ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№…..

гр. ЛЕВСКИ, _21.07. 2017г.

Районен съд - Левски в закрито заседание на _двадесет и първи юли през 2017 година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОЙКА МАНОЛОВА

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

при секретаря __ и в присъствието на прокурора _ , като разгледа докладваното от съдия Манолова ч.н.дело №_280 по описа на съда за _2017_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.243 от НПК.

Производството по делото е образувано по постъпила в Районен съд гр. Левски жалба от Т.Й.М.,***, против постановление за прекратяване на наказателно производство, без в жалбата да е посочен номер на ДП. Молбата на жалбоподателя е да бъде преразгледана жалбата по повод прекратяване на делото за кражбата на неговото имущество от съседа му М.А.

Сочи в жалбата, че все още не може да разбере какво липсва още от имуществото. Това го навеждало, че прикриват истината затова, като оставя на съда да разреши проблема.

От РП – Левски уведомяват, че тъй като не е посочен номер на досъдебното производство, което постановление се обжалва от Т.Й.М., е направена справка в регистрите на РП – Левски, от която се установило, като кореспондент по преписки на РП – Левски М. е единствено по ДП ЗМ 321/2016 г. по описа на РУ Левски, пр. пр. №1283/2016г. по описа на РП – Левски, поради което изпращат цитираното ДП.

Жалбата е подадена в срок и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество, същата се явява неоснователна.

Досъдебното производство е образувано на 16.12.2016 г. срещу неизвестен извършител за това, че на неустановен ден през 2016 г. до 27.10.2016 г. в с. Б., общ. Л., отнел чужди движими вещи - неустановени по вид и количество камъни, 1 бр. плочи с дължина 3 м. и циментови колчета, от владението на собственика Т.Й.М.,***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл. 194, ал.1 от НК.

В хода на досъдебното производство няма привлечени лица в качеството на обвиняеми и няма взети мерки за процесуална принуда.

В постановлението за прекратяване на ДП прокурорът е приел, че през 2005 г. св. К.Л. закупила къща с дворно място в с. Б., на ул. „***” №***. Съсед на имота бил св. Т.М.. Дворовете на двата имота били разградени, като ограда имало само на места, която била изградена само от камъни и телена мрежа. Така изградената ограда била правена преди повече от 15 години.

М. имал претенции, че къщата, закупена от Л. му се полага по наследство. Свидетелката му дала различни вещи от имота, както и достъп до него.

През 2015 г. бащата на Л. – св. М.А. се преместил да живее в къщата, поради което дъщеря му решила да направи ремонт на къщата и да постави ограда между дворовете.

Свидетелят М. заживял в имота, като преди около две години решил да ремонтира старата ограда, изградена от камъни и тел и която ограда съществувала на места и била изгнила. Решил да направи нова ограда, за да не влизат животни в двора му, поради което махнал камъните от нея. Развалените камъни прибрал на купчини и изразил желание да ги върне, а с част от тях изградил пътека в двора си.

Жалбоподателят в края на м. октомври 2016 г. посетил имота си и установил, че липсват: около 5 квадратни плочи, бетонни, правени преди около 15 години; около 10 м. мрежа, около кубик камъни, изграждащи оградата с дълж. около 3 метра и височина около 50 см., липса на около кубик камъни, 4 извадени лози, липса на плоча около 3 квадрата с дебелина около 6/7 см., като счел, че именно съседът му е отговорен за сочените от него липси.

В показанията си в качеството на свидетел М.А. заявява, че между двата двора е имало ограда, която е полуразрушена, върху камъните е имало мрежа, която е извадена от Т. и която ограда е била обща. След като жалбоподателят заминал да живее на друго място свидетелят решил да махне камъните и да смени оградата, за да не влизат неговите животни в двора на Т.М.. Изявява желание да върне камъните, част от които били струпани на купчина, а друга - постлани на земята като пътека в неговия двор. Изявява готовност да му заплати камъните, макар и да не са всички негови. Отрича да е счупил плочата и е предложил да му направи друга, за да нямат проблеми. Категоричен е, че не е имал намерение да му краде камъните, като предлага да му ги върне, да му закара още камъни, пък и бил направил нова ограда.

В показанията си свидетелката Л. твърди в показанията си, че жалбоподателят след закупуване на къщата е имал претенции, че имотът се полага на него. Свидетелката му позволила да си вземе каквото реши от къщата, както и ме позволила да ползва външна баня и външна чешма. След като баща й решил да живее в имота свидетелката решила да извърши ремонт. Поискала да направи ограда, на което жалбоподателят не се съгласил, тъй като това щяло да му пречи да се разхожда в двора на свидетелката. Свидетелката уточнява, че въпросната ограда се намира в нейното дворно място и дори баща й да е правил нещо с тази ограда, тя си е тяхна и не касаела Т.М.. Разбрала наскоро, че Т. претендирал и за някаква плоча. След като разбрала оценката на камъните и плочите решила да ги плати, за да се оправи всичко и за да не се тревожи баща й, въпреки че не дължи парите.

Извършен е оглед на местопроизшествие, приложен е и албум за посетено местопроизшествие, като не били представени документи за собственост на претендираните от страна на жалбоподателя вещи. Извършена била и очна ставка. От заключението на изготвената съдебно – стокова експертиза се установява, че пазарната стойност на бетонни плочи 3 кв.м. и 6 кв.м. с дебелина 7 см. е 81.58 лв.; дувар от камъни с дължина 3 метра и височина 50 см. е 84 лв.; 1.5 кубика дялани камъни е 75 лв., 10 метра оградна мрежа е на 8.75 лв., или всичко е на обща стойност 249.33 лв. Срещу разписка Л. изпратила пощенски запис на името на Т.М. за горната сума.

Формата на вината на кражбата са прекият умисъл. Кражбата може да бъде извършена само с пряк умисъл. Деецът трябва да съзнава всички елементи от състава на престъплението. Отнемането на вещта следва да е извършено с намерение противозаконно да бъде присвоена. Присъщото на кражбата намерение за своене на отнеманата вещ е най – напред противозаконно - в смисъл, че отнемането и своенето се явяват в съзнанието на дееца като безвъзмедни, а не срещу заплащане.

В случая А. не е имал съзнанието, че лишава от фактическа власт Т.М.. Той не е имал намерение противозаконно да присвои чужда движима вещ.

Съгласно разпоредбата на чл.243, ал.4 от НПК, първоинстанционният съд следва да прецени обосноваността и законосъобразността на атакуваното постановление. Изводът за законосъобразност или незаконосъобразност, обоснованост или необоснованост на прокурорския акт следва да се формира единствено въз основа на доказателствата и процесуално-следствените действия извършени в хода на досъдебното производство. Законодателят е въвел съдебен контрол върху процесуалната и материално - правната законосъобразност на съответното прокурорско постановление.

Този контрол се осъществява в рамките на досъдебната фаза на процеса. При неговото провеждане съдът не може да действа като орган по разследването.

Въз основа на цялостен анализ на материалите от завършилото предварително производство прокурорът може да упражни правомощията си по чл. 243, ал. 1 и 2 НПК.

Прокурорът прекратява наказателното производство в случаите когато са налице някои от предпоставките визирани от чл.24, ал.1 НПК; когато намери, че обвинението не е доказано.

Съдебният контрол за законосъобразност се извършва в тези граници.

Съдът намира, че са правилни и законосъобразни изводите на прокурора в прекратителното постановление.

Съдът намира, че в случая липсват законови основания за изменение или отмяна на постановлението.

С постановлението прокурорът при РП – Левски е прекратил наказателното производство на основание чл. 243, ал.1, т.1 и ал.2, във вр. с чл. 24, ал.1, т.1 от НПК поради липса на извършено престъпление от общ характер.

Съдът счита, че изводът на прокурора за липса на съставомерно деяние е правилен и прокурорът законосъобразно въз основа на събраните по делото доказателства е приложил правомощията си по чл. 243, ал.1, т.1 от НПК да прекрати наказателното производство. Съдът намира, че постановлението е издадено при съобразяване с гласните и писмени доказателствени средства, събрани в хода на досъдебното производство. Разследващите органи в пределите на своята компетентност са взели всички мерки за разкриване на обективната истина.

Производството е прекратено след като са събрани достатъчно доказателства, за да обосноват несъмнен извод, че няма данни да е извършено престъпление по чл. 194, ал.1 от НК.

Съдът счита, че правилно прокурорът е прекратил наказателното производство по досъдебното производство, поради което и постановлението следва да бъде потвърдено.

Предвид гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА на основание чл. 243, ал.5, т.1 от НПК постановлението на РП гр. Левски, с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство ЗМ 321/2016 г. по описа на РУ Левски, пр. пр. №1283/2016г. по описа на РП – Левски, образувано срещу неизвестен извършител за това, че на неустановен ден през 2016 г. до 27.10.2016 г. в с. Б., общ. Л., отнел чужди движими вещи - неустановени по вид и количество камъни, 1 бр. плочи с дължина 3 м. и циментови колчета, от владението на собственика Т.Й.М.,***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл. 194, ал.1 от НК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на жалба и протест пред ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в 7 – дневен срок от съобщението до жалбоподателя и РП гр. Левски, че е изготвено.

СЪДИЯ: