Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. ЛЕВСКИ, 28.07.2014 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Левченски районен съд в публичното съдебно заседание на втори юли 2014 г. в състав:

 

                           Председател: МАРГАРИТА ДИМИТРОВА

                      Съдебни заседатели:

                              

при участието на секретаря И.П. и прокурора ­­_, като  разгледа докладваното от съдия Димитрова а.н.д. №127 по описа за 2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

            В Районен съд - Левски е постъпила жалба от Н.Д. ***, ЕГН **********, против наказателно постановление №14-0293-000084/07.05.2014 г. на Началник РУП – Левски.

            Жалбата е бланкетна и съдържа молба за смекчаване на наказанието.

            В проведеното съдебно заседание, жалбата се поддържа от процесуалния представител на Д. – адв.М.С. ***, който сочи конкретни основания за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление.

На първо място счита за недопустимо свидетел по съставения акт да бъде другия участник в ПТП-то.

На второ място излага съображения, че на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба на основание чл.177, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП за това, че е управлявал МПС без да притежава съответно свидетелство, каквато фактическа обстановка не е описана нито в акта, нито в наказателното постановление. В тази връзка твърди, че се явява недоказан факта, че жалбоподотелят няма съответната категория за управляваното МПС, при отразена в наказателното постановление констатация, че Д. е правоспособен шофьор, притежаващ категория „С”. Счита, че недоказан се явява и факта: какво МПС е управлявал и по специално – дали е управлявал мотоциклет по смисъла на легалната дефиниция, съдържаща се в параграф 6, т.13 от ПЗР на ЗДвП, която пояснява кое МПС е мотоциклет по смисъла на закона, и кои МПС се приравняват на мотоциклети.

На трето място излага съображения за допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на наказателното постановление и в частта, с която Д. е наказан на основание чл.179, ал.2 от ЗДвП. Счита, че текстът на тази санкционна разпоредба е бланкетен и задължително препраща към ал.1 на същата, което препращане има за цел да се конкретизира съответното нарушение на правилата за движение, установени в закона. В тази връзка твърди, че такова конкретизиране липсва в издаденото наказателно постановление, което е ограничило правото на жалбоподателя да научи за какво нарушение е наказан. По отношение на второто вменено на жалбоподателя нарушение, защитата се позовава на легалната дефиниция на понятието ПТП в ПЗР на ЗДвП, по силата на която причинените материални щети следва да бъдат детайлно и подробно описани, каквото описание в акта и наказателното постановление липсва. Излага доводи, че не може да се вмени във вина на жалбоподателя за ПТП-то, тъй като същият се е движил по път с предимство и правилото на дясностоящия по смисъла на чл.48 от ЗДвП не може да намери приложение. Твърди, че въобще липсва описание на фактическа обстановка на посоченото кръстовище, а именно: дали е регулирано или не, което счита за самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление в тази му част. По същество се позовава на справката от Община – Левски, относно данни за наличието на знак „Б2” на ул.”Антим І”, която пресича бул.”България”, както и на показанията на разпитания по делото в качеството на свидетел – друг участник в ПТП-то относно знанието му, че пътят по ул.”Антим І” е път без предимство.

Защитата моли съда да постанови решение, с което на посочените основания да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление.

            Ответната страна по жалбата не се представлява в съдебно заседание и не взема допълнително становище по същата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в 7-мо дневния срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН и се явява процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Административно – наказателното производство против жалбаподателя е започнало със съставяне на акт за установяване на административно нарушение с бланков №590577/10.04.2014 г. за това, че:

1. На същата дата, около 18:00 часа, в гр.Левски, бул.”България”, на кръстовището с ул.”Антим І”, като водач на МПС – мотоциклет „Хускварна *” с рег. № *, не пропуска приближаващото от дясната му страна МПС – лек автомобил „Ситроен *” с рег. № *, като го удря и прави ПТП с материални щети.

            Посочена е нарушена разпоредбата на чл.48 от ЗДвП.

            2. При извършената полицейска проверка е констатирано, че водачът Д. управлява мотоциклета, без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС.

            В съставения акт е изрично отразено, че жалбоподателят има издадено от КАТ – Плевен свидетелство за управление на МПС №*, категория „С”.

            Посочена е като нарушена разпоредбата на 150а от ЗДвП.

            3. Не представя контролен талон към свидетелството за управление на МПС.

            Посочена е като нарушена разпоредбата на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.

            Актът е връчен срещу подпис лично на жалбоподателя, без възражения от негова страна.

            Въз основа на така съставения акт е издадено обжалваното наказателно постановление, с което на Д. са наложени административни наказания, както следва:

1. На основание чл.179, ал.2 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 100 лева – за нарушение на чл.48 от ЗДвП.

            2. На основание чл.177, ал.1, т.2, предл.1 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 100 лева – за нарушение на 150а, ал.1 от ЗДвП.

            3. На основание чл.183, ал.1, т.1, предл.2 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 10 лева – за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Съдът намира, че обжалваното наказателното постановление следва да бъде отменено изцяло, като неправилно и незаконосъобразно само на основание допуснато съществено процесуално нарушение на разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН. Съгласно тази разпоредба актът следва да бъде съставен в присъствието на свидетели, присъствали при извършването или констатирането на нарушението, а когато липсват такива свидетели – очевидци, актът следва да бъде съставен в присъствието на други двама свидетели, като това обстоятелство съгласно нормата на чл. 40, ал.3 от ЗАНН се отразява изрично в самия акт.

При съставяне на акта не са установени и разпитани свидетели – очевидци на нарушението, така както изисква разпоредбата на чл.40, ал.1 ЗАНН. Актосъставителят, вместо да осигури други двама свидетели, които да присъстват при съставяне на акта, е вписал като свидетел другия участник в ПТП – Р.А.. Като „пострадал” от нарушението, свидетелят А. има качеството на страна в образуваното против жалбоподателя административно–наказателно производство. Като страна в него А. разполага със значителен брой процесуални права, чието упражняване зависи изключително от изхода на производството, поради което несъмнено се явява заинтересован от наказването на Д.. Затова е недопустимо да бъде вписван като свидетел в акта. Другият участник в ПТП може да бъде разпитан от съда в качеството на свидетел, но за да стане ясно поведението на наказаното лице и виновно ли е то, ако изобщо е осъществено в нарушение на ЗДвП, а не за да допълва и обосновава описаната фактическата обстановка в акта и в наказателното постановление. В конкретния случай е постигнат точно този резултат, забранен с императивни правни норми.  Горният порок е довел до последващи процесуални нарушуния, допуснати в хода на образуваното административно – наказателно производството против Д..

По отношение на първото вменено на жалбоподателя нарушение съдът намира, че актосъставителят не е описал пълно, точно и ясно нарушението, както и обстоятелствата, при които е извършено. В този смисъл се явява основателно направеното от защитата възражение, че и в двата акта липсва отразяване на обстоятелството: дали кръстовището е регулирано или не е регулирано, защото единствено от това зависи дали следва да намерят приложение правилата за предимство на дясностоящия на равнозначни пътища, уредени в разпоредбата на чл.48 от ЗДвП. Това обстоятелство не е намерило отражение и в съставения констативен протокол за ПТП от актосъставителя. При това положение, съдът поставя под съмнение доказателствената му стойност относно посочения в него механизъм на причиняване на произшествието. Лаконичното му описание очевидно се основава на субективната преценка на контролния орган, формирана само и едниствено, въз основа на обясненията на жалбоподателя и на другия участник в ПТП, който няма качеството на свидетел - оцевидец.

Императивните процесуални правила не допускат писмените доказателства, приложени в административно – наказателната преписка, още по - малко показанията на свидетелите, разпитани в хода на съдебното следствие, да служат за запълване на празнини в описаната фактическата обстановка в акта и в наказателното постановление. В този смисъл твърденията на полицейския служител – свидетелят С., че процесното кръстовище не е регулирано с пътни знаци, тъй като на ул.”Антим І” към датата на деянието е липсвал поставения знак „Б2”, не могат да обосноват извод за виновно поведение от страна на жалбоподателя при положение, че това обстоятелство не е изрично отразено в двата акта. Освен това по делото са налице противоречиви данни относно наличната сигнализация на процесното кръстовище и категоричното му определяне, като такова на равнозначни пътища. Видно от представената от Община – Левски схема на разположението на всички пътни знаци, регулиращи кръстовището, образувано от бул.”България” и ул.”Антим І” в гр.Левски, към дата 10.04.2014 г. е, че на ул.”Антим І” има поставени два броя пътни знаци „Б2” - „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство”. И не само процесното кръстовище е регулирано с пътни знаци, но и следващото такова, образуваното от бул.”България” и ул.”6-ти септември”, където има поставен един пътен знак „Б1”, чието значение е: „Пропусни движещите се по пътя с с предимство”.

Неизасняването по категоричен начин на обстоятелството дали процесното кръстовище е регулирано или не, най – вероятно е обусловило неправилната квалификация на първото вменено на Д. нарушение. Основателно се явява в този смисъл направеното от защитата възражение, че на Д. е наложено административно наказание на основание разпоредбата на чл.179, ал.2 от ЗДвП, която предвижда глоба от 100 до 200 лева за водач на МПС, който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал.1, причини пътнотранспортно произшествие. Безспорно текста на тази разпоредба е бланкетен и съдържа изрично препращане към първата алинея, с оглед конкретизиране на вмененото нарушение. В издаденото наказателно постановление липсва посочване на конкретната хипотеза от изчерпателно изброените в ал.1, съобразно възприетата от наказващия орган фактическа обстановка, отчетена като причиняване на ПТП поради неспазване на правилата за предимство, уредени в чл.48 от ЗДвП. Това е задължително, тъй като вмененото деяние е резултатно и следва да бъде обоснован и обективния елемент от състава на нарушението по чл.179, ал.2, във вр. с ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП. Липсата му съставлява самостоятелно основание за отмяна на издаденото наказателно постановление в тази му част, тъй като води до нарушаване правото на защита на наказаното лице.

Основателно се явава и направеното от защитата възражение, че както в акта, така и в наказателното постановление липсва и описание на причинените в резултат на ПТП материални щети. Това е абсолютно задължително, отново с оглед на обстоятелството, че вмененото на жалбоподателя нарушение е резултатно и липсата на описани материални щети, в какво се изразяват те и на кого са причинени е равнозначно на липса на елемент от обективната му страна, съгласно легалната дефиниция на понятиято пътнотранспортно произшествие, съдържаща се в параграф 6, т.13 от ПЗР на ЗДвП. Това от своя страна също съставлява самостоятелно основание за отмяна на санкционния акт в тази му част, тъй като води до нарушаване провото на защита на наказаното лице. Наличието на конкретизация на материалните щети в съставения протокол за ПТП, не означава, че същите не следва да са възпроизведени в акта и в наказателното постановление, така както повеляват установените в ЗАНН императивните правила, с оглед гарантиране правото на защита на наказаното лице.

            По отношение на второто вменено на жалбоподателя нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП, съдът намира, че е допуснато същото съществено нарушение на процесуалните правила, каквото и по отношение на първото. То се изразява отново в непълно, неясно и съвсем лаконично направено описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено, в какъвто смисъл се явяват основателни направените от защитата възражения.

Както в акта, така и в наказателното постановление е отразено само голословно, че жалбоподателят е управлявал „мотоциклет”. Не са описани данните, които имат определящо значение за приравняването му на „мотоциклет” по смисъла на легалната дефиниция на това понятие, съдържаща се в параграф 6, т.13 от ПЗР на ЗДвП. Не е посочено: дали управляваното от Д. пътно превозно средство е имало двигател с работен обем над 50 куб.см. или двигател с работен обем до 50 куб.см. и чиято конструктивна максимална скорост надвишава 45 км./ч., както и дали масата му, без товара не надвишава 400 кг. Актосъставителят не е описал данните за работния обем на двигателя, за неговата маса без товара, както и за конструктивната му максимална скорост на движение, поради което остава недоказано твърдението, че управляваното от Д. МПС е било именно мотоциклет. Свидетелството за регистрация на процесното МПС очевидно е представено от жалбоподателя, тъй като останалите му характеристики като модел, марка, номер на рама, собственик и неговия адрес са подробно описани в съставения от свидетеля С. протокол за ПТП. Констатираната празнота в двата акта не може да бъде преодоляна и от субективните възприятия относно техническите характеристики на управляваното МПС от Д., както на полицейския служител при разпита му в качеството на свидетел, така и от тези на втория участник в ПТП - свидетелят А.. 

Отразяването на горните данни в двата акта е било абсолютно необходимо, с оглед отграничаването на управляваното от Д. пътно превозно средство от тези, които същата разпоредба приравнява на мотопеди, т.е. такива, които имат двигател с работен обем до 50 куб.см. и чиято конструктивна максимална скорост не надвишава 45 км./ч. Разликата в техническите характеристики на мотоциклета и мотопеда определя категорията, към която спада управляваното МПС, а тя от своя страна определят категорията, която водачът трябва да притежава, за да е правоспособен по смисъла на чл.150а, ал.1 от ЗДвП. И това допуснато процесуално нарушение е съществено, тъй като е довело до нарушаване правото на защита на наказаното лице, до степен последното да не може да разбере за какво точно нарушение е санкциониран, особено на фона на отразеното в съставения акт, че притежава свидетелство за управление на МПС, категория „С”.

Констатираните по – горе процесуални нарушения са съществени и не могат да бъдат отстранени от съда при осъществения контрол за законосъобразност. Всички те, в своята съвкупност са довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя, поради което съставляват самостоятелни основания за цялостна отмяна на издадения санкционен акт и в трите му части, като неправилен и незаконосъобразен.     

Водим от горните мотиви, съдът

                                                               

               Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ на основание чл.63 от ЗАНН наказателно постановление №14-0293-000084/07.05.2014 г. на Началник РУП – Левски, с което на Н.Д. ***, ЕГН **********, са наложени административни наказания, както следва: на основание чл.179, ал.2 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 100 лева, за нарушение на чл.48 от ЗДвП; на основание чл.177, ал.1, т.2, предл.1 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 100 лева, за нарушение на 150а, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.2 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 10 лева, за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, КАТО НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

            РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Плевен в 14 – дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

                                                

        

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: