Мотиви по НОХД 63/2017 г.

Срещу подсъдимия М.В.Б., е повдигнато и предявено обвинение за това, че на 23.03.2017 г., около 14 часа и 20 минути в гр.Л., по ул.„***”, в едногодишен срок от наказването му по административен ред с Наказателно постановление № *** г. на началник РУ на МВР – Л. (влязло в законна сила на 27.01.2017 г.) за управление на МПС без съответно свидетелство за управление, управлявал лек автомобил „***” с рег. № ***, без съответно свидетелство за управление на МПС - престъпление по чл. 343в, ал.2 от НК.

В съдебно заседание представителят на РП Левски поддържа повдигнатото срещу подсъдимия обвинение. Моли съда да го признае за виновен по обвинението и да му наложи наказание лишаване от свобода, като приложи разпоредбата на чл. 55 ал.1 т.1 от НК. Счита, че не следва да се налага кумулативно предвиденото в разпоредбата на чл. 343б ал.1 от НК наказание глоба.

Подсъдимият се признава за виновен, съжалява за извършеното. Съгласен е с предложеното от прокурора.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства, приема за установено следното:

М.В.Б. e роден на *** ***, с постоянен адрес:***, понастоящем в Затвора П., с българско гражданство, без образование – неграмотен, неженен, безработен, осъждан, ЕГН **********.

На 23.03.2017 г. подсъдимият управлявал МПС в гр. Л. по ул. „**”. Той бил спрян за проверка от служители при РУ МВР Л., които изпълнявали служебните си задължения по предварително утвърден график. В хода на извършената проверка установили самоличността на водача – М.В.Б.. След проверка в информационния масив на МВР било установено, че водача управлява МПС-то в едногодишен срок от наказването му по административен ред, че управлява МПС без свидетелство за управление на МПС.

Тази фактическа обстановка се установява от пълните признания на подсъдимия, показанията на разпитаните по делото свидетели и приложените писмени доказателства.

При това положение, съдът приема, че подсъдимия е осъществил от обективна и субективна страна престъпление по чл.343в, ал.2 от НК, за което следва да носи наказателна отговорност.

При определяне вида и размера на наказанието, съдът преценява всички смекчаващи и отегчаващи отговорността и вината обстоятелства, както и обществената опасност на деянието и дееца. Подсъдимият не е осъждан на лишаване от свобода, прави пълни признания, има добро процесуално поведение, съжалява и се разкайва за стореното. При това положение, съдът счита, че по отношение на подсъдимия следва да бъде определено наказание лишаване от свобода в размер на 6 месеца, като се приложи разпоредбата на чл. 55 ал.1 т.1 от НК, тъй като и най-лекото за този вид престъпление наказание би се оказало несъразмерно тежко. Подсъдимият не е осъждан на лишаване от свобода и по отношение на него, съдът приема, че целите на наказанието могат да бъдат постигнати и чрез приложение института на условното осъжданe, поради което на основание чл.66, ал.1 от НК, е отложил изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода за срок от три години, а на основание чл.67, ал.2 от НК е възложил възпитателните грижи за условно осъдения на служител от РУ гр.Л., отговарящ за района по местоживеенето му.

Съдът е приложил разпоредбата на чл. 55 ал. 3 от НК по изложените по-горе съображения за приложение разпоредбата на чл. 55 ал.1 от НК и не е наложил предвиденото в разпоредбата на чл. 343в ал.2 от НК наказание глоба.

Тъй като подсъдимият не е правоспособен, по отношение на него не е прилагана разпоредбата на чл.343г, във връзка с чл.37, т.7 от НК.

По делото не са направени деловодни разноски и такива не са присъждани.

Воден от горното, съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: