В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд гр. Левски, в съдебно заседание на _дванадесети юли_ две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙКА МАНОЛОВА

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

при секретаря _В.Д._ и в присъствието на прокурора __, като разгледа докладваното от съдия Манолова а.н.д. №_179_ по описа за _2016_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по е постъпила жалба от Г.Д.К., ЕГН **********,***, против наказателно постановление №635/13/20.09.2013г., издадено от Началник сектор ПП към ОДМВР - Плевен.

Жалбоподателят сочи, че на 22.04.2016 г. му е връчено наказателно постановление, с което му е наложена имуществена санкция глоба в размер на 400 лв. Жалбоподателят счита издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно, като не сочи конкретни основания за това.

Моли съда, след като приеме жалбата за основателна, да отмени издаденото против него наказателно постановление като незаконосъобразно.

За административнонаказващия орган – редовно призован – не се явява представител, не е изразено становище по жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Административнонаказателното производство е започнало със съставен на 30.08.2013 г. АУАН против жалбоподателя затова, че на 30.06.2013 г. около 09:05 часа в с. Бяла вода, ул. „Васил Левски” управлява собствения си лек автомобил „***”, като не е изпълнил задължението си да сключи договор за задължителна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите. Посочена е като нарушена разпоредбата на чл. 259, ал.1 от КЗ.

Въз основа на така съставения АУАН административнонаказващият орган е издал обжалваното наказателно постановление , с което на основание чл. 315, ал.1, т.1 от КЗ е наложил административно наказание глоба в размер на 400 лв. за извършено нарушение на чл. 259, ал.1, т.1 от КЗ.

В съдебно заседание са разпитани актосъставителят и свидетелят по установяване на нарушението.

В показанията си и двамата твърдят, че нямат конкретни спомени, но поддържат констатациите, отразени в акта за установяване на административно нарушение.

Съдът приема за безспорно установено, че жалбоподателят е управлявал на 30.08.2013 г. лекия автомобил, без да е сключил застраховка „гражданска отговорност” за 2013 година към часа на извършената проверка. Впоследствие след съставяне на АУАН, в по – късен час, К. е сключил договор за застраховка „гражданска отговорност”, с начална дата на покритие 30.08.2013 г. 15:01 ч.

Съдът приема, че нарушението се установява по безспорен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства.

Съдът обаче приема, че процесното деяние следва да се квалифицира като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

За маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН следва да се приеме това административно нарушение, което с оглед липсата на вредни последици или незначителността му и с оглед другите смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид.

Съдът приема, че настоящият случай е именно такъв. Макар и формално да е осъществен състава на административно нарушение, са налице множество смекчаващи обстоятелства – нарушението е извършено през 2013 г., извършено е за първи път, не са настъпили вредни последици; застраховката „гражданска отговорност” е сключена още на същия ден, поради което деянието разкрива по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид. При това положение налагането на имуществена санкция, макар и в минималния предвиден размер в действащия към настоящия момент Кодекс на застраховането, обн. ДВ бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016 г., който в разпоредбата на чл. 638, ал.1, т.1 предвижда по – благоприятна санкция за нарушителя от действащата към момента на извършване на нарушението – чл. 315, ал.1, т.1 от КЗ (отм.) с явява несъразмерно тежка спрямо степента на обществена опасност на деянието и дееца.

Вярно е, че обществените отношения, урегулирани от КЗ са от особена обществена важност, но това не игнорира задължението на административно наказващия орган да извърши индивидуална преценка за всеки отделен случай с оглед обществената опасност на конкретното деяние и конкретния нарушител.

Като не е квалифицирал като такова, административно наказващия орган е приложил неправилно материалния закон, тъй като са били налице всички предпоставки за прилагане на чл. 28 от ЗАНН.

Предвид изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно.

На основание изложеното, съдът

Р Е Ш И:

На основание чл.63 от ЗАНН ОТМЕНЯ наказателно постановление №635/13/20.09.2013, на Началник сектор ПП към ОДМВР - Плевен, с което на Г.Д.К., ЕГН **********,***, на основание чл.315, ал.1, т.1 от КЗ е наложено административно наказание глоба в размер на четиристотин лева, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: