ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№…..

гр. ЛЕВСКИ, _23.06. 2014г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Левченски районен съд в закрито заседание на _двадесет и трети юни през 2014 година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОЙКА МАНОЛОВА

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

при секретаря __ и в присъствието на прокурора _ , като разгледа докладваното от съдия Манолова ч.н.дело №_148_ по описа на съда за _2014_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство е по реда на чл.243 от НПК.

Производството по делото е образувано по постъпила в Районен съд гр. Левски жалба от С.Р., с ЕГН**********,***, против постановление за прекратяване на наказателно производство № ЗМ 62/2014г. по описа на РУП МВР гр. Левски, преписка №278/2014г. по описа на РП - Левски.

Жалбоподателят Р. счита постановлението за незаконосъобразно. Сочи, че прокурорът е приел, че в резултат на насените на жалбоподателя удари от С.М. са му причинени отоци, охлузвания, кръвонасядания, разкъсно-контузна рана на главата, спукване на дясната тъпанчева мембрана, отоци и кръвонасядания по гърба и крайниците. Прокурорът приел, че спукването на дясната тъпанчева мембрана е довело до трайно отслабване на слуха на дясното ухо, т.е. от обективна страна е налице съставомерност на деяние по чл. 129, ал.1, вр. ал. 2 от НК, за което М. бил привлечен към наказателна отговорност. Приел, че са му нанесени още няколко телесни повреди, които е квалифицирал като леки такива и извън случаите по чл. 128 и чл. 129 от НК.

Счита, че в разрез със събраните по делото доказателства прокурорът е приел, че от субективна страна деянието следвало да бъде квалифицирано по чл. 132 от НК, тъй като деянието било извършено от М. в състояние на силно раздразнение. Според жалбоподателя, дори и да е налице нанасяне на удари от негова страна (за което липсвали доказателства), то е изминало достатъчно дълъг период от време, през който приетото от прокурора „силно раздразнение” е отминало отдавна, предвид изминалия продължителен период от време, което изключвало да е налице състояние на силно раздразнение към момента на причиняване на телесните му увреждания.

Излага съображения, че от събраните по досъдебното производство доказателства безспорно било установено, че конфликтът, който е възникнал между жалбоподателя и С.М. не се характеризирал с това да е протекъл за кратко време, че тези удари, които му е нанесъл М., дори и да се приеме, че жалбоподателят също му е нанесъл удари, са отдалечени във времето между 30 и 60 мин., че не е налице силно раздразнение, тъй като първо не му е нанесъл удари, и второ отдалечеността във времето е около час, което изключвало силното раздразнение.

Моли съда да отмени обжалваното постановление като незаконосъобразно и да го върне на прокурора с указания да внесе обвинителен акт за дирене на наказателна отговорност на С.М. за извършеното от него престъпление по чл. 129, ал.2, във вр. ал.1, вр. чл. 63, ал.1,т.3 от НК.

Съдът, като прецени изложеното в жалбата, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество, същата се явява неоснователна.

С постановление от 04.06.2014г. прокурор в РП гр. Левски на основание чл. 243,ал.1,т.1, вр. чл. 24, ал.4 от НПК, вр. чл. 161 от НК е прекратил наказателното производство по досъдебно производство № ЗМ 62/2014г. по описа на РУП на МВР Левски, по преписка №278/2014г. по описа на РП гр. Левски.

Досъдебното производство е било образувано срещу неизвестен извършител за това, че на 01.03.2014г. в с. Градище, обл. Плевен, причинил на С.Р. *** телесна повреда, изразяваща се в спукване на тъпанчевата мембрана на дясното ухо, което е довело до трайно отслабване на слуха на дясното ухо – престъпление по чл. 129, ал.1, във вр. с ал.2 от НК.

С постановление от 15.05.2014г. на разследващия орган, в качеството на обвиняем, в присъствието на упълномощен адвокат е привлечено непълнолетното лице С.М.,***, затова че като непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, причинил на С.Р. от *** средна телесна повреда, изразяваща се в спукване на тъпанчевата мембрана на дясното ухо, което е довело до трайно отслабване на слуха на дясното ухо - престъпление по чл. 129, ал.2, вр. ал.1, вр. чл. 63, ал.1, т.3 от НК.

По досъдебното производство са разпитани свидетели, назначена е и изготвена съдебно – медицинска експертиза. От събраните доказателства в хода на разследването е установено, че на 01.03.2014г. свидетелят С.Р. *** се намирал в помещение в сградата на Кметството заедно със свои приятели – А.К., С.М., А.К.. Около 22:00 часа обвиняемият С.М. започнал да удря по прозореца на помещението, в което се намирали свидетелите. Р. излязъл навън и го предупредил да престане, след което се прибрал в помещението. Няколко минути след това вратата била ритната от някого Р. излязъл навън, но не видял никого, след което пак се върнал вътре. Малко по – късно обвиняемият влязъл вътре и с Р. влезли в спор. Излезли навън и между тях възникнал сблъсък при който Р. нанесъл удари по тялото на М. и отправил обидни и нецензурни думи по негов адрес. Обвиняемият отишъл вкъщи, където съобщил на брат си за случилото се. Двамата братя се върнали в помещението и започнали да нанасят удари на Р..

В показанията си в качеството на свидетел Р. заявява, че след влизането си в помещението двамата братя започнали да го удрят с дървен кол и метална тръба. Пристигнал и бащата на двамата братя, като всички започнали да го бият жестоко, без да държат нещо в ръцете си. По време на побоя свидетелят усетил силен удар в дясното ухо, като ударът дошъл от М., който го ударил с ръка.

След това свидетелят посетил болнично заведение, а на другия ден бил освидетелстван, след което посетил Клиника УНГ в Плевен, където претърпял няколко операции.

Назначена е съдебно – медицинска експертиза, от заключението на която се установява, че на С.Д. са причинени отоци, охлузвания, кръвонасядания разкъсно – контузна рана на главата, спукване на дясната тъпанчева мембрана (субтотална руптура); отоци и кръвонасядания по гърба и крайниците.

Според заключението уврежданията са от резултат на тъпа травма, може да са получени по съобщения от свидетелските показания начин: удари с ръце, крака, издължени тесни предмети (тръба, кол);

- спукването в дясната тъпанчева мембрана – от повишеното въздушно налягане в десния външен слухов проход в резултат на удар с отворена длан (шамар, плесница) в дясното ухо.

Спукването на дясната тъпанчева мембрана, съобразно характеристиката му (субтотална раптура без възможност за спонтанно зарастване, оперативно лечение) е довело до трайно отслабване на слуха на дясното ухо.

Свидетелите А.К., С.М. и А.Ц. сочат в показанията си, че след като се събрали в дискотеката, обвиняемият С. започнал да блъска по вратите и прозорците на помещението, поради което жалбоподателят Р. излязъл, за да го предупреди. Обвиняемият започнал да се заяжда със С., целел го с камъни, след което се отдалечил. С. се отдалечил, като се върнал с брат си, като в ръцете си носели тръба и кол и започнали да нанасят удари по тялото на жалбоподателя.

В показанията си, дадени в качеството на свидетел М.М. заявява, че след като са слезли в дискотеката със С. и докато са разговаряли със С., последният се пуснал към брат му С., поради което свидетелят с ръка е препречил пътя му, вследствие на което жалбоподателят Р. е преминал зад него и започнал да го души. Започнали да си разменят удари, като С. изтървал М.. След като пуснал М., С. взел един дървен стол и ударил брат му С. отстрани, при което столът се счупил. Братът на свидетеля М. (С.) взел счупения крак на стола и ударил свидетеля Р., но свидетелят не видял къде е попаднал ударът.

От събраните по в хода на разследването доказателства се установява, че ударът, довел до спукването на дясната тъпанчева мембрана на С.Р. е причинен от повишено въздушно налягане в резултат на удар с отворена длан (шамар, плесница), който удар според свидетеля Р. е нанесен от „М.”, а не от обвиняемия.

Показанията на свидетеля Р. кореспондират със заключението на вещото лице по назначената съдебно – медицинска експертиза.

За да прекрати наказателното производство представителят на РП – Левски се е позовал на очна ставка, проведена между свидетелите С.М. и М.М., но С.М. не може да бъде свидетел в същото наказателно производство, в което е привлечен като обвиняем.

В качеството на обвиняем е разпитан С.М., който в обясненията си заявява, че един от ударите му с отворена длан е попаднал в областта на дясното ухо на С.Р., но тези му твърдения не се подкрепят от събраните по досъдебното производство доказателства.

При това положение съдът счита, че следва да приложи разпоредбата на чл.243, ал.5 т.2 от НПК и да измени основанията за прекратяване на наказателното производство, а именно: не на основание чл. 243, ал.1, т.1, във вр. с чл. 24, ал.4 от НПК, чл. 161 НК, а на основание чл.243, ал.1,т.1, във вр с чл. 24, ал.1, т.1 от НПК.

Предвид гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ основанието за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство №ЗМ 62/2014г. по описа на РУП на МВР Левски по преписка №278/2014г. по описа на РП гр. Левски, образувано срещу „неизвестен извършител” за престъпление по чл. 129, ал.2, вр. ал.1, вр. с чл. 63, ал.1, т.3 от НК, като вместо постановеното прекратяване на основанието чл. 243, ал.1, т.1, вр. чл. 24, ал.4 от НПК, чл. 161 от НК, същото следва да се счита прекратено на основание чл. 243, ал.1, т.1, вр. чл. 24, ал.1, т.1 от НПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на жалба и протест пред ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в 7 – дневен срок от съобщението до жалбоподателя, обвиняемия и РП гр. Левски, че е изготвено.

СЪДИЯ: