МОТИВИ по присъда, постановена по н.о.х.д. № 47/2014г. по описа на РС гр. Левски

Обвинението, повдигнато срещу Г.Д., *** ЕГН **********, е по чл.183 ал.1 от НК, за това, че за периода 20.10.2010г. до 07.01.2014г., в гр.Белене, обл.Плевен, като осъден с Решение №131/2010г., влязло в законна сила на 20.10.2010г. по гр.д.№434/2010г. по описа на РС – Левски да заплаща ежемесечна издръжка на свой низходящ непълнолетното си дете М.Б., ЕГН********** в размер на 100 лв., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски – 40 месечни вноски, или общо в размер на 4 000 лв.

Подсъдимият е получил препис от обвинителния акт, разбира обвинението, дава обяснения. Заявява, че е работил в много фирми, но не са плащали редовно заплата, работил като * на минимална заплата и командировки. Има заведено изпълнително дело и съдия – изпълнителят е пратил съобщение до работодателя да ми удържа от трудовото възнаграждение сумата за издръжката, но се оказа, че не е внасяна редовно.

Прокурорът пледира, че са налице предпоставките за признаване на подсъдимия за виновен. Счита, че обвинението срещу подсъдимия е доказано по безспорен и несъмнен начин. Счита, че са налице многобройни смекчаващи отговорността и вината обстоятелства. Моли съда да го признае за виновен и да му наложи наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, което на основание чл.66, ал.1 от НК бъде отложено с три години изпитателен срок.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият Д. и свидетелката З.Е. сключили граждански брак през *г. През време на брачното им съжителство имат родени две деца, Б.Б., която към настоящия момент е пълнолетна и М.Б., ЕГН**********. Подсъдимият и свидетелката Е. живеели във фактическа раздяла, като подсъдимият живеел в ***, а свидетелката Е. – в ***.

През 2010г. свидетелката Е., която полагала грижите за децата, депозирала искова молба пред РС – Левски. С решение №131/10.09.2010г. по гр.д. №434/2010г. по описа на РС – Левски, влязло в законна сила на 20.10.2010г., подсъдимият Г.Д. бил осъден да заплаща месечна издръжка на непълнолетното си дете М. по 100.00 лв. платима на нейната майка и законен представител З.Д.. За периода от 20.10.2010г. до 07.01.2014г. подсъдимият Д. е заплатил част от дължимата издръжка за детето, като общо дължимата сума е в размер на 4000 лв.

От свидетелските показания на разпитаната по делото свидетелка М.Н. се установява, че подсъдимият е заплатил частично дължимата издръжка.

Съдът дава вяра на показанията на свидетелката, тъй като същата дава добросъвестно същите. Те са логични, последователни, непротиворечиви и кореспондират с писмените доказателства, събрани по делото.

От така установената и възприета от съда фактическа обстановка се установява, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл. 183, ал.1 от НК. След като е бил осъден с решение на РС гр. Левски, влязло в сила на 20.10.2010г. да заплаща месечна издръжка на свои низходящи – непълнолетното дете М. издръжка в размер на 100.00 лв., подсъдимият Д. съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски.

Субективно подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици.

Безспорно установено, че подсъдимият Д. съзнателно не е изпълнил задължението си да изплаща месечна издръжка на непълнолетното дете. Следва да се отбележи, че издръжката се дължи, независимо с какви възможности разполага дължащият издръжка.

При определяне вида и размера на наказанието по отношение на подсъдимия, съдът взе предвид степента на обществена опасност на деянието и дееца, доброто му процесуално поведение, както и обстоятелството, че е внесъл част от дължимата издръжка. Съдът съобрази и съдействието, което е оказал подсъдимият на органите на досъдебното и съдебно производство, изразеното разкаяние.

С оглед на изложеното съдът приема, че наказанието следва да бъде определено при условията на чл. 55 от НК, тъй като са налице многобройни смекчаващи отговорността и вината обстоятелства, поради което му е наложил лишаване от свобода, което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено изтърпяването с три години изпитателен срок.

Водим от горните мотиви съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: