гр. ЛЕВСКИ, 02.06.2015 г.
Левченски районен съд в ЗАКРИТО съдебно
заседание на втори юни
Съдебни заседатели:
при участието на секретаря _ и прокурора _,
като разгледа докладваното от съдия Димитрова ч.н.д. №168 по описа за 2015
год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.243, ал.1 и следващите от НПК.
В Районен съд–гр.Левски
е постъпила жалба от Н.К. ***, ЕГН **********, срещу постановление за
прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство №ЗМ-75/2014
г. по описа на РУ на МВР-гр.Левски, пр.пр. №1058/2013 г. по описа на Районна
прокуратура-гр.Левски, образувано и водено срещу Б.А. ***, ЕГН **********, за
престъпление по чл.206, ал.3, пр.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.26, ал.1, във
вр. с чл.29, ал.1, б.“а“ и б.“б“ от НК.
Жалбоподателят изразява
несъгласие с основанието, посочено в постановлението на прокуратурата за
прекратяване на наказателното производство по цитираното досъдебно производство,
а именно: на основание чл.243, ал.1, т.2 от НПК – поради това, че обвинението
не е доказано. Излага няколко аргумента, поради които счита, че от събраните на
досъдебното производство доказателства, би могъл да се направи обоснован извод
за наличието на достатъчно данни за извършено престъпление по чл.206 от НК. Счита,
че от всички събрани по делото доказателства се установява по безспорен начин,
че предметът на престъплението е собственост на представляваната от него фирма,
че същите са предоставени във владение на Б.А. на основание договор за наем, че
след изтичане срока на договора за наем /включително след изтичане на срока, с
който договорът е удължен/, вещите не са върнати, като със своите действия
обвиняемия е демонстрирал промененото си отношение към тях – да ги държи като
свои. За наличието на присвоително намерение у А., жалбоподателят се позовава на
направеното признание от обвиняемия в този смисъл, както и на неговото
поведение, изразяващо се в липса на изявена воля за продължаване на договора,
както е правил за преходни периоди, нито изрично чрез уговаряне на нов срок,
нито чрез заплащане на наемна цена за някакъв последващ период, при
многократните му опити да се свърже с него и да си получи вещите.
Счита, че съгласно
съдебната практика изпълнителното деяние на обсебването може да се изрази както
в разпореждане с вещта, така и в отказ да се върне същата, като в настоящия
случай сочи, че е налице втората хипотеза. Позовава се на Решение
№608/12.07.1991 г. по н.д. №445/91 г. на І-во н.о. на ВКС. Излага аргументи, че
обвиняемият е извършил акт на противоправно фактическо разпореждане с вещите,
чрез предававеното им на трето лице – М.Г., с което е излязъл извън
предоставените му с договора за наем права – да ги ползва съобразно
предназначението им. В този смисъл в жалбата се твърди, че както юридическото,
така и фактическото разпореждане с вещите може да се извърши само от
собственика им. С оглед на факта, че обвиняемият е лишил собственика от
владението върху вещите, предоставяйки ги във владение на трето лице, може да
се направи извод, че в конкретния случай не се касае за неизпъление на
гражданско задължение по договор за наем, при което наемателя продължава да ги
ползва и неизпълнява задължението си за връщане на наетата вещ. За това, че
изпълнителното деяние на престъплението по чл.206 от НК може да се осъществи
както чрез юридическо разпореждане с вещта, така и чрез фактическо такова, в
свой или в чужд интерес, жалбоподателят се позовава на Решение №464/02.02.2011
г. по н.д. №455/2010 г. на ВКС. Счита, че от всички събрани по делото
доказателства следва, че А. се е разпоредил фактически със собствените му вещи,
в своя или чужда полза, предвид липсата на данни дали същият е получил нещо
срещу предоставянето им на М.Г..
Излага доводи, че цялостното поведение
на А. следва да бъде оценено като противозаконно фактическо разпореждане с
процесните чужди движими вещи, в какъвто смисъл е Решение №191/2013 г. на ІІ-ро
н.о. на ВКС; Решение №107/2013 г. на І-во н.о. на ВКС. В тази връзка, изразява
несъгласие с изложените мотиви в постановлението, че наличието на данни за
преходно удължаване срока на договора за наем не може да обоснове извод, че
впоследствие обвиняемия не е променил отношението си към вещта, както и че
преходните уговорки допукат закъснение, продължаване на срока на договора за
наем, предвид изричното противопоставяне на жалбоподателя за това. Счита, че
неоткриването на лицето М.Г., за да бъде разпитан в качеството на свидетел,
също не би могло да обоснове липса на престъпление, а по-скоро необходимост от
установяване на фактите, чрез други доказателствени средства.
На основание
изложеното, жалбоподателят счита за необосновани твърденията на наблюдаващия
прокурор за нерегламентиран достъп до вещите, обосноваващи извършена кражба от
страна на М.Г.. Счита, че от мотивите на постановлението за прекратяване не
само не е посочено от кои доказателства следва този извод, но следва друг такъв
от обстоятелствената му част – че А. е предал вещите във владение на Г..
Отчита като
несъстоятелни изложените доводи в постановлението за прекратяване на процесното
досъдебно производство, че наличието на гражданскоправни отношения обуславя
липсата на престъпление.
Моли съда да отмени
постановлението за прекратяване на досъдебното производство, образувано против А.
за престъпление по чл.206 от НК.
Съдът, като прецени
изложеното в жалбата и събраните по делото доказателства, приема за установено
следното:
Жалбата е подадена в 7-мо
дневния срок по чл.243, ал.3 от НПК. Доколкото в постановлението за привличане
на обвиняем е посочен като собственик на инкриминираните вещи Н.К., и доколкото
с постановлението за прекратяване на досъдебното производство е постановено да
се изпрати препис именно на това лице, в качеството му на пострадал, /макар и
обективните данни по делото да сочат, че собственик на вещите, предмет на
престъплението не е физическо лице, а търговски субект - ЕТ “Г.“/, съдът
приема, че жалбата е подадена от лице, което има право на обжалва постановения
прокурорски акт, поради което същата се явява процесуално допустима и следва да
бъде разгледана по същество.
Разгледана по
същество, жалбата е основателна относно наведените доводи за необходимост от
пълното и точно установяване на фактите, чрез други доказателствени средства.
Н.К. депозирал жалба
в РУ на МВР-Ловеч на 27.06.2013 г. за извършено престъпление по чл.206 от НК от
Б.А. ***. По повод повдигнат спор за компетентност, между РП-Ловеч и РП-Левски,
с постановление от 30.10.2013 г. на Апелативна прокуратура-гр.Велико Търново,
материалите по образуваната по депозираната жалба от К. пр.пр. №1089/2013 г. по
описа на РП-Ловеч е изпратена по компетентност на РП-Левски. С постановление от
25.11.2013 г. на РП-Левски е постановен отказ за образуване на досъдебно
производство по случая. С постановление от 14.12.2013 г. на ОП-Плевен е
отменено постановлението на РП-Левски за отказ да се образува досъдебно
производство.
С постановление от
28.03.2014 г. на РП-Левски е образувано досъдебно производство срещу Б.А. ***,
за това, че на 10.04.2013 г. в гр.Левски, противозаконно присвоил чужди движими
вещи, които владеел – 148 броя строителни платна и 25 броя телескопични
подпори, собственост на Н.К. *** – престъпление по чл.206, ал.1 от НК. В хода
на образуваното досъдебно производство с постановление от 28.05.2014 г. Б.А. е
привлечен в качеството на обвиняем, като му е повдигнато и предявено обвинение
за това, че за периода от 10.04.2013 г. до 04.06.2013 г., при условията на
продължавано престъпление и при условията на опасен рецедив, противозаконно
присвоил чужди движими вещи, които владеел, собственост на Н.К. ***, както
следва:
На 10.04.2013 г. – 40 броя строителни платна на
стойност 480 лева;
На 20.05.2013 г. – 108 броя строителни платна
настойност 1296 лева;
На 04.06.2013 г. – 25 броя
телескопични подпори на стойност 300 лева,
всичко на обща стояност 2076 лева – престъпление по
чл.206, ал.3, пр.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.26, ал.1, във вр. с чл.29,
ал.1, б.“а“ и б.“б“ от НК.
В хода на разследването по
досъдебното производство са извършени следните процесуално-следствени действия:
разпит на обвиняемия пред орган на досъдебно производство и пред съдия,
разпитани са в качеството на свидетели: Н.К., Л.К., Ю.М. и М.Д.. Събрани са
писмени доказателства относно начина за придобиване на вещите, предмет на
престъплението от ЕТ „Г.“, със седалище и адрес на управление *** – фактури за
закупуване на част от строителните платна, материалите за направата на
останалата част от тях, както и на телескопичните подпори. Приложени са писмени
доказателства за процесуално представителство на едноличния търговец,
собственик на инкриминираните вещи. Назначена е съдебно-оценителна експертиза,
която дала заключение относно пазарната стойност на вещите, предмет на престъплението
към датите на извършване на деянията, включени в състава на продължаваното
престъпление. Изискана е справка за съдимост по отношение на обвиняемия от съда
по месторождението му: Районен съд-гр.Дряново.
С постановление от 08.08.2014 г. на
РП-Левски, материалите по досъдебното производство били изпратени по
компетентност на РП-Павликени, предвид наличието на данни, че обвиняемият се е
разпоредил три пъти с инкриминираните вещи в полза на трето лице на територията
на гр.Павликени, т.е. изпълнителното деяние е извършено на територията на тази
прокуратура. С постановление от 05.09.2014 г. на РП-Павликени е постановен
отказ да се приемат материалите по досъдебното производство по компетентност и
делото е върнато на РП-Левски. С постановление от 23.09.2014 г.
на РП-Левски е повдигнат спор за компетентност до АП-гр.Велико Търново. С постановление от 30.09.2013 г. на АП-гр.Велико
Търново, досъдебното производство е изпратено по компетентност на РП-Левски за
продължаване на разследването, съобразно дадените конкретни указания в тази
насока.
С постановление от 15.10.2014 г. на
РП-Левски е постановено спиране на наказателното производство на основание
чл.244, ал.1, т.3 и чл.199 от НПК. Спирането е обосновано с необходимост от
извършване на оперативно-издирвателни мероприятия от органите на полицията,
касаещи установяване на конкретни факти /извършено от обвиняемия фактическо
разпореждане с предмета на престъплението на територията на гр.Павликени, както
и установяване на лица, включително на неустановеното по делото лице М.Г.,
чиито показания са от изключително важно значение относно преценката налице ли
е противоправно разпореждане от страна на обвиняемия. С постановление от
18.05.2015 г. на РП-Левски е постановено възобновяване на спряното наказателно
производство за решаване на делото по същество. Констатирано е, че на
постоянния и настоящ адрес на М.Г., лицето не е установено от органите на РУ на
МВР-Левски, като по данни на съседи от *** същият живеел и работел в Белгия на
неизвестен за тях адрес. С постановление от 20.05.2015 г. на РП-Левски,
образуваното наказателно производство по цитираното досъдебно производство е
прекратено на основание чл.243, ал.1, т.2 от НПК, поради недоказаност на обвинението.
Съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
На 10.04.2013 г. обвиняемият А.
пристигнал с бял бус в обект, представляващ магазин, находящ се в гр.Левски,
обл.Плевен, ***, стопанисван от ЕТ „Н.“, представляван от Н.К.. А. поискал от К.
да му предостави под наем 40 броя строителни платна за срок от един месец – до
10.05.2013 г. К. се съгласил. Уговорили се обвиняемия да му заплаща наемна цена
в размер на 1,50 лева за ползване на едно платно за месец, а след като приключи
работата си с тях, К. да му издаде фактура за заплатената наемна цена.
Съобразно постигнатото съгласие между двамата, работници в обекта на К.: Ю.М. и
М.Д., натоварили в буса на А. 40 броя строителни платна. Последните, както и
съпругата на К. – Л.К., присъствали при проведения разговор между обвиняемия и К.,
при който двамата постигнали съгласие относно отдаването под наем на тези
движими вещи, наемната цена и срока за ползването им по предназначение.
На 14.05.2013 г., в същият обект
отново пристигнал А., който заплатил на К. наемната цена за ползването на
взетите под наем 40 броя строителни платна.
На 20.05.2013 г., А.
отново посетил обекта, стопанисван от фирмата на К., като поискал от последния
да му отдаде под наем още 108 броя строителни платна, при вече договорените
условия. К. му предоставил за ползване още 108 броя строителни платна на същата
дата, които били натоварени от доведени от обвиняемия товарачи.
На 04.06.2013 г., А. отново посетил
обекта, стопанисван от фирмата на К., като поискал от последния да му отдаде
под наем и 25 броя телескопични подпори, при вече договорените условия за наема
на платната. К. му предоставил за ползване и 25 броя телескопични подпори на
същата дата.
Тъй като А. започнал да бави плащането
на наемната цена, К. го търсил многократно по телефона, като на обажданията му
обвиняемият отговарял, че ще си плати наема, което не правел, въпреки
удължаването на срока за ползването им. К. и съпругата му отишли да го търсят в
***, където живеел, но не го намерили. Същият започнал да се укрива, като нито
върнал взетите за временно ползване движими вещи, нито заплатил изцяло дължимата
наемна цена не само за периода на ползването им, но и към момента на
прекратяване на наказателното производство с обжалваното постановление на
РП-Левски.
РП-Левски приема, че
инкриминираните вещи са собственост на представляваната от К. фирма – ЕТ „Н.“,
със седалище и адрес на управление ***, защото към делото били приложени копия
от документи, удостоверяващи, че фирмата, представлявана от К. е придобила и е
собственик на въпросните строителни платна и телескопични подпори. Съдът не
споделя този извод. По делото са налице единствено данни, че инкриминираните
вещи са се намирали в обект, стопанисван от фирма на К., от който обект същите
са отдадени под наем на обвиняемия. Доколкото не се цитират документите, удостоверяващи,
че именно ЕТ „Н.“ е собственик на вещите, съдът намира за необходимо да
отбележи, че към досъдебното производство е приложено писмено изявление от М.Д.,
наречено „обяснително писмо“, с което обяснява, че е била собственик и
управител на ЕТ „Г.“ през периода
За да прекрати
наказателното производство по цитираното досъдебно производство РП-Левски е
приела, че към момента на сключване на сделката са налице изцяло договорни отношения
по смисъла на ЗЗД. Позовава се на обясненията на обвиняемия, че след вземане
под наем на инкриминираните вещи от К., същият веднага ги закарал в
гр.Павликени, където ги използвал по предназначение на строителен обект,
съвместно с неустановеното по делото лице – М.Г.. Обективно няма данни по
делото, от които да се направи извод за съвместно ползване на взетите под наем
вещи от А. с друго лице. Обясненията на подсъдимия са в друг смисъл. Те сочат
на ново облигационно отношение – пренаемане, по което страни са обвиняемия и
посоченото от него лице. Вероятно тези данни са в основата на изложените мотиви
в постановление на РП-Левски, че не е установено по делото А. да е предприел
разпоредителни действия с чуждите вещи, чрез които да се обективира промененото
му отношение към тях. Без съмнение за противозаконно разпоредително действие би
могло да се счита продажбата на взетите под наем вещи, защото договорът под
наем е облигационен и няма вещно-прехвърлително действие. С оглед преценката за
съставомерност на деянието по чл.206 от НК относно факта: извършено ли е от А.
такова противозаконно разпоредително действие или не, а оттам и преценката за мястото,
където деянието е довършено, съобразно мястото на евентуално извършеното
противозаконно разпоредително действие, е следвало да се извършат всички процесуално-следствени
действия относими към изясняване на горните обстоятелства. Такива обаче не са
извършени в хода на образуваното досъдебно производство. Не са проверени обясненията
на обвиняемия, нито относно причините за наемане на вещите, нито относно
причините за невръщането им на собственика, след изтичане на уговорения срок за
ползването им, независимо от последващите уговорки за неговото удължаване, с
оглед по-късното заплащане на наемната цена. Неустановяването на лицето М.Г. за
разпит в качеството на свидетел не изчерпва всички възможности за
установяването на обстоятелството извършено ли е противозаконно разпоредително
действие от обвиняемия, а във връзка с това и за установяване на точното местонахождение
на вещите. В обясненията си пред разследващ орган А. е посочил, че лицето М.Г.
е ползвал платната и подпорите за ремонт на частен имот в гр.Павликени,
стопанисван от Л. и Ж. М.. Опит за събиране на сведения от тези лица в хода на
досъдебното производство въобще не е направен. Не са проверени обясненията на А.,
че е търсил Г., дори със съдействието на органите на полицията, по повод
заплащане на дължимата от него наемна цена за временното ползване на чуждите
движими вещи или предаването им, за да ги върне на техния собственик. Не са
събрани данни дали неустановеното по делото лице М.Г. е имал регистрирана
търговска фирма, и ако е имал такава - какъв е бил предмета й на дейност, защото
от съществено значение за решаване на делото е факта в какво качество е
осъществявал именно строителна дейност, която от своя страна налага ползването
на строителни платна и телескопични подпори. От друга страна, наличието на регистрирана
фирма с такъв предмет на дейност ще обоснове проверка на воденото счетоводство
във фирмата, с цел установяване наличието или липсата на документи,
удостоверяващи начина, по който са предоставени вещите от обвиняемия на Г.: за
временно ползване, чрез сключване на договор за пренаемане /платежни документи
за заплатена наемна цена/ или чрез сключване на договор за продажба.
Съдът намира, че едва
след пълното и точно установяване на горните обстоятелства, би могло да се направи
обоснован и законосъобразен извод за съставомерност на деянието, за което е
привлечен А. в качеството на обвиняем в хода на досъдебното производство,
респективно: съставлява ли извършеното само неизпълнение на гражданско
задължение, произтичащо от сключен договор за наем.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че разследването не е извършено пълно и всестранно,
поради което обжалваното постановлението за прекратяване на наказателното
производство по цитираното досъдебно производство, поради недоказаност на
обвинението, следва да бъде отменено като незаконосъобразно, а делото да се
върне на РП-Левски за извършване на допълнителни действия по разследването,
съобразно мотивите на съда.
Водим от горните
мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ на
основание чл.243, ал.5, т.3 от НПК
постановлението на Районна прокуратура-гр.Левски от 20.05.2015 г. за
прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство №ЗМ-75/2014
г. по описа на РУ на МВР-гр.Левски, пр.пр. №1058/2013 г. по описа на Районна
прокуратура-гр.Левски, образувано и водено срещу Б.А. ***, ЕГН **********, за
престъпление по чл.206, ал.3, пр.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.26, ал.1, във
вр. с чл.29, ал.1, б.“а“ и б.“б“ от НК, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ВРЪЩА делото на Районна прокуратура-гр.Левски за извършване
на допълнителни действия по разследването, съобразно мотивите на съда.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО на съда подлежи на жалба и протест пред ПлОС в
7-дневен срок от получаване на съобщението до жалбоподателя, обвиняемия и Районна
прокуратура –гр.Левски, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: