Срещу
подсъдимия С.А. е повдигнато и предявено обвинение за
това, че:
В периода от 15.01.2015г. до 10.02.2015г., в с.Изгрев,
обл.Плевен, в условията на продължавано престъпление, на два пъти, в съучастие
като съизвършител с две различни лица, от частен дом, находящ се на ***, отнел
чужди движими вещи, както следва:
- На неустановен ден за времето от 15.01.2015г. до
01.02.2015г. с Х.И., ЕГН ********** ***, следните вещи: 1 брой готварска печка,
бяла на цвят, марка „Техникер”, модел „ТК 20Е” на стойност 186.00 лв.; 1 брой
автоматична пералня марка „Волтел” на стойност 200.00 лв.; 1 брой телевизор
марка „Самсунг” с дистанционно на стойност 75.00 лв.; 1 брой мобилен телефон
„Ериксон” модел Т65 на стойност 14.00лв.;
- На неустановен ден за времето от 05.02.2015г. до
10.02.2015г. с М.М., ЕГН ********** ***, следните вещи: 1 брой бидон, син на
цвят с капак и обръч, с вместимост
Престъпление
по чл.194, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с чл.26, ал.1 от НК.
Срещу
подсъдимия М.М.
е
повдигнато и предявено обвинение за това, че:
На неустановен ден, за времето от 05.02.2015г. до
10.02.2015г., в с.Изгрев, обл.Плевен, в съучастие като съизвършител със С.А.,
ЕГН **********, от частен дом, находящ се на ***, отнел чужди движими вещи,
както следва: 1 брой бидон, син на цвят с капак и обръч, с вместимост
Престъпление
по чл.197, т.1, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК.
Срещу
подсъдимия Х.И. е повдигнато и предявено обвинение за това, че:
На неустановен ден за времето от 15.01.2015г. до
01.02.2015г., в с.Изгрев, обл.Плевен, в съучастие като съизвършител със С.А.,
ЕГН **********, от частен дом, находящ се на ***, отнел чужди движими вещи,
както следва: 1 брой готварска печка, бяла на цвят, марка „Техникер”, модел „ТК
20Е” на стойност 186.00 лв.; 1 брой автоматична пералня марка „Волтел” на
стойност 200.00 лв.; 1 брой телевизор марка „Самсунг” с дистанционно на
стойност 75.00 лв.; 1 брой мобилен телефон „Ериксон” модел Т65 на стойност
14.00лв. – всички вещи на стойност 475.00 лв., от владението на собственика Н.С.
***, без нейното съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои.
Престъпление
по чл.194, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК.
По искане на упълномощения защитник от тримата
подсъдими – адв.М.С. ***, а така също и от подсъдимите М., А. и И., е открита
процедура по предварително изслушване на страните, в хода на която, след
разяснявате на правата по чл.371, т.1 и т.2 от НПК, тримата подсъдими и
упълномощеният им защитник дават доброволно и изрично своето съгласие да не се
разпитва никой от свидетелите и вещото лице по изготвената на досъдебното
производство съдебно-оценителна експертиза, както и при постановяване на
присъдата съдът да ползва съдържанието на съответните протоколи за извършените
процесуално-следствени действия от досъдебното производство. При наличие на
предвидените в процесуалния закон предпоставки, съдът с нарочно определение е
одобрил изразеното съгласие и съдебното производство по делото е продължило и
приключило по реда на Глава 27 от НПК, в хипотезата на чл.371, т.1 от НПК.
Представителят
на Районна прокуратура-гр.Левски, след
приключване на съдебното следствие, поддържа повдигнатите обвинения срещу
тримата подсъдими. Счита, че
инкриминираните деяния се доказват по непротиворечив начин от събраните на
досъдебното производство доказателства. По отношение на събраните писмени
доказателства, касаещи пълното възстановяване на щетите от извършените
престъпления, пледира съдът да приеме с присъдата за правилна правната
квалификация на деянията, извършени и от тримата подсъдими по привилигировата
разпоредба на чл.197, т.1 от НК, в какъвто смисъл е оставеното без уважение
изменение на обвинението по отношение на подсъдимите Х. и И.. Излага доводи, че
повдигнатото обвинение срещу всеки един от тримата подсъдими е обвързано с
основния състав на кражба – по чл.194, ал.1 от НК, тъй като случаят не е
маловажен. По отношение на подсъдимия А., макар и с чисто съдебно минало, счита,
че разпоредбата на чл.93, т.9 от НК не е приложима, тъй като от една страна
престъплението е извършено в съучастие с друго лице, а от друга страна е
извършено еднократно, при условията на продължавано престъпление по смисъла на
чл.26, ал.1 от НК. Позовава се и на общата парична равностойност на предмета на
престъплението в размер на 627 лева, която намира за доста по-висока от това,
което следва да бъде прието за маловажен случай, както и на състоянието на
пострадалото лице. Същите съображения счита, че следва да бъдат приложени и по
отношение на подсъдимия И., при вземане предвид стойността на предмета на
престъплението, за което му е повдигнато обвинението – в размер на 475 лева.
Същите съображения пледира да бъдат приложени и по отношение на подсъдимия М.,
и при изключване на факта на продължаваното престъпление, да му бъде наложено
наказание към минимума на предвиденото в закона за извършеното престъпление.
Алтернативно
пледира, ако съставът на съда прецени, че се касае за маловажен случай по
отношение на подсъдимия М., при вземане предвид възстановяването на имуществените
вреди от престъплението, по отношение на него да се приложи разпоредбата на
чл.78 от НК. Счита, че за този подсъдим не е приложим и по-благоприятния
вариант за административно наказване по реда на чл.218б от НК. Позовава се в
този смисъл на трайната съдебна практика и на текста от разпоредбата на чл.218б,
ал.2, т.1 от НК, който изключва приложението на този институт, когато в рамките
на една година лицето е извършило две или повече деяния. Счита, че от
представените по делото писмени доказателства се установява наличие на
прекратено наказателно производство по друго досъдебно производство с
постановление на РП-Левски от 05.09.2014 г., т.е. по отношение на подсъдимия М.
е налице хипотезата на две деяния, извършени от дееца в рамките на една година,
както и хипотезата на наложено вече административно наказание по смисъла на
чл.218б, ал.2, т.2 от НК.
Счита, че на основание чл.218б,
ал.2, т.1 от НК, този институт е неприложим по отношение и на останалите двама
подсъдими – А. и И., тъй като в конкретния случай е налице хипотезата на
продължавано престъпление, което само по себе си представлява осъществяване на
две или повече деяния в рамките на едно престъпление. Моли съда да признае
подсъдимите А. и И. за виновни по повдигнатите им обвинения и да им наложи
наказания към минимума на предвиденото в закона за извършените от тях
престъпления, при съобразяване на факта, че предмета на престъпното
посегателство е възстановен. В противен случай пледира за наличие на
предпоставките по чл.78а от НК по отношение и на тези двама подсъдими.
Частният
обвинител Н.С., след приключване на
съдебното следствие, не се явява, не се представлява и не взема становище по
повдигнатото обвинение против тримата подсъдими.
Защитата
на подсъдимите М., А. и И., след приключване на съдебното следствие, моли
съда да признае тримата му подзащитни за невинни по повдигнатите им обвинения и
на основание чл.304, предложение последно, но във вр. с чл.24, ал.1, т.1, пр.2
от НПК, а не във връзка с чл.9, ал.2 от НК, да ги оправдае. Моли съда на
основание чл.424, ал.5 от НК да постанови, след влизане на оправдателната
присъда в законна сила, да се изпратят материалите по делото за налагане на административни
наказания на тримата подсъдими от Началник РУ на МВР-Левски, при отчитане на
факта, че именно органите на МВР са разкрили деянието.
Излага
съображения, че от събраните по делото доказателства се установява, че
извършените деяния от тримата подсъдими представляват маловажен случай по
смисъла на чл.93, т.9 от НК. Позовава се на чистото съдебно минало на М., А. и И.,
на оказаното от тях съдействие за разкриване на обективната истина по делото и
изразеното искрено разкаяние за извършеното. Счита, че предвид горните
обстоятелства, извършените от тримата подсъдими деяния се отличават с по-ниска
степен на обществена опасност от обичайните такива, което налага извода, че
осъществяват признаците от състава на престъплението по чл.194, ал.3 от НК, а
не по основния състав, по който са им повдигнати обвиненията.
Защитата счита, че безспорно
установеният факт на възстановяване на щетите на неговия собственик, също не
обуславя правна квалификация на деянията, дори и по привилигированата
разпоредба на чл.197, във вр. с чл.194, ал.1 от НК, макар и да е
по-благоприятна за подзащитните му. Пледира, че това е така, тъй като
извършеното от тримата подсъдими не съставлява престъпление, а административно
нарушение, санкционирано по реда на чл.218б от НК. Относно наличието на
предпоставките по ал.1 на цитираната разпоредба и отсъствието на забраните по
ал.2, като условие за приложението на чл.218б от НК, защитата се позовава на
Решение №1424/2014 г. на първо наказателно отделение на ВКС. В този смисъл
счита, че тъй като и стойността на щетите по всяко едно от обвиненията е под
размера на две минимални работни заплати за страната, са налице всички
предпоставки по чл.218б, ал.1 от НК. Излага конкретни доводи и за отсъствието
на предпоставките по ал.2 на същата разпоредба по отношение на тримата
подсъдими. Счита, че в ал.2, т.1 на чл.218б от НК, законодателят е акцентирал
върху многократност на извършените деяния, без да е поставил условието деецът
да е бил санкциониран с влязъл в законна сила съдебен или административен акт в
продължение на една година, за разлика от т.2, където следва да има влязъл в
законна сила административен акт и да не е изтекла една година. Отчита, че
законодателят не е имал предвид в тези две или повече деяния да се включват и
деянията, предмет на разглеждане в настоящото наказателно производство, тъй
като би се стигнало до правен нонсенс. В този смисъл, моли съда да приеме, че
по отношение на нито един от подзащитните му не е налице нито пречката по т.1,
нито по т.2, дори и по отношение на подсъдимия М., спрямо който е налице само
едно такова деяние, за който няма влязъл в законна сила административен акт в
едногодишен срок.
Защитата изразява принципно
несъгласие с изложените доводи от представителя на прокуратурата, че
продължаваното престъпление е процесуална пречка за приложението на чл.218б от
НК. Отчита, че продължаваното престъпление е само едно и не следва да бъде
изкуствено разделяно на отделни деяния, които от своя страна да изключват
приложението на цитираната разпоредба.
Съдът, като прецени събраните на
досъдебното производство доказателства по реда и при условията, предвидени в
процесуалния закон, приобщени чрез прочитането им по реда чл.373, ал.1, във вр.
с чл.283 от НПК, както и събраните в съдебното производство писмени доказателства,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Подсъдимият
С.А. ***, ЕГН **********.
Подсъдимият
М.М. ***, ЕГН **********.
Подсъдимият Х.И. ***, ЕГН **********.
Свидетелката Н.С. притежавала
недвижим имот в с.Изгрев, обл.Плевен, находящ се на ***. Домът й представлявал
едноетажна жилищна сграда с прилежаща постройка към нея, обособена като лятна
кухня. В двете постройки се намирали различни движими вещи, нейна собственост.
Известно време свидетелката С., съпругът и дъщеря й пребивавали извън имота си
в това населено място. Когато се завърнали в имота - на 15.02.2015 г.,
констатирали влизане с взлом и липсата на различни движими вещи.
На тримата подсъдими станало
известно, че по това време /към 15.01.2015 г./, имотът на свидетелката С. е
необитаем, поради което решили да проникнат в жилищната му част и да извършат
кражба на намиращото се там имущество, което впоследствие да продадат.
На неустановен ден в периода 15.01.2015 г. до 01.02.2015
г., подсъдимите А. и И. проникнали в имота на пострадалата. Забелязали, че
достъпът им до пристройката е улеснен от факта, че един от прозорците на
остъклението е със свален прозорец. Оттам влезли в лятната кухня и отнели намиращите
се в това помещение движими вещи: готварска
печка марка „Техникер”, автоматична пералня „Волтел”, телевизор „Самсунг”,
ведно с дистанционно управление за него, както и мобилен телефон „Ериксон”. След
извършване на кражбата, отнетата пералня била откарана в гр.Левски с помощта на
свидетеля А.Р., където подсъдимият А. я продал на собственик на заложна къща –
свидетелят Е.Г.. Телевизорът марка „Самсунг”, ведно с дистанционното управление
за него, бил продаден на Й.К. ***, а готварската мечка марка „Техникер” – на П.П.
***. Подсъдимият А. задържал у себе си отнетия от дома на пострадалата мобилен
телефон „Ериксон”.
На неустановен ден в същия период от време –
15.01.2015 г. до 01.02.2015 г., подсъдимите А. и М. проникнали в имота на
пострадалата и отново по същия начин /през прозорец на остъклението с липсващо
стъкло/ влезли в пристройката към имота. От там взели 3 броя бидони с различна
вместимост и 2 броя чугунени радиатори с по 7 ребра всеки от тях. След
извършване на кражбата, чугунените радиатори били предадени на пункт за
изкупуване на вторични суровини „Ф.” ЕООД ***, находящ се по пътя за ***.
Подсъдимите получили сумата от 60 лева за тях. Трите пластмасови бидона били
продадени от подсъдимите А. и М. на С.М. ***.
Всички вещи, с изключение на пералнята, били приобщени
към досъдебното производство с протоколи за доброволно предаване, след което
срещу разписка били върнати на пострадалата.
Изложената фактическа обстановка се установява от
събраните на досъдебното производство доказателства, а именно:
Видно от протокол за оглед на местопроизшествие от
15.02.2015 г., ведно с приложен фотоалбум към него е, че недвижимият имот в
с.Изгрев, обл.Плевен, на ***, стопанисван от пострадалата Н.С., представлява
едноетажна тухлена къща с пристройка до нея. При огледа е установено разбиване
на входната врата на къщата и на вътрешна врата, водеща към помещение в нея. От
вътрешната страна на входната вратата на терасата на къщата е иззета и описана
в протокола един брой дактилоскопна следа. От фризер, намиращ се в югоизточна
стая, и от фризер, намиращ се в югозападната стая на къщата, са иззети и
описани в протокола два броя дактилоскопни следи. Впоследствие с експертна
справка е установено, че трите броя дактилоскопни следи са оставени от
показалец, среден и безимен пръст на дясна ръка на лицето С.О. от *** – дъщеря
на собственичката на имота.
В протокола за оглед на местопроизшествие е описана
пристройка към къщата, състояща се от една стая - кухня. Констатирано е
взломено стъкло на пристройката, разхвърляни по пода вещи и отворени шкафове.
Не са намерени и иззети дактилоскопни следи от това помещение.
От показанията на свидетелката Н.С., обективирани в
протокол за разпит от 16.02.2015 г. се установява, че в пристройката към къщата
е проникнато през счупен прозорец на остъклението, че от това помещение са били
откраднати намиращите се в него движими вещи, нейна собственост, сред които и
част от инкриминираните вещи, а именно: готварска печка, автоматична пералня и
цветен телевизор. В това помещение, както се установява от протокола за оглед
на местопроизшествие, не са намерени и иззети следи, които да водят на извод,
че един от прозорците на остъклението е взломен именно от тримата подсъдими.
Горното дава основание на съда да кредитира с доверие обясненията им, че
завареното от тях взломеното стъкло на пристройката е улеснило
безпрепятственото им проникване само в това помещение, както и че именно от него
са взели всички инкриминирани вещи.
Показанията на пострадалата, обективирани в протокол
за разпит от 18.02.2015 г. са относими само към намерената и иззета при
направено претърсване в недвижим имот в с.Изгрев, обл.Плевен, обитаван от Б.А.,
движима вещ, нейна собственост – един брой знаме с надпис и значки в двата му
края, и не касаят нито авторството на деянието, нито предмета на престъплението
по настоящото дело.
Добросъвестно оказаното съдействие от тримата
подсъдими в хода на досъдебното производство е способствало за възстановяване
на по-голямата част от отнетите вещи, собственост на пострадалата. С изключение
на един брой пералня, с протоколи за доброволно предаване са предадени на
полицейски служител, следните вещи: лично от подсъдимия С.А. – един брой
мобилен телефон марка „Ериксон” Т65 със син панел и движима вещ, която не е
предмет на престъпление по настоящото дело; с протокол за доброволно предаване
е предаден от лицето Й.К. – един брой цветен телевизор марка „Самсунг”, сив на
цвят, с дистанционно управление, за който пояснил, че го е закупил от
подсъдимия А.; с протокол за доброволно предаване са предадени от лицето Л.Л. в
***, база на „Ф.” ЕООД - два броя чугунени радиатори с по 7 глидера, ръждясали,
за които пояснил, че са били докарани от две момчета от ***; с протокол за
доброволно предаване е предадена от лицето П.П. – един брой готварска печка
марка „Техникер”, модел ТК 20Е, бяла на цвят с два ел.котлона и ел.фурна, за
която пояснил, че синът му я донесъл вкъщи; с протокол за доброволно предаване
са предадени от лицето С.Ш. - 3 броя пластмасови бидони, сини на цвят с
вместимост
От своя страна, данните съдържащи се в протоколите за
доброволно предаване, касаещи не само индивидуализиране на вещите, предмет на
престъплението, но и лицата, които са се разпоредили с тях, изцяло
кореспондират на показанията на разпитаните свидетели на досъдебното
производство. В показанията си свидетеля Е.Г. не отрича, че в собствената му
заложната къща в гр.Левски е била докарана пералня, която е закупил и най-вероятно
е продал веднага, като вещ-втора употреба. Свидетелят А.Р. заявява, че по молба
на подсъдимия А. е закарал с автомобила си пералня до заложната къща на „Е.”***,
като за услугата му е заплатена сумата от 15 лева. По молба на три момчета от ***,
измежду които разпознал подсъдимите А. и М., свидетелят Д.К. лично ги е откарал
до пункт за изкупуване на вторични суровини, находящ се в ***, по пътя за ***,
където са предали чувал с железни отпадъци, включително и два броя чугунени
радиатори.
Срещу разписка от 19.03.2015 г. всички вещи, предадени
с описаните по-горе протоколи за доброволно предаване, били върнати на техния
собственик – Н.С., която с подписа си лично удостоверила както получаването им,
така и липсата на претенции към състоянието им. Преди първото по делото съдебно
заседание е представена разписка за изпратен телеграфен запис от един от
подсъдимите – М.М., на името на пострадалата Н.С., за сумата от двеста лева. Същата
е приета като писмено доказателство по делото. На отправено запитване до
„Български пощи” АД-клон с.Изгрев, обл.Плевен, е потвърдено получаването на
изпратена сума лично от пострадалата. Видно от изготвеното на досъдебното
производство заключение на вещото лице по съдебно-оценителната експертиза е, че
сумата от 200 лева представлява пазарната стойност на 1 брой автоматична
пералня марка „Волтел”, оценена към датата на извършване на деянието. От
горното следва извод, че за единствената инкриминирана вещ, която не е описана
като възстановена на пострадалата с цитираната по-горе разписка, а именно: един
брой автоматична пералня марка „Волтел”, е заплатена изцяло нейната парична
равностойност. При това положение, съдът намира, че причините имуществени вреди
в резултат на деянията на тримата подсъдими, са изцяло възстановени на
собственика.
Съдът възприема изводите в заключението на вещото лице
относно дадената пазарна оценка на всяка една от инкриминираните вещи, при
съобразяване на което е посочена в обвинителния акт паричната равностойност на
всяка една от тях, а оттам е изведената и общата стойност на причинените
имуществени вреди от деянието на всеки един от тримата подсъдими.
Съдът намира, че извършеното деяние от подсъдимия С.А. представлява маловажен
случай по смисъла на чл.93, т.9 от НК, поради което осъществява от обективна и
субективна страна признаците на престъпление, но не по основния състав на
чл.194, ал.1 от НК, съобразно повдигнатото му обвинение, а тези на
престъплението по чл.194, ал.3 от НК. При преценка на обстоятелството дали
деянието, извършено от подсъдимия А. е „маловажен случай”, съдът взе предвид не
само стойността на предмета на престъплението, но и всички други обстоятелства,
които характеризират деянието и дееца, в какъвто смисъл са Решение №
421/01.06.2004 г. на ВКС по н.д. № 290/2004 г., ІІІ н.о., Решение №
233/26.04.1971 г. по н.д. №196/1971 г., І н.о. и др.
При преценка
стойността на предмета на престъплението, съдът съобрази
обстоятелството, че съгласно заключението на съдебно-оценителната експертиза нанесената
щета е на обща стойност 627 лева. В този смисъл съдът съобрази константната
съдебна практика по този въпрос, съгласно която, за да бъде квалифициран
случая, като „маловажен”, стойността на нанесената щета не трябва да надхвърля
три минимални заплати. В този смисъл са Решение № 667 от 28.11.2003 г. на
ВКС по н.д. № 525/2003г., І н.о., Решение № 81 от 20.02.2009 г. на
ВКС по н.д. № 47/2009г., І н.о., НК и др. С Постановление на
МС №139 от 4.06.2015 г. за определяне
нови размери на минималната работна заплата за страната е установен размер
на минималната работна заплата за страната от 360 лева, считано от 01.01.2015
г. При това положение, нанесената щета е под размера на три, а дори и на две
минимални работни заплати. Наред със стойностния критерий, съдът взе предвид и
обстоятелството, че причинените имуществени вреди в резултат на извършеното от
подсъдимия А. деяние, са изцяло възстановени на собственика. От събрания
доказателствен материал на досъдебното производство става ясно, че
извършителите на деянието са разкрити изключително и само въз основа на
оказаното и от тримата подсъдими съдействие в хода на проведеното разследване.
От приложните протоколи за доброволно предаване се установява освен факта, че А.
доброволно е предал намиращата се у него една движима вещ, предмет на
престъплението /мобилен телефон/, но и факта, че е спомогнал на разследващите
органи за установяване на местата и лицата, в чиято фактическа власт се намират
част от инкриминираните вещи, които също са били доброволно предадени и върнати
на свидетелката С.. От приетите в
съдебно заседание писмени доказателства за изпратен и получен от пострадалата
телеграфен запис за сумата от 200 лева се установява, че е изцяло заплатена
определената от вещото лице по съдебно-оценителната експертиза парична
равностойност на единствената вещ, предмет на престъплението /автоматична
пералня/, която не е била върната в хода на досъдебното производство.
Фактът, че деянието е извършено от
подсъдимия А. при условията на продължавано престъпление и в съучастие с всеки
един от останалите подсъдими, сами по себе също не могат да обосноват по-висока
степен на обществена опасност на деянието. В този смисъл съдът отчита, че броят
на включените в продължаваното престъпление деяния е само две, т.е. минималния
брой, които могат да обусловят въобще квалификацията на деянието по смисъла на
чл.26, ал.1 от НК, като няма спор в съдебната практика, че продължаваното
престъпление е само едно престъпление, а не множество такива по смисъла на
чл.23, ал.1 от НК, поради което то не е изрично изключено дори от приложното
поле на чл.78а от НК. Фактът, че подсъдимият А. е извършил всяко едно от двете
деяния на продължаваното престъпление в съучастие, като съизвършител с всеки
един от другите двама подсъдими - И. и М., т.е. при общност на умисъла, съдът
отчита като отегчаващо само неговата вина, но не и отговорността му. В този
смисъл следва да се отчете младата му възраст - на * години. Безспорно е, че
това обстоятелство само по себе си говори за наличие на недостатъчно укрепнала
ценностна система и слаби волеви задръжки. Последното, в съчетание с мотива за
извършване на деянието: тежко финансово положение поради безработица, очевидно
е било предопределящо за бързото и необмислено вземане на решението за
извършване на деянието. Изразената от А. негативна оценка за стореното,
намиращо израз както в заявеното в последната му дума, че вече осигурява
доходите си по законен начин, поради трудова ангажираност, така и в искреното
съжаление за извършеното, дават основание на съда да приеме, че същият е
осъзнал стореното и има желание и възможност да постигне корекция в поведението
си в бъдеще. За да стигне до този извод, съдът взе предвид и чистото съдебно
минало на А.. Съобразно приложената на досъдебното производство справка за
съдимост същият не е осъждан. Събраните писмени доказателства по делото
/справки от Началник РУ на МВР-Левски, кмета на Община-Левски и от РП-Левски/,
също не съдържат данни за каквито и да е други противообществени прояви и
образувани наказателни производства срещу него. Горният факт, сам по себе си,
навежда на друг извод: че извършеното от А., макар и при условията на
продължавано престъпление и в съучастие под формата на съизвършителство, има
инцидентен характер и не е нищо друго освен младежка грешка, случаен факт в
неговия живот.
След като деянието, извършено от
подсъдимия А. разкрива признаците на престъпление по чл.194, ал.3 от НК –
маловажен случай на кражба, то същото е от категорията на тези, визирани в
разпоредбата на чл.218б от НК. Това дава основание на съда да приеме, че то не
съставлява престъпление, а административно нарушение по смисъла на чл.218б от
НК. Налице са положителните предпоставки за приложението на тази разпоредба по
отношение на подсъдимия А.: общата стойност на предмета е до две минимални
работни заплати за страната, установена към датата на извършване на деянието.
Предметът на деянието е изцяло възстановен. Липсват всички отрицателни
предпоставки, формулирани в чл.218б, ал.2 от НК, наличието на които съставлява
пречка за приложението на тази разпоредба. По отношение правилното тълкуване на
чл.218б, ал.2, т.1 от НК, съдът споделя становището на защитата, че законодателят не е имал предвид в тези две или повече
деяния да се включват и деянията, предмет на разглеждане в настоящото
наказателно производство, тъй като би се стигнало до правен нонсенс. В този
смисъл, наличието на най-малко две или повече деяния извършени от подсъдимия А.,
следва да са налични преди извършване на деянието, за което му е повдигнато
обвинение, за да се изключи приложението на чл.218б от НК. По отношение на А.
няма нито едно такова преходно деяние. Наличието на положителните и отсъствието
на отрицателните предпоставки предопределят по силата на закона незначителност
или липса на обществена опасност на деянието, приравнявайки последното на
административно нарушение. Това от своя страна прави обществено неоправдано
третирането на съответното поведение като престъпление и необосновано
използването на наказателната принуда по отношение на дееца.
Предвид изложеното по-горе, съдът е
признал подсъдимия А. за невинен по повдигнатото му обвинение за престъпление
по чл.194, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с чл.26, ал.1 от НК, и на
основание чл.304, пр.4 от НПК – деянието не съставлява престъпление, във вр. с
чл.9, ал.2 от НК, тъй като поради признатата от закона малозначителност на
обществената му опасност, същото съставлява административно нарушение, го е
оправдал. Тъй като деянието не съставлява престъпление, а административно
нарушение, за което наказанието се налага по административен ред, съдът е
постановил на основание чл.424, ал.5, във
вр. с ал.1 от НК, след влизане на присъдата в законна сила, материалите по
делото да се изпратят на органите на МВР, които са разкрили деянието: на Началник
РУ на МВР гр.Левски, за издаване на наказателно постановление против подсъдимия
С.А. и налагане на административно наказание глоба на основание чл.218б от НК,
за извършено деяние по чл.194, ал.3 от НК.
Съдът приема, че извършеното деяние и от подсъдимия Х.И. представлява маловажен случай по смисъла на чл.93,
т.9 от НК, поради което осъществява от обективна и субективна страна признаците
на престъпление, но не по основния състав на чл.194, ал.1 от НК, съобразно
повдигнатото му обвинение, а тези на престъплението по чл.194, ал.3 от НК.
При преценка
стойността на предмета на престъплението, съдът съобрази
обстоятелството, че съгласно заключението на съдебно-оценителната експертиза нанесената
щета е на обща стойност 475 лева, т.е. под размера на три минимални заплати, а
дори и на две минимални работни заплати. Съдът отчете и по отношение на този
подсъдим, че причинените имуществени вреди в резултат на извършеното деяние, са
изцяло възстановени на собственика, че и този извършител е оказал съдействие за
разкриване на обективната истина в хода на проведеното разследване. Фактът, че
деянието е извършено от подсъдимия И. в съучастие като съизвършител с подсъдимия
А., при общност на умисъла, съдът отчита като отегчаващо само неговата вина, но
не и отговорността му. В този смисъл следва да се отчете младата му възраст -
едва навършил * годишна възраст, която е обусловила от своя страна слабите му
волеви задръжки, както и бързото, необмислено вземане на решението за
извършване на деянието. Изразената и от И. негативна оценка за стореното,
намиращо израз в искреното съжаление за извършеното, както и в обстоятелството,
че продължава образованието си като ученик в * клас на ***, дават основание на
съда да приеме и по отношение на този подсъдим, че е осъзнал стореното, като има
желание и възможност да постигне корекция в поведението си в бъдеще. За да
стигне до този извод, съдът взе предвид и чистото съдебно минало на И..
Съобразно приложената на досъдебното производство справка за съдимост същият не
е осъждан. Събраните писмени доказателства по делото /справки от Началник РУ на
МВР-Левски, кмета на Община-Левски и от РП-Левски/, също не съдържат данни за каквито
и да е други противообществени прояви и образувани наказателни производства
срещу него. И по отношение на този подсъдим, горните факти, сами по себе си,
навеждат на извод, че извършеното от него, макар и в съучастие под формата на
съизвършителство с подсъдимия А., също има инцидентен характер и не е нищо
друго освен една младежка грешка, случаен факт в неговия живот.
След като деянието, извършено от
подсъдимия И. разкрива признаците на престъпление по чл.194, ал.3 от НК –
маловажен случай на кражба, то същото е от категорията на тези, визирани в
разпоредбата на чл.218б от НК, поради което
и не съставлява престъпление, а административно нарушение. Налице са всички
положителни предпоставки, и същевременно не са налице отрицателните такива,
предвидени в разпоредбата на чл.218б, ал.1 от НК, поради което съдът е признал
и подсъдимия Х.И. за невинен по повдигнатото му обвинение за престъпление по
чл.194, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК, и на основание чл.304, пр.4 от НПК –
деянието не съставлява престъпление, във вр. с чл.9, ал.2 от НК, тъй като
поради признатата от закона малозначителност на обществената му опасност,
същото съставлява административно нарушение, го е оправдал. Тъй като деянието
извършено от подсъдимия И. не съставлява престъпление, а административно
нарушение, за което наказанието се налага по административен ред, съдът е
постановил на основание чл.424, ал.5, във
вр. с ал.1 от НК, след влизане на присъдата в законна сила, материалите по
делото да се изпратят на Началник РУ на МВР гр.Левски за издаване на
наказателно постановление против подсъдимия Х.И. и налагане на административно
наказание глоба на основание чл.218б от НК, за извършено деяние по чл.194, ал.3
от НК.
Съдът приема, че извършеното деяние и от третия подсъдим М.М. представлява маловажен случай по смисъла на чл.93,
т.9 от НК, поради което осъществява от обективна и субективна страна признаците
на престъпление, но не по привилигирования състав на чл.197, т.1, във вр. с
чл.194, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК, съобразно повдигнатото му обвинение,
а тези на престъплението по чл.194, ал.3 от НК.
При преценка
стойността на предмета на престъплението, съдът съобрази
обстоятелството, че съгласно заключението на съдебно-оценителната експертиза нанесената
щета е на обща стойност 152 лева, т.е. под размера на три минимални заплати, а
дори и на една минимална работна заплата. Съдът отчете и по отношение на този
подсъдим, че причинените имуществени вреди в резултат на извършеното деяние, са
изцяло възстановени на собственика, че и този извършител е оказал съдействие за
разкриване на обективната истина в хода на проведеното разследване, а фактът,
че е извършил деянието в съучастие като съизвършител с подсъдимия А., при
общност на умисъла, съдът отчита като отегчаващо само неговата вина, но не и
отговорността му. И по отношение на този подсъдим следва да се вземе предвид младата
му възраст – на * години, която наред с тежкото му финансово положение е
способствала за спонтанното вземане на решение за извършване на деянието.
Смекчаващи вината и отговорността на този подсъдим са изразената негативна
оценка за стореното, чрез искреното съжаление за извършеното, както и чистото
му съдебно минало.
След като
деянието, извършено от подсъдимия М. разкрива признаците на престъпление по
чл.194, ал.3 от НК – маловажен случай на кражба, то същото е от категорията на
тези, визирани в разпоредбата на чл.218б от НК, поради което не съставлява
престъпление, а административно нарушение. Налице са положителните предпоставки
за приложението на чл.218б, ал.1 от НК по отношение на подсъдимия М.: общата
стойност на предмета е под две минимални работни заплати за страната,
установена към датата на извършване на деянието. Предметът на деянието е изцяло
възстановен. Не са налице отрицателните предпоставки, формулирани в чл.218б,
ал.2 от НК, съставляващи пречка за приложението на тази разпоредба. Съгласно
данните в приетата като писмено
доказателство по делото административно-наказателна преписка е, че наказателното
производство по досъдебно производство №ЗМ-48/2014 г. по описа на РУП-Левски,
пр.пр. №259/2014 г. по описа на РП-Левски, образувано и водено срещу М.М. за
престъпление по чл.194, ал.3, във вр. с ал.1 от НК, е прекратено с постановление
на РП-Левски от 05.09.2014 г. Само за това преходно досъдебно производство,
водено против М., освен образуваното по внесения обвинителен акт по настоящото
дело, са налични данни и в извършената справка в информационните масиви на
РП-Левски. Наказателното производство е прекратено на основание чл.243, ал.1,
т.1 и ал.2, във вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК, във вр. с чл.218б, ал.1 и ал.2
от НК, във вр. с чл.424, ал.5 от НК. Постановено е препис от постановлението да
се изпрати на Началник РУП-Левски, който с наказателно постановление да наложи
административно наказание глоба на М.М. за извършено престъпление по чл.194,
ал.3, във вр. с ал.1 от НК. Против М. е
съставен АУАН №26/17.11.2014 г., въз основа на който е издадено наказателно
постановление №26/02.12.2014 г. на Началник РУ на МВР-Левски, с което му е
наложено на основание чл.218б от НК административно наказание глоба в размер на
100 лева. Наказателното постановление не е връчено на М. и не е влязло в
законна сила, към момента на приключване на съдебното производство по
настоящото дело.
Предвид наличието на горните данни, съдът намира, че разпоредбата
на чл.218б, ал.2, т.1 от НК предвижда деецът в продължение на една година да е
извършил две или повече деяния, общата стойност на предмета на които е над 150
лева. Изпълнено е това изискване на закона, тъй като по отношение на М. са
налице данни само за едно единствено преходно деяние, а не за две /най-малко/ или
повече такива. Вложеният смисъл от законодателя е да изключи категорично приложението
на чл.218б от НК в случаите на рецидив, установен преди извършване на деянието и
проявен в кратък интервал от време – една година. М. не е осъждан и следва да
се счита, че няма наложено административно наказание за такова деяние към
инкриминираната дата и не е изтекла една година от извършването му, тъй като
издаденото против него наказателно постановление не му е връчено и не е влязло
в законна сила. Следователно и формулирано в т.2 на цитираната разпоредба
условие е изпълнено по отношение на този подсъдим.
Предвид
гореизложеното, съдът е признал подсъдимия М.М. за невинен по повдигнатото му
обвинение за престъпление по чл.197, т.1, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с
чл.20, ал.2 от НК, и на основание чл.304, пр.4 от НПК – деянието не съставлява
престъпление, във вр. с чл.9, ал.2 от НК, тъй като поради признатата от закона
малозначителност на обществената му опасност, същото съставлява административно
нарушение, го е оправдал. Тъй като деянието не съставлява престъпление, а
административно нарушение, за което наказанието се налага по административен
ред, съдът е постановил на основание
чл.424, ал.5, във вр. с ал.1 от НК, след влизане на присъдата в законна сила,
материалите по делото да се изпратят на Началник РУ на МВР гр.Левски за
издаване на наказателно постановление против М. и налагане на административно
наказание глоба на основание чл.218б от НК, за извършено деяние по чл.194, ал.3
от НК.
По повод посоченото
от защитата основание за оправдаване и на тримата подсъдими, съдът намира, че при
сега действащия НПК не разполага с процесуална възможност да прекрати
наказателното производство при установяване на предпоставките по чл.24, ал.1,
т.1 от НПК, след внасяне на обвинителния акт в първоинстанционния съд. Ако
съдът приеме, че деянието е от категорията на тези, визирани в разпоредбата на
чл.218б от НК, то следва да се произнесе по обвинението за извършено
престъпление и да оправдае подсъдимото лице на основание чл.9, ал.2 от НК, при
съобразяване с Тълкувателно решение №113 от 16.12.1982 г. по н.д. №97/82 г. на
ОСНК, съгласно което разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК следва да се приложи и за
престъпления, които се разграничават по паричната равностойност на предмета на
деянието, сред които са и маловажните случаи на кражба по чл.194, ал.3 от НК,
изрично посочени в разпоредбата на чл.218б, ал.1 от НК.
При този изход на делото и на основание чл.190, ал.1
от НПК, съдът е постановил направените по делото разноски да останат за сметка
на държавата.
Водим от горните мотиви,
съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: