Срещу подсъдимия A.A.
***, е повдигнато и предявено обвинение за това, че на 15.11.2013 г., около
00.30 часа, на ГП Е-83, между с.Българене и разклона за с.Козар Белене /двете в
обл.Плевен/, управлявал МПС – лек автомобил „БМВ *” с рег. № *, без съответно
свидетелство за управление на МПС, в едногодишен срок от наказването му по
административен ред с наказателно постановление №674/16.04.2013 г. на Началник
РУП – Велико Търново към ОД на МВР – Велико Търново за управление на МПС, без
съответно свидетелство.
Престъпление по чл.343в, ал.2, във вр. с
ал.1 от НК.
Представителят на Районна прокуратура - Левски, в съдебно заседание, след приключване на съдебното
следствие, поддържа повдигнатото обвинение срещу подсъдимия. Счита същото за
доказано по безспорен и несъмнен начин, тъй като безспорно е установена
неправоспособността на подсъдимия. По отношение на наказанието, предлага на А.
да бъде наложено наказание пробация, при наличието на многобройни смекчаващи
вината и отговорността му обстоятелства. Представителят на прокуратурата не
предлага конкретни пробационни мерки, но
счита, че същите следа да бъдат определени към максималния предвиден в закона срок,
предвид многобройните осъждания на подсъдимия за същото деяние.
Защитата на подсъдимия, осъществена от адв.Д.М.
***, в съдебно заседание, след
приключване на съдебното следствие, изразява съгласие със становището на
прокуратурата, както относно съставомерността на вмененото деяние, така и
относно вида на наказанието, което следва да се наложи на подзащитния му, при
наличието на многобройни смекчаващи вината и отговорността му обстоятелства.
Подсъдимият A.A., след приключване
на съдебното следствие изразява съжаление за това, че на инкриминираната дата е
управлявал лекия автомобил. Сочи, че е възстановил правоспособността си, чрез
успешно завършване на проверовъчен курс, но не е заплатил изцяло наложените му
с влезли в законна сила наказателни постановление глоби, тъй като са в голям
размер. Изразява становище, че не се
счита за рисков фактор на пътя.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
Подсъдимият A.A. ***, ЕГН **********.
На 15.11.2013 г., свидетелите А.К. и
С.П., и двамата служители при РУП – Левски, при изпълнение на служебните си задължения
на ГП Е – 83, в района между с.Българене и разклона за с.Козар Белене, около
00.30 часа, спрели за проверка лек автомобил „БМВ * И” с рег. № *. Водач на
автомобила бил подсъдимия. В хода на проверката А. не представил свидетелство
за управление на МПС. Свидетелят К. му съставил акт за установяване на
административно нарушение №642/15.11.2013 г. за това, че на същата дата, час и
място, управлява процесния автомобил, собственост на друго лице, като не
представя свидетелство за управление на МПС и контролен талон. Като нарушена
разпоредба в акта отразил тази на чл.100, т.1 от ЗДвП, изразяваща се в нарушение
на законовото задължение водачите да носят документите, които удостоверяват
тяхната правоспособност.
След съставяне на акта против
подсъдимия била извършена служебна проверка в информационните масиви на МВР, от
която се установило, че А. притежавал свидетелство за управление на МПС от
категория „В” и „М”, но същото било иззето със ЗППАМ №10043/03.12.2010 г. на
Началник Сектор „ПП”
–
Велико Търново, на основание чл.171, т.4 от ЗДвП, а именно: поради отнемане на
всички контролни точки. Заповедта била връчена на А. на 31.01.2011 г.
Установено било наличието на влязло в законна сила на
31.07.2013 г. наказателно постановление №674/16.04.2013 г. на Началник РУП –
Велико Търново. С него на подсъдимия е наложено административно наказание глоба
в размер на 200 лева на основание чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП – за управление на
МПС, след като е лишен от право да
управлява по административен или съдебен ред.
По случая било образувано досъдебно
производство, което завършило със внасяне на обвинителен акт в Районен съд –
Левски против А., за престъпление по чл.343в, ал.2, във вр. с ал.1 от НК.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира, че подсъдимият не е осъществил състава на
престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Управлението на МПС, без
свидетелство за правоуправление е инкриминирано като престъпление, едва след като
деецът веднъж е бил наказан за същото деяние по административен ред.
Следователно, предпоставка за търсене на наказателна отговорност е наличието на
едно предишно административно наказание, наложено на подсъдимия за същото
деяние, което не е изиграло своята възпираща роля. В настоящия случай липсва
именно този елемент от състава на вмененото на А. престъпление по 343в, ал.2 от
НК – да е наказан по административен ред за това, че е управлявал МПС без да е
правоспособен водач. Поради това съдът намира, че извършеното деяние от
подсъдимия на инкриминираната дата, съставлява само административно нарушение и
образуваното със съставения акт административно производство е следвало да
приключи с издаване на наказателно постановление.
Нормата на чл.343в от НК е бланкетна и като така
такава препраща към специалния Закон за движение по пътищата. В случая намира
субсидиарно приложение разпоредбата на чл.177, ал.1, т.2 от същия закон. Тя
визира само две хипотези, при които водачът се счита за неправоспособен: когато
въобще няма издадено свидетелство за управление, поради непридобиване на
правоспособност по предвидения от закона ред, или когато свидетелството му за
правоуправление е отнето, поради загубване на всички контролни точки. Останалите
основания за отнемане на свидетелството за управление на МПС, не водят до този
резултат, а именно: неправоспособност на водача по смисъла на чл.177, ал.1, т.2
от ЗДвП. От приложеното на досъдебното производство наказателно постановление е
видно, че подсъдимият не е наказан за това, че управлява като неправоспособен
водач в някоя от двете хипотези на чл.177, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП, а за това,
че управлява МПС, след като е бил лишен от правоуправление по административен
или съдебен ред, което следва от приложената санкционна разпоредба на чл.177,
ал.1, т.1 от ЗДвП.
Видно от изисканото и прието като
писмено доказателство по делото наказателно постановление №413/05.03.2012 г. на
Началник РУП – Свищов е, че подсъдимият А. е бил наказан за същото деяние на
основание чл.177, ал.1 т.2, предл.2 от ЗДвП, но цитираният санкционен акт е
влязъл в законна сила на 11.05.2012 г. и към инкриминираната дата – 15.11.2013
г. вече е бил изтекъл едногодишния срок, през който извършеното се инкриминира
като престъпление.
Видно от изисканото и прието като
писмено доказателство по делото наказателно постановление №213/24.02.2011 г. на
Началник РУП – Свищов е, че на подсъдимият е наложено кумулативно
административно наказание „лишаване от право да управлява МПС за срок от четири
месеца” на основание чл.174, ал.1, предл.1 от ЗДвП. Отнемането на
свидетелството за управление на МПС в тези случаи като принудителна
административна мярка, би могло евентуално да породи наказателна отговорност по
чл.343в, ал.1 от НК, ако деецът – първоначално
правоспособен водач, управлява МПС в срока на изтърпяване на наказанието
лишаване от право да управлява МПС, и затова вече е бил наказан по
административен ред. И тъй като този вид административно наказание се налага
само на правоспособен водач, разпоредбата на чл.343г от НК предвижда
кумулативно да се налага и този вид наказание, но само в случаите на престъпление
по чл.343в, ал.1, но не и за престъпление по чл.343в, ал.2 от НК.
По изложените съображения съдът
приема, че към инкриминираната
дата, подсъдимият се явява неправоспособен водач на МПС, поради отнемане на
всички контролни точки, но няма наложено
в едногодишен срок наказание по административен ред за това, че управлява МПС
без да е правоспособен водач, в нарушение на чл.150 от ЗДвП, така както се
изисква, за да бъде съставомерно деянието по чл.343в, ал.2 от НК. Поради това
съдът е признал А. за невинен по повдигнатото му обвинение за престъпление по
чл.343в, ал.2, във вр. с ал.1 от НК и на основание чл.304 от НПК, предложение четвърто,
а именно: деянието не съставлява престъпление от обективна и субективна страна,
го е оправдал.
Водим от горните мотиви, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: