Мотиви по нохд 275/2015 г.

Срещу подсъдимия Ц.Х.Ц. е повдигнато и предявено обвинение, затова, че:

На 19.08.2015 г. в гр. Левски, управлявал лек автомобил марка ***с рег. № ***, с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда, а именно 3,07 на хиляда, установено по надлежния ред – престъпление по чл. 343б ал.1 от НК.

В съдебно заседание представителят на РП Левски поддържа повдигнатото обвинение. Моли съда да признае подсъдимия за виновен по обвинението и да му наложи наказание лишаване от свобода в размер на девет месеца. Счита, че определеното от съда наказание лишаване от свобода, следва да бъде отложено с изпитателен срок от три години.

Подсъдимият се признава за виновен, съжалява за извършеното.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Ц.Х.Ц. е роден на *** ***, с постоянен адрес ***, с българско гражданство, с полувисше образование, неженен, безработен, неосъждан, с ЕГН **********.

На 19.08.2015 г. Ц. употребил алкохол. Въпреки това се качил в автомобила с намерението да отиде до магазина. При управление на автомобила подсъдимият загубил контрол над управлението на автомобила и се блъснал в блок „Пирин”, находящ се на ул. „Кр. Попов” № ***. Органите на РУ на МВР Левски били уведомени за настъпилото пътно транспортно произшествие. Мястото било посетено от служителя на пътна полиция при РУ на МВР Левски – св. Н.Н. и от св. С.С. – командир на отделение в РУ на МВР Левски. Двамата установили настъпилото ПТП. От признанията на подсъдимия и от показанията на свидетеля – употребил алкохол заедно с подсъдимия Ц., била установена самоличността на водача, както и обстоятелството, че именно Ц. е управлявал автомобила преди настъпване на ПТП. Тъй като Ц., бил във видимо нетрезво състояние, свидетелят Н. му извършил проверка за употреба на алкохол, при която проверка техническото средство отчело резултат, че наличната концентрация на алкохол е 3,07 на хиляда. Ц. бил отведен в полицейското управление, където му бил съставен акт и му бил издаден талон за кръвно изследване.

Тази фактическа обстановка се установява от пълните признания на обвиняемия, показанията на разпитаните по делото свидетели и представените писмени доказателства.

Предвид изложеното, съдът счита, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна престъпление по чл. 343б ал.1 от НК.

При определяне вида и размера на наказанието, съдът преценява всички смекчаващи и отегчаващи отговорността и вината обстоятелства, както и обществената опасност на деянието и дееца. Предвид зачестилите случаи на ПТП с тежко пострадали, в резултат на управление на МПС след употреба на алкохол и с несъобразена скорост, изключително високата концентрация на алкохол от 3,07 промила, с които подсъдимият е управлявал автомобила, последвалата загуба на контрол на автомобила и реализираното ПТП – макар и без пострадали, съдът приема, че деянието е с по-висока степен на обществена опасност от обичайната за този вид престъпления. Подсъдимият, качвайки се в автомобила е бил с ясното съзнание, че преди това е употребил алкохол. Нищо от фактическата обстановка не води до извода за наложителност или изобщо наличие на някакви обстоятелства, които да са мотивирали подсъдимия да управлява автомобила след като вече е употребил алкохол. Самият той обяснява качването си в автомобила след употребата на алкохол с желанието си да отиде до магазина. Подсъдимият не е осъждан, признава вината си и съжалява, има добро процесуално поведение, но те не са в степен, която да мотивира съда, че е налице превес на смекчаващите отговорността и вината обстоятелства, поради което е наложил наказание при условията на чл. 54 ал.1 от НК, а именно лишаване от свобода за срок от девет месеца.

Съдът намира, че са налице условията за приложение разпоредбата на чл. 66 от НК, подсъдимият не е осъждан на лишаване от свобода изпълнението на което да е отлагано със съответен изпитателен срок и по отношение на този подсъдим, съдът намира, че целите на наказанието могат да бъдат постигнати и с отлагане на изтърпяването на наказанието с минималният предвиден в закона срок. Предвид изложеното, съдът на основание чл. 66,ал.1 от НК е отложил изпълнението на наложеното наказание за срок от три години.

При определяне на наказанието и след съобразяване на горното, съдът е приложил разпоредбата на чл. 343г от НК и е лишил Ц. от правото да управлява МПС за срок от девет месеца, считано от датата на фактическото отнемане на свидетелството за управление на МПС.

Воден от изложеното, съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: