Р Е Ш Е Н И Е

гр. ЛЕВСКИ, 09.07.2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Левченски районен съд в публичното съдебно заседание на десети юни 2015 г. в състав:

Председател: МАРГАРИТА ДИМИТРОВА

Съдебни заседатели:

при участието на секретаря И.П. и прокурора _, като разгледа докладваното от съдия Димитрова а.н.д. №149 по описа за 2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

В Районен съд-гр.Левски е постъпила жалба от И.М. ***, ЕГН **********, в качеството му на един от законните представители и управители на „М.” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано заедно и поотделно от И.М. и Р.М., против наказателно постановление №10/29.04.2015 г. на Зам.Началник на Митница-Свищов.

В жалбата се твърди, че издаденото наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно. Счита, че описаното изпълнително деяние в АУАН и в издаденото, въз основа на него наказателно постановление, не е виновно извършено. В този смисъл излага доводи за допуснато съществено нарушение на императивните разпоредби на чл.42, т.4 и т.5 и чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, изразяващо се в непосочване на всички съставомерни елементи на вмененото деяние и обстоятелствата, при които е извършено, както и законовата разпоредба, която е нарушена, поради което липсва възможност да се индивидуализира административното нарушение. Твърди, че причина за допуснатото съществено нарушение на процесуалните правила е факта, че административно-наказващият орган не е съобразил дадените обяснения от лицата, представляващи дружеството и санкционния акт е издаден само на основание отразеното от актосъставителя. Жалбата се поддържа на посочените в нея основания в съдебно заседание от единия законен представител на санкционираното дружество - И.М., който моли съда да постанови решение, с което да отмени издаденото наказателно постановление. Като основание за този резултат сочи, че деянието е извършено виновно от негови работници, на които е разпоредил да преместят камиона в двора на мандрата, но нито е разпореждал, нито е разрешавал да бъдат използвани за запалването на МПС-то, остатъци от маркирано гориво в котелното отделение. Твърди, че този факт е станал известен на законните представители и управители на фирмата, едва към момента на извършената проверка. Моли съда, при условията на алтернативност, да измени санкционния акт, като намали размера на наложената имуществена санкция. В този смисъл излага съображения, че закупеното от фирмата маркирано гориво е само на стойност 2000 лева, което е далеч под размера на наложената санкцията от 5000 лева, поради което същата се явява крайно несправедлива.

Ответната страна по жалбата се представлява в съдебно заседание от процесуален представител - юк Я.. Моли съда да потвърди издаденото наказателно постановление. Излага доводи за доказаност на изложената в АУАН фактическа обстановка. Счита за безспорно установено от обективна страна, че в резервоара на процесното МПС, собственост на санкционираното дружество, се съхранява дизелово гориво, съдържащо маркиращи вещества, с което е нарушена разпоредбата на чл.94, ал.1 от ЗАДС, поради което на дружеството е наложена имуществена санкция за това нарушение. Сочи, че са неотносими в конкретния случай обстоятелствата, че процесното МПС не е било в движение към момента на проверката, а служителят, който е работил с него, е бил съкратен. Сочи, че без значение за съставомерността на деянието са количеството на съхраняваното маркирано гориво в резервоара на автомобила, както и концентрацията на маркиращото вещество. Последното е продиктувано от съществената разлика на предвидената в закона акцизна ставка за горивата за отопление и за дизеловото гориво за МПС, което от своя страна се явява основната икономическа причина за извършване на деянието от търговските субекти. На основание изложените статистически данни от жалбоподателя в съдебно заседание, относно количеството на последното закупено от фирмата маркирано гориво за отопление и изразходено количество от него за период от около пет месеца /от датата на получаване на горивото, до датата на извършване на проверката/, процесуалният представител на ответната страна излага доводи, че не е възможно маркираното гориво да е употребявано само за нуждите на котела, при липса на останало количество от тази пратка на територията на мандрата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От събраните по делото писмени и гласни обстоятелства се установява следната фактическа обстановка:

Двете мандри - в *** и в ***, се стопанисвали от две различни фирми: „М.” ООД и „М.” ООД, и двете представлявани от едни и същи физически лица, заедно и поотделно – Р.М. и И.М.. Първото дружество е собственик на товарен автомобил с цистерна за превозване на мляко марка „MAN”, с рег.№ *, който бил използван при осъществяване дейността и на двете мандри. Към края на месец септември, мандрата в * спряла производствения процес, поради липса на пазар за готова продукция. Поради това бил съкратен от работа шофьорът на процесния товарен автомобил, а последният останал паркиран на улицата, пред този обект. В резултат на извършени кражби, наличното гориво в резервоара му било източено, отнети били и акумулаторите му. Представляващият жалбоподателя – И.М., разпоредил на свои работници: на свидетеля В.Г., на длъжност тракторист, и свидетеля И.Р., на длъжност ел.техник, да издърпат камиона с въже и да го преместят в двора на мандрата. Двамата свидетели се опитали да го издърпат с трактора, без да запалват двигателя. Опитът им бил неуспешен, тъй като автоматичната скоростната кутия на автомобила останала без въздух, в резултат на което блокирали спирачната и скоростната система. Горното наложило работниците на жалбоподателя да преместят камиона на собствен ход, чрез запалване на двигателя му. Г. и Р. свалили акумулаторите на трактора и ги поставили на товарния автомобил. Отишли в котелното помещение, където в една кофичка от 10 литра успели да източат около 8 литра маркирано гориво за отопление, прецедили го, налели го в резервоара на товарния автомобил, след което запалили двигателя му и го преместили на мястото, указано им от представляващия дружеството М. – в двора на мандрата. Налятото гориво останало в резервоара на процесния автомобил.

Десетина дни по-късно, на 10.10.2014 г., митнически инспектори при ТМУ-гр.Свищов – свидетелите А.Й. и М.П., посетили мандрата в *, стопанисвана от „М.” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в ***, представлявано заедно и поотделно от И.М. и Р.М.. Причина за проверката станали получени през преходен период доставки на маркирано гориво за отопление в обекта. В хода на проверката контролните органи установили наличие само на един брой товарен автомобил в двора на мандрата – процесния такъв. Бил извършен полеви тест за наличие на маркиращо вещество в горивото, съдържащо се в резервоара му, който показал положителен резултат. Проверяващите източили цялото количество гориво от резервоара - общо 8 литра, изготвили опис на иззетите веществени доказателства, взели и съответните проби за лабораторно изследване, за което съставили отделен протокол. Пробите били взети в присъствието на представляващото дружеството физическо лице – Р.М., като от същата били изискани писмени обяснения. Контролните органи описали направените констатации в съставен на датата на проверката констативен протокол. Взетите проби били изпратени за анализ до Централна митническа лаборатория, ЦМУ-София. С писмена покана, санкционираното дружество, чрез двамата си законни представители, било поканено да се яви в териториалното поделение на Митница-Свищов за съставяне на АУАН. В присъствието на законния представител на дружеството - И.М., против „М.” ООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано заедно и поотделно от И.М. и Р.М., бил съставен акт за установяване на административно нарушение №1 на 05.01.2015 г. от свидетеля А.Й., в присъствието на свидетеля М.П.. Актът бил съставен против жалбоподателя затова, че при извършена проверка на 10.10.2014 г., документирана с Протокол за извършена проверка №686/10.10.2014 г. е установено, че в резервоара за гориво на товарен автомобил, паркиран в двора на мандра *, находяща се на изхода за *, стопанисвана от „М.” ООД, ЕИК: *********, представлявано от същите физически лица, марка „MAN”, с ДКН: *, собственост на „М.” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в ***, се съдържа червеникава течност с вид и мирис на дизелово гориво, с установено наличие на маркиращо вещество. Посочена е като нарушена разпоредбата на чл.94, ал.1, т.1, пр.1 от ЗАДС.

Съставеният акт е връчен срещу подпис на И.М., в качеството му на един от законните представители и управители на санкционираното дружество. Последният пояснил, че ще направи писмени възражения по направените в него констатации. В установения 3-ри дневен срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН, такива били депозирани пред административно-наказващия орган. В тях посочил, че процесният автомобил не е движение от лятото на 2014 г., когато е съкратен и неговия шофьор, а поради липса на пазар за готова продукция, през месец септември 2014 г. и самото предприятие в *, стопанисвано от „М.” ООД, е спряло да работи. Товарният автомобил се е намирал извън предприятието, на улицата, в резултат на което няколко пъти е бил разбиван, източена е нафтата му, откраднати са акумулаторите. Поради това наредил на двама свои работници да го приберат в двора на предприятието, които от своя страна, с цел да го запалят, респективно да изпълнят разпореждането му, лично са събрали остатъци от маркирано гориво, доставено в този обект през месеците април-май 2014 г. Навеждат се доводи, че двете предприятия – мандрата в * и в *, стопанисвани съответно от двете дружества: „М.” ООД и „М.” ООД, разполагат общо с 10 броя превозни средства, като на част от тях е извършвана проверка, при която е установено, че са карани с нормално дизелово гориво.

На 10.02.2015 г. били изпратени на Митница-Свищов резултатите от извършената митническа лабораторна експертиза на взетите проби гориво от резервоара на процесния товарен автомобил. Съгласно експертното заключение, изпитаната проба представлява нефтопродукт–нефтено масло, в което преобладават неароматните съставки, различно от съдържащите биодизел: отговарящо на изискванията за „тежки масла” – „газьол” с тегловно съдържание на сяра, превишаващо 0,002%, но непревишаващо 0,1%. Дадено е заключение, че в изпитаната проба е открита концентрация на евромаркер „Solvent Red 19” в количество 7,6 mg/L и „Solvent Vellow 124” в количество 8,3 mg/L, с които се маркира газьола за отопление.

Въз основа на направените констатации в съставения АУАН, събраните доказателства в хода на проверката, резултатите от извършената митническа лабораторна експертиза на ЦЛМ при Агенция „Митници” на иззетите проби от горивото, резултатите от направената служебна проверка относно собствеността на процесния автомобил и след преценка, че изложеното в писмените възражения от жалбоподателя не променя установената фактическа и правна обстановка, че с оглед целта на ЗАДС, при процесното нарушение не е водещ стойностния или количествения критерий, и след преценка на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства на търговеца, което е и данъчно-задълженото лице, случаят не е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, и при съобразяване разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, административно-наказващият орган издал наказателното постановление против дружеството-жалбоподател, в качеството му на собственик на процесния товарен автомобил, с което на основание чл.117, ал.1 от ЗАДС му наложил имуществена санкция в минимален размер от 5000 лева, за нарушение на разпоредбата на чл.94, ал.1 от ЗАДС, като постановил отнемане в полза на държавата на предмета на нарушението-маркирано дизелово гориво с наличието на маркиращо вещество общо 8 литра, намиращо се в склада на Митница-Свищов, в един брой туба, с вместимост от 20 литра.

Съдът констатира, че както акта, така и наказателното постановление са издадени от компетентни длъжностни лица, /съобразно заеманата длъжност от актосъставителя, и съобразно изричното упълномощаване на началниците на митниците да издават наказателни постановление по ЗАДС, съгласно приложената Заповед №3411-822/21.08.2014 г. на Директор на Агенция „Митници”, ЦМУ-София/, и в предвидените от процесуалния закон преклузивни срокове за издаването им.

При проверка на акта и наказателното постановление, съдът констатира, че и двата акта отговарят от формална страна на императивните изисквания, визирани в ЗАНН. Както актосъставителят, така и административно-наказващият орган са описали пълно и точно фактическата обстановка, извършеното нарушение и нарушителя, в качеството му на собственик на процесното МПС. Същевременно, изложената в акта и наказателното постановление фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства. След извършена експертиза е безспорно установено, че в резервоара на проверения товарен автомобил се съхранява тежко гориво – газьол, в който е открита концентрация на евромаркер „Solvent Red 19” в количество 7,6 mg/L и „Solvent Vellow 124” в количество 8,3 mg/L, с които се маркира газьола за отопление. Наложената санкция на дружеството се основа на нормата на чл.117, ал.1 от ЗАДС, която предвижда налагане на имуществена санкция в размер от 5000 до 10 000 лева на юридическо лице или едноличен търговец, който наруши разпоредбата на чл.94, ал.1 от същия закон. С последната е регламентирана забрана в резервоарите за гориво на МПС, на частни плавателни съдове и частни въздухоплавателни средства, да се съдържат тежки горива и маркирани газьол и керосин, независимо от концентрацията или комбинацията на маркиращите вещества. Целта на законодателя е да не се позволи, и то по-какъвто и да е начин, да се използват тежки горива, маркирани газьол или керосин за други цели, освен посочените в закона–за отопление. Същевременно забраната изключва смесването на маркирани горива с други горива, тъй като маркираните са с много ниска акцизна ставка. При това положение, съдът намира, че начинът на попадане на маркираното гориво в резервоара на процесното МПС, чийто собственик е именно санкционираното дружество, е неирелеватно към съставомерността на деянието. Неоснователно е направеното възражение от жалбоподателя, че не е виновен за извършеното нарушение. Отговорността на дружеството е обективна, безвиновна, и като такава е правилно ангажирана за констатираното неизпълнение на задълженията му, предвидени в специалния закон, без да е необходимо да се установява или санкцонира виновното длъжностно лице – работник или служител на търговеца. Без значение за съставомерността на деянието от обективна е страна е факта, че МПС-то е спряно от движение, както и че е съкратен работникът, който го е управлявал, поради закриване на обекта в *. Като е наложил санкция в минимален размер, административно-наказващият орган е отчел не само горното обстоятелство, но и факта, че дружеството не е санкционирано за други извършени нарушение на този специален закон.

Предвид гореизложеното, съдът счита, че обжалваното наказателното постановление следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Водим от горните мотиви, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.63 от ЗАНН наказателно постановление №10/29.04.2015 г. на Зам.Началник Митница–Свищов, с което на „М.” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано заедно и поотделно от И.М., ЕГН **********, и Р.М., ЕГН **********, е наложена на основание чл.117, ал.1 от ЗАДС имуществена санкция в размер на 5000 лева, за нарушение на чл.94, ал.1, т.1, пр.1 от ЗАДС, и е постановено отнемане на предмета на нарушението в полза на държавата, КАТО ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-гр.Плевен в 14 – дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: