Районен съд гр. Левски в закрито
заседание на _27.06._ две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПАЛМИРА АТАНАСОВА
ЧЛЕНОВЕ:………
като
се запозна с материалите по ЧНД №_162_ по описа за _2018_г., и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.243 от НПК.
В
Районен съд гр.Левски е постъпила жалба от Е.Г.Е. *** против постановление на
РП-Левски за прекратяване на наказателното производство по досъдебно
производство ЗМ 288/2017 г. на РУ на МВР Левски, прокурорска преписка №
1007/2017 г. по описа на РП Левски, образувано срещу неизвестен извършител за
престъпление по чл. 209 ал.1 от НК.
В
жалбата се твърди, че постановлението на РП-Левски е неправилно и незаконосъобразно,
и се моли съда да отмени същото. Съдът,
като прецени изложеното в жалбата и събраните по предварителното производство
доказателства приема за установено следното:
Жалбата
е подадена в срока по чл.243 от НПК, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна.
Видно
от приложеното досъдебно производство е, че същото е образувано срещу
неизвестен извършител за това, че на 03.08.2017 г. в с. ***, обл. ***, с цел да
набави за себе си или за другиго имотна облага, възбудил и поддържал
заблуждение у Е.Г.Е., ЕГН ********** от с.с., с което му причинил имотна вреда
в размер на 11450 лв. – престъпление по чл. 209 ал.1 от НК.
С
постановление за прекратяване на досъдебно производство и изпращане по
компетентност от 16.05.2018 г., районния прокурор на РП Левски е прекратил наказателното
производство по досъдебно производство № ЗМ 288/2017 г. по описа на РУ на МВР
Левски, прокурорска преписка № 1007/2017 г. по описа на РП Левски, образувано
срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 209 ал.1 от НК, постановил е
разследването по наказателното досъдебно производство да продължи да се води за
извършено престъпление по чл. 309 от НК и е постановил материалите по същото
производство на основание чл. 36 ал.1 от НПК да се изпратят на районна
прокуратура гр. Плевен. Със същото постановление прокурора е приел, че се касае
за изцяло гражданско-правни отношения, в които прокуратурата няма правомощия да
се намесва, както и че не е налице субективната страна на престъплението измама
или обсебване.
Видно
от събраните по досъдебното производство доказателства е, че по същото е
установено, че жалбоподателя Е.Г.Е. и Д.П. били дългогодишни приятели, че Е.Е.
пребивавал със семейството си в Белкия, а в България се прибирал от време на
време. Установява се, че на 23.07.2017 г. св. Е.Е. се прибрал в България със
закупения от него в Белгия лек автомобил „Мерцедес Е 220 ЦДИ”, с поставени на
него белгийски регистрационни табели с № ***. Установява се, че след
прибирането си в България Е.Е. се уговорил с Д.П. да се видят и сторили това на
02.08.2017 г. вечерта. През нощта на 2 срещу 3 август Е. и П. посетили различни
заведения в гр. Левски и в гр. Ловеч. Прибирайки се към с. Асеновци рано
сутринта /около 5-6 часа/ на 03.08.2017 г. П. попитал Е. дали е съгласен да му
продаде автомобила си, тъй като го харесал. Е. се съгласил да му го продаде за
сумата от 11 450 лв. Като пристигнали в с. Асеновци П. събудил съпругата
си, показал й автомобила и й казал, че ще закупи същия. Видно от твърденията на
Е. е, че в момента П. му дал сумата от 2000 лв., като се разбрали по-късно
същия ден, след отваряне на банките, П. да изтегли остатъка от сумата и да му я
предаде, след което да отидат и да прехвърлят собствеността на автомобила. Е.
се съгласил да остави на П. автомобила тъй като бил уверен, че само след
няколко часа, ще получи остатъка от договорената сума и сделката ще бъде
оформена със съответните документи. Е. се прибрал и споделил със своя баща –
св. Г.А. намерението си да продаде автомобила, както и обстоятелството, че е
получил сумата от 2000 лв. капаро, а по-късно същия ден, след отваряне на
банките ще получи остатъка от договорената сума /сумата от 9450 лв./. По-късно
същата сутрин – около 09.00 часа Е. установил, че не може да се свърже с П.,
тъй като телефона му бил изключен. Разговарял и със съпругата на П., която му
казала, че съпругът й, заедно с брат си е отишъл в банката, за да изтегли пари.
След това разговарял и с Д.П., който му казал, че е в ОББ с брат си, че
трябвало да се изчака известно време, тъй като сумата е около 10000 лв. и е
необходимо да мине известно време, за да се изтегли. Тъй като бащата на Е. –
св. Г.А. по това време бил в гр. Левски, Е. му се обадил и му казал, че Д.П.,
заедно с брат му са в гр. Левски в ОББ и трябвало да чакат 2-3 часа, за да се
изтегли сумата от 10000 лв. Бащата на Е. /св. А./ посетил ОББ и след като
видял, че Д.П. и неговия брат не са в банката, попитал служител от ОББ дали е
необходимо да се чака 2-3 часа, за да се изтегли сумата до 10000 лв., на което
му отговорили, че сума до 10000 лв. може да се получи на момента. А. се обадил
на синът си, като го уведомил, че Д.П. и брат му не са в банката и за получения
отговор, след което двамата се усъмнили, че П. е измамил Е. и се отправили към
РУ на МВР Левски, където се опитали да подадат жалба и обяснили случващото се.
Полицейският служител, поискал документите на автомобила, но Е. казал, че
същите се намират в колата. Тъй като Е. и баща му св. А. продължавали да звънят
на телефона на Д.П., който бил изключен, около 11.30 часа братът на Д.П. се
обадил на Е. и го уведомил, че колата вече е прехвърлена и е с българска
регистрация и че му е платена цялата сума, да не го търси вече. Веднага след
узнаването за извършената регистрация Е., заедно със своя баща св. А. се
отправили към Плевен, където посетили КАТ, обяснили на началника за случващото
се, че Е. е действителния собственик на колата и поискали да се върне
регистрационния й номер, който трябва да се върне в Белгия. Е. и баща му били
уведомени за поставения български регистрационен номер на колата и на чие име е
регистрирана колата, като на следващия ден получили и съответното удостоверение
за българската регистрация, което да послужи пред Белгийските власти, обърнали
се към адвокат и последвало подаването на съответната жалба.
От
показанията на разпитания по досъдебното производство като свидетел – М.М., на
чието име е регистриран автомобила се установява, че той на 03.08.2017 г. сутринта отишъл в домът
на Д.П. в с. Асеновци, видял паркирания там лек автомобил „Мерцедес”, с
белгийски номера, който му харесал и тъй като Демир имал да му връща голяма
сума пари, му заявил, че е съгласен да вземе колата и така да си уредят отношенията.
След полученото съгласие от П., двамата отишли веднага в Плевен, за да я
регистрират на името на М.М., като последния твърди, че документите, необходими
за регистрацията на автомобила му били дадени от Д.П., след което мерцедеса бил
регистриран с български номер. Св. М. заявява също така, че след регистрацията
на автомобила ходил до Румъния и се върнал същия ден, след това ходил с колата
до Севлиево, където продал колата на друго лице.
В
показанията си Д.П. – разпитан като свидетел заявява, че е купил колата от Е.Е.
за сумата от 8450 лв., която му платил в момента, че към 8.30 часа у тях отишъл
М.М., който видял колата, харесал я и понеже П. му дължал около 9 хиляди лева М.
предложил да вземе колата и с това да си изчистят сметките, след което взел
колата с всички документи, заедно отишли в Плевен и там М.М. я регистрирал на
свое име.
Настоящия
съдия-докладчик не приема доводите на представителя на прокуратурата, че се
касае за гражданско-правен спор. Видно от данните по делото е, че по същото
няма каквото и да било доказателство установяващо твърдяното плащане от П. на Е.
на сумата от 8 450 лв. Разследването не е извършено пълно и всестранно. Не
са проверени твърденията на жалбоподателя за посещението му /неговото и на
неговия баща/ в РУ Левски и опита да бъде подадена жалба, респективно сигнал за
извършване на престъпление към момента, по които не е реагирано от
компетентните органи. Не са извършени очни ставки, предвид съществуващите
противоречия в показанията на Е. и П. Не са разпитани в качеството на свидетели
съпругата на Д.П. и неговия брат, нито са проверени твърденията на
жалбоподателя за направените опити да се свърже по телефона с Д. и неговия
брат, и въпреки, че са посочени телефонните номера не е изискана информация от
мобилните оператори дали действително от телефона на Е. и неговия баща са
избирани телефонните номера на Д.П. и неговия номер, дали са провеждани
телефонни разговори между тях на 03.08.2017 г., както и дали П. е имал неприети
повиквания от Е., тъй като телефона му е бил изключен /според твърдението на Е./.
Съдът
счита, че в случай, че бе извършен пълен анализ на конкретните факти и
обстоятелства, неминуемо представителя на прокуратурата щеше да стигне до
извода, че е налице извършено деяние, което да квалифицира по съответния начин
с оглед предприемане действия за търсене и реализиране на наказателна отговорност.
Видно
от изложената фактическа обстановка е, че Д.П., заплащайки сумата от 2000 лв.
капаро, с обещанието към Е.Е., че ще му заплати остатъка от договорената сума
за закупуването на автомобила веднага след отваряне на банката /само няколко
часа по-късно/, е мотивирал Е. да му предаде владението на автомобила, заедно с
намиращите се в него документи. Само броени часове след това, вместо П. да
изпълни обещаното заплащане на останалата сума, след което да оформят
продажбата по документи, П. изключил телефона си, за да не бъде безпокоен от
търсещия го Е. и предприел действия за отчуждаването на автомобила, с цел погасяване
на собствен дълг, чрез предаването на автомобила на М.М., който от своя страна,
за да регистрира автомобила на свое име извършил документно престъпление /за
което има доказателства по настоящото досъдебно производство/. В същото време
жалбоподателя осъзнавайки, че е въведен в заблуждение от П., че ще му заплати
стойността на автомобила, незабавно направил всичко възможно, за да предотврати
последвалото отчуждаване на автомобила, но не успял да стори това, по
независещи от него причини.
От
обективна страна изпълнителното деяние на престъплението по чл.209, ал.1 от НК
се изразява във възбуждане или поддържане на заблуждение, както и използване на
заблуждение или неосведомеността на някого. В резултат на въздействието върху
съзнанието на измамения от него се формира или се утвърждава една вече
възникнала невярна представа. При заблуждението се касае до формиране на
неправилни представи у измаменото лице, относно определени факти от
действителността, които се отнасят до обстоятелства свързани с основанието или
условията, при които се осъществява имущественото разпореждане. Съществено от
обективен признак на състава на измамата е поведението на измаменото лице,
което мотивирано от неправилните си представи за действителността извършва акт
на юридическо или фактическо разпореждане с имущественият предмет, в резултат
на което за него настъпва имотна вреда.
В
конкретният случай П.
е формирал неправилни представи у пострадалия Е., че ще му заплати своевременно цената на
автомобила /веднага след отваряне на
банката – по-късно същия ден/.
Е. е бил заблуден относно
действителните намерения на П.
и от предадената му сума като капаро в размер на 2000 лв. Това обстоятелство е мотивирало Е. да извърши акта на фактическо
разпореждане със своето имущество /1
бр. лек
автомобил/, като
го оставил във владението, заедно с документи на П.
За
измамата е характерна и особената причинна връзка между деянието и престъпния
резултат. Имотната вреда настъпва като пряко следствие от имущественото
разпореждане, осъществено от измаменото лице, а разпореждането е следствие от
неправилната представа на това лице относно основанието или условията на
разпореждане. В конкретния случай в резултат на имущественото разпореждане с автомобила, осъществено от пострадалия Е., за него е настъпило като
пряко следствие имотна вреда в размер на 9450
лв. – разликата между стойността, за която твърди, че се е договорил с П. да му заплати
/11450 лв/ и
дадената сума от 2000 лв. като
капаро.
От
субективна страна П. е действал
с пряк умисъл и с користна цел. Той е предвиждал, че в следствие на обещаното
от него да бъде заплатена цената на автомобила по-късно същия ден, след отваряне на банката и в следствие на
дадената известна сума като капаро у Е. ще възникне представа, че ще
успее да получи стойността на автомобила си, предвиждал е, че Е.
по този начин ще извърши акт на имуществено разпореждане и ще му предаде автомобила, като е съзнавал, че за Е. ще настъпи имотна вреда, като в същото
време е целял за
себе си имотна облага.
При
това положение съдът приема, че по делото има достатъчно данни за извършено престъпление
по чл.209, ал.1
от НК и
неправилно и незаконосъобразно наказателното производство в тази му част е
прекратено.
Предвид
изложеното, съдът приема, че обжалваното постановление за прекратяване на
наказателното производство на Районна прокуратура – гр. Левски от 16.05.2018 г.
следва да бъде отменено. Делото следва да бъде върнато на прокурора, за да
осъществи правомощията си относно прилагането на закона.
На
основание изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
На основание чл.243,
ал.5, т.3 от НПК ОТМЕНЯ постановлението за прекратяване
на наказателното производство по досъдебно производство ЗМ 288/2017 г. на
РУ на МВР Левски, прокурорска преписка № 1007/2017 г. по описа на РП Левски,
образувано срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 209 ал.1 от НК и ВРЪЩА
делото на прокурора, за да осъществи правомощията си относно
прилагането на закона.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
на съда подлежи на жалба и протест пред ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в 7-дневен срок
от съобщението до жалбоподателя и РП Левски, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: