МОТИВИ към присъда, постановена по н.о.х.д. №181/2015 година по описа на РС гр. Левски

Обвинението, повдигнато от РП – Левски по отношение на подсъдимия Д.Д., ***, ЕГН **********, е по чл.207, ал.1 от НК, за това, че за периода от 13.08.2014г. до 29.09.2014г. включително, в гр.Левски, обл.Плевен, намерил чужди движими вещи: 26 бр. метални решетки за канал на стойност 468 лв.; 5 бр. метални пръти по 6 метра, шестограм с размер ф22, на стойност 105лв.; 1 бр. прът шестограм с размер ф12 и дължина 2.90м., на стойност 9лв.; 1 бр. сипан (въже с кука) за кран на стойност 220лв.; 3 бр. комплекта скоби от кран – спирачки на стойност 210лв., или вещи на обща стойност 1012лв., собственост на „Б.” ЕООД г. с управител Я.Х. *** и в продължение на една седмица не съобщил за нея на собственика, на властта или на този, който я е загубил.

Подсъдимият е получил препис от обвинителния акт, разбира обвинението и признава вината си.

Представителят на РП гр. Левски поддържа обвинението срещу подсъдимия Д. така както е предявено, счита същото за доказано по безспорен и несъмнен начин както от обективна, така и от субективна страна. Моли съда да го признае за виновен по така повдигнатото обвинение, като предлага наказание глоба в максимален размер.

Защитникът на подсъдимия изразява становище, че деянието е доказано, но относно индивидуализацията на наказанието счита, че наказанието, което предлага прокурорът е прекалено завишено, като предлага съдът да определи наказание около средния размер.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

През месеците юли и август 2014г. завод „Б.” преустановил работата си. Подсъдимият Д.Д. ***, минавайки покрай завод „Б.”, близо до оградата намерил вещи: 26 бр. метални решетки, 5 метални пръта, въже с кука за кран, три комплекта скоби от кран и други вещи, които били в отводнителен канал. Взел вещите и през интервал от време предавал на пункт за изкупуване на черни и цветни метали „Ф.” – ***. За намерените вещи подсъдимият в продължение на една седмица не съобщил за тях на собственика, на властта или на този, който ги е изгубил, а се разпоредил с тях.

С протокол от 09.10.2014г. служител при РУМВР – Левски оставил на отговорно пазене на свидетеля С.А. 3 бр. метални скари от дебелостенен винкел и 6 бр. тръби; 5 бр. метални шини, служещи за спирачки на кулокран, 1 бр. метален прът – шестограм с ф22 и дължина 3 м. и 1 бр. метален прът с ф22 и дължина 3.50 м.

От назначена съдебно - оценителна експертиза, със задача да се произнесе относно стойността на инкриминираните вещи, се установява, че пазарната стойност на движимите вещи периода 01.06.2014г. – 30.09.2014г. е 1012.00лв.

Подсъдимият и защитникът му са дали съгласие да бъде открита процедура по предварително изслушване на страните и да не се провежда разпит на всички свидетели и вещото лице, а при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения от досъдебното производство.

Подсъдимият Д.Д. е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласили да не се събират доказателства за тези факти.

В съответствие с разпоредбите на НПК и на основание чл.371 от НПК съдът е уведомил подсъдимия, че съответните доказателства от досъдебното производство и направеното от него самопризнание по чл.371, т.2 от НПК ще се ползват при постановяване на присъдата.

На основание чл.373, ал.4 НПК и предвид обстоятелството, че действията по разследването са извършени при условията и по реда, предвиден в НПК, съдът е одобрил изразеното съгласие.

С определение на основание чл.372, ал.4 от НПК съдът е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

На основание чл.283 от НПК съдът е присъединил към доказателствата писмените доказателства, събрани на досъдебното производство.

Съдът приема, с оглед на събраните по делото доказателства, че обвинението е доказано по безспорен и несъмнен начин.

Налице е извършено деяние. Деянието е извършено от подсъдимия Д.Д.. Извършено е виновно, при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването на тези последици.

Подсъдимият е съзнавал, че вещите, които е намерил са чужда собственост, и след като ги е намерил не е съобщил за тях.

С оглед на събраните по делото доказателства съдът приема, че подсъдимият Д.Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.207, ал.1 от НК.

Причина за извършване на престъплението е желание за облагодетелстване и неспазване на установения в страната правов ред.

При определяне на вида и размера на наказанието по отношение на подсъдимия Д.Д. съдът взе предвид признанието на вината, както и на всички факти в обвинителния акт, съдействието, което е оказал подсъдимият на органите на съдебното и досъдебно производство, причините и мотивите за извършване на деянието. Съдът съобрази и стойността на вещите, предмет на престъплението.

Предвид изложеното съдът приема, че следва подсъдимият Д.Д. да бъде осъден на наказание „глоба в размер на двеста и петдесет лева”.

При този изход на делото следва подсъдимият на основание чл.189, ал.3 от НПК да бъде осъден да заплати направените разноски по досъдебното производство в размер на 55 лв.

С присъдата съдът се е произнесъл и по веществените доказателства, като е постановил след влизане в сила на присъдата същите да се върнат на собственика им.

Водим от горните мотиви съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: