В ИМЕТО НА НАРОДА

Левченски районен съд в съдебно заседание на _двадесет и първи април_ две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙКА МАНОЛОВА

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

при секретаря _Я.Д._ и в присъствието на прокурора __, като разгледа докладваното от съдия Манолова а.н.дело №_80_ по описа за _2015_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

В Районен съд гр.Левски е постъпила жалба от Й.М., с ЕГН **********, с адрес: ***, срещу НП №14-0938-004014/12.11.2014г. на началник сектор към ОДМВР – Плевен, с-р Пътна полиция - Плевен. Жалбоподателят счита издаденото против него наказателно постановление, с което му е наложена глоба от 300 лв. за необосновано и незаконосъобразно, съставено в нарушение на материалния закон, при допускане на съществени нарушения на процесуалните правила.

Сочи се, че в обжалваното наказателно постановление са направени необосновани юридически изводи за наличието на извършено нарушение, които не отговарят на обективната истина; че администативнонаказващият орган не е изследвал въпроса относно вида и характера на деянието. Оспорва констатациите в АУАН, възпроизведени и в издаденото въз основа на него наказателно постановление, че е управлявал с превишена скорост в населено място. Скоростта от 94 км/ч, с която е управлявал е извън населено място, поради което и счита, че е превишил максималната скорост за извън населено място с 4 км/ч. Счита, че така установената фактическа обстановка не може да се направи обоснован извод, че е налице твърдяното нарушение и че с неправилното посочване на мястото на извършване на нарушението административнонаказващият орган е опорочил процедурата от съставяне на АУАН.

Сочи, че използваната при установяване и документиране на твърдяното нарушение техническа система за видеоконтрол и измерване на скоростта ТFR М1 586/12 не е в списъка на преминалите успешно последваща проверка ПП средства за измерване, което нарушавало правото му на защита. Едновременно с нарушаване правото му на защита, използването на контролни органи на тази техническа система, без тя да е била одобрена по установения за това ред водело до заключение за недоказаност на установените чрез нея нарушения.

Моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление.

За административнонаказващия орган – редовно призован – не се явява представител, не е изразено становище по жалбата.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на АУАН против жалбоподателя М. затова че на 02.11.2014г. в 14:10ч. на ПП – І – 3, км. 48 в с. Българене, като водач на лек автомобил „Опел *” с рег. №*, управлява МПС с превишена скорост от 94 км/ч при ограничение от 50 км/ч. за населено място. Нарушението е установено с моб. с-ма TFR – M1 № 586. Посочена като нарушена е разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Въз основа на съставения акт за установяване на административно нарушение е издадено и обжалваното наказателно постановление, с което за констатираното нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 182, ал.1, т.5 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева.

В съдебно заседание са разпитани свидетелите Р.Т. и М.Г. – служители в сектор Пътна полиция - Плевен.

От показанията на свидетеля Т. се установява, че с колегата си са работели по контрол на пътното движение за превишена скорост в населеното място с. Българене, като със служебния автомобил са се установили на км.48, който отстои на около 300 метра от табелата. Според свидетеля радарът на мобилната система отчита на разстояние 100 – 150 метра. Автомобилът, който се е движел с превишена скорост е фиксиран от радара, като са направени съответните снимки. Водачът е спрян, запознат е с превишената скорост, показан му е клипът и му е предявен актът, като на водача е дадена възможност да напише възражение.

Свидетелят М.Г. твърди в показанията си, че на посочената дата в акта е бил на работа в с. Българене с колегата си. Свидетелят е категоричен, че са констатирали нарушението в населеното място, че водачът се е движел с висока скорост, като мобилната система е показала 94 км/ч., поради което и на водача е бил съставен акт за установяване на административно нарушение, който акт му е бил предявен.

Съдът дава вяра на показанията на свидетелите, предвид на обстоятелството, че са дадени добросъвестно. Показанията на двамата свидетели са последователни, логични, вътрешно непротиворечиви, дадени въз основа на техни непосредствени възприятия на фактите и съответстващи на представените по делото писмени доказателства. Показанията на двамата свидетели съответстват на писмените доказателствени средства - копие от Проект за организация на движението на РП І-3 /Е-83/, Бяла – Ботевград. Установява се от същия, че посоченото като място на нарушението км. 48 се намира в регулацията на с. Българене и отстои на 0.196 км. от табелата Д11 (начало населено място с. Българене). Според техническите характеристики на мобилната система за видеоконтрол, разстоянието на действие (обсег) на радара за лек автомобил е до 120 м. или до 60 м. в зависимост от избрания обсег, от което следва, че нарушението е извършено в населеното място.

Административнонаказателното производство се образува със съставяне на акта за установяване на административно нарушение. Изискването на ЗАНН е и АУАН, и НП да съдържат описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено. Съдът счита, че и актът и наказателното постановление съдържат изискуемите от закона реквизити.

Възражението на жалбоподателя е, че нарушението е констатирано извън населеното място.

Съдът намира възражението за неоснователно, че безспорно е установено мястото на нарушението, че същото е извършено в населено място - с. Българене, в което безспорно е налице ограничение на скоростта на движение от 50 км/ч. за водачите на ППС.

Към делото е приложено копие от дневника за обработка от АТС, от което е видно, че на дата 02.11.2014г. в 14:10ч. е измерена скорост от 94 км/ч.,при ограничение 50 км/ч, за което е съставен АУАН. Жалбоподателят не оспорва часа на констатиране на нарушението.

Прието е от съда писмено доказателство – удостоверение за одобрен тип средство за измерване на мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR 1 със срок на валидност 24.02.2020г.

Средството, с което е фиксирана скоростта, с която е управлявал моторното превозно средство жалбоподателят, е годно техническо средство за измерване от одобрен тип. Управляваният от водача автомобил е заснет при движение в населено място със скорост, която превишава 50 км/ч.

Съгласно чл.189, ал.15 от ЗДвП изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административно-наказателния процес. В случая извършването на нарушението се установява по безспорен начин от представения по делото клип, изрично посочен в НП, както и от събраните гласни доказателства. Мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип „TFR-1-M” № 586/12, заснела нарушението е била изправна към датата на нарушението, поради което съдът приема, че тази система за контрол на скоростта, с което е установено и заснето нарушението, отговаря на изискването на ЗДвП.

Предвид изложеното съдът не споделя възражението на жалбоподателя, че неправилно е посочено мястото на извършеното нарушение.

Описаното нарушение в АУАН и в НП се припокриват с посочената от административнонаказващия орган санкционна разпоредба – чл. 182, ал.1, т.5 от ЗДвП, според която водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, се наказва за превишаване над 40 км/ч – с глоба от 300 лв.

Съдът счита, че при съставяне на акта и наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до отмяна на последното.

Съдът приема за доказана отразената в акта и наказателното постановление фактическа обстановка.

Предвид изложеното съдът намира, че правилно и законосъобразно е ангажирана отговорността на жалбоподателя. При това положение, съдът счита, че в обжалваната му част наказателното постановление следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

На основание изложеното, съдът

Р Е Ш И :

На основание чл.63 от ЗАНН ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление НП №14-0938-004014/12.11.2014г. на началник сектор към ОДМВР – Плевен, с-р Пътна полиция - Плевен, с което на Й.М., с ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл.182 ал.1 т.5 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на ТРИСТА лева, КАТО ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

СЪДИЯ: