ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№…..

гр. ЛЕВСКИ, _16.07. 2015г.

Левченски районен съд в закрито заседание на _шестнадесети юли през 2015 година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОЙКА МАНОЛОВА

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

при секретаря __ и в присъствието на прокурора _ , като разгледа докладваното от съдия Манолова ч.н.дело №_225_ по описа на съда за _2015_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство е по реда на чл.243 от НПК.

Производството по делото е образувано по постъпила в Районен съд гр. Левски жалба от А.Г. с ЕГН**********,***, против постановление за прекратяване на наказателно производство по ДП №ЗМ – 304/2015г. по описа на РУМВР – Левски, пр. пр. №1453/2014г. по описа на РП гр. Левски.

Жалбоподателят счита постановлението за прекратяване на наказателното производство за необосновано и незаконосъобразно и поради допуснати съществени процесуални нарушения, които нарушавали правата му като пострадал.

Сочи, че са налице съществени противоречия в самото постановление - в т. 2 от мотивите си прокурорът е приел, че водачът бил възприел пешеходеца и задействал спирачната система, а в т. 8 – че водачът на лекия автомобил бил възприел пешеходеца, който бил на 2 метра от пътното платно и наблюдавал за движещи се превозни средства, като той не е представлявал опасност за водача на автомобил „Фиат *”. Счита, че тези два извода си противоречат и не кореспондират със събраните доказателства – разпита на Г.П.. Сочи, че са налице противоречия между събраните доказателства и направените изводи относно видимостта на водача на лекия автомобил, тъй като видно от показанията на св. А. водачът не е имал видимост, тъй като товарът (дърва) на товарния автомобил е пречел, а в постановлението е прието, че е налице визуална връзка между пешеходеца и лекия автомобил още към момента на предприемане на маневра „изпреварване”. Счита, че изводът на прокурора, че след като водачът бил възприел пешеходеца, би следвало и пешеходецът да е възприеме лекия автомобил за напълно неправилен и необоснован, предвид показанията на жалбоподателя. Счита, че не са обсъдени събраните свидетелските показания в цялост, кои свидетелски показания са кредитирани и кои – не. Счита, че са нарушени разпоредбите на ЗДвП от страна на водача, който носи и вина за настъпилото ПТП.

Моли съда да отмени постановлението за прекратяване на наказателното производство по досъдебното производство и да даде задължителни указания относно прилагането на закона.

Съдът, като прецени изложеното в жалбата, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество, същата се явява основателна.

С постановление от 02.07.2015г. прокурор в РП гр. Левски е прекратил наказателното производство по досъдебно производство №ЗМ – 304/2015г. по описа на РУМВР – Левски, пр. пр. №1453/2014г. по описа на РП гр. Левски.

Досъдебното производство е било образувано срещу неизвестен извършител за това, че на 18.12.2014г. на пътен участък, път І – 301, гр. Левски – с. Козар Белене, при километър 5+0.14, при управление на МПС – товарен автомобил „Фиат *”, с рег. № * от лицето Г.П., с ЕГН **********,***, собственост на „К.” ООД, БУЛСТАТ *********, седалище ***, с МОЛ: В.Т. от ***, нарушила правилата за движение, като по непредпазливост е допуснала причиняването на средна телесна повреда на пресичащия пътното платно А.Г., ЕГН **********,***, изразяваща се в разкъсно – контузна рана на главата и фрактура на долен десен крайник – престъпление по чл. 343, ал.1, б.”б”, във вр. с чл. 342, ал.1 от НК.

По досъдебното производство не са привличани лица в качеството на обвиняеми и не са налагани мерки за процесуална принуда.

На 18.12.2014г. след приключване на работния ден Г.П. и св. С.Н. тръгнали от гр. Левски за с. Козар Белене, ***, с управлявания от П. товарен автомобил „Фиат *”, собственост на фирма „К.”. Около 17:25 часа се намирали в района на „Пътна служба” – Левски. Настигнали товарен автомобил „Даф”, седлови влекачи ролуремарке, натоварен с дърва, управляван от св. И.Г.. След десен завой преди входа на „Пътна служба” гр. Левски водачът на движещия се пред тях товарен автомобил подал десен мигач, за да отбие и спре. Преди предприемане на маневрата свидетелят погледнал в лявото странично огледало и видял фаровете на приближаващия го автомобил. Свидетелят преценил, че няма да затрудни движението на товарния автомобил поради движението му със скорост от около 30-40 км/ч. Водачът на товарния автомобил Г.П. подал ляв мигач и предприел маневра ”изпреварване”, като автомобилът бил с включени къси светлини.

На същата дата свидетелят А.Г. около 17:25 часа излязъл от входната врата на двора на „Пътна служба” – Левски, като бил облечен с тъмни дрехи, без светлоотразителни елементи по тях. Преди да пристъпи на пътното платно погледнал вляво, не видял светлини от приближаващо моторно превозно средство. Поглеждайки надясно видял фаровете на управлявания от *** му товарен автомобил „Даф”. Започнал да пресича пътното платно и след като направил няколко крачки, забелязал вдясно от него на няколко метра приближаващ автомобил – управлявания от Г.П., която вече била предприела маневрата „изпреварване” и навлязла в лявата лента за движение на пътното платно. Тогава последвал удар между пешеходеца св. А.Г. и товарния автомобил, управляван от Г.П.. Последната била задействала спирачната система и преустановила движението на моторното превозно средство. Слязла от автомобила и заедно със *** на А.Г. отишли до падналия на земята свидетел, който първоначално не бил контактен. Св. И.Г. се обадил на тел. 112, тъй като Г.П. поради стреса не успяла да набере номера.Няколко минути след това пристигнала линейка и дошлият в съзнание А.Г. бил откаран в ЦСМП – Плевен. Настанен бил в Клиника по ортопедия при УМБАЛ Плевен. Бил извършен оглед на пътно-транспортно произшествие, изготвен и приложен фотоалбум и скица на местопроизшествието. Била взета кръвна проба от Г.П.. От протокола за химическа експертиза № 753/2014г. е видно, че в изпратените за изследване проби кръв не се доказало наличие на етилов алкохол в кръвта. Установява се от протокол за химическа експертиза №755/2014г., че в изпратените за изследване проби кръв, взети от А.И. не се доказало наличие на етилов алкохол в кръвта.

От назначената съдебно – медицинска експертиза се установява, че на А.Г. е причинена съчетана механична травма: глава – разкъсно – контузна рана на челото, подлежащо счупване на черепа с кръвоизлив във фронталния синус, мозъчно сътресение;

- дясна раменна става – изкълчване (луксация)

- дясна подбедрица – открито (с рана) счупване на двете кости (голям и малък пищял).

Според заключението уврежданията са в резултат на тъпа травма, в условията на станалото ПТП най – вероятно са резултат от директния удар от автомобила, вдясно от пострадалия.

Според вещото лице липсват данни, по които да се приеме, че причиненото мозъчно сътресение е протекло със загуба на съзнание.

Мозъчното сътресение без загуба на съзнание представлява разстройство на здравето, временно и неопасно за живота;

изкълчването на дясната раменна кост е довело до трайно затрудняване на движението на десния горен крайник за срок от 1-1.5 месеца, при нормално протичане на оздравителния процес;

счупването на дясната подбедрица (голям и малък пищял в горната трета)е довело до трайно затрудняване на движението на десния долен крайник за срок от около 5 – 6 месеца, при нормално протичане на оздравителния процес.

Назначена е съдебно – авто-техническа експертиза, според която по автомобил „Фиат *” не са съществували технически неизправности или такива, възникнали непосредствено преди произшествието.

Според експертизата произшествието се състои в движение на автомобил „Фиат *” по платното за движение в посока с. Козар Белене , а напречно на пътното платно, отляво надясно се е движел пешеходецът А.Г.. Товарен автомобил „Даф” се е движил по посока с. Козар Белене. Наближавайки „Пътна служба” водачът най – вероятно е намалил скоростта и е подал мигач за отклоняване надясно за спиране на отбивката. В същата посока с маневра изпреварване се е движил автомобилът, управляван от Г.П.. От двора на пътната служба е излязъл пешеходецът А.Г.. На разстояние 2 м. преди навлизане в пътното платно се е спрял и огледал вляво и вдясно. Възприел е фаровете на и движението на автомобила, който е очаквал. Пешеходецът е предприел пресичане на пътното платно отляво надясно за посоката на движение на автомобила, посочено перпендикулярно със средна скорост. Според вещото лице водачът на автомобил „Фиат *” е възприел пешеходеца и е задействал спирачната система. Автомобилът е продължил движението си със задействана спирачна система и изразени на пътното платно спирачни следи. При продължаващото движение на автомобила и пешеходеца е станало блъскане на пешеходеца с качване на пешеходеца върху предната част на автомобила и последвал удар в предното стъкло. В края на спирането пешеходецът е отхвърлен напред и надясно, най-вероятно съпроводено с плъзгане или търкаляне по платното на около 17м. напред от предната част на автомобила. Автомобилът се е установил на пътното платно приблизително в средната част върху спирачните следи с предните ходови колела. Водачът на товарния автомобил „Даф” е възприел удара пешеходеца и е спрял вдясно на разширението източно от пътното платно с предната си част, а полуремаркето със задната си част на границата между платното и банкета.

Според експертизата мястото на удара на пешеходеца е на 2.60 м. – източно от западния край на пътното платно. Вещото лице е дало заключение, че скоростта на движение на товарен автомобил „Фиат *” в района на произшествието е около 73 км/ч., а разстоянието за спиране на товарния автомобил „опасната зона” при изчислената скорост е 71 м., поради което водачът на автомобила е нямал техническа възможност да предотврати ПТП – пешеходецът попада в опасната зона при спиране на автомобила. Приема също, че опасността за водача на автомобил „Фиат *” възниква в момента, когато пешеходецът А.И. е тръгнал от мястото, на което се е намирал на 2 метра западно от пътното платно и е наблюдавал пътното платно за движещи се превозни средства. При тръгването пешеходецът е имал насочено движение към пътното платно и е възприет от водача, че ще пресича пътното платно. Определило е, че разстоянието от автомобила до мястото на удара в момента на възприемане на опасността от водача е 46.59м. По – нататък вещото лице е приело, че водачът е възприел пешеходеца и е реагирал в момента на тръгване към платното за движение. Тогава, когато пешеходецът е стоял на 2 м. от пътното платно и е наблюдавал за движещи се превозни средства той не е представлявал опасност за водача на автомобил „Фиат *” и водачът не е имал причина да намалява скоростта или да спира.

Според заключението водачът на автомобил „Фиат *” е възприел пешеходеца и е реагирал на опасността на разстояние 47м. Щом водачът на автомобила е възприел пешеходеца, се определя, че и пешеходецът е имал техническа възможност да възприеме автомобил „Фиат *” и да не предприема пресичане на пътното платно или най–късно да го изчака и да премине на западната гранична линия на пътното платно, а след това да пресича платното за движение.

Съдът счита възраженията, изложени в жалбата за основателни.

В постановлението за прекратяване на наказателното производство прокурорът е приел, че водачът на автомобил „Фиат *” е възприел пешеходеца и е задействал спирачната система. От друга страна – водачът е възприел пешеходеца, който бил на 2 метра от пътното платно и е наблюдавал за движещи се превозни средства, като не е представлявал опасност за водача и той не е имал причини да намалява скоростта или да спира.

В този смисъл е и заключението на вещото лице, което в тази му част противоречи на събраните доказателства – в показанията си в качеството на свидетел Г.П. заявява, че докато е извършвала изпреварването, видяла, че нещо се хвърлило върху колата и веднага е набила спирачки. Сочи, че пешеходецът е дошъл изневиделица и е първото й възприятие за пешеходеца е било, когато последният се е оказал върху колата.

В този смисъл са и показанията на свидетелката С.А., според която спирачната система е задействана след като „нещо” се е ударило в колата. Тези показания на свидетелите противоречат на извода на вещото лице по назначената авто – техническа експертиза, че водачът на т.а. „Фиат *” е възприел пешеходеца от разстояние 46.59 метра.

Според заключението на експертизата опасността за водача на „Фиат *” възниква в момента, когато пешеходецът е тръгнал от мястото, на което се е намирал и при тръгването си е бил възприет от водача, че ще пресича пътното платно.

Тези изводи са в противоречие с показанията на разпитаните свидетели, тъй като от показанията на свидетелите се установява, че не е имало визуална връзка между пешеходеца и лекия автомобил, тъй като пред тях преди започване на маневрата „изпреварване” се е движел товарен автомобил, натоварен с дърва, който е пречел на видимостта.

В заключението е прието, че след като водачът е възприел пешеходеца, би следвало и пешеходецът да възприеме автомобила. Този извод не съответства на показанията на пострадалия, който заявява, че е възприел автомобила „Фиат *” няколко секунди преди да го блъсне.

Съдът намира за основателно възражението в жалбата, че след като спирачният път 32.6 м. и разстоянието, от което водачът е възприел пешеходеца е 46.59 м. и е задействал спирачната система, би следвало да не настъпи инцидентът.

Поради наличието на неясноти и вътрешни противоречия в авто – техническата експертиза, е необходимо извършване на повторна такава, със задачи, поставени в постановлението за назначаване на експертиза, която да даде отговор и на формулираните в жалбата въпроси.

Не са обсъдени показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели, на кои показания се дава вяра и на кои не и мотивите за това, поради което постановлението на РП – Левски се явява необосновано.

Поради изложеното съдът намира, че постановлението за прекратяване на наказателното производство следва да бъде отменено.

Предвид гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ на основание чл. 243, ал.5, т.3 от НПК постановлението на РП гр. Левски, с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство №ЗМ – 304/2015г. по описа на РУМВР – Левски, пр. пр. №1453/2014г. по описа на РП гр. Левски, образувано срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 343, ал.1, б.”б”, във вр. с чл. 342, ал.1 от НК.

ВРЪЩА на РП – Левски за изпълнение на указанията, дадени в мотивите на определението.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на жалба и протест пред ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в 7 – дневен срок от съобщението до жалбоподателя и РП гр. Левски, че е изготвено.

СЪДИЯ: