гр. ЛЕВСКИ, 28.07.2016 г.
Районен съд – Левски, в
публичното съдебно заседание на двадесет и осми юни
Съдебни заседатели:
при участието на секретаря В.Д. и прокурора _,
като разгледа докладваното от съдия Манолова
а.н.д. №184 по описа на съда за 2016
год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
В Районен съд - Левски е постъпила жалба от Д.П.Д., ЕГН**********,
с постоянен адрес за връчване на книжа и материали по делото: ***, срещу
наказателно постановление №129/16.05.2016
г. на директор РДГ – Ловеч.
Жалбоподателят счита издаденото против него наказателно
постановление, с което му е наложено административно наказание глоба за
незаконосъобразно и неправилно, издадено при нарушаване на процесуалните и
материални норми. Сочи, че при съставяне на АУАН не са спазени основните
реквизити на чл. 42 от ЗАНН.
Твърди, че се касае конкретно за неизпълнение на Заповед
№722/18.10.2012 г. на директора на Изпълнителна агенция по горите град София и
по – конкретно на т.25 от същата, касаеща реквизити при издаване на превозен
билет.
Излага
доводи, че въпросната заповед не се явява подзаконов нормативен акт по
приложното поле на чл. 211 от Закона за горите, нито пък има характеристиките
на подзаконов актов, както и решения и предписания по смисъла на АПК; че неправилно
при провеждане на административно наказателното производство е приложен
материалният закон, като е приета санкционната разпоредба на чл. 257 от
ЗГ.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени
издаденото наказателно постановление като неправилно, необосновано и
незаконосъобразно.
Ответната
страна по жалбата не се представлява в с.з.
Жалбата
е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана
по същество, жалбата се явява основателна.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
Административнонаказателното
производство срещу Д. е започнало със съставяне на акт за установяване на
административно нарушение №129/12.01.2016г. За дата на извършване на
нарушението актосъставителят е посочил „29.Х…”, а дата на откриване на
нарушението – 28.12.2015г. Нарушението е описано от актосъставителя по следния начин: като лице по чл. 211, ал.2 от Закона за
горите, не е изпълнил задълженията си по т.25 от Заповед №722/18.10.2012г. на
ИАГ – София, като е издал превозен билет с-я АА №964933 от 29.Х…, в който не е
попълнил задължителен реквизит – година, в датата на издаване на превозен билет
№АА964933, с което е нарушил чл. 257, ал.1,т.1 от Закона за горите, във вр.
с точка 25 от Заповед № 722/18.10.2012 г. на ИАГ София.
Въз
основа на така съставения акт, административнонаказващият орган издал
обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл.275, ал.1, т.2
от Закона за горите, е наложил на Д. административно наказание глоба в размер
на 300 лева по чл. 257 ал.1, т.1 от ЗГ, за
нарушение на чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ, във вр. с чл. 15, ал.1 от Наредба
№1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, във вр. с т.
25 от Заповед №722/18.10.2012 г. на ИАГ – София.
Установява
се от събраните по делото доказателства, че жалбоподателят е лице,
осъществяващо частна практика, регистрирано по чл. 235 от ЗГ за лесовъдска
дейност. От служителите на РДГ Ловеч е извършена проверка на документацията –
документи, които съпровождат и издават разрешително за сеч за всеки един имот.
Като част от проверката на досиетата е извършена проверка и на превозните билети,
с които е транспортирана дървесината, отсечена от дадения имот. При извършената
проверка на превозните билети от кочана на жалбоподателя е установено, че за
превозен билет А №964932, жалбоподателят, като лице по чл. 211, който издава
превозен билет за транспортиране на дървесина от временен склад, издавайки този
превозен билет, не е посочил годината.
Според показанията на актосъставителя не е попълнен задължителен реквизит –
година, поради което е бил съставен АУАН.
Така
описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява от разпитаните
в качеството на свидетели служители в РДГ – Ловеч, както и приложените писмени
доказателства.
Съдът
счита, че при съставяне на АУАН и издаденото въз основа на акта НП са допуснати
съществени процесуални нарушения. Нарушени са разпоредбите на чл. 42, т.5 и чл.
57, ал.1, т.6 от ЗАНН.
В
акта за установяване на административно нарушение е посочена като нарушена
разпоредбата на чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ, във връзка с точка 25 от Заповед
№722/18.10.2012 г. на ИАГ София. Докато в НП е отразена като нарушена
разпоредбата на чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ, във вр. с чл. 15, ал.1 от Наредба
№1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, във вр. с т.
25 от Заповед №722/18.10.2012 г. на ИАГ – София.
Налице
е несъответствие между цифровата квалификация на нарушението, приета от
актосъставителя от една страна и от друга от наказващия орган. Едва в НП е посочена
като нарушена разпоредбата на чл. 15, ал.1 от Наредба 1 от 30.01.2012 г. за
контрола и опазване на горските територии. По своята същност нарушението на чл.
42, т.5 от ЗАНН не е нередовност по чл. 53, ал.2 от ЗАНН, която може да бъде
преодоляна чрез изписването в наказателното постановление, тъй като се касае за
задължителен реквизит, липсата на който опорочава административно наказателното
производство и засяга правото на защита на привлеченото към
административнонаказателна отговорност лице, с оглед на необходимостта от
пълнота и яснота на административното обвинение още при съставяне на АУАН.
Административнонаказващият
орган е наложил санкцията на основание чл. 257, ал.1, т.1 от Закона за горите.
Цитираната разпоредба предвижда санкциониране на длъжностно лице или на лице,
упражняващо лесовъдска практика, което не изпълни или изпълни несвоевременно
задължения или контролни правомощия, възложени му по този закон, подзаконовите
актове по прилагането му, както и решения и предписания, основани на тях.
Видно
от съдържанието на цитираната разпоредба, същата е бланкетна. Това налага
задължение за актосъставителя и наказващия орган при формулиране на обвинението
да посочат конкретни неизпълнени задължения на нарушителя, уредени в закон, или
към подзаконови нормативни актове по прилагането му, както и решения и
предписания, като изброяването на актовете, в които са уредени задълженията на
нарушителя, е пълно.
Заповед
№722 от 18.10.2012 г. на Изпълнителния директор на ИАГ – София, чиято т.25 е
посочена като нарушена, е издадена на основание §37 от ПЗР на ЗГ, според който
Изпълнителният директор на ИАГ утвърждава със заповед образци на документи по
закона, ако с нормативен акт не е предвиден друг ред, като образците се
публикуват на интернет страницата на Изпълнителна агенция по горите.
Заповед
№722/2012 г. е цитираната в АУАН и НП, но тя не се включва в актовете, изброени
в разпоредбата на чл. 257, ал.1, т.1 от ЗГ, тъй като не представлява закон, подзаконов
акт по прилагането на ЗГ, решение или предписание. Заповедта на изпълнителния
директор на ИАГ не носи белезите на нормативен административен акт.
Съдът
споделя становището на процесуалния представител на жалбоподателя, че с оглед
съдържанието на заповедта, се касае за вътрешнослужебен акт, чието неизпълнение
не може да е основание за търсене на административнонаказателна отговорност.
Според
т. 43. от Заповед №722, тя следва да се публикува на интернет страницата на ИАГ
и да се сведе до знанието на директорите на РДГ, специализираните териториални
звена на ИАГ и държавните предприятия по чл. 163 от ЗГ. Със заповедта се
създават права и задължения само за служители на РДГ, специализираните
териториални звена на ИАГ, но не и за трети лица като неограничен брой
адресати, като същата не е публикувана в ДВ.
От
друга страна нормата на чл.2, ал.1 от ЗАНН предвижда, че деянията, които
съставляват административни нарушения и съответните за тях наказания се
определят със закон или указ.
Не
може да се приеме, че е налице извършено от страна на жалбоподателя нарушение,
за което е привлечен към административно наказателна отговорност, доколкото,
както бе посочено, посочената по – горе заповед не може да бъде основание за търсене на такава.
Предвид
изложеното обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно,
поради което следва да се отмени изцяло като такова.
Водим
от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
на основание чл.63 от ЗАНН наказателно постановление №129/16.05.2016 г. на директор
РДГ – Ловеч, с което на Д.П.Д., ЕГН**********,
с постоянен адрес за връчване на книжа и материали по делото: ***, е наложено
на основание чл.257, ал.1, т.1 от Закона за горите административно наказание
глоба в размер на триста лева, за нарушение на чл.257,
ал.1, т.1 от ЗГ, във вр. с чл. 15, ал.1 от Наредба №1/30.01.2012 г. за контрола
и опазването на горските територии, във вр. с т. 25 от Заповед №722/18.10.2012
г. на ИАГ – София, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Плевен в 14 – дневен
срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
СЪДИЯ: