В ИМЕТО НА НАРОДА

Левченски районен съд в съдебно заседание на _седми юли_ две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙКА МАНОЛОВА

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

при секретаря _В.Д._ и в присъствието на прокурора __, като разгледа докладваното от съдия Манолова а.н.дело №_187_ по описа за _2015_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

В Районен съд гр.Левски е постъпила жалба от Й.И.Р., с ЕГН**********, с адрес: ***, с адрес за призоваване: гр. С***, ул.” ***” №***, ***, срещу НП №15-0293-000033/20.04.2015г. на началник група към ОДМВР – Плевен РУ Левски.

Й.Р. обжалва издаденото против него наказателно постановление в частта, в която на основание чл. 183, ал.2, т.3, пр. „първо” от ЗДвП му е наложено наказание „глоба” в размер на 20 лв. като незаконосъобразно и моли да бъде отменено в тази му част.

Сочи се, че знак „стоп” е поставен на 8.40 метра от кръстовището и спирането му е безпредметно. Моли съда да има предвид, че жалбоподателят е спрял на кръстовището, като се е съобразил с пътната обстановка и видимостта на кръстовището, ограничена от сграда в лявата страна. По този начин действията му са били правомерни и е спрял така, че да има видимост към улицата с предимство, за да следи движението на МПС по нея.

Моли съда да отмени наказателно постановление в обжалваната му част.

За административнонаказващия орган – редовно призован – не се явява представител, не е изразено становище по жалбата.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на АУАН против жалбоподателя Р. затова че на 31.03.2015г. в 15:10 часа в гр. Левски, по ул. „Елин Пелин”, на кръстовище с ул.”Цар Иван Асен ІІ”, като водач на МПС лек автомобил „БМВ Х6Х” с рег. № СС 5130 СВ, е нарушил пътен знак „Б-2”, като не е спрял. При полицейската проверка не представя контролен талон към СУМПС. Констатирано е също, че водачът не е изпълнил задължението си да заплати наложена му глоба по фиш на стойност 10 лв. от 13.05.2013г. Посочени като нарушени са разпоредбите на чл. 6, т.1, чл. 100, ал.1,т.1 и чл. 171, т.1, б”Д” от ЗДвП.

Въз основа на съставения акт за установяване на административно нарушение е издадено и наказателното постановление, с което за констатираните нарушения на чл. 6, т.1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал.2, т.3 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лева.

Наказателното постановление в частта, в която за нарушение на чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание 183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП, му е наложена глоба в размер на 10 лв. не е обжалвано и като такова е влязло в сила.

В съдебно заседание са разпитани свидетелите Н.Х.Н. и С.М.С. ***.

От показанията на свидетеля Н. се установява, че с колегата си са изпълнявали служебните си задължения, като работели по СПО широкообхватен контрол, което значело, че са с два служебни автомобила и всяка работа на служителите се заснемвала. Сочи, че не само той, но и неговите колеги са констатирали, че водачът на управляваното МПС нарушили пътен знак „Б2”. Автомобилът се движел по ул.”Елин Пелин” и на кръстовището с ул.” ***” не спрял на знак „стоп”. Водачът е бил спрян, и след извършената проверка е съставен акт за установяване на административно нарушение, като актът е бил предявен на нарушителя. Свидетелят е категоричен, че водачът е нарушил пътен знак „Б2, като не е спрял на кръстовището, като свидетелите са имали отлична видимост към мястото на нарушението.

Свидетелят С.С. сочи в показанията си, че са спрели водача, тъй като не е спрял на знак „стоп” на кръстовището на ул. „Елин Пелин” и ул. „Цар Иван Асен ІІ”. Свидетелят е категоричен, че от мястото, на което са били застанали са имали отлична видимост и причината да спрат водача е, че същият не е спрял на знак „стоп”.

Съдът дава вяра на показанията на свидетелите, предвид на обстоятелството, че са дадени добросъвестно. Показанията на двамата свидетели са последователни, логични, вътрешно непротиворечиви, дадени въз основа на техни непосредствени възприятия на фактите и съответстващи на представените по делото писмени доказателства. Свидетелите са очевидци на нарушенията и няма данни по делото, които да създават съмнения в тяхната обективност и безпристрастност.

Административнонаказателното производство се образува със съставяне на акта за установяване на административно нарушение. Изискването на ЗАНН е и АУАН, и НП да съдържат описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено. Съдът счита, че и актът и наказателното постановление съдържат изискуемите от закона реквизити.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че констатациите в АУАН съответстват на възприетата от съда фактическа обстановка. Нарушенията са описани в АУАН последователно и конкретно. В хода на съдебното следствие по безспорен начин се установи, че жалбоподателят е извършил нарушението, за което му е наложено административно наказание.

Описаното нарушение в АУАН и в НП се припокриват с посочената от административнонаказващия орган санкционна разпоредба – чл. 183, ал.2, т.3, пр.1 от ЗДвП, според която водач, който не спира на пътен знак „стоп” се наказва с глоба от 20 лв.

Съдът счита, че при съставяне на акта и наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до отмяна на последното.

Съдът приема за доказана отразената в акта и наказателното постановление фактическа обстановка.

Предвид изложеното съдът намира, че правилно и законосъобразно е ангажирана отговорността на жалбоподателя. При това положение, съдът счита, че в обжалваната му част наказателното постановление следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

На основание изложеното, съдът

Р Е Ш И :

На основание чл.63 от ЗАНН ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление НП №15-0293-000033/20.04.2015г. на началник група към ОДМВР – Плевен РУ Левски, с което на Й.И.Р., С ЕГН**********, с адрес: ***, с адрес за призоваване: ***, на основание чл.183 ал.2 т.3, предл. „първо” от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на ДВАДЕСЕТ лева, КАТО ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

В останалата част наказателното постановление като необжалвано, е влязло в сила.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

СЪДИЯ: