МОТИВИ по присъда, постановена по н.о.х.д. № 71/2014г. по описа на РС гр. Левски

Обвинението, повдигнато срещу М.Н., ***, ЕГН**********, е по чл.183 ал.1 от НК, за това че за периода от 01.08.2013г. до 31.01.2014г., в с.Малчика, обл.Плевен, като осъден с влязло в сила на 01.08.2013г. съдебно Решение №116/09.07.2013г., по гр.д.№232/2013г. по описа на РС - Левски, да заплаща месечна издръжка на свои низходящи - малолетното дете В.Н., ЕГН********** в размер на 100 лв. и на непълнолетното дете Й.Н., ЕГН********** в размер на 150 лв., или общо в размер на 250 лв. за двете деца, съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски - 6 месечни вноски, общо в размер на 1500 лв.

Подсъдимият е получил препис от обвинителния акт, разбира обвинението, дава обяснения. Заявява, че е останал без работа, поради което не е успявал да изпълнява задълженията си и когато има възможност, плаща винаги.

Прокурорът пледира, че са налице предпоставките за признаване на подсъдимия за виновен. Счита, че обвинението срещу подсъдимия е доказано по безспорен и несъмнен начин. Счита, че са налице многобройни смекчаващи отговорността и вината обстоятелства. Моли съда да го признае за виновен и да замени наказанието „пробация” с наказание глоба в размер на 100 лв.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият Н. и свидетелката М.Н. сключили граждански брак през * г. През време на брачното им съжителство се родили децата им В. и Й.. От 17.01.2012г. подсъдимият и св. Н. живеели във фактическа раздяла, като подсъдимият живеел в ***, а св. Н. ***.

През 2013г. св. Н., която полагала грижите за двете деца, депозирала искова молба пред РС – Левски. С решение №116/09.07.2013г. по гр.д. №232/2013г. по описа на РС – Левски, влязло в законна сила на 01.08.2013г., подсъдимият М.Н. бил осъден да заплаща месечна издръжка на детето Й. по 150.00 лв., а за детето В. – по 100.00 лв. месечна издръжка, платима чрез тяхната майка и законен представител М.Н.. Дължимата сума за двете деца била 250.00 лв. За периода от 01.08.2013г. до 31.01.2014г. подсъдимият Н. не заплатил нито една дължима сума за издръжка на двете деца, като дължимата сума за издръжка на двете деца била 1500.00 лв.

От свидетелските показания на разпитаната по делото свидетелка М.Н. се установява, че подсъдимият е заплатил частично дължимата издръжка.

Съдът дава вяра на показанията на свидетелката, тъй като същата дава добросъвестно показанията си. Те са логични, последователни, непротиворечиви и кореспондират с писмените доказателства, събрани по делото.

От така установената и възприета от съда фактическа обстановка се установява, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл. 183, ал.1 от НК. След като е бил осъден с решение на РС гр. Левски, влязло в сила на 01.08.2013г. да заплаща месечна издръжка на свои низходящи – децата В. в размер на 100 лв. и на Й. в размер на 150.00 лв., подсъдимият Н. съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски.

Субективно подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици.

Безспорно установено, че подсъдимият Н. съзнателно не е изпълнил задължението си да изплаща месечна издръжка на малолетното и непълнолетното дете. Следва да се отбележи, че издръжката се дължи, независимо с какви възможности разполага дължащият издръжка.

При определяне вида и размера на наказанието по отношение на подсъдимия съдът взе предвид степента на обществена опасност на деянието и дееца, доброто му процесуално поведение, както и обстоятелството, че е внесъл част от дължимата издръжка. Съдът съобрази и съдействието, което е оказал подсъдимият на органите на досъдебното и съдебно производство, изразеното разкаяние.

С оглед на изложеното съдът приема, че наказанието следва да бъде определено при условията на чл. 55 от НК, тъй като са налице многобройни смекчаващи отговорността и вината обстоятелства, поради което съдът заменя наказанието „пробация” с глоба в размер на 100 лв.

Водим от горните мотиви съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: