РЕШЕНИЕ

 

гр. Левски, _05.07._ 2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд гр. Левски в публичното съдебно заседание на _втори юли_ 2018 г. в състав:

 

                     Председател: _ПАЛМИРА АТАНАСОВА_

                            

при участието на секретаря _Янка Димитрова_ и прокурора ­­__, като разгледа докладваното от съдия Атанасова а.н. дело № ­­_165_ по описа  за _2018_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

          Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

          В районен съд Левски е постъпила жалба от представляващия ************************* против Наказателно постановление № 2017-0044470 от 04.10.2017 г. на Директора на Регионална дирекция – Р. към Комисия за защита на потребителите. Твърди се, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че представляващия едноличния търговец не е български гражданин и като не му е осигурен преводач при извършване на проверката и съставяне на акта е нарушено правото му на защита. Твърди се също така, че не са допуснати посочените в акта и НП нарушения, че при проверката служителите въобще не са огледали обекта, че вратата е била отворена и при отворена врата е нямало как да се видят поставените там табели.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени издаденото срещу него и обжалвано наказателно постановление.

          За ответника – редовно призован, представител не се явява, изразено е писмено становище по жалбата, в което се твърди, че атакуваното наказателно постановление е съобразено с материалните и процесуалните правила при издаването му.

          Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

          Жалбата е подадена в срока по чл. 59 от ЗАНН, поради което, същата се явява допустима. Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.

          Видно от представеният по делото акт за установяване на административно нарушение е, че  на 29.06.2017 г. в обект снек-бар ***** в с.О., общ. Л. на ул. ********** е извършена проверка, при която е установено, че в близост до входа на туристическия обект не е поставена информация за фирмата, седалището и адреса на управление на търговеца, работното време на туристическия обект, имената на управителя на обекта с телефон за контакт, с което е нарушен чл. 114 т. 3 от Закона за туризма. Отразено е също така, че в заведението се предлага за консумация: супи, ястия, скара, аламинути, десерти, безалкохолни и топли напитки, алкохол, бира, че за предлагания асортимент има съставен ценоразпис, че клиентите се обслужват от сервитьор, че ценоразписът не се предоставя на потребителите при вземане на поръчката и при предоставяне на сметката.  Отразено е и, че при направена контролна поръчка от служителите на КЗП на 2 броя кафе не им е предоставен ценоразпис, както и че на други общо 12 броя потребителя, които са си поръчали топли и безалкохолни напитки, също не им е предоставен ценоразпис при вземане на поръчката и при предоставяне на сметката, с което е нарушен чл. 117 ал.2 от Закона за туризма.

          В акта е вписано възражение, в което се заявява: „Имам информация за фирмата, вече давам ценоразпис при вземане на поръчката. Моля да не издавате наказателно постановление.

          Към материалите по делото е представен констативния протокол за извършената проверка, в който подробно са отразени констатациите на извършващите проверката в обекта. Констатираните и посочени като нарушения в протокола са идентични с отразените нарушения в съставения АУАН.

          Представено е и обжалваното наказателно постановление, от което се установява, че за констатираното с акта нарушение на чл. 114 т.3 от Закона за туризма на търговеца е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. на основание чл. 209 от Закона за туризма, както и че за констатираното с акта нарушение на чл. 117 ал.2 от Закона за туризма на търговеца е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. на основание чл. 211 от Закона за туризма.

В съдебно заседание са разпитани в качеството на свидетели актосъставителя и свидетеля по акта – свидетелите К.И. и В.И., от показанията на които се установяват обстоятелствата отразени в акта. Показанията на свидетелите не са противоречиви и съответстват и на представените по делото писмени доказателства и съдът им дава вяра. Свидетелите при извършване на проверката и съставяне на акта са изпълнявали служебните си задължения и не са заинтересовани по какъвто и да било начин от изхода на делото.

В съдебно заседание е разпитана като свидетел и работещата при ответника З.М., която заявява, че М. знае да говори български език, че е присъствала при съставяне на акта и поради това, че М. не може да чете и пише на български език тя е написала възражението в акта, а той се е подписал. Свидетелката заявява, че е присъствала и по време на проверката, че в заведението не е имало толкова хора, колкото са посочени в акта, както и че това са били хора от селото, които посещават заведението редовно и си знаят цените. Заявява, че на вратата има поставено работно време със съответната информация, както и че след проверката е поставено ново такова.

          Издаденият акт за установяване на административно нарушение и съставеното въз основа на него наказателно постановление са съставени от лица имащи съответните правомощия за това.   

При съставянето на акта за установяване на административното нарушение и при издаването на наказателното постановление няма допуснати съществени нарушения на  процесуални правила, които да опорочават съответният акт. Извършените нарушения са установени по един несъмнен и категоричен начин, за което са наложени съответните административни наказания.

Във връзка с твърдението на жалбоподателя за нарушено право на защита видно от данните по делото е, че към момента на проверката освен представляващия търговеца е присъствал и негов служител, който е български гражданин и е разбирал писмено и говоримо езика. Жалбоподателя се е явил при документалната проверка също с негов служител, който е написал възражението при съставяне на акта, за което възражение жалбоподателя – представляващия търговеца се е подписал. Както бе посочено по-горе, видно от възражението е, че в същото е записано: „имам информация за фирмата. Вече давам ценоразпис при вземане на поръчката”, с което се потвърждава и констатацията на контролните органи. В настоящия случай търговеца, чрез свой служител е имал възможност да разбере какво нарушение е извършил и е реализирал своевременно правото си на възражение.  Съставеният акт е връчен на управителя, който е имал възможността подробно да се запознае с акта и да упражни правото си на писмени възражения в тридневен срок. Ето защо и при условие, че АУАН е съставен и връчен на управителя на ЕТ в присъствие на негов служител, владеещ български език, както и с оглед обстоятелството, че управителя лично е подписал акта и е имал възможност да изложи в срок възраженията си срещу съставения акт, няма как да се приеме, че е налице допуснато нарушение на правото на защита на жалбоподателя в хода на производството пред административния орган. В този смисъл е и решението на Административен съд П., с което е отменен първоначално постановения съдебен акт от РС Левски и е върнато делото за разглеждането му от друг състав на същия съд.

Наказателното постановление е издадено и на основание чл. 27, чл. 28  и чл. 53 от ЗАНН, което означава, че наказващият орган е направил преценка и за обществената опасност на деянието и като е издал процесното НП, същият е преценил, че нарушението не е маловажен случай.

Настоящия съдия-докладчик, също приема, че не са налице основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Нарушението е осъществено чрез бездействие и при неизпълнение на законовата разпоредба, не се предвижда друг вредоносен резултат, който да се съпоставя с обикновените случаи на нарушението. Процесните нарушения не разкриват белези, които да ги отличават съществено от останалите нарушения от същия вид като малозначителни и разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН е неприложима.

Съдът приема, че административно-наказващия орган при налагане на административното наказание е съобразил и обстоятелството, че се касае за първо нарушение, поради което е наложил минималните предвидени в закона наказания.

Предвид представените по делото доказателства и изложеното по-горе, съдът приема, че наказателното постановление е законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

          Воден от горното, съдът

Р Е Ш И :

          НА основание чл. 63 от ЗАНН ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 2017 – 0044470 от 04.10.2017 г. на Директора на Регионална дирекция за областите Г., В.Т., Р., Л. и П. със седалище Р. към ГД „Контрол на пазара” към Комисията за защита на потребителите, с което на ************** със седалище и адрес на управление *********************, представляван от М.Н.Р.Р.  са наложени административни наказания – имуществена санкция в размер на 500 лв. на основание чл.209 от Закона за туризма за нарушение на чл. 114 т.3 от Закона за туризма и имуществена санкция в размер на 500 лв. на основание чл. 211 от Закона за туризма за нарушение на чл. 117 ал.2 от Закона за туризма, установени при извършена проверка на 29.06.2017 г. в снек-бар *************, за които нарушения е съставен Акт 2017 № К-0044470, съставен на 07.08.2017 г., като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

          РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПЛЕВЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: