършващ маневра
изпреварване. Горното е довело до неправилно приложение на материалния закон,
както от актосъставителя, така и от наказващия орган при последващото издаване
на наказателното постановление.
Неоснователно
се явява направеното от защитата искане за изпращане на материалите по делото
на РП-Левски за образуване на досъдебно производство по чл.343 от НК, спрямо
виновния водач. На С. е причинена лека телесна повреда в резултат на ПТП за
причиняването на което няма вина, но същото не съставлява престъпление от общ
характер, а отговорността на виновния водач не е предмет на спора по същество в
настоящото производство.
Предвид
всичко изложено по-горе съдът намира, че издаденото наказателно постановление се
явява необосновано и незаконосъобразно, и следва да бъде изцяло отменено.
Водим
от горните мотиви, съдът:
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ на
основание чл.63 от ЗАНН наказателно постановление №4053/23.12.2013 г. на Началник
Сектор „ПП” към ОД на МВР – Плевен, с
което на Д.С. ***, ЕГН **********, е
наложено на основание чл.179, ал.2, във вр. с чл.179, ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП административно
наказание глоба в размер на 140 лева, за нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДвП, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Плевен в 14 – дневен
срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: