Мотиви към присъда №27/23.07.2014 г., постановена по НОХД №144 по описа за 2014 г. на Районен съд – гр.Левски

Срещу подсъдимата А.А. ***, е повдигнато и предявено обвинение за това, че:

За периода от месец юли 2012 г. до месец май 2014 г., в гр.Левски, като осъдена с протоколно определение №473/21.05.2012 г., с което е одобрена постигната спогодба между страните по гр.д. №137/2012 г. по описа на Районен съд – Левски, влязла в законна сила на 21.05.2012 г., да издържа свой низходящ – детето Н.А., ЕГН **********, като изплаща месечна издръжка в размер на 70 лева, съзнателно не изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно: 23 вноски в размер на 1610 лева.

Престъпление по чл.183, ал.1 от НК.

Представителят на Районна прокуратура - Левски, след приключване на съдебното следствие, моли съда да признае подсъдимата за виновна по повдигнатото й обвинение. Счита, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява по безспорен и несъмнен начин, че А. е осъществила състава на престъплението по чл.183, ал.1 от НК. Предлага на подсъдимата да се наложи второто алтернативно предвидено наказание в състава на престъплението, а именно: пробация, което при условията на чл.55, ал.2, б.”в” от НК да бъде заменено с наказание глоба. За направеното предложение, представителят на прокуратурата се аргументира с наличието на многобройни смекчаващи вината и отговорността обстоятелства по отношение на А..

Подсъдимата А.А., след приключване на съдебното следствие, изразява съгласие с представителя на прокуратурата да й бъде наложено най – лекото предвидено в закона наказание. В последната си дума изразява съжаление за извършеното. Заявява желанието си и полаганите усилия за намиране на работа.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Подсъдимата А.А. ***, ЕГН **********.

От съвместното съжителство на подсъдимата и свидетеля Р.А., на 22.05.2007 г. се родило детето им Н.А.. След раздялата им, с протоколно определение №473/21.05.2012 г., била одобрена постигната спогодба между страните по гр.д. №137/2012 г. по описа на Районен съд – Левски, влязла в законна сила на 21.05.2012 г., по силата родителските права били предоставени упражняване на неговия баща, а майката – подсъдимата А. била осъдена да заплаща месечна издръжка на малолетното си дете в размер на 70 лева, платима, чрез неговия баща и законен представител Р.А., считано от 02.03.2012 г., до настъпване на причини за изменение или прекратяване на издръжката.

Подсъдимата изплатила дължимата издръжка за детето си само за първите три месеца от влизане в законна сила на спогодбата, с която е осъдена да заплаща издръжка. Видно от приложената разпечатка от * е, че А. е извършила директни преводи, както следва: на 17.10.2013 г. - за сумата от 100 лева, на 15.01.2014 г. – сумата от 50 лева и на 10.02.2014 г. – за сумата от 50 лева, или общо в размер на 200 лева, представляващи три месечни вноски за издръжка на детето й, считано от 02.03.2012 г. За инкриминирания период от време - от месец юли 2012 г. до месец май 2014 г., подсъдимата не платила нито една дължима месечна вноска.

Изложената по-горе фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Че за инкриминираният период от време подсъдимата не е изплащала дължимата сума за издръжка на детето си, свидетелстват показанията на свидетеля Р.А., които съдът кредитира като достоверни, поради тяхната последователност и непротиворечивост.

Подсъдимата се признава за виновна и съдът дава вяра на дадените от нея обяснения, тъй като същите кореспондират на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Заявеното от А. като причина, че не е плащала дължимата издръжка през инкриминирания период от време, тъй като е трайно безработна, съжителства с родителите си, които също са безработни, съдът счита, че не изключва липсата на представи у подсъдимата за наличието на задължение за издръжка към малолетното си дете. Не съставлява и обективна пречка от непреодолим характер, която по някакъв начин да е възпрепятствала упражняването на трудовите й права и възможността да реализира доходи от упражнявана трудова дейност. Подсъдимата е млада и здрава жена, в трудоспособна възраст, а съгласно Семейния кодекс, родителите са длъжни да дават издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, даже и да съставлява особено затруднение за тях. Финансовите затруднения на А. през инкриминирания период от време биха могли да се третират единствено като смекчаващо вината и отговорността й обстоятелство, но не и като изключващо вината. Те не могат да изключват съзнателните й представи, че като не изпълнява влязлата в законна сила спогодба, злепоставя интересите на детето си. Ежедневното полагане на грижи за детето при посещението му в дома й, като осигуряване на храна, облекло и други, също не оневинява поведението на подсъдимата, изразяващо се в неплащане на дължимите месечни вноски за издръжката му. Трайната съдебна практика не приема плащането в натура за надлежно изпълнение на задължението за издръжка. Касае се за едно парично по своето естество задължение, чиято цел е да задоволява ежедневните нужди на детето. А те могат да бъдат задоволени единствено чрез периодичното, ежемесечното, реално предоставяне на паричните суми за издръжка, чрез неговия баща, на който е предоставено упражняването на родителските права.

Предвид гореизложеното, съдът счита, че с деянието си подсъдимата А. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.183, ал.1 от НК и следва да носи наказателна отговорност по посочения текст от закона. За извършеното престъпление закона предвижда алтернативно два вида наказания: лишаване от свобода до една година или пробация.

Съдът намира, че на А. следва да се определи по – лекото алтернативно предвиденото в състава на извършеното престъпление наказание, а именно: пробация. Налагане на наказание лишаване от свобода се явява прекомерно тежко за подсъдимата, с оглед особеностите на конкретния случай, въпреки, че се касае за един дълъг период от време, през който същата не е взела никакво участие в издръжката на малолетното си дете, а инкриминираната сума е във висок размер, който не е възстановен до приключване на съдебното следствие.

Съдът счита, че както извършеното деяние, така и личността на подсъдимата разкриват една ниска степен на обществена опасност. А. е с чисто съдебно минало, с добри характеристични данни за личността й, с добро процесуално поведение, оказва съдействие за разкриване на обективната истина, изразява искрено съжаление за извършеното и заявява желанието си да си намери работа, с оглед своевременно осигуряване на средствата, необходими за изплащане на дължимата издръжка. При отчитане на горните обстоятелства, както и наличието на едно изключително смекчаващо отговорността й обстоятелство, а именно значителните й финансови затруднения през инкриминирания период от време на фона на тежката икономическа криза в страната, съдът е заменил на основание чл.55, ал.1, т.2, б.”в” от НК наказанието пробация с наказание глоба в размер на 100 лева. Съдът намира, че така определеното й наказание по вид и по размер ще способства в пълна степен за постигане целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл.36 от НК, като при определяне на размера, съдът взе предвид имотно й състояние към момента, изразяващо се в липса на каквито и да е доходи.

Деловодни разноски по делото не са направени и такива не следва да се присъждат.

Водим от горните мотиви, съдът постанови присъда си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: