Срещу подсъдимия А.М. ***,
е повдигнато и предявено обвинение за това, че:
На 07.07.2014 г., около 10:15 ч., в с.Българене,
обл.Плевен, по ул.”Иван Вазов”, срещу дом №*, управлявал МПС – л.а. „Нисан *”, с рег. № *,
собственост на Т.М. от ***, без
съответно свидетелство за управление на МПС, в едногодишен срок от наказването
му за управление на МПС без съответно свидетелство, което наказание му било
наложено с НП №562/24.10.2013 г. на Началника на РУ на МВР–Никопол, влязло в
законна сила на 07.04.2014 г.
Престъпление по чл.343в, ал.2, във вр. с ал.1 от НК.
Представителят на Районна прокуратура-Левски, в съдебно заседание, след приключване на съдебното
следствие, поддържа повдигнатото обвинение срещу подсъдимия. Счита, че е налице
влязло в законна сила на 07.04.2014 г. наказателно постановление, издадено от
Началник РУ на МВР-Никопол, за извършено от подсъдимия нарушение по ЗДвП,
изразяващо се в управление на МПС, без да притежава съответно право за това.
Излага доводи, че административно-наказателната преписка е приключила по реда
на чл.58, ал.2 от ЗАНН, с връчване на наказателното постановление на датата на
направеното отбелязване в него – на 28.03.2014 г., и след изтичане на срока за
обжалване е влязло в законна сила – на 07.04.2014 г. Счита, че до това
разрешение се е стигнало, след като наказателното постановление не е могло да
бъде връчено на нарушителя по общия предвиден от закона ред за това. В този
смисъл се позовава на събраните по делото писмени и гласни доказателства, от
които се установява, че са положени достатъчно усилия от връчителя
наказателното постановление да достигне до своя адресат, като последният е посетил
известния и деклариран от М. ***, както и адреса на неговата майка в ***. Последната не приела наказателното постановление със
задължение да му го предаде, като заявила, че М. се намира в * със семейството си, но същевременно била погрешно
информирана, защото подсъдимият в обясненията си твърди, че през този период се
е намирал в *. Сочи, че М. не е направил
нужното, за да обяви новото си местонахождение и по този начин е допринесъл за осуетяване
на възможността наказателното постановление да му бъде надлежно връчено.
Излага доводи за безспорна установеност и на факта, че
на 07.07.2014 г., в предвидения от законодателя едногодишен срок от наказването
му по административен ред за същото деяние, подсъдимият отново е управлявал МПС
без съответно свидетелство, за което му е съставен АУАН. Позовава се на
справката за нарушител от региона в уверение на обстоятелството, че М.
действително не е правоспособен водач, както и че многократно е бил наказван за
нарушения на ЗДвП, т.е. поведението му не е инцидентно.
Моли съда да постанови присъда, с която да признае
подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение. Позовавайки се на наличието
на кумулативно предвидените предпоставки в разпоредбата на чл.78а от НК, моли
съда да освободи М. от наказателна отговорност и да му наложи административно
наказание глоба в размер, към средния, предвиден в санкционната част на
приложимата разпоредба.
Подсъдимият А.М. дава обяснения в смисъл, че не знае
за издаденото против него наказателно постановление. След приключване на
съдебното следствие, изразява съгласие с предложеното от представителя на
прокуратурата, включително и с факта, че процесното наказателно постановление
му е било надлежно връчено. В последната си дума заявява, че е виновен за
управление на МПС, без да има издадено свидетелство за управление.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Подсъдимият А.М. ***, ЕГН **********.
На 07.07.2014 г., свидетелите С.Н. и
В.Л., и двамата полицейски служители към Сектор „ПП“ при ОД на МВР-Плевен, при
изпълнение на служебните си задължения в с.Българене, обл.Плевен, около 10.25
часа, спрели за проверка лек автомобил „Нисан *” с рег. № *, движещ се по
ул.“Иван Вазов“ в селото, срещу дом №*. Водач
на автомобила бил подсъдимия М.. В хода на проверката същият не представил
свидетелство за управление на МПС, тъй като нямал издадено такова, поради което
свидетелят Н. му съставил акт за установяване на административно нарушение за
това, че на същата дата, час и място, управлява процесния автомобил без да
притежава свидетелство за управление на МПС /неправоспособен водач/, с което
виновно е нарушил чл.150 от ЗДвП.
Била извършена служебна проверка в информационните
масиви на МВР, от която се установило, че по отношение на подсъдимия няма
издадено свидетелство за управление на МПС, както и че срещу него е издадено
наказателно постановление №562/24.10.2013 г. на Началник РУ на МВР-Никопол, с
което на основание чл.177, ал.3 от ЗДвП му е наложено административно наказание
за това, че е управлявал МПС, без да е правоспособен водач.
По случая било образувано досъдебно производство, в
хода на което била изискана цялата административно-наказателна преписка по
издаване на процесното наказателно постановление, с оглед установяване датата
на влизането му в законна сила. Същото приключило с внасяне на обвинителен акт в
Районен съд–Левски против М., за престъпление по чл.343в, ал.2, във вр. с ал.1
от НК.
Не се спори между страните, че на инкриминирата дата
подсъдимият е управлявал описаното в съставения му АУАН лек автомобил, собственост
на друго лице. Няма спор по делото, че подсъдимият М., към инкриминираната дата
и към настоящия момент е неправоспособен водач на МПС по смисъла на чл.150 от
ЗДвП, тъй като не е придобивал въобще правото да управлява МПС по предвидения в
закона ред. Обясненията му в този смисъл съответстват на събраните по делото
писмени доказателства, поради което съдът ги кредитира с доверие.
Съдът намира, че подсъдимият не е осъществил изцяло състава
на престъплението, за което му е повдигнато обвинение. За да бъде ангажирана
наказателната му отговорност за престъпно деяние по чл.343в, ал.2 от НК, освен
наличието на посочените по-горе признаци от обективна страна, е необходимо още деецът
да е наказан в едногодишен срок за същото деяние по административен ред, т.е. с
влязло в законна сила наказателно постановление, а от субективна страна да
съзнава и този съставомерен елемент. В конкретния случай липсва влязло в
законна сила наказателно постановление, тъй като процесното такова не е било
надлежно връчено на нарушителя. Това обстоятелство се установява от приложената
към досъдебното производство административно-наказателна преписка.
Видно от същата е, че нейното съдържание се изчерпва единствено
с докладна записка, изготвена от И.И. на длъжност мл.ПИ при РУ на МВР-Левски,
във връзка с възложена му задача от Началник РУП-Левски, да връчи наказателно
постановление №562/24.10.2013 г. по описа на РУП-Никопол, на лицето А.М., както
и заверено копие от процесния санкционен акт, но само с подпис и печат на РУ на
МВР-Никопол.
В докладната записка е отразено, че длъжностното лице
е посетило адреса на лицето в ***, но от
извършената проверка е установило, че М. се намира извън пределите на страната
- в * със семейството си. Едва от показанията на разпитания
в качеството на свидетел по делото И.И. се установява, че къщата, обитавана от
подсъдимия в * е разрушена, поради което
посетил домът и на неговата майка в *. При
разговор с последната установил, че синът й се намира в *, и тъй като майката отказала да получи наказателното
постановление, изготвил докладна записка до Началник РУП-Левски на 28.03.2014
г. Върху същата има две резолюции: първата съдържа текст: „РУП-Никопол“ и е от
същата дата – 28.03.2014 г., а втората е с текст: „По чл.58, ал.2 от ЗАНН“, но
от дата 03.04.2014 г. Под двете резолюции фигурират два различни подписа на
неустановени по делото длъжностни лица.
С идентично съдържание са постъпилите
в съда служебно изискани документи от административно-наказващият орган:
Началник РУ на МВР-Никопол, във връзка с представяне на заверено копие от
процесното наказателно постановление с отразена дата, на която е направено
отбелязването върху него, че е връчено на подсъдимия, при условията на чл.58,
ал.2 от ЗАНН.
По
повод отправено писмено запитване до административно-наказващият орган от
представителят на прокуратурата, в последното проведено по делото съдебно
заседание е прието незаверено копие от процесното наказателно постановление,
съдържащо печат на РУ на МВР-Никопол, с надпис „Връчено по чл.58, ал.2 от ЗАНН
на 28.03.2014 г.“
Съгласно текста на чл.58, ал.2 от
ЗАНН, препис от наказателното постановление се връчва срещу подпис на
нарушителя, а когато последният не се намери на посочения от него адрес, а
новият му адрес е неизвестен, административно-наказващият орган отбелязва това
върху наказателното постановление и то се счита за връчено от деня на
отбелязването. Следователно, за да е изпълнена хипотезата на чл.58, ал.2 от
ЗАНН, е необходимо да бъде надлежно удостоверено ненамирането на адресата на
наказателното постановление на посочения от него адрес и доказателства, че не
съществува друг адрес, на който същото да му бъде връчено. В процесното
наказателно постановление няма направено отбелязване в горния смисъл от
наказващият орган. Доколкото последното представено от прокуратурата незаверено
копие съдържа печат с отразена дата на връчване при условията на чл.57, ал.2 от
ЗАНН - 28.03.2014 г., съдът намира, че
това е датата на изготвяне на докладната записка от полицейския служител от РУ
на МВР-Левски, и същата няма връзка с дължимото последващо отбелязване от
наказващият орган, поради което не е относима към връчването на наказателното
постановление на подсъдимия, за да може да се отброява 7-мо дневния срок именно
от нея и да се оформи като влязло в законна сила на 07.04.2014 г., както е
направено в обвинителния акт.
Съдът намира, че в конкретния случай
не се касае само до формален пропуск на административно-наказващият орган да
направи съответното отбелязване върху наказателното постановление. Причина за
липсата му е неспазване на регламентираната процедура в императивната
разпоредба на чл.58, ал.2 от ЗАНН, като условие за приравняването й на редовно
връчване на наказателното постановление. За да се приеме, че е налице редовно
връчване на наказателното постановление, административно-наказващият орган е
следвало, след получаване на изготвената докладна записка от полицейския
служител И., да извърши служебно справки от информационните масиви на МВР, за да
установи по несъмнен начин, че М. действително се е намирал към този момент в
чужбина и няма друг известен адрес в страната, на който наказателното
постановление да му бъде връчено лично. Към приложената
административно-наказателна преписка въобще няма данни да са били извършени
подобни справки – за задгранични пътувания на подсъдимия /от ОД на МВР/, както
и за постоянен и настоящ адрес /от БДН/. Бездействието на наказващият орган в
горния смисъл е обусловило липсата на отбелязване върху санкционния акт в тази
насока, чийто резултат е висящност и към настоящия момент /не влизане в законна
сила/ на процесното наказателно постановление. Съгласно разпоредбата на чл.58,
ал.2 от ЗАНН, именно от датата на направеното отбелязване, но не от който и да
е, а само от административно-наказващия орган, наказателното постановление се
счита за редовно връчено. Изписаните резолюции върху докладната записка
незнайно от кое длъжностно лице, също не обуславят такъв извод.
Фактът, че майката на подсъдимия не е приела
наказателното постановление с поемане на задължение да му го предаде, също не
може да обоснове извод, че процесното наказателно постановление е редовно
връчено. Действително,
разпоредбата на чл.84 от ЗАНН препраща
към прилагане на НПК, доколкото липсват особени правила за връчване на призовки
и съобщения. В процесния случай разпоредбата на чл.180 от НПК не намира никакво
приложение, тъй като не се касае за връчване на призовка или съобщение, а за
връчване на наказателно постановление, при изключение от принципа по чл.58,
ал.1 от ЗАНН - лично на нарушителя, срещу подпис. Тази разпоредба цели да
гарантира правото на нарушителя да узнае за какво е наказан и да му бъде
осигурена възможност да обжалва наказателното постановление, ако счита същото
за незаконосъобразно.
Съдът намира, че деянието е несъставомерно и от
субективна страна. Доколкото подсъдимият не е длъжен да доказва отрицателни
факти – че наказателното постановление не му е било надлежно връчено, съдът кредитира
като достоверни обясненията му, че въобще не знае за съществуването на
процесното наказателно постановление. От неговите обяснения се установява, че е
узнал за съставения му АУАН, доколкото същият е съставен в негово присъствие и
му е връчен лично, но не и за издаденото по-късно, въз основа на него
наказателно постановление. Следователно, към момента на деянието, умисълът на М.
не е обхващал този елемент от обективна страна на престъпния състав, а именно: че
на инкриминираната дата е управлявал МПС без свидетелство за правоуправление и
е направил това в едногодишен срок от наказването му по административен ред за
същото деяние.
Обстоятелството, че М. се признава за виновен по
повдигнатото му обвинение за това, че е управлявал МПС като неправоспособен
водач, навежда на извод, че извършеното от него деяние на инкриминираната дата
съставлява само административно нарушение по смисъла на чл.150 от ЗДвП, поради
което и образуваното административно производство със съставяне на акта, е
следвало да приключи само с издаване на наказателно постановление.
По изложените съображения, съдът е признал М. за невинен по повдигнатото му обвинение
за престъпление по чл.343в, ал.2, във вр. с ал.1 от НК и на основание чл.304 от
НПК, предложение четвърто, а именно: деянието не съставлява престъпление от
обективна и субективна страна, го е оправдал.
Водим от горните мотиви, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: