гр.
ЛЕВСКИ, 28.07.2014 г.
Левченски районен съд в публичното съдебно заседание на втори
юли
Съдебни заседатели:
при
участието на секретаря И.П. и прокурора _, като разгледа
докладваното от съдия Димитрова а.н.д. №127 по описа за 2014 год., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
В Районен съд - Левски е постъпила жалба от Н.Д. ***, ЕГН
**********, против наказателно постановление №14-0293-000084/07.05.2014 г. на
Началник РУП – Левски.
Жалбата е бланкетна и съдържа молба за смекчаване на
наказанието.
В проведеното съдебно заседание, жалбата се поддържа от
процесуалния представител на Д. – адв.М.С. ***, който сочи конкретни основания
за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление.
На
първо място счита за недопустимо свидетел по съставения акт да бъде другия
участник в ПТП-то.
На
второ място излага съображения, че на жалбоподателя е наложено административно
наказание глоба на основание чл.177, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП за това, че е
управлявал МПС без да притежава съответно свидетелство, каквато фактическа
обстановка не е описана нито в акта, нито в наказателното постановление. В тази
връзка твърди, че се явява недоказан факта, че жалбоподотелят няма съответната
категория за управляваното МПС, при отразена в наказателното постановление констатация,
че Д. е правоспособен шофьор, притежаващ категория „С”. Счита, че недоказан се
явява и факта: какво МПС е управлявал и по специално – дали е управлявал
мотоциклет по смисъла на легалната дефиниция, съдържаща се в параграф 6, т.13
от ПЗР на ЗДвП, която пояснява кое МПС е мотоциклет по смисъла на закона, и кои
МПС се приравняват на мотоциклети.
На
трето място излага съображения за допуснати съществени процесуални нарушения
при издаване на наказателното постановление и в частта, с която Д. е наказан на
основание чл.179, ал.2 от ЗДвП. Счита, че текстът на тази санкционна разпоредба
е бланкетен и задължително препраща към ал.1 на същата, което препращане има за
цел да се конкретизира съответното нарушение на правилата за движение,
установени в закона. В тази връзка твърди, че такова конкретизиране липсва в
издаденото наказателно постановление, което е ограничило правото на
жалбоподателя да научи за какво нарушение е наказан. По отношение на второто вменено на
жалбоподателя нарушение, защитата се позовава на легалната дефиниция на
понятието ПТП в ПЗР на ЗДвП, по силата на която причинените материални щети
следва да бъдат детайлно и подробно описани, каквото описание в акта и
наказателното постановление липсва. Излага доводи, че не може да се вмени във
вина на жалбоподателя за ПТП-то, тъй като същият се е движил по път с
предимство и правилото на дясностоящия по смисъла на чл.48 от ЗДвП не може да
намери приложение. Твърди, че въобще липсва описание на фактическа обстановка
на посоченото кръстовище, а именно: дали е регулирано или не, което счита за
самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление в тази му
част. По същество се позовава на справката от Община – Левски, относно данни за
наличието на знак „Б2” на ул.”Антим І”, която пресича бул.”България”, както и
на показанията на разпитания по делото в качеството на свидетел – друг участник
в ПТП-то относно знанието му, че пътят по ул.”Антим І” е път без предимство.
Защитата
моли съда да постанови решение, с което на посочените основания да отмени
изцяло обжалваното наказателно постановление.
Ответната
страна по жалбата не се представлява в съдебно заседание и не взема
допълнително становище по същата.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
Жалбата
е подадена в 7-мо дневния срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН и се явява процесуално
допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
Административно
– наказателното производство против жалбаподателя е започнало със съставяне на
акт за установяване на административно нарушение с бланков №590577/10.04.2014
г. за това, че:
1.
На същата дата, около 18:00 часа, в гр.Левски, бул.”България”, на кръстовището
с ул.”Антим І”, като водач на МПС – мотоциклет „Хускварна *” с рег. № *, не
пропуска приближаващото от дясната му страна МПС – лек автомобил „Ситроен *” с
рег. № *, като го удря и прави ПТП с материални щети.
Посочена е нарушена разпоредбата на чл.48 от
ЗДвП.
2. При извършената полицейска проверка е констатирано, че
водачът Д. управлява мотоциклета, без да притежава свидетелство за управление,
валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС.
В съставения акт е изрично отразено, че жалбоподателят
има издадено от КАТ – Плевен свидетелство за управление на МПС №*, категория
„С”.
Посочена е като нарушена разпоредбата на
150а от ЗДвП.
3. Не представя контролен талон към свидетелството за
управление на МПС.
Посочена е като нарушена разпоредбата на
чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Актът е връчен срещу подпис лично на жалбоподателя, без
възражения от негова страна.
Въз основа на така съставения акт е издадено обжалваното
наказателно постановление, с което на Д. са наложени административни наказания,
както следва:
1.
На основание чл.179, ал.2 от ЗДвП административно наказание
глоба в размер на 100 лева – за нарушение на чл.48 от ЗДвП.
2. На основание чл.177, ал.1, т.2, предл.1
от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 100 лева – за
нарушение на 150а, ал.1 от ЗДвП.
3. На основание чл.183, ал.1, т.1, предл.2
от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 10 лева – за
нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Съдът намира, че обжалваното наказателното постановление следва да
бъде отменено изцяло, като неправилно и незаконосъобразно само на основание допуснато
съществено процесуално нарушение на разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН. Съгласно
тази разпоредба актът следва да бъде
съставен в присъствието на свидетели, присъствали при извършването или
констатирането на нарушението, а когато липсват такива свидетели – очевидци,
актът следва да бъде съставен в присъствието на други двама свидетели, като
това обстоятелство съгласно нормата на чл. 40, ал.3 от ЗАНН се отразява изрично
в самия акт.
При съставяне на акта не са установени и разпитани
свидетели – очевидци на нарушението, така както изисква
разпоредбата на
чл.40, ал.1 ЗАНН. Актосъставителят, вместо да осигури други двама
свидетели, които да присъстват при съставяне на акта, е вписал като свидетел
другия участник в ПТП – Р.А.. Като „пострадал” от
нарушението, свидетелят А. има качеството на страна в образуваното против
жалбоподателя административно–наказателно производство. Като страна в него А.
разполага със значителен брой процесуални права, чието упражняване зависи
изключително от изхода на производството, поради което несъмнено се явява
заинтересован от наказването на Д.. Затова е недопустимо да бъде вписван като
свидетел в акта. Другият участник в ПТП може да бъде разпитан от съда в
качеството на свидетел, но за да стане ясно поведението на наказаното лице и
виновно ли е то, ако изобщо е осъществено в нарушение на ЗДвП, а не за да допълва
и обосновава описаната фактическата обстановка в акта и в наказателното
постановление. В конкретния случай е постигнат точно този резултат, забранен с
императивни правни норми. Горният
порок е довел до последващи процесуални нарушуния, допуснати в хода на образуваното
административно – наказателно производството против Д..
По
отношение на първото вменено на жалбоподателя нарушение съдът намира, че актосъставителят
не е описал пълно, точно и ясно нарушението, както и обстоятелствата, при които
е извършено. В този смисъл се явява основателно направеното от защитата
възражение, че и в двата акта липсва отразяване на обстоятелството: дали
кръстовището е регулирано или не е регулирано, защото единствено от това зависи
дали следва да намерят приложение правилата за предимство на дясностоящия на
равнозначни пътища, уредени в разпоредбата на чл.48 от ЗДвП. Това обстоятелство
не е намерило отражение и в съставения констативен протокол за ПТП от
актосъставителя. При това положение, съдът
поставя под съмнение доказателствената му стойност относно посочения в него
механизъм на причиняване на произшествието. Лаконичното му описание очевидно се
основава
на субективната преценка на контролния орган, формирана само и едниствено, въз
основа на обясненията на жалбоподателя и на другия участник в ПТП, който няма
качеството на свидетел - оцевидец.
Императивните
процесуални правила не допускат писмените доказателства, приложени в
административно – наказателната преписка, още по - малко показанията на свидетелите,
разпитани в хода на съдебното следствие, да служат за запълване на празнини в
описаната фактическата обстановка в акта и в наказателното постановление. В
този смисъл твърденията на полицейския служител – свидетелят С.,
че процесното кръстовище не е регулирано с пътни знаци, тъй като на ул.”Антим
І” към датата на деянието е липсвал поставения знак „Б2”, не могат да обосноват
извод за виновно поведение от страна на жалбоподателя при положение, че това
обстоятелство не е изрично отразено в двата акта. Освен това по делото са
налице противоречиви данни относно наличната сигнализация на процесното
кръстовище и категоричното му определяне, като такова на равнозначни пътища. Видно от представената от Община – Левски схема на
разположението на всички пътни знаци, регулиращи кръстовището, образувано от
бул.”България” и ул.”Антим І” в гр.Левски, към дата 10.04.2014 г. е, че на ул.”Антим І” има поставени два броя пътни
знаци „Б2” - „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство”. И не само процесното кръстовище е регулирано с
пътни знаци, но и следващото такова, образуваното от бул.”България” и ул.”6-ти
септември”, където има поставен един
пътен знак „Б1”, чието значение е: „Пропусни
движещите се по пътя с с предимство”.
Неизасняването по категоричен начин на обстоятелството дали процесното кръстовище е регулирано или не,
най – вероятно е обусловило неправилната квалификация на първото вменено на Д.
нарушение. Основателно се явява в този смисъл направеното от защитата
възражение, че на Д. е наложено административно наказание на основание
разпоредбата на чл.179, ал.2 от ЗДвП, която предвижда глоба от 100 до 200 лева
за водач на МПС, който поради движение с несъобразена скорост,
неспазване на дистанция или нарушение по ал.1, причини пътнотранспортно
произшествие. Безспорно текста на тази
разпоредба е бланкетен и съдържа изрично препращане към първата алинея, с оглед
конкретизиране на вмененото нарушение. В издаденото наказателно постановление
липсва посочване на конкретната хипотеза от изчерпателно изброените в ал.1,
съобразно възприетата от наказващия орган фактическа обстановка, отчетена като
причиняване на ПТП поради неспазване на правилата за предимство, уредени в
чл.48 от ЗДвП. Това е задължително, тъй като вмененото деяние е резултатно и
следва да бъде обоснован и обективния елемент от състава на нарушението по
чл.179, ал.2, във вр. с ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП. Липсата му съставлява самостоятелно основание за отмяна на
издаденото наказателно постановление в тази му част, тъй като води до
нарушаване правото на защита на наказаното лице.
Основателно се явава и направеното от защитата възражение, че както
в акта, така и в наказателното постановление липсва и описание на причинените в
резултат на ПТП материални щети. Това е абсолютно задължително, отново с оглед
на обстоятелството, че вмененото на жалбоподателя нарушение е резултатно и
липсата на описани материални щети, в какво се изразяват те и на кого са
причинени е равнозначно на липса на елемент от обективната му страна, съгласно
легалната дефиниция на понятиято пътнотранспортно произшествие, съдържаща
се в параграф 6, т.13 от ПЗР на ЗДвП. Това от
своя страна също съставлява самостоятелно основание за отмяна на санкционния
акт в тази му част, тъй като води до нарушаване провото на защита на наказаното
лице. Наличието на конкретизация на материалните щети в съставения протокол за
ПТП, не означава, че същите не следва да са възпроизведени в акта и в
наказателното постановление, така както повеляват установените в ЗАНН
императивните правила, с оглед гарантиране правото на защита на наказаното
лице.
По
отношение на второто вменено на жалбоподателя нарушение на чл.150а, ал.1 от
ЗДвП,
съдът намира, че е допуснато същото съществено нарушение на процесуалните
правила, каквото и по отношение на първото. То се изразява отново в непълно,
неясно и съвсем лаконично направено описание на нарушението и на
обстоятелствата, при които е извършено, в какъвто смисъл се явяват основателни
направените от защитата възражения.
Както
в акта, така и в наказателното постановление е отразено само голословно, че
жалбоподателят е управлявал „мотоциклет”. Не са описани данните, които имат
определящо значение за приравняването му на „мотоциклет” по смисъла на
легалната дефиниция на това понятие, съдържаща се в параграф 6, т.13 от ПЗР на
ЗДвП. Не е посочено: дали управляваното от Д. пътно превозно средство е имало
двигател с работен обем над 50 куб.см. или двигател с работен обем до 50
куб.см. и чиято конструктивна максимална скорост надвишава
Отразяването
на горните данни в двата акта е било абсолютно необходимо, с оглед
отграничаването на управляваното от Д. пътно превозно средство от тези, които
същата разпоредба приравнява на мотопеди, т.е. такива, които имат двигател с
работен обем до 50 куб.см. и чиято конструктивна максимална скорост не
надвишава
Констатираните по – горе процесуални нарушения са съществени и не
могат да бъдат отстранени от съда при осъществения контрол за законосъобразност.
Всички те, в своята съвкупност са довели до нарушаване правото на защита на
жалбоподателя, поради което съставляват самостоятелни основания за цялостна
отмяна на издадения санкционен акт и в трите му части, като неправилен и
незаконосъобразен.
Водим
от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ на
основание чл.63 от ЗАНН наказателно постановление №14-0293-000084/07.05.2014 г.
на Началник РУП – Левски, с което на Н.Д.
***, ЕГН **********, са наложени административни наказания, както следва:
на основание чл.179, ал.2 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на
100 лева, за нарушение на чл.48 от ЗДвП; на основание чл.177, ал.1, т.2,
предл.1 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 100 лева, за
нарушение на 150а, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.1, т.1,
предл.2 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 10 лева, за
нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, КАТО
НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Плевен в 14 – дневен
срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: