гр.
ЛЕВСКИ, 31.03.2016 г.
Районен съд гр.Левски в публичното съдебно заседание на втори
март
Съдебни заседатели:
при
участието на секретаря Р.П. и прокурора _, като разгледа
докладваното от съдия Димитрова а.н.д. №404 по описа за 2015 год., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.59 и следващите от ЗАНН.
В Районен съд гр.Левски е постъпила жалба от Г.Л.Н. ***,
ЕГН **********, против наказателно постановление №15-0293-000236/28.10.2015 г.
на Началник Група към ОД на МВР-Плевен, РУ Левски.
В жалбата се твърди, че обжалваното наказателно
постановление е необосновано и незаконосъобразно. Позовава се на допуснато
нарушение на разпоредбата на чл.57, т.5 от ЗАНН, изразяващо се в липса на
описание на конкретната фактическа обстановка, тъй като са описани неверни
обстоятелства. Счита, че не е нарушил чл.20, ал.2 от ЗДвП, защото не е могъл да
предвиди препятствието на пътя. Твърди, че не е съобразена и разпоредбата на
чл.28 от ЗАНН.
Жалбата се поддържа лично в съдебно заседание от
жалбоподателя. Моли съда на посочените в нея основания, да отмени изцяло
обжалваното наказателно постановление, като незаконосъобразно.
Ответната
страна по жалбата не се представлява в съдебно заседание и не взема
допълнително становище по същата.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
Жалбата
е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Наказателното постановление е
връчено лично на жалбоподателя на 07.12.2015 г., а жалбата срещу него е
депозирана, чрез административно-наказващия орган на 09.12.2015 г., т.е. в
законоустановения 7-мо дневен срок, считано от датата на връчване на
наказателното постановление, поради което същата се явява процесуално допустима
и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
От
събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява следната
фактическа обстановка:
На
04.10.2015 г., жалбоподателят, управлявайки собствения си лек автомобил – „***”, с рег.№ ***, предприел пътуване от гр.*** до гр.***, докъдето следвало да
откара своя внук /свидетеля К.Б./ и неговия приятел /свидетеля Ц.М./, за новия
учебен семестър във висшето училище в града, където двамата са студенти. Около
обяд, движейки се в посока към ***,
преди навлизане в ***, жалбоподателят възприел сигнализация с предупредителен
пътен знак, че следва остър завой, както и забранителен пътен знак, с който се
ограничава скоростта на движение до
Н.
депозирал обаждане на тел.112 и на мястото пристигнал полицейски патрул в
състав: П.П. и А.К.. Двамата свидетели запазили местопроизшествието до
пристигането на колегата си - мл.автоконтрольор при РУ на МВР-Левски: В.С.. В
хода на извършената проверка, свидетелят С. констатирал, че лекият автомобил,
собственост на жалбоподателя се е ударил в крайпътната мантинела, констатирал
причинените по него щети, както и оставения спирачен път. Последният не
възприел обясненията на Н. и неговите спътници, че предприетата маневра плътно
вдясно се е наложила, с цел да се избегне удар с препречилата се на пътя
извънгабаритна техника, превозвана от трактор, който отминал без да спре. Затова
свидетеля С. съставил на местопроизшествието протокол за ПТП от 04.10.2015 г. В
последния описал процесния автомобил, неговия собственик, настъпилите
материални щети по автомобила, изразяващи се в счупена предната броня,
деформация на преден десен калник и предна дясна врата, както и деформация на
крайпътната мантинела. Като причини и условия за ПТП-то вписал, че единственият
участник в него е управлявал с несъобразена скорост, изгубил е управлението на
автомобила на ляв завой, излязъл вдясно и се ударил в крайпътната мантинела,
като прави ПТП с материални щети.
Свидетелят
С., в присъствието на свидетеля П., съставил против Г.Л.Н. АУАН за това, че:
На 04.10.2016 г., около 12:40 часа,
на пътя от с.*** към с.***, на път ІІІ-3002, при километър 8+248, като водач на
МПС – лек автомобил ***с рег.№ ***, управлява с несъобразена скорост и на ляв
завой изгубва управление над автомобила, излиза вдясно от пътното платно и се
удря в крайпътната мантинела и прави ПТП с материални щети.
Актосъставителят
отразил като виновно нарушена от водача разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП.
Вписал, че претърпените от нарушението имуществени вреди са описани в протокол
за ПТП с №1546434, както и че е иззет, като доказателство за извършеното
нарушение контролен талон №*. АУАН бил предявен на жалбоподателя. Същият вписал
саморъчно възраженията си против направените констатации, че не е карал с
несъобразена скорост, тъй като трактор с дискови брани е препречил пътя му, и
затова се е ударил в мантинелата. Поради тази причина, Н. отказал да подпише
акта, а отказът му бил удостоверен с подписа на свидетеля А.К..
Въз
основа на така съставения АУАН, административно-наказващият орган издал против
жалбоподателя процесното наказателно постановление, с което му наложил на
основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП административно наказание глоба в размер
на 100 лева, за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП.
Съдът
намира, че АУАН и НП са издадени от компетентни длъжностни лица, съгласно
представената Заповед №8121з-748/24.06.2015 г. на министъра на вътрешните
работи, в предписаната от закона писмена форма, и в сроковете, предвидени в
разпоредбата на чл.34 от ЗАНН.
Изложената
по-горе фактическа обстановка се установява на първо място от показанията на
свидетелите-очевидци: К.Б. и Ц.М., които са пътували със жалбоподателя на
посочената в акта дата, поради което са имали обективна възможност
непосредствено и лично да възприемат случилото се. Показанията им са
последователни, логични и непротиворечиви и съдът ги кредитира с доверие.
Изложените лични възприятия от двамата свидетели изцяло кореспондират с
дадените обясненията от жалбоподателя относно причината за настъпване на ПТП.
Същата причина не е заявена от последния едва в съдебно заседание, а още на
местопроизшествието, пред полицейските служители, както и под формата на
саморъчно възражение по направените констатации в съставения против него акт на
посочените дата и място, поради което съдът намира, че не е „измислена” от
жалбоподателя впоследствие, с цел да му послужи като защитна версия. Че причината
за настъпилото ПТП е била съобщена от Н. и свидетелите-очевидци на полицейските
служители, се установява и от показанията на последните. Фактът, че
полицейските служители не са я възприели, защото не са видели никакъв трактор,
очевидно се дължи на факта, че са пристигнали на местопроизшествието, известно
време след подаване на сигнала от жалбоподателя, самите те не са очевидци на
нарушението, а освен Н. и свидетелите К.Б. и Ц.М. не са установили други,
различни от тях лица, които да са възприели събитието на процесната дата и с
показанията си да подкрепят изложеното от последните.
По
делото липсват представени от административно-наказващия орган докаказателства,
които да оборват по безспорен и несъмнен начин обясненията на жалбоподателя
относно причината за настъпилото ПТП. Поради това, съдът намира, че последният
е предприел маневра отбиване плътно вдясно, именно за да избегне удар, между
управляваното от него МПС и внезапно изникналото препятствие на пътя –
земеделски трактор, превозващ извънгабаритна техника, която е заемала неговата
пътна лента за движение. Всъщност, точно този механизъм за настъпване на ПТП-то
се установява и от местоположението на щетите по собствения на жалбоподателя
автомобил – от дясната му страна,
описани и в съставения протокол от актосъставителя. Фактът, че
свидетелят С. е възприел спирачен път, не изключва спасителния характер на
предприетата маневра отклонение вдясно, защото едновременно с предприемането й,
водачът е задействал и спирачната система за своевременното спиране на
автомобила. Последното от своя страна намира логично обяснение в обективната
невъзможност на жалбоподателя да напусне пътното платно и да навлезе в банкета,
поради поставената крайпътна мантинела.
Предвид
гореизложеното, съдът намира, че предприетата от жалбоподателя маневра е била
спасителна, а поради това и правомерна. Безспорно се установява, че на пътя е
възникнала опасност, и то на остър ляв завой, сигнализиран с предупредителни
пътни знаци, включително и с такъв, ограничаващ скоростта на движение, така
както са възприети и съобразени от жалбоподателя. Конкретната пътна ситуация
налага и извод, че опасността на пътя е възникнала внезапно за жалбоподателя,
била е пряка, непосредствена и непредвидима за него, поради което същият не е
имал възможност да я предотврати по някой от начините, предвидени в
разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП. Освен да отклони автомобила си надясно и
да се удари в крайпътната мантинела, след възприемане на опасността и въпреки
предприетото аварийно спиране, за Н. друга възможност не е съществувала. Нещо
повече, установява се, че спасителната маневра е предприета от жалбоподателя,
именно с цел да избегне удар, между
навлизащият в неговата пътна лента извъгабаритен товар на насрещно движещият
се трактор и управлявания от него автомобил. Следователно, с поведението си Н.
е предотвратил настъпването на по-големите вреди, както за собственото си
имущество, така и за собственият си живот и здраве и тези на неговите спътници,
в сравнение с реално настъпилите от ПТП-то само имуществени щети.
Налице
е случайно деяние, дължащо се на поведението на жалбоподателя при крайна
необходимост. Правомерната деятелност на Н. не е била съобразена от
актосъставителя и от административно-наказващият орган, поради което се е
стигнало до санкционирането му за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП, което
последният не е извършил виновно. Административно-наказващият орган е пропуснал
да установи, че ПТП-то не е настъпило заради това, че водачът е загубил
управление над автомобила, поради несъобразяване на скоростта си на движение,
очевидно с релефа на местността, според направеното непълно описание в акта в
този смисъл /на ляв завой/. Не е установил, че ПТП-то е било провокирано от виновното поведение на друг
участник в движението, наложило предприемане на спасителна маневра – излизане
вдясно от пътното платно, поради невъзможността само чрез спиране на автомобила
да се избегне удар с внезапно появилото се препятствие на пътя и настъпването
на по-големи вреди.
При
това положение, вместо да прекрати образуваната по случая преписка, при
съобразяване с разпоредбата на чл.53 от ЗАНН, административно-наказващият орган
е издал едно необосновано и незаконосъобразно наказателно постановление, което
следва да бъде отменено, с произтичащите от това законни последици.
Водим
от горните мотиви, съдът:
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
на основание чл.63 от ЗАНН наказателно постановление №15-0293-000236/28.10.2015
г. на Началник Група към ОД на МВР-Плевен, РУ Левски, с което на Г.Л.Н. ***, ЕГН **********, е наложено
на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП административно наказание глоба в
размер на 100 лева, за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП, КАТО НЕПРАВИЛНО И
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд - Плевен в 14 – дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: