гр.
ЛЕВСКИ, 27.07.2015 г.
Левченски районен съд в публичното съдебно заседание на първи
юли
Съдебни заседатели:
при
участието на секретаря Р.П. и прокурора _, като разгледа докладваното
от съдия Димитрова а.н.д. №159 по описа за 2015 год., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.59 и следващите от ЗАНН.
В Районен съд-гр.Левски е постъпила жалба от Н.С. ***,
ЕГН **********, против наказателно постановление №15-0241-000012/04.05.2015 г.
на Началник РУП към ОД на МВР-Плевен, РУ Белене.
В жалбата се твърди, че наказателно постановление е
неправилно, незаконосъобразно и необосновано издадено. Жалбоподателят счита, че
не е извършил вменените му три деяния, за които са му наложени съответни
административни наказания.
В
допълнително представени писмени бележки по делото, жалбоподателят излага
доводи, че за първото вменено деяние са му наложени две административни
наказания към предвидения в закона максимум, при липса на мотиви за това в
обстоятелствената част на санкционния акт. Счита, че това го прави необосновано
издадено, при допуснати съществени процесуални нарушения, накърняващи правото
му на защита и налагащи неговата отмяна на това основание. Твърди, че са налице
основания за отмяна на наказателното постановление в тази му част и поради
допуснати нарушения на Наредба №30 от 27.06.2001 г. за реда за установяване на
употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС. В тази
връзка сочи, че по делото липсват доказателства за спазване на императивните
изисквания на наредбата относно съхраняването, изпращането и транспортирането
на взетата кръвна проба до ЦСМП-гр.Плевен за лабораторно изследване. Счита, че
липсата на доказателства в тази насока, предвид граничната стойност на
вменената му алкохолна концентрация от 0,6 промила, установена именно с това
химическо изследване, налага извод за недоказаност на нарушението и за
противоречие на обжалваното наказателно постановление с материалния закон.
Излага
съображения, че установената с химическа експертиза концентрация на алкохол в
кръвта му от 0,6 промила е към минимума на стойността от 0,5 промила, която
квалифицира деянието като административно нарушение. Ето защо, алтернативно
моли съда, в случай, че отхвърли искането му за отмяна на наказателното
постановление в тази му част на посоченото по-горе основание, да постанови решение,
с което да го измени, като редуцира наложените му две административни наказания
за първото вменено му деяние, до предвидените в закона техни минимуми.
В
допълнително представените писмени бележки по делото, жалбоподателят излага
доводи за наличие на основание за отмяна на наказателното постановление в
частта, в която е постановено отнемане на общо 10 контролни точки. Счита, че в
разпоредбата на чл.6 от цитираната Наредба №І-з-2539 на МВР, в общо 14 точки са
уредени повече от двадесет и пет различни хипотези, във всяка от която се
отнемат контролни точки на виновния водач за различни административни нарушения,
но в издаденото против него наказателно постановление липсва конкретизация за
приложимия закон и мотиви относно постановеното отнемане на контролни точки. Моли
съда да постанови решение, с което да отмени санкционния акт в частта му, с
което са му отнети 10 контролни точки като правоспособен водач на МПС.
Ответната
страна по жалбата не се представлява в съдебно заседание и не взема
допълнително становище по същата.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
Жалбата
е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което същата се явява
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана
по същество, жалбата е частично основателна.
За
времето от 20:30 часа до 08:30 часа на 04.04.2015 г. и 05.04.2015 г., патрулно-постовата
дейност в района на гр.Белене се осъществявала полицейските служители при РУ на
МВР-гр.Белене – мл.автоконтрольор М.Б. и мл.инспектор С.Н.. Около 04:00 часа на
05.04.2015 г. в ОДЧ на това полицейското управление постъпил сигнал, че лицето Н.С.
пътува с личен автомобил от с.Драгаш войвода към гр.Белене, след употреба на алкохол.
На свидетелите Б. и Н. било разпоредено незабавно да изградят КПП на входа на
гр.Белене. Тъй като ползваното от РУ на МВР-Белене техническо средство за
извършване на проверка за употреба на алкохол било изпратено за калиброване, дежурните
полицейските служители поискали да им бъде предоставено такова от органите на РУ
на МВР-гр.Никопол. Своевременно бил изпратен екип от това полицейско управление,
който предоставил на компетентните
органи годно техническо средство за извършване на проба за алкохол на лицето. Около
половин час, след получаване на сигнала, полицейските служители спрели за
проверка лек автомобил, управляван от Н.С.. Водачът лъхал на алкохол, но бил
адекватен. Последният споделил, че бил на дискотека в съседното село, където е
консумирал водка. С. бил тестван за употреба на алкохол от свидетеля Б. с
Алкотест „Дрегер
За
констатираните нарушения, свидетелят Б., в присъствието на свидетелите С.Н. и В.И.,
съставил против жалбоподателя АУАН №12/05.04.2015 г. за това, че на същата
дата, в 05:39 часа, в гр.Белене, ул.”България”, управлява лек автомобил „Фолксваген
*”, с табели с рег. № *, собственост на Н.Т., ЕГН **********, под въздействие
на алкохол, с концентрация 0,75 промила, установено по надлежния ред с Алкотест
„Дрегер
Посочени
са като виновно нарушени от водача разпоредбите на чл.5, ал.3, т.1 и чл.100,
ал.1, т.1 от ЗДвП. Като доказателство за извършеното нарушение било иззето
свидетелството за регистрация на процесното МПС №*. Така съставения АУАН бил
връчен на жалбоподателя лично, срещу подпис и без възражения от негова страна
по направените констатации.
Жалбоподателят
се явил във ФСМП-гр.Белене за вземане на кръвна проба. Такава била взета от
него в 06:35 часа, за което обстоятелство съответното длъжностно лице /лекар/,
съставило протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол или друго
упойващо вещество №155 от 05.04.2015 г. на ФСМП-гр.Белене. С протокол за
химическа експертиза №155 от 07.04.2015 г. на ЦСМП-гр.Плевен било установено,
че в изпратените за изследване проби кръв, взети от лицето Н.С., се доказва
етилов алкохол в количество 0,6 промила.
Въз
основа на направените констатации в съставения АУАН и данните за отчетен
резултат от 0,6 промила етилов алкохол в кръвта на водача, съдържащи се в
представения протокол за химическа експертиза, административно-наказващият
орган издал против жалбоподателя наказателно постановление, с което му наложил
административни наказания, както следва:
1.
На основание чл.174, ал.1 от ЗДвП – кумулативно две
административни наказания: глоба в размер на 1000 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 12 месеца, за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП;
2. На
основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП – административно наказание
глоба в размер на 10 лева, за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП;
3.
На основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП –
административно наказание глоба в размер на 10 лева, за нарушение на чл.100, ал.1, т.1
от ЗДвП.
Административно-наказващият
орган постановил и отнемане на общо 10 контролни точки на водача на основание
Наредба №Із-2539 на МВР.
Изложената
по-горе фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото писмени и
гласни доказателства. На първо място това са показанията на тримата свидетели Б.,
Н. и И., които съдът изцяло кредитира, като непредубедени, обективни и взаимно
кореспондиращи си. Показанията на свидетелите са подкрепени и от събраните
писмени доказателства по делото – акт за установяване на административно
нарушение, наказателно постановление, протокол, удостоверяващ техническата
годност на използваното техническо средство, с което е извършена пробата за
употреба на алкохол на водача, талон за медицинско изследване, протокол за
извършена химическа експертиза и протокол за медицинско изследване.
Съдът
намира, че съставените против жалбоподателя - акт за установяване на
административно нарушение и наказателно постановление, са издадени от
компетентни органи, в кръга на службата им, /съобразно представената Заповед
№8121з-47/16.01.2015 г. на министъра на вътрешните работи/, в предписаната от
закона форма и при спазване на преклузивните срокове за издаването им,
предвидени в ЗАНН. В хода на административно-наказателното производство не са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да обуславят цялостна отмяна
на санкционния акт.
По
отношение на вмененото на жалбоподателя административно нарушение по пункт
първи на наказателното постановление, съдът намира следното:
Безспорно
се установява от събраните по делото доказателства, че жалбоподателят на посочените
в акта дата, час и място, е управлявал моторно превозно средство под
въздействието на алкохол, с което е нарушил общата забрана на чл.5, ал.3, пр.1
от ЗДвП. Установената с техническото средство, а впоследствие и с химическата
експертиза концентрация на алкохол в кръвта на жалбоподателя, квалифицират
деянието като административно нарушение, тъй като и в двата случая се явява в
границата на предвиденото в разпоредбата на чл.174, ал.1 от ЗДвП, а именно над
0,5 на хиляда до 1,2 на хиляда включително.
Неоснователни
са доводите на жалбоподателя за недоказаност на извършеното нарушение, поради
допуснати нарушения на Наредба №30 от 27.06.2001 г. за реда за установяване на
употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС. Налице са
достатъчно доказателства относно съхраняването, изпращането и транспортирането
на взетата кръвна проба до ЦСМП-гр.Плевен за лабораторно изследване. Видно от
приложения по делото талон за медицинско изследване е, че такъв е връчен на
жалбоподателя на датата на извършената проверка – 05.04.2015 г., в 06:00 часа.
От съставения протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол или
друго упойващо вещество се установява, че жалбоподателят се е явил във
ФСМП-гр.Белене в указания краен срок от актосъставителя и от него лично е била взета
кръвна проба за изследване. В протокола за химическа експертиза изрично е отбелязано,
че взетата кръвна проба от жалбоподателя е получена във ЦСМП-гр.Плевен като
колетна пратка на следващия ден – 06.04.2015 г., както и начинът на транспортирането
й - донесена на ръка.
В
наказателното постановление е дадено точно описание на извършеното нарушение на
чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Подробно са описани отразените в акта обстоятелства
при извършената проба на жалбоподателя с процесното техническо средство и
установената концентрация на алкохол с него. Описан е и резултата от
направеното химическо изследване на кръвта, като административно-наказващият
орган изрично е посочил и установената с химическата експертиза концентрация на
алкохол в кръвта, която единствено е длъжен да вземе предвид на основание
чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП, и която в случая е по-благоприятна за жалбоподателя.
Основателно
се явява направеното възражение от жалбоподателя, че наложените му две
административни наказания в максимален размер, макар и в предвидените в закона
граници, са явно несправедливи. При индивидуализиране на наказанието,
административно–наказващият орган не е съобразил разпоредбата на чл.27 от ЗАНН.
Вярно е, че от приложената справка за нарушител от региона се установява, че на
С. са налагани и други административни наказания за нарушения на ЗДвП, което го
очертава като системен нарушител на установените в закона правила за движение
по пътищата, макар и повечето от тях да са за по-леко наказуеми нарушения и в един
отдалечен период от време. Очевидно е обаче, че в конкретния случай
административно-наказващият орган е взел предвид само данните от тази справка,
но без да отчете имотното състояние на жалбоподателя. В съставения акт и
издаденото наказателно постановление липсват данни за месторабота и заемана
длъжност от С., от които да се направи обоснован извод за наличие на постоянни
доходи, както и в какъв размер са те. При определяне размера на наказанието,
административно-наказващият орган не е взел предвид и безспорно установеното обстоятелство,
че установената концентрация на алкохол в кръвта на С. с лабораторното
изследване от 0,6 промила на хиляда, е малко над минимума на предвидената в
санкционната разпоредба стойност от 0,5 промила, при превишаването на която
деянието може да съставлява административно нарушение въобще. Горното обуславя
определяне на наказанията за извършеното нарушение при превес на смекчаващите
вината и отговорността на С. обстоятелства, към минималните размери, предвидени
в санкционната разпоредба, а именно: глоба в размер на 500 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 месеца. Съдът намира, че така определени в
минимален размер, наложените на жалбоподателя две административни наказания са
съразмерни на извършеното нарушение, и същите ще съдействат в пълна степен за
постигане на целите /индивидуална и генерална/, формулирани в разпоредбата
чл.12 от ЗАНН. В този смисъл, наказателното постановление в тази му част следва
да бъде изменено.
Отнетите
контролни точки съответстват по основание и размер на изискванията, посочени в
чл.6, ал.1, т.1 от Наредба №Із-2539 на МВР. Съдът намира, че
административно-наказващият орган е съобразил, че извършеното от жалбоподателя
нарушение по чл.174, ал.1 от ЗДвП е включено в списъка на посочената
разпоредба, поради което по силата на посочения подзаконов нормативен акт
правилно е постановил отнемане на 10 контролни точки от наличните такива на виновния
водач.
По
отношение на вменените на жалбоподателя две административни нарушения по пункт втори
и трети на наказателното постановление, съдът намира следното:
Безспорно
се установява от събраните по делото доказателства, че жалбоподателят не е
носил у себе си свидетелството си управление на МПС и контролния талон към
него, поради което не е представил същите на контролните органи по време на
извършената му проверка. Правилно направените констатациите в акта са
квалифицирани от административно-наказващият орган, като две самостоятелни
административни нарушения, осъществяващи съставите на чл.100, ал.1, т.1, пр.1 и
на чл.100, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП. В рамките на предвидената в закона санкция
за тях са и наложените административни наказания за всяко едно от тях, а именно
в размер на 10 лева. В този смисъл, наказателното постановление в тези му части
следва да бъде потвърдено.
Предвид
гореизложеното съдът счита, че обжалваното наказателно постановление следва да
бъде изменено по пункт първи и потвърдено по втори и трети пункт, съобразно
изложените по–горе мотиви.
Водим от горните мотиви, съдът:
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ на
основание чл.63 от ЗАНН наказателно постановление №15-0241-000012/04.05.2015 г.
на Началник РУП към ОД на МВР-Плевен, РУ Белене, в частта, с която на Н.С.
***, ЕГН **********, са наложени кумулативно на основание чл.174, ал.1 от ЗДвП две
административни наказания, за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, КАТО
НАМАЛЯВА размера на наказанието глоба от ХИЛЯДА ЛЕВА на ПЕТСТОТИН ЛЕВА и срока
на наказанието лишаване от право да управлява МПС от ДВАНАДЕСЕТ МЕСЕЦА на ШЕСТ
МЕСЕЦА.
ПОТВРЪЖДАВА
на основание чл.63 от ЗАНН наказателно постановление №15-0241-000012/04.05.2015
г. на Началник РУП към ОД на МВР-Плевен, РУ Белене, в частта, с която на Н.С.
***, ЕГН **********, са наложени административни наказания, както следва: на
основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП – административно наказание глоба в
размер на 10 лева, за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП; и на основание
чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП – административно наказание глоба в размер на
10 лева, за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, КАТО ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-гр.Плевен в 14 –
дневен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: