МОТИВИ по присъда, постановена по н.о.х.д. № 159/2014г. по описа на РС гр. Левски

Обвинението, повдигнато срещу К.К., ***, ЕГН **********, е по чл.191 ал.1 от НК, за това, че в периода от 01.10.2013г. до 10.02.2014г., в ***, като пълнолетно лице, без да е сключило брак, живеел на съпружески начала с лице, от женски пол, ненавършило 16 – годишна възраст – Ф.И., с ЕГН ********** ***

Престъпление по чл.191, ал.1 от НК.

Представителят на Районна прокуратура - Левски в съдебно заседание, след приключване на съдебното следствие, поддържа повдигнатото обвинение срещу подсъдимия К.. Счита обвинението за доказано по безспорен и несъмнен начин. Моли за осъдителна присъда, като пледира за наличие на предпоставките по чл.78а от НК. Предлага на подсъдимия да бъде наложено административно наказание глоба в минимален размер, при превес на смекчаващите вината и отговорността му обстоятелства.

Подсъдимият е получил препис от обвинителния акт, разбира обвинението, дава обяснения, признава се за виновен. Заявява, че е заживял с Ф. началото на месец октомври 2013 г. Двамата живеели в дома на родителите му на ***.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият К. и свидетелката Ф.И., родена на *** г. били съседи и се познавали от деца. През пролетта на 2012г. започнали да се срещат и станали приятели. Свидетелката И. била непълнолетна и поради този факт родителите й не били съгласни с тяхната връзка. Въпреки това двамата продължили да се срещат. През есента на 2013г. свидетелката И. била ученичка в *. Усъмнила се, че била бременна и си направила тест за бременност, като резултатът бил положителен. Уведомила приятеля и родителите си. Подсъдимият К. и свидетелката И. взели решение да заживеят на семейни начала в дома на родителите на подсъдимия, въпреки несъгласието на баща й. В резултат на взетото решение подсъдимият К. от 01.10.2013г. заживял на съпружески начала с непълнолетната Ф.И.. През това време тя се чувствала добре в дома му. През месец февруари 2014г. Ф. се разболяла от бронхопневмония и се наложило на 11.02.2014г. да бъде хоспитализирана в Детско отделение при МБАЛ * на лечение. След изписването й от болница, свидетелката И. се прибрала в дома на родителите си и по тази причина съжителството им било преустановено. През месец * И. родила момиче.

По случая било образувано досъдебно производство, което приключило с внасяне на обвинителен акт в Районен съд – Левски срещу К., за престъпление по чл.191, ал.1 от НК.

Изложената фактическа обстановка се подкрепя от събраните доказателства на досъдебното производство, при условията и по реда, предвиден в НПК, а именно от пълните и подробни показания на разпитаните в качеството на свидетели Ф.И. и нейните родители – Б.Х. и Ш.А., които съдът кредитира като достоверни, предвид логическата им последователност и липсата на противоречия между тях.

Предвид обстоятелството, че самопризнанията на подсъдимия напълно се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства, съдът приема за безспорно установено, че К.К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.191, ал.1 от НК.

За извършеното престъпление законът предвижда наказание лишаване от свобода до 2 години или пробация, както и обществено порицание. В резултат на деянието не са причинени имуществени вреди. Към момента на извършването му К. не е осъждан, не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание /видно от приложената по делото справка за съдимост/, поради което са налице условията за освобождаването му от наказателна отговорност и налагане на административно наказание при условията на чл.78а от НК.

При определяне размера на административното наказание глоба, съдът взе предвид наличието на смекчаващи вината и отговорността обстоятелства по отношение на К.. Като такива следва да се отчетат доброто процесуално поведение, полага грижи за детето си, както и изразеното разкаяние за постъпката си. Предвид наличието на изброените по – горе смекчаващи обстоятелства съдът счита, че по отношение на подсъдимия следва да бъде наложено административно наказание глоба в минимален размер.

Предвид гореизложеното, съдът с присъдата си е признал К. за виновен по повдигнатото му престъпление и на основание чл.305, ал.5 от НПК, във вр. с чл.78а от НК, го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в полза на държавата в размер на 1000 лева.

Водим от горните мотиви, съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: