В ИМЕТО НА НАРОДА

Левченски районен съд в съдебно заседание на седми юли две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙКА МАНОЛОВА

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

при секретаря _В.Д._ и в присъствието на прокурора_, като разгледа докладваното от съдия Манолова а.н.дело №_184_ по описа за _2015_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

В Районен съд гр. Левски е постъпила жалба от А.А.А., с ЕГН **********,***, против НП на началник РУ Белене. В жалбата се твърди, че оспорва вменените му нарушения. Счита, че при съставяне на АУАН и НП са допуснати нарушения на чл. 42, т.4 и т.5 и съответно чл. 57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, а именно: неточно описание на фактическата обстановка и обстоятелствата, при които нарушенията са извършени, некоректно посочване на правните норми, които са нарушени и въз основа на които следва да се реализира административнонаказателната отговорност.

Сочи, че управляваният от него колесен трактор „Булгар” ТК 80 бил без табела с рег. номер, но това касаело само едната табела. Действително същата е липсвала и при привеждане в действие на МПС, с оглед естеството на работата и мястото на поставяне на тази табела, не е забелязал нейната липса. Счита, че санкцията на чл. 175, ал.1, т.1 от ЗДвП е приложима тогава, когато липсват и двете регистрационни табели. Твърди, че въпросната норма на 175, ал.1, т.1 от ЗДвП регламентира няколко хипотези на нарушения, има няколко предложения, но нито в АУАН, нито в НП е посочено за коя точно хипотеза на нарушение се налага обжалваното наказание.

Относно третото нарушение навежда доводи, че за колесните трактори какъвто е управлявания от него, регистриран за работа, съгласно Закона за регистрация и контрол на земеделска и горска техника, не се изисква заплащането на винетна такса, тъй като преминаването през пътища на републиканската пътна мрежа е инцидентно. Според жалбоподателя следва да се има предвид, че съобразно талона за регистраця на трактора, максималната му маса е 3550 кг., нито е МПС да превоз на пътници с 8 или по – малко места с мястото на водача.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно.

За административно-наказващият орган – редовно призован – не се явява представител, не е изразено становище по жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Съдът приема, че жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на АУАН №15/02.04.2015г. затова, че на същата дата около 12:15 часа, на път ІІІ-3002 км. 21, управлява колесен трактор Булгар ТК 80, без табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Посочен е номерът на рамата - ….. Констатирано е, че същият не е включил светлини за движение през деня. Не е поставил валиден стикер за 2015г. Посочени като нарушени са разпоредбите на чл. 140, ал.1, чл. 70, ал.3, чл. 139, ал.5 от ЗДвП. Въз основа на съставения АУАН е издадено и наказателното постановление, с което на основание чл. 175, ал.1, т.1 от ЗДвП за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца. На основание чл. 185 от ЗДвП за нарушение на чл. чл. 70, ал.3 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 20 лв. и на основание 179, ал.3, т.4 от ЗДвП, за нарушение на чл. 139, ал.5 от ЗДвП на А. е наложена глоба в размер на 300 лв.

Разпитани са свидетели. Свидетелят Б. сочи в показанията си, че при изпълнение на задълженията си са изградили КПП. Покрай тях е преминал въпросният трактор, без поставена регистрационна табела на необходимото място. Според показанията на свидетеля, водачът е обяснил, че не е знаел, че тракторът няма табела. Установено било в хода на проверката, че няма валиден винетен стикер.

Според показанията на свидетеля Д., с колегата си са изпълнявали служебните си задължения по утвърден график. Трактор „Булгар” ТК 80 бил спрян за проверка, при която се установило, че на трактора не е имало рег. табела, не е имало и винетен стикер. За нарушенията е бил съставен АУАН на водача.

Административнонаказващият орган е описал нарушението в издаденото наказателно постановление по следния начин: управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред или което е регистрирано, но е без табели с рег. номер или табелите с рег. номер не са поставени на определените за това места.

Разпоредбата на чл. 140 от ЗДвП съдържа няколко хипотези на административно нарушение, като в НП е възпроизведен текстът на цитирания текст, без да е конкретизирано за кое точно нарушение се налага административното наказание. По този начин се нарушава правото на защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице.

Възражението от страна на жалбоподателя е, че е липсвала само едната рег. табела, като поради естеството на работа и мястото на поставяне на същата не е забелязал липсата й. Констатираха се вътрешни противоречия в показанията на разпитаните свидетели относно броя рег. табели на колесния трактор, както и липсващите такива – едната или двете. Предвид изложеното съдът намира, че нарушението не е доказано от страна на административнонаказващия орган.

Относно нарушението по чл. 139, ал.5 от ЗДвП:

В АУАН е дадено словесно описание на нарушение, което не съответства с правната квалификация на нарушението.

В АУАН се сочи, че жалбоподателят е управлява лек автомобил, без да е поставил винетен стикер от една страна, а от друга – е посочена за нарушена разпоредбата на чл. 139, ал.5 от ЗДвП, която гласи, че движението на определените в Закона за пътищата пътни превозни средства по републиканските пътища се извършва след заплащане на винетна такса по реда на чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, че няма заплатена винетна такса.

Словесното описание на нарушението в АУАН - водачът управлява лек автомобил, без да е залепил валиден винетен стикер за 2015г., е такова по чл. 100, ал.2 от ЗДвП.

В НП от една страна е прието от административнонаказващия орган, че водачът не е поставил валиден винетен стикер за 2015г., а от друга – че не е заплатил винетна такса по чл. 10, ал.1, т.1 от ЗП. В описателната част на акта и НП се преплитат елементите от състава на две различни административни нарушения.

Неправилното описание на нарушението е довело до неправилната му квалификация и наличие на противоречие в цифрово и словесно описание на нарушението, което води до нарушаване правото на защита на жалбоподателя, както и до неяснота в какво точно нарушение е обвинен. Безспорно е, че нарушеното право на защита във всички случаи води до незаконосъобразност на НП и съставлява съществено процесуално нарушение. Наказващият орган следва да опише конкретното нарушение и съответно да подведе дееца под правилната санкционираща норма. В противен случай се нарушава правото на защита на дееца да научи в какво нарушение е обвинен и за какво нарушение му се налага наказание.

Безспорно е, че наказателното постановление следва да съответства на констатациите в АУАН. ЗАНН поставя изисквания за точно описание на нарушението, което се вменява на привлеченото към административна отговорност лице. Описанието на нарушението, дадено в АУАН трябва да остане непроменено в издаденото въз основа на него наказателно постановление.

Разминаването в описанието, посочено в АУАН и НП е нарушило правото на защита на жалбоподателя. Административнонаказващият орган няма право за пръв път в НП да се прави допълнително или различно описание на нарушението каквото не присъства в АУАН.

Нарушението е съществено и води до незаконосъобразност на наказателното постановление, поради което същото следва да бъде отменено като такова.

В АУАН и НП не е конкретизирано дали твърдяното нарушение е извършено в участък от пътя, попадащ в населено място или извън него, което обстоятелство е съществено, тъй като винетен стикер не се изисква за движение по всички и пътища от републиканската пътна мрежа.

Възражението в жалбата е, че за колесните трактори, регистриран съгласно ЗРКЗГТ не се изисква заплащане на винетна такса. Възражението е основателно, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 140, ал.6 от ЗДвП, колесните трактори, тракторните ремаркета и друга самоходна техника, регистрирани съгласно Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, могат да се движат по изключение по пътищата, отворени за обществено ползване, по ред, определен с наредба, издадена от министъра на земеделието и храните, министъра на вътрешните работи и министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Разпоредбата на чл. 10д от Закона за пътищата предвижда, че за колесни трактори, тракторни ремаркета и друга самоходна техника, регистрирана за работа съгласно Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, не се заплаща винетна такса.

НП не съдържа коректно изписване на приложимата според административнонаказващия орган санкционна норма. Разпоредбата на чл. 179, ал.3 от ЗДВП съдържа две хипотези на управление по републиканските пътища - на ППС, за което не е заплатена винетна такса по чл. 10, ал.1, т.1от ЗДвП и управление по републиканските пътища на ППС със залепен винетен стикер с графично оформление, което е различно от одобреното. В НП не е уточнено коя от посочените две хипотези е имал предвид наказващият орган.

По отношение на вмененото трето нарушение, съдът намира същото за недоказано предвид на противоречивите показания на свидетелите.

На основание изложеното съдът счита, че издаденото наказателно постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено изцяло.

На основание изложеното съдът

РЕШИ:

На основание чл.63 от ЗАНН ОТМЕНЯ наказателно постановление №15-0241-000015/30.04.2015г. на началник РУМВР Белене, с което на А.А.А., с ЕГН **********,***, на основание чл. 175, ал.1, т.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на сто лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца; на основание чл. 185 от ЗДваП му е наложена глоба в размер на двадесет лева и на основание чл.179, ал.3, т.4 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на триста лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

СЪДИЯ: