Р Е Ш Е Н И Е

 

   гр. ЛЕВСКИ, 13.06.2016 г.

 

    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд гр.Левски в публичното съдебно заседание на шестнадесети май 2016 г. в състав:

 

                           Председател: МАРГАРИТА ДИМИТРОВА

                       Съдебни заседатели:

при участието на секретаря Я.Д. и прокурора ­­_, като  разгледа докладваното от съдия Димитрова а.н.д. №142 по описа за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

            В Районен съд гр.Левски е постъпила жалба от П.Й.П. ***, ЕГН **********, против наказателно постановление №15-0838-004382/13.10.2015 г. на Началник Отдел „Охранителна полиция” към ОД на МВР-Плевен. 

            В жалбата се твърди, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно. Жалбата се поддържа в съдебно заседание от процесуалния представител на П.Й.П.–адв.А.А ***. Последният счита, че изложената в санкционния акт фактическа обстановка не се доказва от събраните по делото доказателства, което е основание за отмяната му. Алтернативно, моли съда, да приложи по-благоприятния закон, влязъл в законна сила, след установяване на нарушението, който предвижда по-нисък размер на наказанието глоба, като намали наложеното наказание глоба от 400 лева на 250 лева.

Ответната страна по жалбата не се представлява в съдебно заседание. В писмото, с което е изпратена преписката по случая, взема становище да бъде потвърдено издаденото наказателно постановление.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Наказателното постановление е връчено лично на жалбоподателя на 06.04.2016 г., а жалбата против него е депозирана в Районен съд гр.Левски на 13.04.2016 г., т.е. в предвидения в закона 7-мо дневен срок, считано от датата на връчване, поради което същата се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява следната фактическа обстановка:

На 03.10.2015 г., свидетелите В.Л. и И.М., и двамата служители в Сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР-Плевен, участвали в специализирана полицейска операция на територията на РУ на МВР-Левски. Около 00:20 часа се намирали в с.Козар Белене, на входа от гр.Левски, непосредствено след моста над р.Осъм. Свидетелите спрели за проверка движещ се по пътното платно лек автомобил марка „Москвич * с рег.№ ****. Констатирали, че водачът е във видимо нетрезво състояние, но същият отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за употреба на алкохол. При поискване на документи за самоличност, водачът не представил такива на контролните органи, освен свидетелството за регистрация на управлявания автомобил. Тъй като отказал да предостави данни за единния си граждански номер, същият бил отведен в местното полицейско управление, където била установена самоличността му - П.Й.П.. Свидетелите Л. и М. констатирали, че жалбоподателят е неправоспособен водач, а чрез извършена проверка от радиостанция с отдалечен достъп установили, че по отношение на управлявания от него лек автомобил, няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. Въз основа на последната направена констатация в РУ на МВР-Левски, свидетелят Л., заемащ длъжността мл.ПИ  в Сектор „ПП” към ОД на МВР-Плевен, в присъствието на колегата си – свидетеля И.М., съставил против П.Й.П. АУАН №4392/03.10.015 г. за това, че:

На 03.10.015 г., около 00:20 часа, в с.Козар Белене, ул.”Съединение”, движейки се в посока центъра на селото, управлява лек автомобил „Москвич” с рег.№ ***, собственост на Л.С.Б., ЕГН ********, без да има сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, валидна към датата и часа на проверката.

Актосъставителят посочил като виновна нарушена разпоредбата на чл.315, ал.1 от КЗ. Предявил и връчил акта лично на жалбоподателя, срещу подпис, без възражения по направените констатации от негова страна.

Въз основа на съставения акт, административно-наказващият орган издал процесното наказателно постановление, с което на основание чл.315, ал.1, т.1 от КЗ наложил на П.Й.П. административно наказание глоба в размер на 400 лева, за нарушение на чл.315, ал.1 от КЗ.

Съдът намира, че както акта, така и наказателното постановление, са съставени от компетентни длъжностни лица, съобразно заеманата от тях длъжност, съгласно приложената Заповед №316з-396/13.12.014 г. на директора на ОД на МВР-Плевен. И двата акта са издадени в предписаната от закона писмена форма и в сроковете, предвидени в чл.34 от ЗАНН. Съдът не констатира да са допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административно-наказателното производство, нито неправилно приложение на действащия към момента на проверката материален закон.  

            Описаната фактическа обстановка в санкционния акт, се подкрепя от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Безспорно се установява от показанията на свидетелите Л. и М., които съдът кредитира с доверие, че жалбоподателят е управлявал процесния лек автомобил, собственост на друго лице, без да има сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” за автомобила, към датата и часа на извършената проверка. В подкрепа на показанията на двамата свидетели са данните от приложената по делото онлайн разпечатка от Гаранционен фонд, видно от която е, че към дата 03.10.015 г., за МПС с рег.№ ***, няма сключена активна застраховка „Гражданска отговорност”. Изложената в акта констатация, че лекият автомобил не е собственост на жалбоподателя, а на друго лице, се потвърждават от приложената по делото справка от централна база данни на КАТ-Плевен. О същата е видно, че процесният автомобил е регистриран на територията на страната за първи път на 06.02.1990 г., има издадено свидетелство за регистрация №***, а до датата на извършената проверка - 03.10.2015 г., не е бил спиран от движение.

Неоснователно е направеното възражение от защитата за недоказаност на вмененото на Й. нарушение. Налице са годни доказателства, подкрепящи фактологията, описана в акта и наказателното постановление. Нарушението е констатирано от контролните органи при извършена проверка на жалбоподателя, във връзка с управление на процесния автомобил. Поради това, последният правилно е санкциониран в качеството на водач на МПС, а не на негов собственик. Като ползвател и водач на МПС-то, Й. е бил длъжен да изпълни предвиденото в закона задължение за сключване на задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. Доколкото в административно-наказателния процес подлежат на доказване само положителни факти, съдът намира, че в тежест на жалбоподателя е да докаже, че към момента на извършената проверка е имал сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. Доказването на този факт става с представяне на хартиения носител на застрахователната полица за действащ договор към 03.10.2015 г., с обект на застраховане - процесният автомобил. По делото не е налично такова писмено доказателство, поради което съдът намира, че деянието се явява съставомерно. Налице е и субективния признак - извършено е виновно, при форма на вината–небрежност. Жалбоподателят, като водач на лекия автомобил е бил длъжен и е следвало да знае изискването за сключване на задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, съответно да положи необходимата грижа да съобрази поведението си с това законово изискване, но въпреки това е бездействал.

Правилно е приложен материалния закон от административно-наказващият орган. Жалбоподателят е наказан на основание разпоредбата на чл.315, ал.1, т.1 от КЗ. Последната, в редакцията й в ДВ., бр.109 от 20.12.2013 г., предвижда да се санкционира с глоба от 400 до 600 лева физическо лице, което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка по чл.249, т.1 или 2, или което управлява МПС, във връзка с чието притежаване или използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Законът не поставя никакви други условия. Административно–наказващият орган законосъобразно е ангажирал отговорността на Й.. Наложеното му административно наказание глоба в размер на 400 лева, е съобразено по вид и размер с предвиденото в санкционната норма, към датата на деянието и към датата на издаването на наказателното постановление. Същото е индивидуализирано в минимално установения размер от 400 лева, при съобразяване с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН.

Неоснователно се явява направеното възражение от защитата за приложение на по-благоприятен закон. Действително, с редакция ДВ., бр. 102 от 29.12.015 г., е приет нов КЗ, в законна сила от 01.01.2016 г. В аналогичната разпоредба на чл.638, ал.3 от КЗ е предвидена отново глоба, но в твърд размер от 400 лева за физическо лице, което не е собственик и управлява МПС, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. В настоящия случай, би могло да се говори за намаляване на наказанието, само ако за извършеното нарушение вече е предвидена санкция в по-нисък размер от наложената на основание действащия към момента на деянието закон, каквато хипотеза не е налице. Цитираният от защитата по-нисък размер на глобата в новия КЗ, а именно: в размер на 250 лева, вече е предвиден в санкционната разпоредба на чл.638, ал.1, т.1 от КЗ. Фактическият състав, обаче, касае само физическите лица, притежатели/собственици на МПС, които не са изпълнили задължението си за сключване на задължителната застраховка, каквото качество жалбоподателят няма.

Предвид всичко изложено по–горе съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно издадено.

            Водим от горните мотиви, съдът:

 

                                                                 Р Е Ш И:

 

ПОТВРЪЖДАВА на основание чл.63 от ЗАНН наказателно постановление №15-0838-004382/13.10.2015 г. на Началник Отдел „Охранителна полиция” към ОД на МВР-Плевен, с което на П.Й.П. ***, ЕГН **********, е наложено на основание чл.315, ал.1, т.1 от КЗ /ред.ДВ, бр.109 от 20.12.2015 г./ административно наказание глоба в размер на 400 лева, за нарушение на чл.315, ал.1 от КЗ, КАТО ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Плевен в 14–дневен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено.

                     

                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: