Р Е Ш Е Н И Е
гр. ЛЕВСКИ, 15.07.2016 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд гр.Левски в публичното съдебно заседание на петнадесети
юни
Председател: СТОЙКА
МАНОЛОВА
Съдебни заседатели:
при участието на секретаря В.Д. и
прокурора_, като разгледа докладваното от съдия Манолова а.н.д.
№143 по описа за 2016 год., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
В Районен съд гр.Левски е постъпила жалба от А.Д.Д., с ЕГН**********,***,
против наказателно постановление №1819/28.03.2016 г. на Директор РДГ
гр.Ловеч.
В жалбата се твърди, че АУАН е съставен в противоречие със
закона, поради което както той, така и наказателното постановление, се явяват
незаконосъобразни.
Жалбата се поддържа в съдебно заседание от процесуалния
представител на жалбоподателя адвокат М. С. ***, който сочи конкретни основания
за цялостна отмяна на издаденото наказателно постановление.
Излага доводи, че настоящото производство е по ЗГ и следва да
се имат предвид легалните дефиниции и обхвата на този специален закон, за да се
даде отговор на основните въпроси по делото. Позовава се на чл.1 от ЗГ,
съгласно който закона урежда и защитава обществените отношения, свързани с
опазване, ползване и стопанисване на горските територии в страната. Позовава се
и на легалните дефиниции на понятията „гора” и „горска територия”, дадени в
разпоредбата на чл.1, ал.1 и ал.2 от ЗГ.
Счита, че не е установено дали дървесината от цер е добита от
гора или горска територия по смисъла на закона, за да бъде ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя именно по този закон.
Моли съда да отмени издаденото наказателно постановление, като
незаконосъобразно.
Ответната страна по жалбата не се представлява и не взема
становище по същата.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Жалбата е
депозирана чрез административно-наказващия орган в законоустановения срок,
поради което жалбата се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана
по същество.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема
за установено следното от фактическа и правна страна:
На 28.10.2015 г. в РУ на МВР-Левски е постъпил сигнал, че от
с. Асеновци към гр.Левски, се движи бял бус, натоварен с дърва. На изхода на
града били изпратени служители на РУ Левски, които с пристигането си на място констатирали,
че срещу тях се движи бял бус. На подадения сигнал да спре, бусът продължил
движението си, като впоследствие бил спрян на ул. „Цар Симеон”, и свидетелите установили,
че бусът се управлява от жалбоподателя и че същият е натоварен с дърва, за
които водачът не представил документи. Жалбоподателят бил отведен в сградата на
местното полицейско управление, като бусът също бил транспортиран на собствен
ход дотам. От РУ на МВР-Левски сигнализирали горските служителите на ДГС, които
при пристигане на място констатирали, че натоварената в буса дървесина от цер
не е маркирана с контролна, общинска или друга марка. Дървесината била
измерена. Според показанията на свидетеля Р. жалбоподателят е заявил за
произхода, че е закупена от с. Асеновци, без обаче да е категоричен. Не е
установено точно мястото на отсечените дърва. За конастираното нарушение бил
съставен АУАН против жалбоподателя затова, че
на
28.10.2015 г., в 19:30 часа, в землището на гр.Левски, обл.Плевен, ул.”***”, до
„***” гр.Левски, транспортира с товарен автомобил „*** с рег.№ ***.куб.м.
церови дърва за огрев, без дървесината да е придружена с превозен билет за
превоз, доказващ законовия произход.
Актосъставителят
посочил като виновно нарушена разпоредбата на чл.213, ал.1, т.2 от ЗГ. Въз
основа на така съставения акт, административнонаказващият орган издал
обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл.266, ал.1, пр.4
от ЗГ е наложил административно
наказание глоба в размер на 200 лева, за нарушение на чл.213, ал.1, пр.4 от ЗГ.
Настоящото производство е от административнонаказателен
характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което
да представлява административно нарушение, дали това деяние е извършено от
лицето, посочено в АУАН и в НП, и дали е извършено от него виновно. Следва да
се отбележи, че актовете за установяване на административно нарушение нямат
обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за
безспорно доказано. Това означава, че в тежест на административнонаказващият
орган е да докаже по безспорен начин пред съда, че има административно
нарушение, което е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител. Освен
това, за да бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно, е
необходимо да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на АУАН и
издаването на НП.
В хода на административнонаказателното производство е
допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в липса на описание в
акта и наказателното постановление на релевантните обстоятелства, касаещи
преценката за наличието на годен предмет на нарушението.
Със Закона на горите, законодателят защитава обществените
отношения, свързани с опазване, ползване и стопанисване на горските територии в
страната. Легални дефиниции на понятията „гора” и „горска територия” се
съдържат в разпоредбите на чл.1, ал.1 и ал.2, като ал.3 изключва от обхвата на
закона конкретно изброени обекти.
Във връзка с цитираните разпоредби, административнонаказващият
орган следва да докаже, че превозваните дърва от цер – 2.5 пр.куб.м., са именно
дърва от гора или горска територия по смисъла на специалния закон. Но нито от
показанията на актосъставителя, нито от тези на свидетеля по акта, се
установява от кое землище, от кой отдел или подотдел е добита превозваната
дървесина. И актосъставителят и свидетелят по акта заявяват, че не са
установили точното място на отсечените дърва, още повече, че този дървесен вид
„цер” е повсеместно разпространен и по тази причина няма как да предположат от
къде точно е добита дървесината.
При липса на такава конкретизация в направеното словесно
описание в акта и наказателното постановление, съдът на практика е лишен от
възможност да прецени дали превозваната дървесина е от гора или горска
територия, респективно, осъществява ли деянието състава на вмененото
административно нарушение, а оттам и за правилно ангажиране на
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя.
След преценка на така събраните доказателства, съдът счита, че
по делото не се установява по несъмнен и безспорен начин, че от обективна и
субективна страна жалбоподателят е осъществил съставите на вмененото му
административно нарушение на чл. 213,
ал.1,т.2 от ЗГ.
При така установената по - горе фактическа обстановка съдът
счита, че е основателно възражението на процесуалния представител на
жалбоподателя за недоказаност на визираното в НП деяние.
Констатираните по - горе съществени нарушения на процесуалните
правила и на материалния закон са довели до издаване на едно неправилно и
незаконосъобразно наказателно постановление, поради което същото следва да бъде
отменено изцяло, с всички произтичащи от това последици.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ на основание чл.63 от ЗАНН
наказателно постановление №1819/28.03.2016 г. на Директор РДГ-гр.Ловеч, с което
на А.Д.Д., с ЕГН**********,***, на основание чл.266, ал.1, пр.4 от ЗГ е
наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева, КАТО
НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на касационно обжалване пред Административен съд гр.Плевен в 14–дневен срок от
получаване на съобщението от страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: