Мотиви към присъда №26/16.07.2014 г., постановено по НОХД №140 по описа за 2014 г. на Районен съд – Левски;

Срещу подсъдимия В.В. ***, е повдигнато и предявено обвинение за това, че:

На 18.04.2012г. в *, в Затвора *, злоупотребил със служебното си положение „в качеството си на * в Затвора *”, като съдействал на лишения от свобода Р.Х. да придобие и държи вещи, забранени за притежание (мобилен телефон марка „Самсунг”, модел „СТЕ 1061Т” с IMEI * и 2 бр. сим карти), с което нарушил задълженията си по служба съгласно Заповед № ЛС-04-164/25.02.2011г. на Министъра на правосъдието, на основание чл.82, ал.7 от ППЗИНЗС и чл.97, т.3 от ЗИНЗС – „Лишените от свобода не могат да притежават оръжие, боеприпаси, взривни вещества, пиротехнически изделия, мобилен телефон, фотоапарат, звуко и видеозаписващи устройства или части от тях”, като от това произлезли вредни последици – уронване престижа, доброто име и доверието на обществото в органите на ГД „ИН” към Министерство на правосъдието, и деянието е извършено с цел да набави за лишения от свобода Р.Х. имотна облага – получаването на 2 бр. сим карти за мобилен телефон и ремонтирания мобилен телефон марка „Самсунг”, модел „СТЕ 1061Т” с IMEI *.

Престъпление по чл.387, ал.3, пр.1, във вр. с ал.1, пр.2 от НК.

По искане на подсъдимия и неговия защитник – адв.М.С. ***, делото е разгледано по реда на Глава 27 от НПК – съкратено съдебно следствие пред първата инстанция, в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК.

Представителят на Районна прокуратура – Левски, след приключване на съдебното следствие излага съображения, че повдигнатото на подсъдимия обвинение се доказва от събраните доказателства на досъдебното производство. Моли за осъдителна присъда. Предлага на В. да бъде наложено наказание към минималния размер, предвиден в закона: лишаване от свобода за срок от три месеца, чието изтърпяване да бъде отложено с три години изпитателен срок, определено при наличието на смекчаващи отговорността му обстоятелства. Като смекчаващи обстоятелства сочи чистото съдебно минало на подсъдимия и грижите, които същия трябва да полага за двете си деца. По отношение на приложеното по делото веществено доказателство – мобилен телефон, описан в обвинителния акт предлага: отнемане в полза на държавата на основание чл.53, ал.2, б.”а” от НК, тъй като представлява вещ, забранена за притежание от лишените от свобода. По отношение на веществените доказателства – банкноти, предлага да се върнат на техния собственик – ГД ”Национална полиция” – гр.София.

Подсъдимият В.В. и защитникът му – адв.М.С. ***, по време на предварителното изслушване се съгласяват да не се разпитват свидетелите, посочени в обвинителния акт. Подсъдимият не се признава за виновен и не желае дава обяснения по повдигнатото му обвинение.

Защитата, след приключване на съдебното следствие, моли съда да признае подсъдимия за невинен по повдигнатото му обвинение и да го оправдае. Счита, че обвинението не е доказано по безспорен и несъмнен начин. В тази връзка излага съображения, че законно използваните специални разузнавателни средства в хода на разследването срещу подсъдимия по обвинението за тежко умишлено престъпление – по чл.301 от НК, по което производството е прекратено, не могат да бъдат ползвани в настоящия наказателен процес, с оглед императивната забрана на чл.177, ал.2, във вр. с чл.172, ал.2 от НПК. Сочи, че към момента повдигнатото обвинение против подсъдимия вече не е за тежко умишлено престъпление, поради което и ползването на така изготвените веществени доказателствени средства е недопустимо.

Алтернативно моли съда, в случай, че приеме обвинението за доказано, да признае В. за виновен по основния състав на престъплението – по чл.387, ал.1 от НК и на основание чл.78а от НК да го освободи от наказателна отговорност, като му наложи административно наказание глоба в минимален размер. В този смисъл счита обвинението за правен нонсенс. Излага съображения, че по делото не са събрани нито преки, нито косвени доказателства относно квалифициращото обстоятелство, че чрез действията си В. е набавил имотна облага за друго лице. Позовава се събраните по делото доказателства, които водят на извод за обективна невъзможност на тази хипотеза, предвид обстоятелството, че с паричната сума е следвало да бъде ремонтиран мобилния телефон и да се закупят материали за него.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Подсъдимият В.В. ***, ЕГН **********.

Подсъдимият В.В. бил назначен на длъжност * в Затвора – * със Заповед №Л-1499/30.05.2005 г. на Главен Директор на ГД „Изпълнение на наказанията” към Министерство на правосъдието - гр.София.

Със Заповед №ЛС-03-1374/13.12.2006 г. на министъра на правосъдието му била присъдена категория *.

Със Заповед №Л-359/16.01.2008 г. на Главен Директор на ГД „Изпълнение на наказанията” към Министерство на правосъдието – гр.София, подсъдимият В. бил назначен на длъжност *, считано от 01.02.2008 г.

В началото на месец март 2012 г., подсъдимият В. изпълнявал служебните си задължения като * на Пост №4 в Затвора – *. Местонахождението на поста се намирало в жилищна сграда, в която били настанени лишени от свобода от 3-та и 7-ма групи на затвора. В 10-та килия на 3-та група бил настанен лишения от свобода – свидетелят Р.Х., който от 2007 г. изтърпявал наказание лишаване от свобода за извършени от него престъпления от общ характер, включително и т.нар. „телефонни измами”. Свидетелят Х. и подсъдимия създали много добри отношения, започнали по – често да контактуват в този период, като по време на всяка своя смяна В. влизал в килията му, разговаряли и гледали телевизия. В. заявявал на Х., че винаги бил на разположение, ако са му необходими забранени за притежание от лишен от свобода вещи. Предлагал мобилен апарат, СИМ – карти и др.

На неустановен ден в средата на месец март 2012 г., свидетелят Х. споделил с В., че са му необходими две карти на „Виваком” за мобилен телефон. Подсъдимият заявил, че може да му намери чрез свой приятел, който ще ги регистрира на имената на някакъв клошар и ще му ги даде. Свидетелят Х. разполагал в килията си и с мобилен телефон „Самсунг”, който бил повреден. Помолил подсъдимия да го изнесе от затвора, за да го даде за ремонт, а след това да му го върне. В. се съгласил да му извърши и двете услуги. Разбрали се, Х., който разполагал с пари по това време, да му предостави сумата от 200 лева, когато дойде на работа за следващата смяна, но след като му предостави вече закупените карти. Когато подсъдимият дошъл на работа за новата смяна уведомил Х., че му е взел поръчаните карти за мобилен телефон. Свидетелят Х. заявил, че не може да му даде сега уговорената парична сума, тъй като е изгубил парите си на хазарт, но обещал в следващата смяна да му ги предаде.

След като свършила смяната на В. и той си заминал, свидетелят Х. пуснал молба до оперативните работници в затвора, с която се оплакал, че В. го притеснява, разказал за уговорките между двамата, както и че дължи на подсъдимия пари за СИМ – картите и за ремонта на притежавания от него повреден мобилен телефон.

На 18.04.2012 г., в служебното помещение на полицай В. – кабината на надзирателя, намираща се на етажа на килиите на лишените от свобода, свидетелят Х. предал на подсъдимия сумата от 200 лева и мобилен телефон – марка „Самсунг”, като парите сложил под балатума на бюрото му, а телефонът - в едно от чекмеджетата. След това Х. напуснал помещението. По – късно същия ден, В. отишъл при свидетелката Л.П., също служител в Затвора – *, като й поискал плик за писмо, за да сложи някакви документи. Последната не намерила плик и му дала голям, бял лист хартия.

По – късно същия ден бил извършен обиск на подсъдимия, при който в зимното му яке бил установен скъсан ляв джоб, водещ към подплатата му. В подплатата била намерена бяла хартия, в която били увити четири банкноти с номинал от 10 лева. В. доброволно предал и един брой банкнота с номинал от 100 лева и три броя банкноти с номинал от 20 лева.

Изложената по – горе фактическа обстановка, която не съответства на отразената в обвинителния акт такава, се установява от събраните на досъдебното производство доказателства.

Видно от приложените писмени материали по делото, срещу подсъдимия било образувано досъдебно производство №С-89/2012 г. по описа на Окръжна прокуратура – Плевен, за престъпление по чл.301, ал.1 от НК. ****************************************************************************************************.

С постановление от 04.10.2013 г. на ОП-Плевен е прекратено частично наказателното производство по досъдебно производство №С-89/2012 г. по описа на същата прокуратура , образувано срещу В. за престъпление по чл.301, ал.1 от НК. Постановено е наказателното производство против подсъдимия да продължи за престъпление по чл.387, ал.3, пр.2, във вр. с ал.1, пр.2 от НК, като материалите са изпратени по компетентност на РП – Левски.

Образуваното досъдебно производство №310/2013 г. по описа на РП – Левски, приключило с внасяне на обвинителен акт срещу В., за престъпление по чл.387, ал.3, пр.2, във вр. с ал.1, пр.2 от НК.

*********************************************************************************************

Съдът намира за основателно направеното от защитата възражение, че по делото не са събрани нито преки, нито косвени доказателства относно квалифициращото обстоятелство, че чрез действията си В. е набавил имотна облага за друго лице. Действително събраните по делото доказателства водят на извод за обективна невъзможност на тази хипотеза.

От писмените доказателства, а именно: два броя протоколи от 18.04.2012 г. за обиск и изземване се установява, че в подплатата на зимно яке на подсъдимия са намерени и иззети четири банкноти с номинал от 10 лева, както и че е предадена доброволно от него една банкнота с номинал от 100 лева и три – с номинал от 20 лева, приложени като веществени доказателства по делото. Видно от протокол за оглед на местопроизшествие от 18.04.2012 г. в Затвора – *, първи обект, четвърти пост, 3-та и 7-ма група, е че от мазето, от тръба за парно отопление, под връхна, зелена дреха, е бил намерен и иззет, обвит в лист хартия на редове, приложеният като веществено доказателства по делото мобилен апарат и един брой батерия за мобилен телефон. От показанията на разпитания в качеството на свидетел на досъдебното производство лишен от свобода Р.Х. се установява единствено обстоятелството, че лично той е предал на подсъдимия уговорената сума от 200 лева, но същата е била предназначена за закупуването, регистрацията и внасянето в затвора на две СИМ карти за мобилен телефон, както и за изнасянето, ремонта и връщането в затвора на притежавания от него повреден мобилен телефон. Показанията на останалите разпитани на досъдебното производство свидетели взаимно си кореспондират и не водят на друг извод, различен от този, че предоставената парична сума на подсъдимия от лишения от свобода Х. е с цел заплащане на извършените две услуги. Няма доказателства в подкрепа на обвинителната теза, че деянието е извършено от подсъдимия, с цел да набави имотна облага за лишения от свобода Р.Х..

При това положение, съдът намира за безспорно установено по делото, че подсъдимият В. е злоупотребил със служебното си положение, с оглед длъжността, която заема в Затвора – *, като на инкриминираната дата съзнателно е съдействал на лишения от свобода Р.Х. да придобие и държи вещи, забранени за притежание, а именно: мобилен телефон марка „Самсунг”, модел „СТЕ 1061Т” с IMEI * и 2 бр. сим карти. С действията си, В. е нарушил задълженията си по служба, съгласно Заповед № ЛС-04-164/25.02.2011 г. на Министъра на правосъдието, както и разпоредбите на чл.82, ал.7 от ППЗИНЗС и чл.97, т.3 от ЗИНЗС, съгласно които лишените от свобода не могат да притежават оръжие, боеприпаси, взривни вещества, пиротехнически изделия, мобилен телефон, фотоапарат, звуко и видеозаписващи устройства или части от тях. Извършеното деяние е несъвместимо със задълженията на В., възложени му с длъжностна характеристика, поради което поведението му безспорно е довело до уронване престижа и доверието на институцията, чийто служител е бил. Деянието е извършено виновно, при форма на вина – пряк умисъл.

Действията на подсъдимия осъществяват състава на престъплението по основания състав, а именно: състава на престъплението по чл.387, ал.1 от НК, поради което с присъдата съдът го е признал за невинен по първоначално повдигнатото обвинение за престъпление по чл.387, ал.3, пр.1, във вр. с ал.1, пр.2 от НК и на основание чл.304, пр.4 от НПК го е оправдал.

С присъдата съдът е признал подсъдимия В. за виновен в извършване на престъпление по чл.387, ал.1 от НК, като деянието е извършено виновно, при форма на вината – пряк умисъл.

За извършеното престъпление законът предвижда наказание лишаване от свобода за срок от до три години. В резултат на деянието не са причинени имуществени вреди. Към момента на извършването му В. не е осъждан, не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание /видно от приложената по делото справка за съдимост/, поради което съдът намира, че са налице предпоставките на чл.78а от НК за освобождаването му от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.

Предвид гореизложеното и на основание чл.305, ал.5 от НПК, във вр. с чл.78а от НК, съдът с присъдата е освободил подсъдимия В. от наказателна отговорност за извършено престъпление по чл.387, ал.1 от НК, и му е наложил административно наказание глоба в полза на държавата в минимален размер, предвиден в закона, а именно: в размер на хиляда лева, при съобразяване имотното му състояния и превеса на смекчаващите вината и отговорността му обстоятелства.

При определяне размера на административното наказание по отношение на В., съдът взе предвид наличието само на смекчаващите вината и отговорността му обстоятелства. Като такива следва да се отчетат: доброто му процесуално поведение, семейното му положение – семеен с две деца, за които полага грижи, факта, че е неосъждан и извършеното деяние съставлява случаен факт в живота му, добрите характеристични данни за личността му, следващи от приложената по делото характеристика, в която не се съдържат данни за други извършени от него нарушения при изпълнение на служебните задължения и показанията на разпитаните свидетели – негови колеги в Затвора – *, и не на последно място трудовата му ангажираност. Съдът счита, че така определения размер на наложеното на В. административно наказание глоба, ще окаже своето поправително и възпитателно въздействие, и ще допринесе за в бъдеще последния да се въздържа от извършване въобще на престъпни деяния.

При този изход на делото и на основание чл.53, ал.2, б.”а” от НК, съдът е постановил да се отнеме в полза на държавата, приложеният като веществено доказателство по делото: 1 бр. мобилен телефон „Самсунг”; 1 бр. батерия за мобилен телефон „Самсунг”, и след влизане в законна сила на присъдата да бъде унищожено. Мобилният апарат, за който е безспорно установено, че принадлежи на лишения от свобода Р.Х. е вещ, забранена за притежание от лишените от свобода, поради което не следва да му бъде върната.

По отношение на приложените по делото веществени доказателства: 4 бр. банкноти с номинал от 10.00 лв., със следните номера: Серия ЮБ 1914766, Серия АП 7396081, Серия ЮВ 2278833, Серия АХ 0378171; 1 бр. банкнота с номинал от 100.00 лв. - Серия АА 2739798; 3 бр. банкноти с номинал от 20.00 лв. - Серия БГ 1515534, Серия БД 7294344, Серия БМ 5091997, поставени в два черни найлонови плика и запечатани с печат №12 с надпис ОСлО – Плевен, съдът е постановил, след влизане в законна сила на присъдата да се върнат на правоимащите – ГД „Национална полиция” – гр.София.

Разноски по делото не са направени и не следва да се присъждат такива.

Водим от горните мотиви, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: