Р Е Ш Е Н И Е
гр. ЛЕВСКИ, _04.07._
Левченски районен съд в съдебно заседание
на _пети юни_ две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙКА МАНОЛОВА
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:
при секретаря _В.Д._ и в
присъствието на прокурора __, като разгледа докладваното от съдия
Манолова а.н.д. №_90_ по описа за _2014_ год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и
следващите от ЗАНН.
В Районен
съд гр.Левски е постъпила жалба от К.К. ***, ЕГН**********, против наказателно
постановление №14-0293-000053/10.03.2014г. на Началник група към ОДМВР – Плевен
в РУП - Левски.
Жалбоподателят
сочи, че обжалва издаденото против него наказателно постановление, като счита
същото за незаконосъобразно. Моли съда да отмени като незаконосъобразно
наказателното постановление.
В съдебно заседание процесуалният
представител излага доводи, че е нарушено правото на защита на жалбоподателя,
тъй като по отношение на К. е повдиганото ново обвинение за извършено
нарушение, че е налице нарушаване на процесуалните правила. Оспорва, че
жалбоподателят е управлявал МПС по време на извършената проверка.
За
административнонаказващия орган – редовно призован – не се явява представител, не е депозирано
становище по жалбата.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2
от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Разгледана по същество, жалбата се явява
основателна.
Административнонаказателното
производство е започнало с издаване на АУАН от 14.02.2014г. против жалбоподателя затова,
че на 14.02.2014г. в 20:35ч. в гр. Левски, по ул. „Н.Й.Вапцаров” на кръстовище
с ул. „Елин Пелин” и като водач на МПС лек автомобил „Фолксваген *” с рег. № *, управлява като при
извършена полицейска проверка отказва да бъде изпробван за наличие на алкохол в
кръвта с техническо средство „Алкотетест 75102 дрегер” с №0260. Посочено е, че
не представя СУМПС и контролен талон към него, и че на водача К. е издаден
талон за изпращане на медицинско изследване с №008061. Констатирано е, че
водачът управлява автомобила след като същият е спрян от движение. Вписани са
като нарушени разпоредбите на чл. 5, ал.3, т.2, чл. 6, т.2 от ЗДвП и чл. 100,
ал.1, т.1 от ЗДвП.
Въз основа
на така съставения акт за установяване на административно нарушение е издадено
и обжалваното наказателно постановление. Административнонаказателният орган е
наложил на жалбоподателя административно
наказание глоба в размер на 100 лв. на основание чл. 177, ал.1, т.4, пр.1 от
ЗДвП, за нарушение на чл. 5, ал.3, т.2 от ЗДвП; на основание чл. 183, ал.1,
т.1, пр.1, 2 от ЗДвП – глоба в размер на 10 лв. за нарушение на чл. 100, ал.1,
т.1 от ЗДвП и на основание чл. 174, ал.3 от ЗДвП – глоба в размер на 2000 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за
срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал.3 от ЗДвП
В съдебно
заседание са разпитани свидетели – служители в РУП – Левски. От показанията на
свидетеля Й. се установява, че са получили сигнал от дежурния в полицията, че има
спряна кола на околовръстното на ул. „Н. Вапцаров” и шофьорът спи в колата.
Посетили са мястото и са преместили
колата, след което колегата на свидетеля Й. съставил акт.
Свидетелят С. в показанията си сочи, че
работи в РУП – Левски, че са получили сигнал от граждани, че в близост до
болницата има автомобил, паркиран на средата на пътя и вътре спи пиян човек.
Жалбоподателят се е опитал да даде проба за алкохол, но не се е получило, след
което е отказал да прави повече опити. Съставен му бил акт и издаден талон за
медицинско изследване.
Показанията на свидетелите – служител в
РУП - Левски са последователни, логични, вътрешно непротиворечиви, поради което
съдът кредитира показанията им като достоверни.
Наказващият орган е санкционирал жалбоподателя с
административно наказание глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 месеца на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП, за
нарушение на чл. 174, ал.3 от ЗДвП, докато в АУАН е посочена като нарушена
разпоредбата на чл. 6, т.2 от ЗДвП. Следва
да се отбележи, че административнонаказващият орган е допуснал съществено
процесуално нарушение при издаване на процесното наказателно постановление. Посочването на различни цифрови
квалификации от ЗДвП в АУАН и НП създава неяснота относно приетото от
административно наказващия орган за нарушение. Неправилно
в обжалваното наказателно постановление е вписана нормата, нарушена от
жалбоподателя – в случая чл. 174, ал.3 от ЗДвП, която норма е санкционна по
своя характер и регламентира вида и размера на съответното наказание. Наказващият
орган следва да опише конкретното нарушение и съответно да подведе дееца под
правилната санкционираща норма. В
противен случай се нарушава правото на защита на дееца да научи в какво
нарушение е обвинен и за какво нарушение му се налага наказание. Това
процесуално нарушение е довело до
незаконосъобразност на издадения акт и е основание за отмяната му. Изискването на чл. 57, ал.1, т.6 от ЗАНН е да бъде посочено
правното основание за налагане на наказанието. Всяко административно наказание
трябва да бъде наложено на основание административнонаказателната разпоредба,
чийто състав е осъществен. Между правното и фактическото обвинение, както и
между обвинението и наказанието трябва да е налице съответствие, а именно – да
се наложи наказанието, което законът предвижда за съответното нарушение и този
закон да е посочен като нарушен и като основание за издаване на наказателното
постановление.
Посочените по – горе несъответствия между
описанието на нарушението и неговата цифрова квалификация нарушават правото на
защита на наказаното лице, тъй като е налице неяснота относно състава на
нарушението, което се твърди, че е извършило наказаното лице, което от своя
страна представлява достатъчно основание за отмяна на обжалваното наказателно
постановление.
И в
съставения АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление е
прието, че К. е отказал да бъде изпробван за наличие на алкохол с техническо
средство.
Съдът счита,
че от показанията на разпитания свидетел С. се установи различна фактическа
обстановка от описаната в АУАН и НП. От събраните доказателства не се установи
жалбоподателят да е отказал да бъде изпробван за наличие на алкохол с
техническо средство. Предвид изложеното съдът счита, че административнонаказващият орган не е
доказал нарушението. Предвид изложеното наказателното постановление в тази му
част се явява незаконосоъбразно и като такова следва да бъде отменено.
К.К. е
наказан и затова, че е управлявал спряно от движение моторно превозно средство
– нарушение на чл. 5, ал.3, т.2 от ЗДвП. Безспорно се установи, че автомобилът
не е бил в движение, а е бил спрян на пътното платно, като двигателят на колата
не е бил запален. Свидетелят С. заявява, че на място извършил проверка за
валидна „ГО”, когато било установено, че автомобилът е спрян от движение.
В обясненията си жалбоподателят сочи, че
автомобилът е собственост на сина му, който се намирал в * и не е бил информиран,
че автомобилът е спрян от движение. Съдът дава вяра на обясненията на
жалбоподателя, като счита, че същите не са защитна версия. По отношение на
жалбоподателя е вменено нарушение управление на МПС, спряно от движение. И в
АУАН и в НП е вписано, че жалбоподателят е управлявал МПС „Фолксваген *” с рег.
№ *. В случая автомобилът е бил с поставени регистрационни номера и в този смисъл административнонаказващият
орган не е доказал, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение, а
именно – че е управлявал спряно от движение моторно превозно средство, още
повече, че двигателят е бил угасен, автомобилът не е бил в движение.
Предвид
изложеното съдът счита, че наказателното постановление се явява
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
По изложените съображения
наказателното постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
На основание изложеното, съдът
Р
Е Ш И:
На основание
чл.63 от ЗАНН ОТМЕНЯ наказателно постановление №14-0293-000053/10.03.2014г. на Началник група
към ОДМВР – Плевен в РУП - Левски, с което на К.К. ***, ЕГН**********, на основание чл.177, ал.1, т.4, пр.1 от
ЗДвП е наложено административно наказание глоба
в размер на СТО ЛЕВА; на основание
чл. 183, ал.1, т.1, пр.1, 2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на ДЕСЕТ ЛЕВА; на основание чл. 174, ал.3 от ЗдвП е наложено
административно наказание глоба в размер
на ДВЕ ХИЛЯДИ ЛЕВА и лишаване от право
да управлява МПС за срок от ДВАДЕСЕТ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА., като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС
в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: