гр.
ЛЕВСКИ, 16.03.2015 г.
Левченски районен съд в публичното съдебно заседание на двадесет
и пети февруари
Съдебни заседатели:
при
участието на секретаря Р.П. и прокурора _, като разгледа докладваното
от съдия Димитрова а.н.д. №15 по описа за 2015 год., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
В Районен съд-Левски е постъпила жалба от Р.К. ***, ЕГН **********, чрез
упълномощеният му защитник–адв.М.С. ***, против наказателно постановление
№РДГ-14/13.01.2015 г. на Директор на РДГ-Ловеч.
Жалбоподателят твърди, че с обжалваното наказателно
постановление на основание чл.84, ал.1, чл.94, ал.1 и чл.95, ал.3 от ЗЛОД, са
му наложени административни наказания, както следва: глоба в размер на 50 лева,
лишаване от право на ловуване за срок от три години, както и да заплати сумата
от 1000 лева, представляваща равностойността на полуавтомат „Ата Армс” 12
калибър. Твърди, че същото е издадено, въз основа на
административно-наказателна преписка №14/06.01.2015 г. и АУАН
№039155/09.08.2014 г., в който се сочи, че на същата дата, в землището на
с.Асеновци, обл.Плевен, е ловувал с гореописаното оръжие, без да притежава
писмено разрешително за лов и без да е убил или уловил дивеч. Жалбоподателят
оспорва законосъобразността и на двата акта, като моли наказателното постановление
да бъде отменено.
Жалбата се поддържа в съдебно заседание от процесуалния
представител на К.. Защитата се позовава на три отделни и самостоятелни основания за отмяна на санкционния акт.
На
първо място счита, че е нарушена особено съществено процедурата по съставяне на
акта. Позовава се на показанията на полицейския служител С.М., който твърди, че
не се е подписвал в съставения акт против К., в качеството на свидетел,
присъствал при установяване на нарушението. Излага доводи, че нарушението е
особено съществено, ограничава правото на защитата на жалбоподателя, и порокът
не може да бъде саниран с издаване на последващо наказателно постановление.
На
второ място, защитата се позовава на неправилно посочване на нарушената правна
норма. Счита, че предполагаемото нарушение не е по чл.57, ал.1 от ЗЛОД, която
обхваща хипотеза на групов лов, а по ал.2 на същата разпоредба, тъй като
събраните по делото доказателства навеждат на извод, че се касае до
индивидуален лов на мигриращ дивеч, какъвто е пъдпъдъкът, а не за групов лов.
На
трето място, защитата пледира, ако съдът не се съгласи с посочените две
основания за отмяна на наказателното постановление, да приеме, че е налице маловажен
случай на нарушение по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Излага аргументи за липса на
обществена опасност на нарушителя и на нарушението, като в тази насока се позовава
на факта, че се касае за краткотрайно държане на сглобено оръжие, на обстоятелствата,
които са го наложили, че е извън населено място при липса на други хора, че
нарушителят е правоспособен ловец, което предполага знание и възможност за
боравене с оръжие, както и обстоятелството, че същият е студент. Излага
аргумент, че контролните органи са се придвижвали с тежък автомобил – джип, че
нарушението е извършено в равнинна част, обрасла с трева, и в случай, че
жалбоподателят или неговия баща са имали съзнание, че извършват нарушение, то
за тях не е съществувала пречка оръжието да бъде своевременно предадено отново
от жалбоподателя на баща му, който в този момент е настигал групата.
На
посочените основания, защитата моли съда да отмени издаденото наказателно
постановление, като незаконосъобразно.
Ответната
страна по жалбата не се представлява в съдебно заседание и не взема
допълнително становище.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
Жалбата
е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
От
събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че на 09.08.2014
г. - денят на откриване на ловния сезон, жалбоподателят, заедно с баща си –
свидетелят К.В. и брат си, които от дълго време били ловци, придружавани и от
приятелката на брат му Г., посетили стърнището, находящо се до с.Асеновци,
обл.Плевен. Разрешеният лов, съгласно издадените индивидуални разрешителни за
лов на бащата и брата на К., бил за лов на пъдпъдък. Поради падналите големи
количества валежи през летния сезон на годината, стърнището било обрасло с
висока трева, напоена с вода. Ловците и придружаващите ги хора вървели във
верига, на разстояние няколко метра един от друг, съгласно обичайната
организация при лов на пъдпъдък, като най-вляво по посока на движението вървяла
Г., след нея – брата на К., жалбоподателят и неговия баща. Докато се движели през
стърнището, връзката на едната обувката на свидетеля В. се развързала, поради
което последния помолил сина си Р.К. да задържи за момент ловното му оръжие от
съображения последното да не се намокри, докато се привежда надолу, за да я завърже.
К. поел оръжието, преметнал го през рамо и продължил да върви, разговаряйки с
брат си. В същото време забелязали, че зад тях, на около няколкостотин метра
разстояние приближава джип, движещ се по посоката им на движение. Автомобилът ги
настигнал и спрял в близост до тях. От него излезли свидетелите – Л.О. и А.В. -
двамата служители на ТП на ДГС-Плевен, на длъжност горски надзиратели, както и
полицейския служител С.М., на длъжност * в РУП-*. Тримата свидетели веднага се
отправили към жалбоподателя и му поискали необходимите документи - ловен билет,
членска карта, разрешително за индивидуален лов и разрешително за носене на ловно
оръжие. Жалбоподателят представил на контролните органи редовно заверен ловен
билет и членска карта, но нямал писмено разрешително за индивидуален лов и
разрешително за носене на оръжие. Проверяващите установили, че държаното от К.
ловно оръжие е собственост на неговия баща – свидетелят К.В., но при извършената
му документна проверка установили, че последният притежавал всички необходими
разрешителни. Жалбоподателят обяснил при какви обстоятелства се е наложило да задържи
за кратко ловното оръжие на баща си, а свидетелят В. обяснил, че синът му е
млад ловец, отскоро е в ловната дружинка и всеки момент очаква да му бъде
издадено разрешително за носене на ловно оръжие. Обяснил, че предния ден се е
забавило издаването му в полицията, поради отсъствието на служителя от Служба
„КОС” при РУ на МВР-* – В.М.. По повод така дадените обяснения от бащата на
жалбоподателя, свидетелят М. провел телефонен разговор със служителя по „КОС”
при РУП-* - В.М., при който се установило, че последният не може да дойде на
мястото на нарушението, тъй като е в отпуск.
На
същата дата и на мястото на проверката бил съставен констативен протокол
№001227 от свидетеля Л.О., с участието на А.В. и С.М., и в присъствието на
лицата: К.В. и жалбоподателя. В него, свидетелят О. отразил, че при извършена
проверка в землището на с.Асеновци, общ.Левски, в житен блок – стърнище, е
установил, че лицето Р.К. ловува със
сглобено и заредено ловно оръжие – полуавтомат „Ата-Армс” 12 калибър с №*, с
пет броя ловни патрони №11 в пълнителя, без да притежава разрешително за носене
на ловно оръжие и писмено позволително за лов. Отразил, че жалбоподателят
притежава ловен билет с №*, както и че ловното оръжие, с което е извършвал лов,
му е преотстъпено от лицето К.В., последният негов собственик, за което има
издадено разрешително за носене на ловно оръжие с №*, както и ловен билет с №*.
Констативният
протокол бил подписан от съставителя Л.О., от участвалите в проверката лица - В.
и М., и от присъствалите лица - К. и В.. Във връзка с направените в протокола
констатации, съставителят разпоредил да се уведомят органите на МВР, Служба
„КОС”-*.
На
06.01.2015 г. бил заведен в регистъра на РДГ-Ловеч акт за установяване на
административно нарушение под №14. В него е отразено, че е съставен против
жалбоподателя от компетентно длъжностно лице – свидетелят Л.О., в 07:35 часа,
на 09.08.2014 г., в с.Асеновци, обл.Плевен, за това, че на в 07:30 часа на
същата дата, в землището на с.Асеновци, извършва лов като се движи пеш извън
населено място, през стърнище, със сглобено и заредено ловно оръжие, с редовно
заверен ловен билет, без да притежава писмено позволително за ловуване.
Посочена
е като виновно нарушена разпоредбата на чл.57, ал.1 от ЗЛОД. Отразено е
обстоятелството, че са иззети 1 брой ловен билет с №* и 1 брой членска карта с №*.
Като свидетели при извършване и установяване на нарушението са посочени: А.В. и
С.М.. Фигурират два подписа на позиции за свидетел №1 и за свидетел №2. Актът е
подписан от нарушителя, без последният да е направил писмени възражения по
направените в него констатации.
Въз основа на така съставения акт,
административно-наказващият орган издал обжалваното наказателно постановление,
с което за нарушение на чл.57, ал.1 от ЗЛОД, на основание чл.84, ал.1 от ЗЛОД
наложил на Р.К. административно наказание глоба в размер на 50 лева и на
основание чл.94, ал.1 от ЗЛОД го лишил от право на ловуване за срок от три
години, като постановил на основание чл.95, ал.3 от ЗЛОД да заплати 1000 лева,
предтавляващи равностойността на гладкоцевно ловно оръжие, с което е извършено
нарушението – полуавтомат „Ата-Армс”, 12 калибър, с №*, собственост на К.К. ***,
ЕГН **********.
Съдът намира, че административно-наказателното
производство против жалбоподателя е опорочено още в неговата начална фаза –
съставяне на акта за установяване на административно нарушение. Порокът се
изразява в това, че съставения акт против К. не е подписан от полицейския
служител С.М., в качеството му на свидетел, присъствал при извършване и
установяване на нарушението. В уверение на това обстоятелство са собствените му
показания в смисъл, че на мястото на извършената проверка – 09.08.2014 г., е
съставен единствено и само констативен протокол, че е присъствал лично при
съставянето му, поради което собственоръчно го е подписал. При предявяване
обаче на съставения АУАН, свидетелят М. е категоричен, че такъв не е съставен
на датата и мястото на извършената проверка, а подписът, положения под №2 на
позиция „Свидетел“, не е негов. Горните обстоятелства навеждат съда на извод, че
друго лице, различно от вписания от актосъставителя като свидетел-очевидец на
нарушението под номер №2, където фигурира името на полицейския служител М., е
подписало акта вместо него, имитирайки подписа му. Дори и с просто око е
забележима разликата в двата подписа, положени в съставения констативен
протокол на позиция „Участвали“ под №2 и на позиция „Свидетел“ под №2 в АУАН,
макар и да си приличат. Това дава основание на съда да кредитира като
добросъвестно дадени показанията на свидетеля М., че подписът в акта прилича на
неговия, но категорично не е положен от него. Очевидно, в случая не се касае за
технически пропуск на един от действително присъствалите при установяване на
нарушението свидетели да подпише акта, тъй като подпис в акта на тази позиция е
наличен.
Предвид изложеното по-горе, съдът намира, че са
основателни изложените доводи от защитата за допуснато съществено процесуално
нарушение, опорочило образуваното административно-наказателно производство и
това е довело до нарушаване правото на защита на наказаното лице, поради което
съставлява самостоятелно основание за отмяна на издаденото наказателно
постановление.
Макар
и безпредметно, предвид констатираното по-горе съществено процесуално
нарушение, следва да се отбележи, че се явява основателно и второто направено
възражение от защитата, касаещо неправилно приложение на материалния закон.
Действително, в акта е посочена като виновно нарушена разпоредбата на чл.57,
ал.1 от ЗЛОД, която е възпроизведена и в издаденото наказателно постановление.
Съгласно тази разпоредба за провеждане на лов се издава писмено разрешително
при условия и по ред, определени в правилника за прилагането на закона, след
заплащане на такса за издаването му по тарифа, одобрена от Министерския съвет.
От всички събрани по делото гласни доказателства се установява по
непротиворечив начин, че се касае за установена от контролните органи липса на
издадено разрешително за индивидуален лов на мигриращ дивеч, какъвто дивеч е
пъдпъдъкът, а не за групов лов. Условията за издаването му се съдържат в разпоредбата
на чл.57, ал.2 от ЗЛОД, съгласно която разрешителното за индивидуален лов на
мигриращ и водоплаващ дивеч, както и на фазан, яребица и кеклик на територията
на ловностопанските райони на ловните сдружения се издава за срок един месец,
като за фазан, яребица и кеклик е с фиксирани дати на излета, съгласно утвърден
график. Налице е несъответствие
между установеното от фактическа страна и дадената правна квалификация на
вмененото деяние, което от своя страна има отново за
резултат нарушаване правото на защита на наказаното лице до степен на
невъзможност последното да разбере за какво точно административно нарушение е
ангажирана административно-наказателната му отговорност.
Съдът намира за основателни и доводите на защитата, че се
касае за типичен маловажен случай на нарушение по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Административно-наказващият орган не е отчел всички смекчаващи вината и
отговорността на К. обстоятелства, но ако беше сторил това щеше да стигне до
извода, че в конкретния случай само отправяне на устно предупреждение към
жалбоподателя, че при повторно извършване на административно нарушение по ЗЛОД
ще бъде наказан, в пълна степен ще съдейства за постигане на предупредителен и
възпиращ ефект по отношение на него за в бъдеще да не допуска извършването на
този вид нарушение. Фактът, че жалбоподателят е правоспособен ловец към датата
на деянието, което безспорно предполага знание и възможност за боравене с
оръжие, че е пълноправен член на БЛРС, че е в съвсем младата възраст и студент,
че нарушението е извършено за първи път и няма данни да е наказван въобще по
административен ред, че става въпрос за съвсем краткотрайно държане на сглобено
ловно оръжие, както и предвид установените по делото причини, които са го
наложили, дават основание на съда да приеме, че както извършеното нарушение,
така и неговия извършител, разкриват една сравнително по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с други нарушения от същия вид. Административно–наказателната
отговорност на жалбоподателя е неправилно ангажирана и поради нарушение на разпоредбата
на чл.28 от ЗАНН, поради което наказателно постановление следва и на това основание
да бъде изцяло отменено, като незаконосъобразно издадено.
Всяко едно от посочените по-горе нарушения, допуснати в хода
на административно-наказателното производство против К., съставляват
самостоятелни основания за цялостна отмяна на издадения санкционния акт, като
незаконосъобразен и неправилен.
Водим
от горните мотиви, съдът:
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
на основание чл.63 от ЗАНН наказателно постановление №РДГ-14/13.01.2015 г. на Директор
РДГ-Ловеч, с което на Р.К. ***, ЕГН **********, е наложено
на основание чл.84, ал.1 от ЗЛОД административно наказание глоба в размер на 50
лева, на основание чл.94, ал.1 от ЗЛОД административно наказание лишаване от
право на ловуване за срок от три години, и на основание чл.95, ал.3 от ЗЛОД е
постановено да заплати 1000 лева – равностойността на гладкоцевно ловно оръжие,
с което е извършено нарушението – полуавтомат „Ата-Армс”, 12 калибър, с №*,
собственост на К.К. ***, ЕГН **********, за нарушение на чл.57, ал.1 от ЗЛОД, КАТО
НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Административен съд-Плевен в 14 – дневен срок от
получаване на съобщението, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: