1МОТИВИ към присъда, постановена по НОХД №79/2017г. по описа на РС Левски

 

Обвинението срещу И.В.Б., роден на *** ***, с постоянен и настоящ адрес ***, българин, с българско гражданство, със средно специално образование, работи, неженен, неосъждан, ЕГН **********, е по чл.343, ал.1, б. „а”, във връзка с чл.342, ал.1 от НК, във връзка с чл.16, ал.1, т.1, чл.20, ал.2 от ЗДвП, за това, че на 13.07.2015 г. на път ІІ–52, при 78 км. + 200 м. /път с.Деков – с.Бяла вода, област Плевен/, при управление на моторно превозно средство – т.а. марка „***” с рег. № ***, нарушил правилата за движение по ЗДвП:

Чл.16, ал.1 На пътно платно с двупосочно движение на водача на пътното превозно средство е забранено:

1. когато платното за движение има две пътни ленти – да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение, освен при изпреварване или заобикаляне;

          Чл.20 изм. ДВ бр.43 от 2002г., в сила от 26.04.2002г.

ал.2. водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движение да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозния товар, с характера и интензивността на движение, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движение, в резултат на което допуснал пътно транспортно произшествие с насрещно движещото се моторно превозно средство – л.а. марка „***” с рег. № ***, собственост на „***” ЕАД гр.София, представлявано от Г.С.П., с което причинил на „***” ЕАД гр.София, по непредпазливост, значителни имуществени вреди в размер на 72000 лв.

Представителят на РП гр. Левски намира обвинението спрямо подсъдимия за доказано по безспорен и несъмнен начин от обективна и субективна страна. Счита, че в хода на проведеното съдебно производство са събрани категорични доказателства относно извършеното престъпление. Пледира подсъдимият да бъде признат за виновен, като по отношение индивидуализацията на наказанието счита, че следва да се отчете, че подсъдимият е неосъждан и е съдействал за разкриване на обективната истина в хода на разследването. Предлага на подсъдимия да му бъде наложено наказание в справедлив размер, съобразно предвиденото такова за престъплението.

Подсъдимият лично и чрез защитника си адв.Ж. счита, че деянието е доказано по несъмнен и безспорен начин. Моли съда да приеме, че от момента на настъпване на ПТП – то до настоящия момент подсъдимият съдейства изцяло и напълно. Моли съда да вземе предвид чистото съдебно минало, че няма други нарушения и да наложи най – лекото наказание, предвидено в чл. 343, ал.1 б.”а” – пробация.

          Съдът като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

          Подсъдимият И.В.Б. *** работи като общ работник към „***” ООД гр.София с управител св.В.Ц. ***. Същият е правоспособен водач на МПС, като притежава категории „В”, „АМ”, „В1”. Дружеството, към което обвиняемият работи е собственик на т.а. „***” с рег. № ***, технически изправен. 

          Свидетелят Г.С.П. *** е изпълнителен директор на „***” ЕАД София. Дружеството е собственик на л.а. „***” с рег. № ***. Лекият автомобил е технически изправен и има сключена застраховка.

          На 13.07.2015 г., малко след 18.00 часа подсъдимият Б., пътувайки сам, тръгнал от с.***(през с.Бяла вода), като управлявал т.а. „***” с рег. ***.

          На 13.07.2015 г. свидетелят П. тръгнал с л.а. „***” с рег. № *** (собственост на „*** ЕАД София) от гр.София в посока гр.Белене. Около 18.10 часа минал през с.Бяла вода, община Белене и продължил в посока гр.Белене.

Времето било слънчево, с ясна и добра видимост.

В кривата на завой надясно в посока от с.Деков към с.Бяла вода, подсъдимият Б., който управлявал автомобила с около 80 км/ч, навлязъл в лентата за насрещно движение. В същото време по същия път в противоположна посока в кривата на завоя към с.Деков се движел л.а. „***”, управляван от св.П..

В резултат на навлизане на т.а. „***” в лентата за насрещно движение, т.е. лентата в която се е движил л.а. „***” е настъпил удара между двата автомобила, като се е осъществил челен кос удар, в резултат на който настъпили щети и по двата автомобила. В резултат на удара л.а. „***” се отклонил надясно и спрял в лентата си за движение с предната част, насочена на югоизток, приблизително в посоката си на движение. При удара т.а. „***” бил отблъснат назад за посоката си на движение и се установил косо на пътното платно в лентата си за движение. Ударът между автомобилите е в резултат на навлизане на т.а. „***” в лентата за насрещно движение, лентата, в която се е движел л.а. „***”. Несъобразената скорост с релефна на местността и конкретните условия на видимост на т.а. марка „***” от водача – подсъдимия И.В.Б..

Преди и по време на настъпване на пътното транспортно произшествие други участници на платното за движение, които да са оказали влияние за настъпването му, не е имало.

В резултат на произшествието на подсъдимия Б. и на свидетеля П. не били причинени съставомерни телесни повреди, както и не е била представена и приложена по делото медицинска документация. 

Своевременно подсъдимият Б. сигнализирал на тел.112 за настъпилото пътно-транспортно произшествие.

На място се отзовал екип на ФСМП-Белене. На местопроизшествието пристигнали полицейски служители при РУ на МВР-Белене.

На водачите на превозните средства е взета кръвна проба за лабораторно изследване. Видно от протокол за химическа експертиза, в изпратените за изследване проби кръв, взети от И.В.Б., не се доказало наличие на етилов алкохол, т.е. не са налице данни за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК.

От заключението на назначената по делото тройна съдебно-автотехническа и оценителна експертиза се установява скоростта на движение на МПС – 66,00 км/ч на автомобил „***” и 82,61 км/ч на автомобил „***”. Установява се, че водачът на автомобил „***” е имал техническа възможност да предотврати произшествието при управление на автомобила с по-малка скорост или да намали същата преди навлизане в десния завод да предотврати произшествието, да не навлиза в лентата за насрещно движение.

Водачът на автомобил „***” е управлявал автомобила в дясната лента за посоката си на движение. Водачът на автомобила „Фолксваген Фаетон” не е създал предпоставка за произшествието и не е имал техническа възможност да предотврати произшествието. Водачът на „***” е следвало да управлява автомобила в северната, дясната лента за посоката си на движение. Водачът на автомобил „***” е имал техническа възможност да предотврати произшествието. Установява се, че стойността на щетите по процесните автомобили настъпили във връзка с произшествието: лек автомобил „Фолксваген Фаетон” – 72000,00 лв. по проформа фактура на фирма „***”, товарен автомобил „***” – 3679,00 лв.

Подсъдимият И.В.Б. е нарушил разпоредби на ЗДвП: чл.16, ал.1,  чл.20 ал.2, с които нарушения на ЗДвП е съдействал за настъпването на съставомерния резултат, а именно причиняване на значителни имуществени вреди на л.а. „***” с рег. № ***, собственост на „*** ЕАД гр.София, представлявано от свидетеля Г.С.П., тъй като същите са в пряка и непосредствена причинно следствена връзка за настъпилото ПТП.

          Подсъдимият и защитникът му са дали съгласие да бъде открита процедура по предварително изслушване на страните и да не се провежда разпит на всички свидетели и вещи лица, а при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения от досъдебното производство.

Подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти. 

В съответствие с разпоредбите на НПК и на основание чл.371 от НПК съдът е уведомил подсъдимия, че съответните доказателства от досъдебното производство и направеното от него самопризнание по чл.371, т.2 от НПК ще се ползват при постановяване на присъдата.

На основание чл.373, ал.4 НПК и предвид обстоятелството, че действията по разследването са извършени при условията и по реда, предвиден в НПК, съдът е одобрил изразеното съгласие.

С определение на основание чл.372, ал.4 от НПК съдът е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.  

На основание чл.283 от НПК съдът е присъединил към доказателствата писмените доказателства, събрани на досъдебното производство.  

Съдът приема с оглед на събраните по делото доказателства, че обвинението е доказано по безспорен и несъмнен начин.

С оглед на събраните безспорни и непротиворечиви доказателства е установено, че подсъдимият е осъществила от обективна и субективна страна състава на чл.343, ал.1, б. „а”, във връзка с чл.342, ал.1 от НК, във връзка с чл.16, ал.1, т.1, чл.20, ал.2 от ЗДвП, за това, че на 13.07.2015 г., при управление на моторно превозно средство – т.а. марка „***”, нарушил правилата за движение по ЗДвП, в резултат на което допуснал пътно транспортно произшествие с насрещно движещото се моторно превозно средство – л.а. марка „***”, собственост на „***” ЕАД гр.София, представлявано от Г.С.П., с което причинил на „***” ЕАД гр. София, по непредпазливост, значителни имуществени вреди в размер на 72000 лв.

Деянието е осъществено от страна на подсъдимия при форма на вината непредпазливост. Деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е могъл и е бил длъжен да ги предвиди.

При определяне на наказанието по отношение на подсъдимия съдът съобрази, че той е с чисто съдебно минало, съдействал е изцяло за разкриване на обективната истина. Като взе предвид обществената опасност на деянието и дееца, признанието на вината, съдът счита, че наказанието следва да бъде определено при приложение разпоредбата на чл. 55, ал.1, т.2, б. „б” от НК.

Предвид изложеното съдът налага наказание пробация при следните пробационни меки: задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от осем месеца, при периодичност на явяване на осъдения пред пробационен служител два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от осем месеца.

При този изход на делото следва подсъдимият да бъде осъден на основание чл. 189, ал.3 от НПК да заплати направените по делото разноски в размер на 1026, 57 лв., от които 412.04 лв. – дължими по сметка на ОДМВР – Плевен и 614,53 лв. – по сметка на РС Левски.

 

Водим от горните мотиви съдът постанови присъдата си.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: