Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. ЛЕВСКИ, 21.06. 2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          Районен съд – Левски, в съдебно заседание на _двадесет и първи май _ две хиляди и осемнадесета  година в състав:

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙКА МАНОЛОВА

    СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

при секретаря _Ваня Димитрова_ и в присъствието на прокурора __, като   разгледа докладваното от съдия Манолова а.н. дело №_91_ по описа за _2018_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

          В Районен съд гр.Левски е постъпила жалба от Ч.Р.М., ЕГН**********,***, срещу НП №*** на Началник РУП към ОДМВР – Плевен, РУ – Левски, с което му е наложена глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца, на основание чл. 175, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят счита издаденото наказателно постановление за неправилно, незаконосъобразно, постановено в противоречие на материалноправните разпоредби. При условията на евентуалност моли съда да постанови решение, с което да намали наложеното наказание до неговия минимален размер по чл. 175, ал.1 от ЗДвП.

Твърди, че липсва пълно, точно и ясно описание на нарушението, липсвало и конкретно посочване на мястото на извършване на нарушението, като излага подробни аргументи. Твърди, че в АУАН се съдържат две взаимно изключващи се твърдения.

          Моли съда да отмени като незаконосъобразно и неправилно противоречащо на материалния закон и процесуалния закон обжалваното наказателно постановление.

При условията на евентуалност моли съда да намали наложеното наказание към неговия минимален размер.       

За административнонаказващият орган - редовно призован –  не се явява представител, не е изразено становище по жалбата.

          Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

          Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, жалбата се явява частично основателна.

Административнонаказателното производство против жалбоподателя е започнало със съставяне на АУАН затова, че на 18.02.2018 г. около 16:10, на път Б. – П. – Л. – Я. – Б., като водач на лек автомобил ***, с рег. номер ***, управлява, без предна регистрационна табела, „на е поставена на определеното за това място” с което виновно е нарушил чл. 140, ал.1 от ЗДвП.

Въз основа на съставения АУАН административнонаказващият орган е издал обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл. 175, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложил на жалбоподателя глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за това, че управлява, без предна регистрационна табела непоставена на определеното за това място.

От показанията на актосъставителя и свидетеля се установява, че изпълнявайки служебните си задължения, са спрели за проверка лек автомобил. На автомобила не е била поставена регистрационна табела на определеното за това място.

 Актосъставителят сочи в показанията си, че изписването в АУАН е „на е” означава, че рег. табела не е поставена на определеното за това място и ако табелата е била на мястото си, нямало е да спре водача.

Установява се, че АУАН е съставен в присъствие на водача, предявен му е, запознал се е с него и се е подписал.

Следва в случая да се съобрази и разпоредбата на чл. 189, ал.2 от ЗДвП. В случая противното не е доказано, като по същество фактическата обстановка не е оспорена от страна на жалбоподателя.

След запознаване с приложените по делото АУАН и НП съдът намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, издадени са от компетентни органи, притежаващи нужните правомощия, съгласно представената Заповед  от 20.07.2017 г. на министъра на вътрешните работи.

При съставяне на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство.

По отношение на наведените доводи от страна на жалбоподателя, че са налице взаимно изключващи се твърдения в АУАН, съдът намира, че същото не се отразява на съставомерността на деянието, тъй като е несъмнено, че привлеченото към административнонаказателна отговорност лице е управлявало лек автомобил, на което предна регистрационна табела не е била поставена на определеното за това място, с което деяние е нарушил разпоредбата на чл. 140, ал.1 от ЗДвП. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава правото на защита на жалбоподателя

Нарушението е подробно описано, поради което не съществува съмнение какво е административното нарушение, което е вменено на жалбоподателя, за какво е санкциониран и коя е нарушената правна норма. Поради което правото му на защита не е нарушено.

Съдът приема, че не се констатират основания за приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Конкретното установено нарушение, както и обстоятелствата по същото разкриват една степен на обществена опасност на деянието, типична за общия случай на нарушение разпоредбата на чл. 140, ал.1 от ЗДвП. Процесното нарушение е такова на просто извършване.

Разпоредбата на чл. 175, ал.1 от ЗДвП предвижда, че се наказва с лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, на което табелите с регистрационен номер не са поставени на определените за това места.

Съдът намира, че размерът на наказанието не е съобразен с тежестта на нарушението.

Следва да се отбележи, че в случая се касае за формално по своята същност нарушение, от което няма настъпил вредоносен резултат.

По изложените съображения, в съвкупност с ниската степен на обществена опасност на дееца, съдът намира, че неоснователно и необосновано административнонаказващият орган е наложил твърде висок размер на наказанието – максимален, поради което следва наложените наказания да бъдат намалени до минимално предвидения.

Предвид изложеното съдът счита, че наказанията, наложени на жалбоподателя на основание чл. 175, ал.1,т.1 от ЗДвП – глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца следва да бъдат определени към минималния предвиден в закона размер, като следва да бъде намален размера на глобата на 50 лв., а лишаването от правоуправление – за срок от един месец.

 

Водим от горното, съдът

 

РЕШИ:

 

На основание чл.63 от ЗАНН ИЗМЕНЯ наказателно постановление №***., на началник РУП към ОДМВР – Плевен, РУ – Левски, с което на Ч.Р.М., ЕГН**********,***, на основание чл.175, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на ДВЕСТА ЛЕВА и лишаване от право да управлява МПС за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, като НАМАЛЯВА размера на глобата от 200 лв. на ПЕТДЕСЕТ ЛЕВА и срока на лишаване от право да управлява МПС от 6 месеца на ЕДИН МЕСЕЦ.

          РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

                                                           СЪДИЯ: