В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд гр. Левски, в съдебно заседание на дванадесети юли две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙКА МАНОЛОВА

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

при секретаря _В.Д._ и в присъствието на прокурора_, като разгледа докладваното от съдия Манолова а.н.дело №_222_ по описа за _2016_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

В Районен съд гр. Левски е постъпила жалба от И.С.Г. ЕГН**********, с адрес ***, срещу НП № 16-0293-000138/30.05.2016г. на началник РУП към ОДМВР Плевен РУ Левски.

Жалбоподателят е останал недоволен от издаденото против него наказателно постановление. Счита, че същото е издадено в нарушение на разпоредбите на чл. 57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН; че не са изяснени обстоятелствата на твърдяното административно нарушение, а посоченото от актосъставителя и АНО не отговаря на обективната действителност. Описаното в НП деяние давало основание да се смята, че ПТП е осъществено по вина на жалбоподателя и от написаното вероятно при напускане на пътното платно, поради „изгубване управление на автомобила. Твърди, че не е изгубвал управление на автомобила и не е напускал и пътната лента, в която се е движел автомобилът.

Твърди, че НП е издадено в нарушение на разпоредбите на чл. 57, ал.1, т.6, във вр. с чл. 53, ал.2, във вр. с чл. 42, т.5 от ЗАНН.; че е необходимо да има правно единство между цифровата квалификация на нарушението, посочено в АУАН и тази, отразена в НП, както и пълно единство между словесното описание на нарушението и правната му квалификация.

Счита, че липсва съставомерност на деянието поради липса на вина, вкл. липсва проявена непредпазливост, поради факта, че препятствието, което е довело до ПТП е непредвидимо. Освен изложеното се твърди, че АНО не е извършил преценката по чл. 27 и чл. 28 от ЗАНН, че от НП не може да се установи, че АНО е извършил такава преценка изобщо, тъй като няма изложени доводи защо нарушението не е възприето като маловажно, защо органът е счел за неприложима разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.

Мори съда да отмени обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно.

За административно-наказващият орган – редовно призован – не се явява представител, не е изразено становище по жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне АУАН на 04.05.2016 г. против жалбоподателя затова, че на същата дата в 16:00 часа на път ІІІ 3002, км. 6+116 от с. Българене към с. Стежерово, като водач на МПС л. автомобил „***” с рег. №*** управлява с несъобразена с пътните условия скорост и на десен завой изгубва управление над автомобила и се удря в ремаркето на насрещно движещия се влекач, като прави ПТП с материални щети. Жалбоподателят е възразил, че инцидентът е на границата на платната, с което е нарушил чл. 20, ал.2 от ЗДвП.

Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление, с което за нарушение на чл. 20, ал.2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 150 лв. на основание чл. 179, ал.2, пр.1 от ЗДвП.

Административнонаказващият орган е описал нарушението, като е посочил, че водачът не избира скоростта на движение съобразно атмосферните условия, релефа, с условията на видимост, интензивността на движение др. обстоятелства, за да спре пред предвидимо препятствие или създадена опасност за движение.ПТП.

В обжалваното НП административнонаказващият орган е посочил всички фактори от пътната и атмосферна обстановка, с които, съобразно правилото на чл. 20, ал.2 от ЗДвП, водачът следва да съобразява скоростта, без обаче да са изложени обстоятелства тази скорост с какво не е била съобразена.

Посоченото нарушение на процесуалните правила е от категорията на съществените, тъй като са довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице, поставяйки го в невъзможност да разбере кои фактически положения са приети за съставомерни, които факти и обстоятелства следва да оборва, какво точно е вмененото му нарушение.

Налице е неяснота относно механизма на ПТП. Разпоредбата на чл. 179, ал.2 от ЗДвП, на основание на която е наложена административна санкция на жалбоподателя предвижда глоба за този, който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал.1 причини пътнотранспортно произшествие, ако деянието не съставлява престъпление.

Легалната дефиниция на пътнотранспортно произшествие е дадена в §6, т.30 от ДР на ЗДвП, като според цитираната разпоредба това е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване на смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети.

В конкретния случай нито актосъставителят, нито административнонаказващият орган са описали материални щети и къде са възникнали такива. В случая и в АУАН, и в НП бланкетно е изписан текстът на закона, че има настъпили от пътнотранспортно произшествие материални щети. Следва да се отбележи, че щетите са част от фактическия състав на нарушението и без същите да бъдат конкретизирани, не може да бъде направен извод, че е настъпило пътнотранспортно произшествие по смисъла на §6, т.30 от ДР на ЗДвП.

Посочените пропуски касаят задължителни реквизити на НП, които са представляват съществени процесуални нарушения, явяващи се основание за отмяна на наказателното постановление в тази му част.

Съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество, да установи чрез допустимите от закона доказателства дали е извършено административно нарушение. С оглед събраните по делото доказателства съдът намира, че липсват доказателства, от които да се установява, че жалбоподателят е осъществил виновно състава на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.

На основание изложеното издаденото наказателно постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

На основание чл.63 от ЗАНН ОТМЕНЯ наказателно постановление НП № 16-0293-000138/30.05.2016г. на началник РУП към ОДМВР Плевен РУ Левски, с което на И.С.Г., ЕГН**********, с адрес ***, на основание чл.179 ал.2, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на сто и петдест лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: