Срещу подсъдимия Б.А.А.,
с постоянен адрес ***, и настоящ адрес ***, ЕГН ********** е повдигнато и
предявено обвинение за това, че за периода от 10.04.2013г. до 04.06.2013г., при
условията на продължавано престъпление и при условията на опасен рецидив,
противозаконно присвоил чужди движими вещи, които владеел, собственост на ЕТ „***”
гр.Левски, с МОЛ Г. К. Д., както следва:
на 10.04.2013г. – 40 бр. строителни платна на стойност
480 лв.
на 20.05.2013 г. – 108 бр. строителни платна на
стойност 1296 лв.
на 04.06.2013г. – 25 бр. телескопични подпори на
стойност 300 лв., всичко на обща стойност 2076 лв.- престъпление по чл.206, ал.3, пр.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.26,
ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б.”а” от НК.
По искане на подсъдимия и назначеният му служебен
защитник, делото е разгледано по реда на съкратеното съдебно следствие – чл.370
и следващите от НПК, като е открита процедура по предварително изслушване на
страните.
Подсъдимият Б.А.А. по време на предварителното
изслушване, след разясняване на правата по чл.371, т.1 и т.2 от НПК признава
изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и се
съгласява да не се събират доказателства за тези факти.
Представителят
на Районна прокуратура гр.Левски, в
съдебно заседание, след приключване на съдебното следствие поддържа
повдигнатото обвинение срещу подсъдимия А.. Счита за безспорно установено, че
въз основа на постигната уговорка подсъдимият е получил фактическото владение
върху посочените в обвинителния акт вещи и че не е върнал вещи, които владеел,
и след получаването им се е разпоредил с тях, като така описаното от обективна
страна, в пълен обем разкривало обективната и субективна страна на
престъплението, за което е предаден на съд.
Пледира съдът
да постанови присъда, с която за признае подсъдимия за виновен по обвинението и
му наложи наказание лишаване от свобода около и под средата на предвиденото и
предвид редуцирането би изпълнило функциите по чл. 36 от НК.
Подсъдимият Б.А.А. лично, и чрез служебния си защитник адв. С.И., моли съда да му наложи наказание за извършеното престъпление
лишаване от свобода за срок от две години и половина.
Съдът, като съобрази, че действията по разследването
са извършени при условията и по реда на НПК, както и обстоятелството, че с протоколно
определение съдът е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва
направеното самопризнание от подсъдимия, без да се събират доказателства за
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Б.А.А.
е роден на ***г***, с постоянен адрес ***, и настоящ адрес ***, български
гражданин, със средно образование, работи, женен, осъждан, ЕГН **********.
През 2001г. и 2002г. ЕТ „***” закупил от ЕТ „***” и от
„***” ЕООД строителни (кофражни) платна. На неустановен ден през 2002г. –
На 10.04.2013г. подсъдимият А. дошъл в ЕТ „***”,
представляван от свидетеля К. и по постигната устна договорка за наем взел 40
бр. строителни платна, които натоварил на микробус и платил уговорената между
тях цена за наем.
На 20.05.2013 г. подсъдимият А. отново посетил в ЕТ „***”
и взел под наем още 108 бр. строителни платна, като отново заплатил наемната
цена.
На 04.06.2013г. подсъдимият А. дошъл във фирмата и по
договорка със свидетеля К. взел 25 бр. телескопични подпори, като се разбрали
при връщане на всички вещи, ще заплати техния наем. Общо наетите взети вещи
наброявали 148 бр. строителни платна и 25 бр. телескопични подпори, които вещи
подсъдимият получил въз основана устен договор между него и свидетеля К..
От 22.06.2013г. свидетелят К. започнал да търси
подсъдимия А. по телефона, но същият не отговарял, което накарало да свидетеля
и съпругата му да отидат до дома му в гр.Летница, където не открили никого.
Установено било, че подсъдимият А. не върнал взетите
вещи от свидетеля К., на основание устен договор между двамата, а след
получаването им се разпоредил с тях, като ги продал в гр.Левски на неустановено
лице по делото.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно - оценителна
експертиза е видно, че пазарната
стойност на 148 бр. строителни платна, закупени 2002г. към датата на извършване
на деянието е 1776 лв. и пазарната стойност на 25 бр. телескопични подпори,
закупени 2004г. към датата на извършване на деянието е 300 лв., или общата пазарна стойност на вещите е 2076
лв.
Изложената фактическа обстановка и направеното от
подсъдимия А. самопризнание се подкрепят изцяло от събраните на досъдебното
производство доказателства, именно, че за периода от 10.04.2013г. до
04.06.2013г., при условията на продължавано престъпление и при условията на
опасен рецидив, противозаконно присвоил чужди движими вещи, които владеел,
собственост на ЕТ „***” гр.***, с МОЛ Гено К. Д. – строителни платна на
стойност 1776 лв. и 25 бр. телескопични подпори на стойност 300 лв.
Изложената по– горе фактическа обстановка се
установява и от показанията на разпитаните на досъдебното производство свидетели,
които си кореспондират напълно, както по-между си, така и на данните от
извършените процесуално – следствени действия, за които са съставени съответните
протоколи.
С деянието си подсъдимият е осъществил от обективна и
субективна страна престъпление по чл.206, ал.3, пр.2, във вр. с ал.1, във вр. с
чл.26, ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б.”а” от НК.
По своята същност обсебването е
противозаконно присвояване на чужда движима вещ, която деецът владее или пази.
Обсебването е резултатно престъпление, което се извършва с пряк умисъл. Във
волево отношение деецът има за цел да се разпореди с предмета на престъплението
в свой или чужд интерес.
При обсебването по чл. 206 НК изпълнителното деяние се
изразява в присвояване, т.е. в противозаконно разпореждане – юридическо или
фактическо в свой или чужд интерес, т.е. необходимо да се установи както
липсата на определено имущество, така и съществуването на разпоредителни
действия.
Съдът приема, че в случая подсъдимият не е върнал
вещите, които владеел на правно основание, като се е разпоредил с тях, като ги
е продал на неустановено лице, без знанието и съгласието на собственика на
вещта.
Подсъдимият А. е извършил деянието при условията на
опасен рецидив, което се установява от приложената справка за съдимост.
Деянието е извършеното от подсъдимия
при условията на продължавано престъпление, поради което следва да се приложи и
разпоредбата на чл.26, ал.1 от НК. Всяко едно от деянията е извършено през
непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка, които осъществяват
поотделно различни състави на едно и също престъпление – обсебване.
Подсъдимият А. е извършил престъплението виновно, при
форма на вината пряк умисъл и при еднородност на вината, при което последващите
деяния се явяват и от субективна страна продължение на предшестващите.
Подсъдимият А. следва да носи наказателна отговорност
по горепосочените текстове от НК. При определяне на наказанието съдът счита, че
същото следва да се определи при условията на чл.55, ал.1, т.1, във вр. с
чл.58а от НК.
Като смекчаващи вината и отговорността на подсъдимия
следва да се отчетат: доброто процесуално поведение, оказаното съдействие за
разкриване на обективната истина по делото, признанието на вината, изразеното
съжаление, тежкото му имотно състояние.
Предвид изложеното съдът счита, че са налице
едновременно условията по ал.1 – 3 на чл. 58а от НК и условията на чл. 55 от НК,
поради което съдът следва да приложи разпоредбата на чл. 55, който е по –
благоприятен за дееца.
На основание изложеното съдът е определил на А.
наказание лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца, при
условията на чл.58а, във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК при първоначален строг
режим.
Видно от бюлетина за съдимост А. е осъден с
присъда №14/17.12.2014г. на РС – Д***, постановена по НОХД № 107/2013 г. по
описа на РС –, влязла в сила на 20.04.2015 г. и се касае за деяние, извършено на
неустановена дата през м. декември
Съдът е приложила разпоредбата на чл. 25, ал.2 от НК и
е приспаднал изтърпяното наказание лишаване от свобода по присъда
№14/17.12.2014г., постановена по НОХД №107/2013 г. по описа на РС – Д**, в сила
от 20.04.2015г.
При този изход на делото следва на основание чл. 189,
ал. 3 от НПК подсъдимият да бъде осъден да заплати направените на досъдебното
производство деловодни разноски в размер на 55 лв.
Водим от горните мотиви съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: