Районен съд гр. Левски в закрито
заседание на _04.07._ две хиляди и шестнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПАЛМИРА АТАНАСОВА
ЧЛЕНОВЕ:………
като
се запозна с материалите по ЧНД №_234_ по описа за _2016_г., и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.243 от НПК.
В
Районен съд гр.Левски е постъпила жалба от М.Д.Д. против постановление на
РП-Левски за прекратяване на
наказателното производство от 10.06.2016 г. по пр. пр. 110/2016 г. по описа на
РП-Левски.
В
жалбата се твърди, че постановлението на
РП-Левски е неправилно и незаконосъобразно, и се моли съда да отмени същото. Съдът, като прецени изложеното в жалбата и
събраните по предварителното производство доказателства приема за установено
следното:
Жалбата
е подадена в срока по чл.243 от НПК, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, същата не е основателна.
Видно
от приложеното досъдебно производство е, че същото е образувано от РП Свищов на
07.08.2015 г. срещу М.Б.Д. за престъпление по чл. 309 ал.1 от НК за това, че на
23.10.2012 г. в гр. Свищов е съставил неистински частен документ – пълномощно
за оттегляне на пълномощно чрез полагане на подпис срещу оттеглил пълномощното
от името на М.Д.Д. и го употребил, за да докаже, че пълномощно с рег. №
3329/21.04.2008 г. по описа на нотариус Н.Г. ***, с което е упълномощил Г.П. да
отдава под наем или аренда земеделски земи в землището на с. Петокладенци губи
представителните права, произтичащи от това пълномощно, считано от 23.10.2012
г. – престъпление по чл. 309 ал.1 от НК.
С
постановление на РП свищов от 20.01.2016 г. досъдебното производство е
изпратено на РП Левски по компетентност на основание чл. 36 ал.2 от НПК, като с
постановление на РП Левски от 24.02.2016 г. делото е прието за наблюдение и
надзор от РП Левски – като е образувано досъдебно производство пр.преписка №
110/2016 г. на РП Левски срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 309
ал.1 от НК.
Видно
от събраните доказателства по досъдебното производство е, че по същото е
установено, че на 21.04.2008 г. нотариус
Н.Г. – *** е заверила нотариално подписа на М.Д.Д. – в качеството му на
упълномощител върху пълномощно, с което М.Д. е упълномощил Г.П. с правото
да отдава под наем или аренда земеделски
земи в землището на с. Петокладенци. Същия нотариус е заверил на 23.10.2012 г.
подписа на М.Д. и върху пълномощно за оттегляне на пълномщното посочено по-горе
/с нот. Заверка от 21.04.2008 г./.
По
делото са разпитани в качеството на свидетели Г.П. и Н.Г., както и други лица.
От
показанията на св. Г.П. се установява, че на него му е предадено пълномощното с
нот. Заверка от 21.04.2008 г. от М.Д., което е било използвано във връзка с
извършваната от него обработка на земеделски земи, като св. П. е предоставил
това пълномощно в ОС „Земеделение” гр. Белене на 12.09.2008 г. заедно с
декларация за ползване на земеделски земи и договорите за наем на земеделски
земи, като си е мислел, че пълномощното е подписано от М.Д.. От показанията на същия свидетел се
установява, че в последствие лично от М.Д. е разбрал, че той не желае повече П.
да обработва земята му, но не помни да е получавал изрично пълномощно за
оттегляне на първото пълномощно. Показанията на св. П. за използването на
пълномощното от 21.04.2008 г. се установяват и от показанията на св. С.Ш. – * в
ОС „Земеделение” гр. Белене, който също заявява, че пълномощното е било
представено в службата на 12.09.2008 г. от св. Г.П. заедно с декларация за
ползване на земеделски земи и договорите за наем на земеделски земи във връзка
с дейността им.
От
показанията на св. Н.Г. – *** се установява, че същата при извършване на
нотариалните заверки проверява самоличността на лицето с представен й документ
за самоличност, като при нея не оставя сканирани или ксерокопия на документите
за самоличност. Свидетелката заявява, че е категорична, че пред нея се е явило
лице, което й е показало лична ката и тя е сверила данните, както и че явилото
се лице си е приличало със снимката в личната карта. Подробно си спомня случая
с оттеглянето на пълномощното, тъй като в 16 годишната си практика има по-малко
от 10 такива. Заявява също така, че освен, че лицето се подписва пред нея, то
изписва в нейно присъствие и трите си имена под подписа. Категорична е, че е
проверила документа за самоличност на лицето и то в нейно присъствие се е
подписало и е написало трите имена.
По
делото е назначена графологична експертиза, от която по един несъмнен и категоричен
начин се установява, че подписите и ръкописно изписаното име М.Д.Д. върху пълномощно за оттегляне на пълномощно с рег. № 5631/2012
г. акт № 18 т.2 нотариално заверено с подпис и печат на нотариус Н.Г. – ***
са изпълнени от лицето М.Б.Д..
Видно
от доказателствата по досъдебното производство е, че действително М.Б.Д. е
съставил неистински частен документ – пълномощното заверено на 23.10.2012 г. от
Н.Г. – ***, но по делото не са събрани каквито и да било доказателства които да
установяват, че същия е употребил това пълномощно. Престъплението по чл. 309
ал.1 от НК е двуактно престъпление. За да бъде извършено деяние по този текст
следва да са налице два акта – първо съставянето на неистински частен документ
и второ – неговата употреба от дееца. В настоящото производство както бе
посочено малко по-горе няма каквито и да било доказателства установяващи М.Д.
да е употребил съставения от самия него неистински частен документ.
От
събраните по делото доказателства се установява, че М.Д. е съставил и употребил
друг частен документ – пълномощно от 21.04.2008 г. с вписан като упълномощител М.Д.,
но този документ е съставен на 21.04.2008
г. и е употребен /представен на земеделския производител св. Г.П./ на
12.09.2008 г. Съставянето и употребата
на това пълномощно съставлява престъпление по смисъла на чл. 309 ал.1 от НК –
за което законодателя е предвидил наказание „лишаване от свобода до 2 години”.
При това положение, съдът приема, че правилно прокуратурата е съобразила
разпоредбата на чл. 81 ал.3 във връзка с чл. 80 ал.1 т.4 от НК и е приела, че е
изтекла абсолютната давност за наказателното му преследване.
Предвид
изложеното, съдът приема, че разследването е извършено пълно и всестранно,
разпитани са всички известни в производството лица в качеството на свидетели и
правилно и законосъобразно, след съобразяване на всички доказателства по
делото, представителят на районна прокуратура Левски е прекратил
наказателното производство.
По
изложените съображения съдът счита, че постановлението за
прекратяване на наказателното
производство по досъдебно производство № ЗМ 370/2015 г. по описа на РУ на МВР
Свищов, преписка № 690/2015 г. по описа на РП Свищов /образувано с
постановление на РП Свищов срещу М.Б.д. за престъпление по чл. 309 ал.1 от НК/
и ЗМ 28/2016 г. по описа на РУ на МВР Белене, прокурорска преписка № 110/2016
г. по описа на РП Левски водено срещу „неизвестен извършител” за престъпление
по чл. 309 ал.1 от НК следва да бъде потвърдено.
На
основание изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
На основание чл.243, ал.5, т.1 от НПК
ПОТВЪРЖДАВА постановлението за прекратяване
на наказателното производство по досъдебно производство № ЗМ 370/2015 г. по
описа на РУ на МВР Свищов, преписка № 690/2015 г. по описа на РП Свищов
/образувано с постановление на РП Свищов срещу М.Б.д. за престъпление по чл.
309 ал.1 от НК/ и ЗМ 28/2016 г. по описа на РУ на МВР Белене, прокурорска
преписка № 110/2016 г. по описа на РП Левски водено срещу „неизвестен
извършител” за престъпление по чл. 309 ал.1 от НК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
на съда подлежи на жалба и протест пред ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в 7-дневен срок
от съобщението до жалбоподателя, РП Левски и М.Б.Д., че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: