В ИМЕТО НА НАРОДА

Левченски районен съд в съдебно заседание на пети юни две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙКА МАНОЛОВА

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

при секретаря _В.Д._ и в присъствието на прокурора_, като разгледа докладваното от съдия Манолова а.н.дело №_91_ по описа за _2014_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

В Районен съд гр. Левски е постъпила жалба от Н.К. ***, ЕГН**********, против НП №14-0293-000047/20.03.2014г. на началник група към ОДМВР Плевен, РУП – Левски.

Жалбоподателят е останал недоволен от издаденото наказателното постановление, с което й е наложено наказание глоба в размер на 200 лв. Оспорва фактическите констатации, отразени в АУАН, както и в наказателното постановление. Намира за недоказано, че е нарушила разпоредбата на чл. 98, ал.2, т.4 от ЗДвП, тъй като не е паркирала на място, обслужващо хора с трайни увреждания. Сочи, че мястото на местоизвършване на нарушението не е обозначено със знак или специална маркировка, от което да е видно от водача на МПС, че то е със специален режим, както и че не счита, че следва да й бъде налагано наказание за нещо, което не е извършила, че автомобилът е бил със запален двигател и включени аварийни светлини. По визираното в НП вменено нарушение счита, че не отговаря на действителната фактическа обстановка, тъй като на паркинга пред Пощенска банка има две паркоместа, предназначени за хора с трайни увреждания, а в наказателното постановление наказващият орган не е конкретизирал на кое от двете места със специален режим е извършила нарушението.

Счита, че в процесното наказателно постановление липсва точно описание на мястото на твърдяното нарушение, поради което е налице нарушение на съществени процесуални правила, че в НП липсвало подробно описание на нарушението, което представлявало отделно отменително основание. Сочи, че в НП не са описани настъпилите общественоопасни последици, както и че в НП не са намерили място правните изводи на наказващия орган за виновно извършено нарушение.

Моли съда да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно.

За административно-наказващият орган – редовно призован – не се явява представител, не е изразено становище по жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на акт за установяване на административно нарушение против жалбоподателя Н.К. затова, че на 25.02.2014г. около 12:15ч. в гр. Левски, на паркинг пред „Пощенска банка”, като водач на лек автомобил „Ауди *” *, е паркирала на място, определено за хора с трайни увреждания.

Посочено е, че е нарушена разпоредбата на чл. 98, ал.2 , т.4 от ЗДвП.

За нарушенията, констатирани с АУАН, началник група към ОДМВР – Плевен, РУП гр.Левски е издал на 20.03.2014г. НП против жалбоподателя, с което за нарушение на чл. 98, ал.2, т.4 от ЗДвП, на основание чл. 178Д от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв.

В съдебно заседание са разпитани актосъставителят и свидетелят при съставяне на акта - и двамата служители в РУП - Левски.

От показанията на разпитания свидетел С. се установява, че бил изпратен от дежурния в полицията, тъйкато на паркинга пред Пощенска банка е спрял лек автомобил на мястото за хора с трайни увреждания. Свидетелят бил придружен от К. в РУП – Левски, където бил съставен акт.

Според показанията на свидетеля на паркинга е имало две места за инвалиди. Жалбоподателката е била спряла с половината автомобил на мястото, но нямало достъп, ако някой искал да спре там. Заявява, че не може да си спомни дали двигателят е работел, като обяснението на жалбоподателката било, че е спряла за малко, за да изтегли пари от намиращия се в близост банкомат.

Свидетелят П. е свидетел при съставяне на акта, не и при констатиране на нарушението. Според показанията му, актът е съставен в присъствието на К., след което й е предявен.

Вменената като нарушена разпоредба в наказателното постановление чл. 98, ал.2,т.4 от ЗДвП забранява паркирането на места, определени за хора с трайни увреждания.

Съответната санкцията за неизпълнение на това задължение е тази, предвидена в разпоредбата на чл. 178д от ЗДвП, която санкционира лицата, които без да имат това право, паркират на място, определено за превозно средство, обслужващо хора с трайни увреждания, или за превозно средство, приспособено и управлявано от хора с трайни увреждания. В тази връзка съдът намира, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, обуславящи отмяна на атакуваното наказателно постановление. Както актът за установяване на административно нарушение, така и издаденото въз основа на него наказателното постановление не съдържат елемент от фактическия състав на твърдяното административно нарушение – а именно – липсата на право за паркиране на такива места.

В Наредба №4/01.07.2009г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за населението, вкл. за хората с увреждания е указано, че местата за паркиране на автомобили на хора с увреждания се обозначават с пътен знак Д21 „Инвалид” и с пътна маркировка с международния символ за достъпност, т.е. двете предпоставки са дадени кумулативно. Ако една от тях не е налице, не може да се приеме, че мястото е определено за престой и паркиране на превозни средства, обслужващи хора с увреждания. В случая от събраните в хода на съдебното следствие доказателства, включително и от показанията на разпитания актосъставител се установява, че на паркинга пред Пощенска банка има две паркоместа, обозначени с пътна маркировка с международния символ за достъпност, като само едното е обозначено с пътен знак Д21, като автомобилът, управляван от жалбоподателката е бил спрян на мястото, което не е обозначено с пътен знак Д21. По изложените съображения съдът приема, че в издаденото наказателното постановление липсва точно описание на мястото на твърдяното нарушение.

В НП е описано твърдяното нарушение, че лицето без да има това право, паркира на място, определено за ПС, обслужващо хора с трайни увреждания или за ПС приспособено и управлявано от хора с трайни увреждания.

От показанията на разпитания свидетел С. се установи фактическа обстановка, различна от описаната в АУАН и НП. Свидетелят сочи, че жалбоподателката като водач на МПС е спряла така, както е написала във възражението си, като нарушението, за което е наказана жалбоподателката е, че е паркирала на място, определено за ПС, поради което съдът счита, че административнонаказващият орган не е доказал извършването на нарушението от страна на Н.К..

На основание изложеното наказателното постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

На основание чл.63 от ЗАНН ОТМЕНЯ наказателно постановление №14-0293-000047/20.03.2014г. на началник група към ОДМВР Плевен, РУП – Левски, с което на Н.К., ЕГН********** ***, на основание чл.178д от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба в размер на ДВЕСТА ЛЕВА, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

СЪДИЯ: