гр. ЛЕВСКИ, 20.06.2016 г.
Районен съд гр.Левски в публичното съдебно
заседание на петнадесети юни
при
участието на секретаря Р.П. и прокурора _, като
разгледа докладваното от съдия Димитрова а.н.д. №68 по
описа за 2016 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
В Районен съд гр.Левски е постъпила жалба от Р.Я.В. ***, ЕГН **********,
против наказателно постановление №15-0241-000116/14.08.2015 г. на Началник РУП
към ОД на МВР–гр.Плевен, РУ–гр.Белене.
Жалбоподателят счита, че обжалваното наказателно постановление
е издадено при съществени процесуални нарушения, поради което се явява неправилно,
незаконосъбразно и необосновано. Твръди, че не е извършил вменените му две
нарушения на ЗДвП.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени на посочените
основания наказателното постановление. Алтернативно, моли съда, ако приеме, че
е извършил вменените му нарушения, да го измени, като намали наложените му
административни наказания до определения от закона минимум. В тази
връзка, жалбоподателят се позовава на липсата на наложени до момента наказания
за извършени нарушения по ЗДвП. Счита, че следва да се вземе предвид, че
наложените му с процесното наказателно постановление две административни
наказания, са първи за него.
Жалбата се поддържа в съдебно заседание лично от Р.Я.В. на
посочените в нея основания.
Ответната страна по жалбата не се представлява и не
взема допълнително становище по същата.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН.
Наказателното постановление е връчено лично на жалбоподателя на 01.02.2016 г.,
а жалбата против него е депозирана, чрез административно-наказващият орган на
08.02.2016 г., видно от пощенското клеймо на плика, т.е. в предвидения в закона
7-мо дневен срок, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
От събраните по делото доказателства се установява следната
фактическа обстановка:
Жалбоподателят Р.Я.В. е роден на *** ***, с
постоянен и настоящ адрес ***, ЕГН **********. По произход е българин, с
българско гражданство. Има завършено основно образование. Разведен е, с едно
навършило пълнолетие дете. Не е осъждан. В. е правоспособен шофьор.
Свидетелството му за управление на МПС е издадено на 22.11.2007 г. от ОД на
МВР-*, с дата на валидност до 16.11.2017 г., и с
регистрирани категории: „В”, „М, и „АМ”. Като водач на МПС е санкциониран по
административен ред с едно влязло в законна сила на 12.09.2014 г. наказателно
постановление на Началник РУ-гр.Никопол, с което за нарушение на чл.137А, ал.1,
б.”б” от ЗДвП и на основание чл.184, ал.4 от ЗДвП, му е наложено
административно наказание глоба в размер на 50 лева, която не е платена. Санкциониран
е и с два фиша за извършени леконаказуеми нарушения на ЗДвП – по чл.137А, ал.1
и по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, с които на основание чл.184, ал.3 и чл.183,
ал.1, т.1 от ЗДвП, са му наложени административни наказания глоби – в размер на
50 лева за първото, и в размер на 10 лева – за второто нарушение, които не са
платени. Фишовете са съставени съответно на 25.04.2012 г. и на 22.08.2013 г.
Към датата на извършената проверка, а и към
настоящия момент, жалбоподателят осъществявал дейност по трудово правоотношение
на длъжност * в ***. На 15.08.2015 г., по нареждане на работадателя бил
натоварен с извозване на дърва от Затвора-гр.Белене, поради отсъствие на един
от наетите от фирмата шофьори. За целта му бил предоставен товарен автомобил
„Краз”, с тонаж над
На 15.08.2015 г., около 10:10 часа, в гр.Белене, по
ул.”Шипка” в посока ул.”Бенковски”, управлява МПС – товарен автомобил „Краз”
/над 3,5 тона/, без МПС-то да е с поставени регистрационни табели на
определените за това места. Управлява МПС без да притежава свидетелство за
управление на МПС, валидно за категорията, към което спада управляваното от
него превозно средство.
Актосъставителят посочил като виновно нарушени от
водача разпоредбите на чл.140, ал.1 от ЗДвП и чл.150а, ал.1 от ЗДвП. Описал, че
е иззет, като доказателство за извършените нарушения контролен талон №*.
Жалбоподателят лично подписал съставения против него акта, без възражения по
направените в него констатации.
Въз
основа на така съставения акт, административно-наказващият орган наложил на В.
административни наказания, както следва:
1. На основание чл.175, ал.1, т.1 от ЗДвП, кумулативно две административни наказания: глоба в
размер на 100 лева и лишаване от право да .правлява МПС за срок от 3 месеца, за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП;
2. На основание чл.177, ал.1, т.2, пр.1 от ЗДвП, административно наказание глоба в размер на 200
лева, за нарушение на чл.150а, ал.1 от
ЗДвП.
Съдът намира, че
както акта, така и наказателното постановление са издадени от компетентни
длъжностни лица, съобразно заеманата от тях длъжност, съгласно приетата по
делото Заповед №8121з-47/16.01.2015 г. на министъра на вътрешните работи. И
двата акта са съставени в писмена форма и при спазване на сроковете по чл.34 от
ЗАНН. В хода на административно-наказателното производство не са допуснати
съществени процесуални наршения, които да са довели до нарушаване правото на
защита на жалбоподателя, поради което да съставляват основания за цялостна
отмяна на санкционния акт.
Изложената
по-горе фактическа обстановка се становява от събраните по делото
доказателства. Тя не само, че не се оспорва от жалбоподателя, но дори се
подкрепя от дадените от него обяснения в хода на съдебното следствие. Непротиворечиви,
последователни и логични са показанията на разпитаните свидетели И. и Н.. Те
изцяло съответстват на отразените констатации в съставения акт против В.,
поради което съдът приема, че жалбоподателят на посочената дата е управлявал
процесния автомобил, без последният да е бил с поставени регистрационни табели
на определените за това места и без да притежава СУМПС, валидно за категорията,
към което спада правлявано от него МПС.
По отношение на първото вменено на жалбоподателя
нарушение на разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП, съдът намира следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за
това места. ППЗДвП уточнява кое е определеното място за поставяне на
регистрационните табели на регитрираните МПС-та – в предната или задната им
част. В случая е безспорно установено, че в момента на привеждане на автомобила
в движение от жалбоподателя, предната и задната му регистрационна табела са
липсвали на определеното за това място. Именно това е впечатлило полицейските
служители и е послужило като основание за извършване проверка на жалбоподателя,
както се установява от показанията им, които съдът кредитира с доверие. Жалбоподателят
не е спазил определения в закона режим за движение по пътищата, отворени за
обществено порзване, поради което съдът намира, че е осъществил деянието по
чл.140, ал.1 от ЗДвП от обективна страна. Доколкото, последният е бил наясно с
факта, че предната и задната регистрационна табели на правлявания от него
товарен автомобил не са се намирали на
определеното за това място, независимо от незнанието на причината за липсата
им, обосновава наличието и на субективното му отношение към извършеното
нарушение. Разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП не поставя никакви други
условия, дори не обективира възникване на опасност за движението по пътищата
при извършване на нарушението. Като водач на МПС, В. е бил длъжен да осигури
наличието на трайно закрепена предна и задна регистрационна табела на
управлявания от него товарен автомобил на определеното за това място, но преди
да го приведе в движение по пътищата, отворени за обществено ползване, което не
е направил. Ето защо, съдът счита, че в конкретния случай е неирелевантно
обстоятелството дали процесния автомобил е бил регистриран въобще, както и дали
специфичната дейност по неговото правление му е била възложена от работодателя,
поради отсъствието на шофьор. Жалбоподателят не може да черпи права от
фактическо положение, в което сам се е поставил виновно, изпълнявайки
разпореждане, което противоречи на законоустановените правила за движение по
пътищата. На извършеното нарушение съответства санкционната разпоредба на
чл.175, ал.1, т.1 от ЗДвП, която в случая е правилно приложена от наказващия
орган. В словесно описаната хипотеза в акта и наказателното постановление,
законодателят е предвидил за всеки водач, който управлява МПС, на което
табелите с регистрационни номера не са поставени на определеното за това място,
кумулативно два вида наказания: лишаване от право да управлява МПС за срок от 1
до 6 месеца и глоба от 50 до 200 лева. Видно от обжалваното наказателно
постановление е, че наложеноите на жалбоподателя наказания глоба е в размер на
100 лева и лишаване от право да управлява МПС, са определени към средния
размер, предвиден в закона, при съобразяване с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН.
По
отношение на второто вменено на жалбоподателя нар.шение на разпоредбата на
чл.150а, ал.1 от ЗДвП, съдът намира следното:
По
силата на чл.150а от ЗДвП, за да управлява МПС, водачът трябва да притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното
от него превозно средство. За определяне правоспособността на водачите моторните
превозни средства се делят на категории, различни от тези по чл.149, обозначени
с латински букви. Процесният товарен автомобил попада в категория С – МПС,
различни от тези в категории D1 или D,
чията допустима максимална маса надвишава
Горното
дава основание на съда да формира извод за правилно ангажирана
отговорност на жалбоподателя. Съдът не намира основание за намаляване размера на наложените му
административни наказания за всяко едно от тях, респективно за изменение на
наказателното постановление в тази му част. Административно-наказващият орган е
взел предвид при определяне на наказанието глоба имущественото състояние на
жалбоподателя, а именно факта, че същият е трудово ангажиран. Взел е предвид
факта, че като водач на МПС има и други наложени административни наказания /с
влязло в законна сила наказателно постановление и два фиша/, както и факта, че
в хода на проверката по отношение на В. са констатирани две деяния,
осъществяващи състава на две самостоятелни административни нарушения. Горното навежда
на извод за очевидно пренебрежително отношение на жалбоподателя към
задълженията, които има като водач на МПС. При определяне размера на
наказанието лишаване от право да управлява МПС, административно-наказващият
орган е съобразил обстоятелството, че осъществяваната трудова дейност от
жалбоподателя не е пряко свързана с управление на МПС, поради което и
определения размер на този вид наказание, не би довело до значителни
затруднения във връзка с изпълнение на трудовите му функции на заеманата
длъжност. При това положение, съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление, следва да бъде потвърдено.
Водим
от горните мотиви, съдът:
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА на
основание чл.63 от ЗАНН наказателно постановление №15-0241-000116/14.08.2015 г.
на Началник РУП към ОД на МВР–Плевен, РУ– Белене, с което на Р.Я.В. ***, ЕГН **********, са наложени административни наказания, както
следва:
1. На основание чл.175, ал.1, т.1 от ЗДвП,
кумулативно две административни наказания: глоба в размер на 100 /СТО/
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 /ТРИ/
месеца, за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП;
2. На основание чл.177, ал.1, т.2, пр.1 от ЗДвП, административно
наказание глоба в размер на 200 /ДВЕСТА/ лева, за нарушение на
чл.150а, ал.1 от ЗДвП, КАТО ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд гр.Плевен в 14–дневен срок от получаване на съобщението до
страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: