Срещу подсъдимия Т.И., ***, ЕГН ********** е повдигнато обвинение за
това, че на 13.09.2014г., в с.Градище, обл.Плевен, пред народно читалище „Осъм
Престъпление по чл.129, ал.2, пр.2, алт.2, във вр. с ал.1 от НК.
Срещу подсъдимия
Т.И. със снета по делото самоличност
е повдигнато обвинение за това, че на 13.09.2014г., в с.Градище, обл.Плевен,
пред народно читалище „Осъм
Престъпление по чл.129, ал.2, пр.2, алт.3,
във вр. с ал.1 от НК.
Подсъдимият е получил препис от обвинителния
акт, разбира обвинението, не желае да дава обяснения.
Представителят
на Районна прокуратура гр.Левски, в съдебно заседание, след приключване на съдебното следствие поддържа
повдигнатото обвинение срещу подсъдимия. Счита, че събраните доказателства
сочат единствено на виновност на подсъдимия в извършване на деянието, за което
му е повдигнато обвинението. Пледира съдът да определи наказание при условията
на чл. 54 от НК и да наложи на подсъдимия наказание в размер на три месеца
лишаване от свобода, чието изпълнение да бъде отложено с изпитателен срок от три
години.
Подсъдимият
моли съда да му определи
наказание пробация.
Съдът
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Подсъдимият Т.И., ***,
ЕГН **********.
Установява се от
събраните по делото доказателства, че свидетелите С.И., В.Г., В.И. и Н.Н. се
събрали в игралната зала до читалището на с.Градище, за да отпразнуват спечелен
златен медал за участие в международен фестивал. Малко след като се събрали при
тях дошли Т.И. и E.M., които видимо били употребили алкохол. След известно
време към компанията се присъединили и свидетелите М.Н. и В.И.. Към 23.30ч.
свидетелят Х.Х. отишъл да прибере дъщеря си от игралната зала. Всички свидетели
били излезли навън, само свидетелката М.Н. останала в залата. Същата била
предупредена, че баща й идва да я прибира, но тя нямала желание да си тръгва, тъй като не искала баща й да
разбере, че е употребила алкохол. Свидетелят Х. се приближил към компанията, попитал
за дъщеря си, като някой му отговорил, че тя си била тръгнала. Тогава подсъдимият
Т.И. го попитал кога ще върне парите, които дължи на баща му. Свидетелят Х.Х.
отговорил, че по този въпрос се е разбрал с бащата на подсъдимия. Подсъдимият попитал втори път, като получил същия отговор.
Веднага след това подсъдимият нанесъл
удар с юмрук в областта на лицето на свидетеля, като последният се опитал да се
предпази с ръце от удара, но подсъдимият И. му нанесъл силен удар с крак в областта
на дясната част на таза, вследствие на който удар свидетелят Х. паднал на
земята, като усетил силна болка в областта на удара. Тогава свидетелят E.M.
нанесъл удар с крак на свидетеля Х., който удар попаднал в областта на рамото, като
този удар не е причина за нанесената телесната повреда на свидетеля Х.. Непосредствено
след това се намесил свидетелят С.М., който дръпнал брат си E.M. и преустановил
неговото участие в сбиването. През това време подсъдимият И. продължавал да
нанася удари с ръце и крака на свидетеля Х.. Отново свидетелят С.М. се намесил,
като преустановил побоя и с лекия си автомобил с негов познат транспортирали
свидетеля Х. до дома му. На следващия ден съпругата на Х. уведомила ФСМП –
Левски, а те от своя страна уведомили РУМВР – Левски. След направени рентгенова
снимка се установило, че свидетелят Х. има счупен таз и бил транспортиран в
УМБАЛ „Д-р Георги Странски” – Плевен, където му била направена операция и поставен
имплант.
При извършения оглед на
местопроизшествието били иззети веществени доказателства: 1 бр. тампон с капки от червена течност
иззета от площадката и 1 бр. тампон с капки от червена течност иззета от
Т-образното кръстовище и бил изготвен и фотоалбум.
Изготвена била съдебно – медицинска
експертиза, която дава заключение, че на пострадалия е причинен хематом на
лявото око, получен от удар с ръка и счупване на дясната хълбочна кост от силен
удар с крак (ритник). Хематомът на лявото око е довело до разстройство на
здравето, временно и неопасно за живота. Счупването на дясната хълбочна кост е
довело до трайно затруднение движението на снагата и десен долен крайник за срок от около 1.5 –
2 месеца при нормално протичане на оздравителния процес.
Вещото лице по съдебно – медицинската
експертиза поддържа заключението си и в съдебно заседание.
Според вещото лице не е възможна
категоричност относно механизма на счупване на хълбочната кост, но с оглед
наличните на досъдебното производство данни и тези в съдебно заседание, може да
се посочи че най – вероятен механизъм е
директен удар с крак.
Няма данни за усложнение за удължаване на
оздравителния период. Заключението като компетентно, обективно и неоспорено от
страните, е прието от съда.
Изложената по – горе
фактическа обстановка се установява и от показанията на разпитаните на
свидетели, които си кореспондират напълно, както по-между си, така и на данните
от извършените процесуално – следствени действия, за които са съставени съответните
протоколи.
Разпитаните в хода на съдебното следствие
свидетели дават добросъвестно показанията си. Същите са последователни,
логични, не противоречиви, съответстват
на събраните писмени доказателства, дадени въз основа на техните лични
възприятия, поради което съдът ги кредитира като достоверни.
Подсъдимият не дава
обяснения, като в правото на лична защита изразява съжаление за извършеното от
него деяние и се разкайва.
С деянието си подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна престъпление по чл 129, ал.2, пр.2, алт.2, във вр. с ал.1 от НК и престъпление по чл.129, ал.2, пр.2, алт.3, във вр. с ал.1 от НК.
С деянието си подсъдимият е причинил на
пострадалия Х. средна телесна повреда по смисъла на чл.129 от НК, изразяваща се
в разстройство на здравето – временно и неопасно за живота, при удължен
оздравителен период.
С оглед на събраните доказателства съдът
счита, че обвинението е доказано по несъмнен и безспорен начин.
Подсъдимият И. е извършил престъплението
виновно, при форма на вината пряк умисъл. Същият е съзнавал, че действията,
които извършва по нанасяне на удар в окото и тазобедрената става на пострадалия
са в състояние да причинят телесна повреда на лицето, както и че това действие
не е било провокирано по никакъв начин от пострадалия. И. е осъществил
деянието, като е съзнавал неговия общественоопасен характер, предвиждал е
неговите общественоопасни последици и е целял настъпването им.
Подсъдимият И. следва да носи наказателна
отговорност по горепосочените текстове от НК. При определяне на наказанието за
престъплението по чл. 129, ал.2, пр.2, алт.2 НК съдът счита, че същото следва
да се определи при условията на чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК. Като смекчаващи
вината и отговорността на подсъдимия следва да се отчетат признанието на
вината, изразеното разкаяние, младата му възраст и трудовата му ангажираност.
При определяне на размера на наказанието
съдът съобрази причините, мотивите и начина на извършване на деянието и
цялостното поведение на подсъдимия.
Предвид
изложеното съдът е определил на И. наказание пробация, със следните пробационни
мерки:
- задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година и два месеца, при периодичност за явяване и подписване на подсъдимия пред пробационен служител - два пъти седмично;
- и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година и два месеца.
При определяне на наказанието за
престъплението по чл. 129, ал.2, пр.2, алт.3 от НК съдът счита, че същото
следва да се определи при условията на чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК.
Съдът съобрази като смекчаващи вината и
отговорността обстоятелства по отношение на подсъдимия изразеното разкаяние, признанието
на вината и трудовата му ангажираност.
При определяне на размера на наказанието
съдът съобрази причините, мотивите и начина на извършване на деянието и
цялостното поведение на подсъдимия.
Предвид изложеното съдът е определил на И.
наказание пробация, със следните пробационни мерки:
- задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година и два месеца, при периодичност за явяване и подписване на подсъдимия пред пробационен служител - два пъти седмично;
- и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година и два месеца.
На основание чл.23 от НК е определил по
отношение на подсъдимия Т.И. едно общо наказание, като налага най – тежкото от
тях, а именно пробация, със
следните пробационни мерки:
- задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година и два месеца, при периодичност за явяване и подписване на подсъдимия пред пробационен служител - два пъти седмично;
- и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година и два месеца.
Съдът се е произнесъл и по веществените доказателства, като е постановил същите след влизане в сила на присъдата да бъдат унищожени.
При този изход на делото следва подсъдимият да бъде осъден да заплати направените деловодни разноски по досъдебното производство в размер на 80 лв. и в съдебното – 67.31 лв.
Водим от горните
мотиви съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: