Мотиви към Решение №70/12.09.2015 г., постановено по а.н.д. №219 по описа за 2015 г. на Районен съд–гр.Левски;

В Районен съд-гр.Левски е постъпило постановление с предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по отношение на Т.М.П. ***, за това, че:

За времето от 06.05.2014 г. до 16.10.2014 г., в гр.Белене, обл.Плевен, държал за себе си по друг начин – в мобилен телефон марка „Нокиа” с IMEI1: 355156061221*** и IMEI2: 355156063221***, негова собственост, порнографски материал – цифрово генерирано изображение (в папка с име CAW0000, снимка – файл с обозначение „06-май-14” 18:35), за създаването на който е използвано лице, ненавършило 18 години – А.Л.Л., ЕГН ********** (навършил 14 г.).

Престъпление по чл.159, ал.6, пр.1 от НК.

Подсъдимият П., както лично, така и чрез упълномощеният си защитник–адв.С.Г. от ПлАК, след приключване на съдебното следствие, моли съда да прекрати наказателното производство, поради наличие на предпоставките на чл.289, ал.1, във вр. с чл.24, ал.1, т.2 от НПК, а именно констатираната невменяемост на подсъдимия и невъзможността му да носи наказателна отговорност. Защитата пледира, че подсъдимият не е извършител на никакво престъпление, а не само за това, за което му е повдигнато обвинението, което от своя страна се явява необосновано и недоказано. В последната си дума подсъдимия заявява, че е невинен.

Представителят на Районна прокуратура–гр.Левски, след приключване на съдебното следствие, моли съда, с оглед заключението на вещите лица по комплексната съдебно-психиатрична и психологична експертиза, че подсъдимия е невменяем, да прекрати съдебното производство и да изпрати материалите по делото на РП-Левски за задвижване на процедура по чл.89 от НК спрямо П.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Подсъдимият Т.М.П. е роден на *** ***, с постоянен и настоящ адрес ***, българин, български гражданин, със завършено средно образование, неженен, безработен, неосъждан, ЕГН **********.

Подсъдимият П. живеел сам в жилището, собственост на неговите родители, представляващо апартамент, находящ се в *******. От началото на месец май 2014 г., при него периодично гостували свидетелите А.Л., А.П., Ц.Г., Ю.А. и Е.Б. Всички те били непълнолетни ученици. Подсъдимият ги посрещал, черпел ги с алкохол и цигари, разговарял с тях.

През този период от време, подсъдимият П. държал снимка на свидетеля Л. в притежавания от него мобилен телефон, която показвал на останалите непълнолетни свидетели. Изображението – цифрово генерирано, се намирало в паметта на телефон марка „Нокиа”, /приобщен като веществено доказателство по делото/, в папка с наименование: CAW 0000, и име: „06-май-14 18:35”. Самото изображение представлявало свидетеля Л., легнал по гръб, с вдигнати долни крайници, с лице между тях, с ръце – разтварящи седалищните му части и демонстрирано по този начин анално отверстие на лицето. Към момента на датата на запаметяване на файла в мобилното устройство, свидетелят Л. не е имал навършени 18 години. През този период от време, както и преди инкриминирания период от време, подсъдимият П. страдал от психично разстройство, което му пречело да разбира свойството и значението на извършеното, както и да ръководи постъпките си.

Изложената фактическа обстановка се установява от всички събрани по делото доказателства. Непротиворечиви са показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство непълнолетни свидетели, обективирани в протоколите за разпит пред разследващ орган и пред съдия, относно честите им гостувания в жилището, обитавано от подсъдимия, както и причината за честите им посещения: подсъдимият ги черпел с алкохол и цигари. Последователни са показанията им и относно факта, че често са били опипвани по интимните области от подсъдимия, без самите те да са провокирали това негово поведение по какъвто и да е начин. По несъмнен начин от показанията на непълнолетните свидетели се установява, че знаят за въпросната снимка с цитираното изображение на свидетеля Л., запаметено в паметта на собствения на подсъдимия мобилен телефон, тъй като последният лично и многократно им я показвал. Показанията им относно поведението на П. по време на гостуванията им, изцяло кореспондират с показанията на пострадалия Л., който твърди, че лично подсъдимият го снимал с телефона си в тази поза, след като е бил заплашен от последния с насилие, в случай, че не му позволи да стори това. Въпреки, че са били непълнолетни, съдът намира, че показанията на свидетелите А.Л., А.П., Ц.Г., Ю.А. и Е.Б., са последователни, логични и добросъвестно дадени, поради което следва да се кредитират с доверие.

С протокол за доброволно предаване от 16.10.2014 г., подсъдимият П. лично е предал на органите на РУ на МВР-Белене един брой мобилен телефон: марка „Нокиа”, модел „Лумия”, черен на цвят с бял капак, с размери 14 см. дължина, 7,5 см. широчина и 0,7 см. дебелина, с IMEI1: 355156061221*** и IMEI2: 355156063221***, с две СИМ карти, както следва: 1 брой с №********** и №********** с надпис „Vivacom” и 1 брой карта Bconet, за която вещ собственоръчно отразил, че е негова собственост. Изготвен е протокол за оглед на веществени доказателства от 20.10.2014 г., приложен на лист 42 от досъдебното производство. От същия се установява, че предмет на огледа е доброволно предадения от подсъдимия мобилен телефон: марка „Нокиа”, модел „Лумия”, черен на цвят с бял капак, с размери 14 см. дължина, 7,5 см. широчина и 0,7 см. дебелина, с IMEI1: 355156061221*** и IMEI2: 355156063221***, с две СИМ карти, както следва: 1 брой с №********** и №********** с надпис „Vivacom” и 1 брой карта Bconet. Отразено е, че при включване на телефона, на дисплея се е появило меню, от което е избран файл озаглавен „Мои снимки”. Излязъл надпис „Мои снимки яки” и под него се появява надпис „Галерия”. Избрана е тази папка и на дисплея се показали различни файлове. При отваряне на файл с надпис „cawoooo” се появили файлове със снимки, от които е избрана снимка, под която има надпис „06-май-14 18:35”. На снимката фигурирала фигурата на А.Л.Л., ЕГН **********, който е със свалени долни гащи, легнал е по гръб и му се виждат задните части и лицето, а краката са вдигнати нагоре. Констатациите при огледа на това веществено доказателство, отразени в съставения протокол, се установява по несъмнен начин от приложения фотоалбум към него.

Безспорно от назначената в съдебната фаза на процеса комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза по отношение на подсъдимия П. се установява, че същият страда от психично разстройство, диагностицирано като ХЕБЕФРЕННА ШИЗОФРЕНИЯ. Шизофренията е психично разстройство и представлява продължително разстройство на съзнанието по смисъла на чл.33 от НК. В това психично състояние, поради качествените разстройства на съзнанието, според вещите лица, освидетелстваният не е в състояние правилно да възприема фактите, които имат значение за делото и да дава достоверни обяснения за тях, да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Вещите лица са категорични, че е бил в това състояние преди, по време на извършване на противоправното деяние и понастоящем. Симптомите на болестта предхождат периода на деянието и според тях са се проявили по-забележимо още през 2010 г., и тъй като не е провеждано лечение, не се е променило с нищо състоянието му и към настоящия момент.

При така установената фактическа обстановка от събраните по делото доказателства, съдът намира, че от обективна страна е осъществен състава на престъплението по чл.159, ал.1, пр.1 от НК, за което на подсъдимия П. е повдигнато и предявено обвинение. Осъществено е изпълнителното деяние на престъплението, в една от проявните му форми, изразяваща се в държане на порнографски материал, по указания в закона друг начин: в мобилен телефон марка „Нокиа”. Цифрово генерираното изображение в телефона, собственост на подсъдимия, съставлява „порнографски материал” по смисъла на легалната дефиниция на това понятие, съдържаща се в разпоредбата на чл.93, т.28 от НК, съгласно която порнографският материал е неприличен, неприемлив или несъвместим с обществения морал материал, който изобразява открито сексуално поведение, като за такова се приема и похотливото показване на половите органи на лице. Тъй като конкретното цифрово генерирано изображение в телефона на подсъдимия, /материализирано в снимковия материал в приложения фотоалбум към протокола за оглед на веществени доказателства/, се състои именно в похотливо показване на половите органи на свидетеля Л., то същият определено притежава всички характеристики на това понятие, предвидени в закона. Безспорно се установява и обстоятелството, че за създаването му е използвано лице, ненавършило 18 годишна възраст – свидетелят А.Л.Л., с ЕГН **********, който към момента на деянието – за времето от 06.05.2014 г. до 16.10.2014 г., не е имал навършени 18 години, възраст, която законът свързва с настъпване на гражданското пълнолетие.

Установеното по безспорен начин с експертното заключение /прието, като обективно, точно и компетентно изготвено, след изслушване на вещите лица в проведеното открито съдебно заседание/, психично разстройство на П., представляващо продължително разстройство на съзнанието, в което се е намирал преди, по време на извършване на деянието и понастоящем, дават основание на съда да приеме, че последният е невменяем по смисъла на чл.33, ал.1 от НК. В състояние на невменяемост, П. не е бил способен да формира вина, поради което този признак от субективната страна на престъпното деяние по смисъла на легалната дефиниция на това понятия, дадена в разпоредбата на чл.9, ал.1 от НК, не е бил налице. Деянието не е извършено виновно, поради което не съставлява престъпление и по смисъла на чл.24, ал.1, т.1 от НПК. Същевременно, като възможност за прекратяване на наказателното производство в съдебната фаза на процеса, това прекратително основание е изключено изрично с разпоредбата на чл.289, ал.1 от НПК. Това е така, защото въпросът касае изобщо съставомерността на деянието, а тази преценка съставлява един от въпросите по чл.301, ал.1, т.1 от НПК, по които съдът е длъжен да се произнесе единствено и само с крайният си съдебен акт. Затова, съдът намира, че направеното искане и от двете страни - за прекратяване на наказателното производство в съдебната фаза на процеса е несъстоятелно, поради което с решението си по същество на делото, го е признал за невинен и на основание чл.304, пр.3 от НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.159, ал.6, пр.1 от НК, защото деянието не е извършено виновно, поради невъзможността на подсъдимия да формира именно вината, като задължителен елемент от субективна страна, предвид психичното заболяване от което страда.

При този изход на делото, съдът съобрази изводите на вещите лица по комплексната експертиза и относно обстоятелството, че заболяването на П. изисква провеждане на лечение с антипсихотични средства. Такова е наложително от една срана - за да се избегнат неблагоприятните последици от болестта, а от друга страна – за превенция на евентуално извършване на общественоопасни деяния. Съдът взе предвид и отразения от експертите тревожен сигнал в заключението, обоснован изключително от изказванията на освидетелствания по време на проведеното амбулаторното изследване, а именно: за извършване в бъдеще на суицид /самоубийство/ или хомоцид /убийство/, т.е. случаи, често наблюдавани в практиката, както и отказът на родителите на П. да се ангажират с предложеното от вещите лица лечение по време на освидетелстването му. При това положение, и съобразно изрично направеното искане на представителя на прокуратурата, съдът е постановил с решението си, след влизането му в законна сила, материалите по делото да се изпратят на Районна прокуратура-гр.Левски, за приложение на съответните принудителни медицински мерки по отношение на Т.М.П.

По отношение на приложения по делото, като веществено доказателство: 1 бр. мобилен компютър – лаптоп, марка „НР”, модел „Omnibook 6000” с широчина 31 см., дължина 26 см. и височина 4 см., сиво-черен на цвят с лепенка от долната страна на лаптопа – HP Serial Number /s/ TW05104710, със зарядно устройство към него и чанта черно-синя с надпис „Sport Outdoor”, съдът като взе предвид, че същият е имал връзка с друго повдигнато обвинение срещу подсъдимия, наказателното производство по което е било прекратено на досъдебното производство с постановление на прокурор при Районна прокуратура-Левски, както и че не е собственост на подсъдимият, а на друго лице, е постановил след влизане на решението в законна сила, вещественото доказателство да се върне на правоимащото лице: Г.А.А., ЕГН **********, с адрес: ***.

По отношение на приложеното по делото веществено доказателство: един брой брадва, стоманена, черна на цвят, със счупена дървена дръжка в горната част, иззета от жилището, което подсъдимия обитава, и която макар да няма връзка с деянието, предмет на доказване по настоящото дело, с оглед на факта, че подсъдимият споделя намерения за извършване на самоубийство или убийство, предвид заболяването от което страда, провокирало и поведението му на инкриминираната дата, както и годността на този предмет да послужи като средство за изпълнение на споделените от него намерения, съдът е постановил въпросната брадва да бъде отнета в полза на държавата.

По отношение на приложеното по делото веществено доказателство: един брой мобилен телефон марка „Нокиа”, черен на цвят с бял капак, с размери 14 см. дължина, 7.5 см. широчина и 0.7 см. дебелина, с IMEI: 355156061221*** и IMEI: 355156063221***, съставляващ материалният носител на инкриминираното генерирано изображение, поради което и предмет на престъплението по смисъла на чл.159, ал.7 от НК, подлежащ на задължително отнемане независимо от наказателната отговорност, съдът е постановил с решението си да се отнеме в полза на държавата, и то без да се интересува чия собственост е.

При този изход на делото и на основание чл.190 от НПК, съдът е постановил направените деловодни разноски на досъдебното производство и в съдебната фаза на процеса, да останат в полза на държавата.

Водим от горните мотиви, съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: