М О Т И В И по присъда №22, постановена по НОХД №150/ 2015г. по описа на РС гр. Левски

Обвинението срещу подсъдимия Й.С., ***, ЕГН **********, е по чл. 183 ал. 1 от НК за това, че в периода м.март 2014г. до момента на привличането му в качеството на обвиняем с постановление на разследващия орган от 06.03.2015г., в *, след като бил осъден с влязъл в сила на 11.02.2014г. съдебен акт - решение №205/16.12.2013г., по гр.д. №417/2013г. по описа на РС – Левски да издържа свой низходящ - сина си М.С., ЕГН **********, съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 12 месечни вноски по 120лв. всяка, в общ размер на 1440 лв.

Прокурорът поддържа обвинението така, както е депозирано. Пледира, че от представените писмени доказателства се установява, че цялата инкриминирана сума е изпълнена преди постановяване на присъдата в първата инстанция, поради което счита, че са налице основанията на чл.183, ал.3 от НК и С. не следва да се наказва.

Подсъдимият е получил препис от обвинителния акт, разбира обвинението.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият Й.С. и свидетелката Б.Д. съжителствали на семейни начала. На 05.10.2007г. се родило детето М.С..

С решение №205/16.12.2013г. по гр.д. №417/2013г. по описа на РС – Левски, влязло в законна сила на 11.02.2014г., подсъдимият С. е следвало да заплаща на свой низходящ – сина си М.С. месечна издръжка в размер на 120лв. чрез неговата майка Б.Д..

В показанията си, дадени в хода на съдебното следствие св. Б.Д., че дължимата сума за издръжка в размер на 1440 лв. е изплатена от подсъдимия С.. Установява се също от гласните доказателства, че в резултат на неплащане на издръжката не са настъпили други вредни последици по отношение на издържаното дете.

Така изложената фактическа обстановка се установява от приложените към делото писмени доказателства, присъединени към доказателствения материал на основание чл. 283 от НПК; свидетелските показания на свидетеля Б.Д., която макар и заинтересована от изхода на делото, дава добросъвестно показанията си, които кореспондират със събраните по делото доказателства, поради което съдът им дава вяра.

От така изложената фактическа обстановка е видно, че с деянието си подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл. 183 ал. 1 от НК, тъй като е бил осъден с влязло в сила решение №205/16.12.2013г. по гр.д. №417/2013г. по описа на РС – Левски, влязло в законна сила на 11.02.2014г., да заплаща ежемесечна издръжка на свой низходящ - детето М.С., съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски на стойност 1440.00 лева за периода от м. март 2014г. до момента на привличането му в качеството на обвиняем с постановление на разследващия орган от 06.03.2015г.

Причини за извършване на престъплението са неспазване на установения в страната правов ред, както и липсата на чувство за родителски дълг и отговорност.

Установи се, че подсъдимият е изплатил задължението за издръжка.

Подсъдимият не е освобождаван друг път от наказателна отговорност на това основание, поради което съдът счита, че са налице основанията за прилагане разпоредбата на чл. 183 ал.3 от НК, поради което и не наказва подсъдимия С..

На основание изложеното следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 183 ал.3 от НК и подсъдимият Й.С. не следва да бъде наказван, тъй като преди постановяване на присъдата от първата инстанция е изпълнил задължението си и не са настъпили други вредни последици за пострадалия.

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: