РЕШЕНИЕ
№…..
гр. ЛЕВСКИ,
_06.04. 2015г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Левченски
районен съд в съдебно заседание на _десети март през 2015 година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОЙКА МАНОЛОВА
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:
при секретаря _В.Д._ и в
присъствието на прокурора _ , като разгледа докладваното от съдия Манолова
а.н.дело №_280_ по описа на съда за _2014_ год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
В Районен
съд гр. Левски е постъпила жалба от „ЧЕЗ Разпределение България” АД със
седалище и адрес на управление: гр. София, район „Илинден” ул.”Цар Симеон”
№330, срещу НП №62/17.07.2014г. на председателя на Държавната комисия по
енергийно и водно регулиране, с което на основание чл. 206, ал.1 от Закона за
енергетиката на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на
200 000 лв. за нарушение на т.3.1.5. от издадената на „ЧЕЗ Разпределение
България”АД лицензия №Л-135-07/13.08.2004г. за дейността „разпределение на
електрическа енергия”, като считат същото за неправилно поради нарушение на
материалния и процесуалния закон, и необосновано.
Съображенията
на жалбоподателя за незаконосъобразност на обжалваното НП са, че при извършена
проверка на 05.11.2013г. на централни складове на Дружеството, включващ и
Левски, са съставени констативни протоколи с №Е-40/05.11.2013г. за склада в
Левски`. На 04.04.2014г. с резолюция №1
от 02.04.2014г. на председателя на ДКЕВР е прекратено административно
наказателното производство по АУАН, съставен на 09.01.2014г.
На
04.04.2014г. на дружеството е връчен АУАН №16 относно проверката на
08.11.2013г., по предмет изцяло идентичен на този, за който е образувано
административнонаказателното производство, прекратено с резолюцията.
Твърди се,
че при наличие на стабилен административен акт за прекратяване на
административнонаказателно производство е недопустимо за същото нарушение, за
което производството е прекратено, да бъде съставен втори акт за установяване на
административно нарушение да се издава наказателно постановление. Жалбоподателят
счита, че е допуснато съществено процесуално нарушение на чл. 42, т.4 и чл. 57,
ал.1,т.5 от ЗАНН. Сочат, че по отношение на материалите е налице
взаимозаменяемост. Твърдят, че са налице противоречие на наказателното постановление
с материалноправни разпоредби: липса на състав на административно нарушение,
тъй като нито действащото законодателство, нито актовете на ДКЕВР налагат нормативни изисквания за минимални и
максимални количества от необходими материали, които следва да бъдат поддържани
във всеки един момент на склад, определени в цифрови изражения. Твърди се, че
разпоредбата на чл. 3.1.5. от Лицензията представлява общо и абстрактно
задължение за ЧЕЗ, което дружеството само преценява как да изпълни. Сочи се, че
не е извършено нарушение, тъй като твърдяните като липсващи контактна система
за ПОС и клема токова в действителност са били налични под съответните кодови
номера в складовете на гр. Левски, Червен бряг, Гулянци, Ловеч, Троян. Твърди
се, че е налице липса на противоправност и обществена опасност на твърдяното
нарушение, че е налице маловажност на административно нарушение, несъразмерност
на наложената санкция.
Молят съда
на основание чл. 63 от ЗАНН да отмени обжалваното наказателно постановление
като неправилно, издадено в противоречие с материалния и процесуалния закон и
необосновано. Правят алтернативно искане в случай, че съдът приеме, че е налице
извършено от дружеството административно нарушение, да приложи разпоредбата на
чл. 28 от ЗАНН, да квалифицира случая като маловажен, като отмени наложеното
наказание; ако счете, че не са налице релевираните противоречия на материалния
и процесуалния закон, необоснованост и маловажност на случая, да намали размера
до минималния, допустим в от закона размер.
Ответникът
по жалбата моли съда ад отхвърли като неоснователна жалбата на „ЧЕЗ
Разпределение България” АД да постанови решение, с което да потвърди
обжалваното наказателно постановление и да постанови решение, с което да
потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление. Събраженията са, че в
срока по чл. 34 от ЗАНН е съставен нов АУАН, като е без значение дали са налице
основанията за прекратяване на административно наказателното производство по
съставения АУАН от 09.01.2014г.; не е налице нарушение на чл. 17 от ЗАНН.
Сочат, че обществените отношения, уредени със ЗЕ да такива с изключителна
обществена значимост.
Съдът като прецени събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Административнонаказателното
производство е започнало със съставяне на АУАН от 04.04.2014г., от който е
видно, че на 05.11.2013г. е извършена проверка на място в централен склад в гр.
Левски, като е изискан списък с наличности на материалите в склада. С писмо от
11.12.2013г. дружеството е представило в ДКЕВР официално описание на организацията
на логистичния процес по осигуряване на доставка на материали за „ЧЕЗ
Разпределение България” АД. След сравняване на данните от списъка с
наличностите в складовата база на гр. Левски с минималните количества материали
за малки спомагателни складове е констатирано, че дружеството не поддържа в
централен склад в гр. Левски: контактна с-ма за РОС №10002819; клема токова
АС50 №10001897 и че съгласно т.3.1.5. от издадената на жалбоподателя лицензия
№Л-135-07/13.08.2004г. дружеството е длъжно да осигурява необходимите
материални запаси, вкл. резервни части, необходими за функционирането на
мрежата. Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното НП №62 от
17.07.2014, с което за нарушението констатирано с акта на основание член 206
ал.1 от ЗЕ на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 200 000
лв.
Представен
е констативен протокол №Е-01/02.01.2014г.
Приложен е
и АУАН от 09.01.2014, с който е констатирано, че на 05.11.2013, 06.11.2013,
07.11.2013 и 08.11.2013 при проверка на място с 11 склада на жалбоподателя в
различни градове, е констатирано, че дружеството не поддържа на склад
необходимото количество налични материали, обезпечаващи нормалния
експлоатационен режим на мрежата и които дружество, притежаващо лицензия за
разпределение на ел. енергия, ЧЕЗ е следвало да осъществява дейността си
съгласно условията на издадената му лицензия.
С резолюция
№1 от 02.04.2014 на основание член 54 от ЗАНН председателят на ДКЕВР е
прекратил административно наказателното производство, образувано с АУАН № КРС
от 09.01.2014г.
От
показанията на свидетеля М.Б. си установява, че със заповед на председателя на
ДКЕВР е сформирана работна група със задача да направи проверка по констативен протокол от предишна
проверка на място, като свидетелят заявява, че не е присъствал на проверките на
място в складовата база, а е работил по документи, които са му предоставени. По
съставения констативен протокол на колегите си установили, че когато е
извършвана проверката в гр. Левски, са констатирани липси на материали, че
самият протокол изготвен на място в Левски, е подписан от представител на
разпределителното дружество.
Свидетелят
Д. твърди в показанията си, че на него и колегите му Б. и Р. е поставена задача
да извършат проверка по документи, свързани в хода на предходна проверка от
други техни колеги, при които са установени липси по отношение на централен
склад в Левски.
Свидетелят
К. е участвал в извършената проверка на място в склада в Левски, като
констатациите за липсите се съдържат в констативния протокол. Според
показанията на свидетеля в лицензията не е записано, че ДКЕВР трябва да
извършва контрол върху списъка с материалите, които трябва да бъдат вложени. От
показанията му се установява, че малкият склад е бил в перфектно състояние.
За
изясняване на обстоятелствата по делото съдът е назначил съдебно – техническа
експертиза, от заключението на която се установява, че наличността на материалите
в складовете на електроразпределителното
дружество са динамична величина и се управлява от ефективна електронна система
SAP, с която се борави на всички нива на дружеството. Складовите наличности и
тяхното движение за посочения период от време са достатъчно за ефективно
осъществяване на дейността на дружеството по аварийни и планови ремонти,
присъединяване и корекции в електроенергоразпределението в сроковете, приети от
контролния орган и съответстват на Правилата да управление на електроразпределителните
мрежи. Според заключението установените липси на материали, посочени в
констативния протокол от 02.01.2014г. е допустима, както вече е посочило вещото
лице, а е възможно да се дължи на замяната им с други, по – нови, но
съответстващи на изискванията за тях в стандарти и сертификати, поради което са
установени като „липси”.
В съдебно заседание вещото лице поддържа
заключението. Заявява, че към момента на проверката в централния склад в Левски
е възможно да има липси, но липси в ИКС складовете не се допускат. Само от ИКС
складовете се правят аварийни ремонти.
Като
обективно, компетентно изготвено и неоспорено от страните по делото заключението е прието от съда.
Съгласно
3.1.5 от Лицензия №Л-135-07/13.08.2004г., лицензиантът експлоатира и поддържа мрежата в съответствие
с правилата на мрежата и по начин, осигуряващ непрекъснатост надеждност и
ефективност на разпределението на електрическа енергия и намаляване на
технологичните разходи, като: ……………..
- осигурява
необходимите материални запаси, вкл. резервни части, необходими за
функционирането на мрежата.
Безспорно
установено е, че с резолюция №1 от 02.04.2014 на основание член 54 от ЗАНН
председателят на ДКЕВР е прекратил административно наказателното производство,
образувано с АУАН № КРС от 09.01.2014г. Като съобрази горното и практиката на
съдилищата, съдът приема, че процесната резолюция е сложила край на административнонаказателното
производство.
Съдът
споделя становището на жалбоподателя, като приема, че е налице стабилен
административен акт за прекратяване на образуваното
административнонаказателното производство, поради което е недопустимо за същото
нарушение, за което производството е прекратено, да бъде съставян последващ акт
за установяване на административно нарушение.
В този
смисъл е разпоредбата на чл. 24, ал.6 от НПК, приложима в случая, предвид
разпоредбата на чл. 84 от ЗАНН, според която не се допуска образуване на
административно производство, ако спрямо същото лице, за същото нарушение има
прекратяване на производството.
Безспорно в
случая фактите, предмет на производството по първоначално съставения АУАН и
прекратен с резолюцията, са идентични с тези по съставения АУАН, въз основа на който е издадено атакуваното
наказателно постановление.
Съдът
приема, че със съставянето на втори акт за установяване на административно
нарушение срещу „ЧЕЗ Разпределение България” АД за същото нарушение, при
прекратено вече административнонаказателно производство, с издаване на
атакуваното наказателно постановление, е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, налагащо отмяна на обжалваното наказателно
постановление.
Административнонаказващият
орган е приел в резолюция №1, че при извършената проверка за законосъобразност
на АУАН е установил, че при издаването му да нарушени разпоредбите на чл. 42,
т.3 и т.4 от ЗАНН. Липсата на определени реквизити в АУАН не е основание за
прекратяване на преписката, с оглед разпоредбата на чл. 53, ал.2 от ЗАНН.
Независимо от основанията за прекратяване на
преписката, издавайки резолюцията по чл.
54 от ЗАНН административно наказващият орган се е произнесъл, като е приел, че
нарушителят не следва да носи административнонаказателна отговорност за това
нарушение.
Разпоредбата
на чл. 80 от Закона за енергетиката гласи, че за резултатите от проверката контролните
органи съставят протокол, към който прилагат събраните данни, документи и
обяснения.
Видно
от приложените по делото доказателства не се събраха такива за съставен
констативен протокол по Закона за енергетиката, освен констативен протокол
№Е-01/02.01.2014г. Друг констативен протокол, предхождащ съставянето на АУАН и
обжалваното наказателно постановление няма данни да е съставен.
В този
смисъл са и показанията на свидетелите Б., Д. и Р., дадени в хода на съдебното
следствие, според които те не са присъствали на извършената проверка на място в
склада в Левски, а са работили по документи, които са им предоставени.
Безспорно,
материалите, които са липсвали в централен склад
– Левски, са били налични в ИКС Левски, като
тези изводи се подкрепят от писмените доказателства – протоколи от извършени
проверки в ИКС, № 41/05.11.2013г., приложени в делото. Според заключението на
вещото лице, както бе посочено по – горе, наличността на материали в складовете
на електро разпределителното дружество „ЧЕЗ Разпределение България” АД, които
се намират в непосредствена близост един до друг (което се установява от
показанията на свидетелите, извършили проверката на място), е динамична
величина и дори да липсва в централния склад, то безспорно се установи че е бил
наличен в ИКС.
Според чл. 6 от ЗАНН, административно нарушение е това деяние
(действие или бездействие), което нарушава обществения ред на държавно
управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно
наказание, налагано по административен ред.
Осъществяването на административно наказателна отговорност
предполага наличие на неспазване на конкретно правило за поведение, визирано в
съответната материално правна разпоредба.
И в АУАН и
в издаденото въз основа на него наказателно постановление не е цитирана
законова норма, или административен акт на ДКЕВР, предписващи минимални и
максимални количества от необходимите материали.
Нито
в АУАН, нито в НП е посочено какво е минималното количество материали, какво е
установено като наличност и в какво се изразява съответната липса, поради което
съдът приема, че не е конкретизирано деянието.
Мотивиран
от изложените съображения, съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
Предвид гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
На основание чл.63 от ЗАНН ОТМЕНЯ наказателно постановление
№62/17.07.2014г. на
председателя на Държавната комисия по енергийно и водно регулиране, с адрес:
гр. София, бул. „Княз Дондуков” №8-10, с което на „ЧЕЗ Разпределение България”
АД със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Илинден” ул.”Цар Симеон”
№330, на основание чл. 206, ал.1 от Закона за енергетиката, е наложена имуществена санкция в размер на ДВЕСТА ХИЛЯДИ ЛЕВА, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е
изготвено.
СЪДИЯ: